- Страни: Ж.А.С. (ищца/майка на починалото дете) срещу Първа АГ Болница "Света София" АД (ответник)
- Предмет на спора: Иск за неимуществени вреди от лекарска грешка/медицински деликт, свързан със смърт на новородено дете вследствие на вътреболнична инфекция (сепсис от Serratia marcescens), причинена от неспазване на противоепидемичен режим и хигиенни правила в болницата. Правно основание: чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.
- Ключови моменти:
- **Вид на грешката:** Вътреболнична инфекция (неонатален сепсис, менингоенцефалит), причинена от бактерията Serratia marcescens, довела до смърт на новороденото. Причината според ищцата е неспазване на елементарни хигиенни и обезопасителни правила и липса на контрол от страна на болницата.
- **Правни аспекти:** Предявен е иск за непозволена увреда, като се търси отговорност на възложителя (болницата) за вреди, причинени от нейния персонал. Липса на информирано съгласие не е повдигано като аргумент.
- **Доказателства:**
- **Проверка от СРИОКОЗ:** Констатирани са пропуски в противоепидемичния режим, включително свободно влизане на персонал, неносене на маски, назначаване на антибиотици без антибиограма и непровеждане на изолация на заразени новородени. Бактерията Serratia marcescens е изолирана при 8 новородени, включително починалото дете. Издадено е предписание за коригиране на пропуските и са наложени актове за хигиенни нарушения.
- **Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):** Установява, че от ликвора на детето е изолирана Serratia marcescens. Посочва се, че бактерията е резистентна на първоначално приложения антибиотик (ампицилин). Акцентира се на факта, че **не е извършено микробиологично изследване на хемокултура при явни клинични данни за сепсис** и **антибиотици са назначавани без антибиограма**.
- **Медицинска документация:** Констатирани са пропуски в профилактичния и противоепидемичен режим.
- **Твърдения на ответника:** Оспорва вината, позовавайки се на анамнезата на майката (вирусна инфекция, генитален херпес, висока възраст, изкуствена инсеминация, липса на женска консултация, предходни аборти), довели до недоносеност и преждевременно пукване на околоплодния мехур като рискови фактори за инфекции. Твърди се, че не е налице виновно поведение от страна на персонала и евентуално съпричиняване от страна на ищцата.
- Решение: Съдът осъжда болницата, като приема иска частично.
Решение №/31.03.2011 ГД № 4201/2007 СГС Гражданско дело № 4201/2007 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за медицински деликт . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение от 31.03.2011г.,Софийски градски съд, I ГО, 10 състав, гр. д. № 4201 по описа за 2007г..
Предявен е иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищцата - Ж.А.С., твърди, че на 04.10.2007 г. е била приета в Първа АГ Болница "Света София" във връзка с предстоящо преждевременно раждане. След извършени изследвания е осъществена операция по раждане "ниско цервикално Цезарово сечение Е". Поведението на новороденото № 0245 било обичайно, независимо от относително по - малкото му тегло - 2 300 гр. и размер - 47 см. През следващите дни от 5.10.2007 г. до 08.10.2007 г. е имала контакт с новороденото, което е регистрирала с името Д.. На 09.10.2007 г. д-р Б. я уведомила, че бебето е много зле, получило е гърч, повърнало е кръв и след извършено интубиране е било преместено в друга болница. - Университетска детска клиника - неонатология. Детето е било с ниски жизнени показатели, в коматозно състояние. Там е констатиран сепсис. По - късно детето е починало. При извършена проверка при ответника от страна на Главния инспектор на МЗ и РЦОЗ е констатирано, че има форми на бактерията серация в болничното оборудване, както и че още едно новородено дете е със същата клинична картина и е преместено за лечение в "Майчин дом". Още 6 новородени през същия период е изолирана тази бактерия с по - лека инфекция при тях. Твърди, че бактерията серация е проникнала в организма на детето й поради неспазване на елементарни хигиенни и обезопасителни правила. Изпълнителният директор на ответника д-р М.Я. има необходимите правомощия и отговорности в тази насока. Счита, че в случая отговорността е на този, който е възложил и не е контролирал работата на всички. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 20 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със сторените по делото разноски.
Ответникът - ПСАГБАЛ "С.С." АД, чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва предявения иск. Счита, че твърденията на ищцата не са доказани по делото. Заразяването със бактерията серация не винаги завършва фатално. В случая за ищцата е шеста по ред бременност, постъпила е в болницата с вирусна инфекция и генитален херпес, лекувана с антибиотик. Възрастта на ищцата е висока, като същата е забременяла чрез изкуствена инсеминация при неизвестен донор и не е наблюдавана от женска консултация. Детето се е родило недоносено І степен. Правилно му е назначен антибиотик. Счита, че не е налице виновно поведение от страна на персонала на болницата, което да е довело до смъртта на детето на ищцата. В случай, че съдът приеме иска за основателен, то да съобрази наличието на виновно съпричиняване от страна на ищцата от 80 %. Същата е проявила лекомислено отношение към собственото си здраве и това на детето си, като е допуснала две инфекции през време на бременността и не е посещавала женска консултация. Налице е увреждане на здравето й поради предшестващи три аборта по нейно желание. Това увреждане на детеродните органи на ищцата е довело до преждевременно пукване на околоплодния мехур, което е индикация за проникване на инфекции и заразяване на плода. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал.1Чл. 188. ⚖️ Практика (22) Документ, издаден от некомпетентен орган или не в предписаната форма, има значение на частен документ, ако е подписан от страните. Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице ГПК (отм.), приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представеното удостоверение за раждане от *** г. на 04.10.2007 г. е родено детето Д. Е. С.. Негова майка е ищцата. Съгласно окончателна справка, изготвена от Столична РИОКОЗ, за периода 04.10.2007 г. - 117.10.2007 г. при 8 деца на възраст от 0 до 20 дни е изолирана бактерия серация марцесценс. При бебе № 0245 от ликвор от 09.10.2007 г. е изолирана същата бактерия. При бебе № 5184, родено на *** г., е изолирана същата бактерия, като детето е изписано на 23-тия ден от раждането клинично здраво. При останалите 6 деца липсват клинични данни за инфекция. От взетите ЗЗ проби при пет от пробите от повърхности се изолират стафилококи, от ръце - от две проби се изолират стафилококи, от една се изолират други бактерии. Установено е, че се допуска свободно влизане на медицински персонал в родилни зали и реанимация, които са в общ коридор с операционна зала, въпреки осигуреното изолационно облекло. Лекарят - анестезиолог и анестезиологичната сестра в операционна зала, както и персонала в родилните зали не спазват правилото за носене на изолационни маски. Назначават се антибиотици без антибиограма и не се провежда изслужване на хемокултура при явни клинични данни за сепсис. Не е проведена изолация на новородените с положителни резултати от микробиологични изследвания и е допуснато отглеждането им в един бокс и обслужването им от един и същ персонал в отделение за недоносени.
На ответника е връчено предписание на СРИОКОЗ № БХЕ 102/22.10.2007 г. за създаване на правилна организация за профилактика и контрол на ВБИ в съответствие с Наредба № 2, бл. 19, ал.3, ДВ бр.8/21.01.2005 г. В предписанието е прието, че с констатираните пропуски е нарушен противоепидемичния режим и са се създали предпоставки за възникване на взрив от вътреболнична инфекция. Наложени са три акта за хигиенно нарушение - на изпълнителния директор, на началник детско неонатологично отделение, на главна акушерка. След 17.10.2007 г. няма нови случаи на заболели и носители сред новородените след 17.10.2007 г. Най - вероятната причина за разпространение на инфекцията са ръцете на медицинския персонал, поради пропуски в противоепидемичния режим при първите грижи за новороденото и обслужването на децата в послеродовия период. Съгласно препис - извлечение от акт за смърт № 1259/03.11.2007 г. детето е починало на 02.11.2007 г. Като причина за смъртта е посочено - ритъмни нарушения на сърдечната дейност, менингоенцефалит, кома, неонатален сепсис.
По делото е ангажиран доклад за извършена проверка при ответника във връзка със заповед № РД 09-388/23.10.2007 г. В него е коментиран случаят с детето Д., повреденото лечение, заедно с още 11 случая с клинична картина за неонатален сепсис. От 12-те случая само при един от пациентите с най - висок риск е наблюдавана тежка клинична картина. При 4 деца насочено е търсен този причинител, но клинични прояви не е имало, тъй като децата са доносени, с относително добра реактивност. При останалите 7 деца, които са високорискови, има клинична симптоматика и данни за възпалителна активност. При три от тях е изолирана бактерията серация. При всички е проведено успешно лечение. Посочени са предприетите мерки. Констатирани са пропуски в профилактичния и противоепидемичен режим при обслужването на родилки и новородени деца, за отстраняването на които са дадени указания. Не може да се отхвърли хипотезата за развитие на случаи на вътреболнична инфекция. Във връзка със случая изпълнителният директор на ответното дружество е изготвил доклад до членовете на съвета на директорите, в който приема, че няма епидемичен взрив от вътреболнична инфекция.
От заключението на вещото лице д-р Т.В.К., специалист по микробиология, специалист по епидемиология и имунология, се установява, че по данни от епикризата на УСБАЛДБ от ликвора на детето е изолирана серация марцесценс. Микроорганизми могат да проникнат в ликвора при тежка системна инфекция, която е засегнала централната нервна система. Бактериите могат да проникнат по кръвен път или след развитие на тежка генерализираната инфекция. Не е възможно тази бактерия да просъществува в кръвта на майката в продължение на 8 месеца без да предизвика манифестация на болестни признаци. Посочената бактерия е резистентна на ампицилин. Започвайки емпирично лечение с този антибиотик, лекарите не са предполагали инфекцията да е причинена от серация. Не е извършено микробиологично изследване на хемокултура, за да се уточни антибиотичната терапия. Условно патогенните микроорганизми причиняват инфекции в пациенти с имунен дефицит. Новородените деца са нормално с намалени защитни сили и са във физиологичен имунен дефицит поради незрялост на имунната система. Попадането на такива микроби в кръвта на новороденото много често причинява инфекция. От изолираните от различни места 4 вида микроби, най - вероятен причинител на сепсиса е серация. Не е възможно всичките микроби да се съдържат в кръвта на майката и да бъдат предадени на новороденото. Инфекцията, предизвикала сепсиса, е бактериална, а не вирусна.
Тази бактерия е условно патогенен причинител на вътреболнични инфекции. Условната му патогенност се определя от възможността му да причини инфекции при пациенти с имунен дефицит, какъвто е налице в случая. Критична картина при заразяване със серация развиват пациенти, които са с имунен дефицит и тези, при които микробът в достатъчно количество е попаднал в кръвната циркулаця. В момента на приемане в болницата майката не е възможно да е заразена със серация, защото няма такава клинична картина и съответно това не е причина за преждевременното раждане. По смисъла на Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции на МЗ и предписанието на СРИОКОЗ за процесния период е имало такава вътреболнична инфекция при ответника. Пропуските в работата на персонала на ответника са констатирани в това предписание от СРИОКОЗ. Имало е и друго дете, заразено със серация, родено на *** г. То е лекувано с много и различни антибиотици, като не са съобразени с антибиограма. Детето е изписано оздравяло на 23-тия ден.
Бактерията серация не е открита в болницата на ответника, при персонала и върху инструментариума преди и след раждането на Д.. Експертното заключение е оспорено от ответника и е допуснато изслушването на тричленна съдебно - медицинска експертиза. От заключението на вещите лица д-р Р.С.В. -Д., д-р М. *** Е. Г., лекари - микробиолози, се установява, че в документацията при ответника не се съдържат доказателства за микроорганизми в кръв и ликвор. В епикризата от УСБАЛБ е посочено, че са изолирани бактерии от четири вида, сред които серация марцесценс. В ликвора проникват микроорганизми при тежка системна инфекция, която засяга централната нервна система. Не може да се твърди че бактерията серация е просъществувала в кръвта на майката 8 месеца. При евентуално попадане в кръвния поток, би предизвикала клинична симптоматика, каквато не е констатирана при ищцата. Бактерията серация е резистентна на ампицилин. Тъй като микробиологичното изследване трае минимум 3 дни, при тежки клинични състояние веднага се започва антибиотична терапия с препарата по избор, с оглед ранно копиране на инфекцията и подобряване на състоянието. Условно патогенните микроорганизми нормално обитават човешкото тяло, без да предизвикват инфекция. Когато те напуснат нормалното си място на обитаване и попаднат в други органи, могат да предизвикат инфекция. Тези микроорганизми причиняват сериозни инфекции в пациенти с имунен дефицит.
Тъй като новородените деца имат все още не напълно развита имунна система, те имат физиологичен имунен дефицит. Попадането на условно патогенни микроорганизми в кръвта на новородено много често причинява инфекциозен процес. Тези състояния изискват ранна антибиотична терапия. Не е възможно всички описани в епикризата на СБАЛДБ микроорганизми да се съдържат в кръвта на майката и да бъдат предадени на новороденото от нея. Тъй като е установен бактериален причинител от ликвора, в случая се касае за бактериална инфекция. Няма данни за вирусна инфекция. Серация е условно патогеннна бактерия, причинител на вътребонични инфекции. При заразяване със серация клинична картина развиват лицата с имунен дефицит и тези, при които микробът в достатъчно количество е попаднал в кръвната циркулация. Възможно е да бъде внесен в болницата от пациент. В момента на приемане на майката в болницата няма данни да е заразена със серация и съответно това не е довело до преждевременното пукване на околоплодния мехур и преждевременно раждане на недоносен, незрял плод. Причинителят на инфекцията серация не е намерен в болничния персонал и болничната среда. При ответника е имало епидемичен взрив, тъй като такъв е налице, когато има повече от 2 случая с инфекция с един и същ причинител и данни за връзка между случаите.
Според предписанията на СРИАКАЗ има пропуски в работата на персонала на болницата. Още едно дете е заразено със серация, лекувано е с много и различни антибиотици, оздравяло е и е изписано на 23 ден. Серацията е условно патогенна бактерия и не всяка инфекция завършва фатално. Не е съставен аутопсионен протокол на детето. Бактерията серация е най-вероятният причинител на тежката инфекция, защото е изолиран от ликвора на детето, което говори за засягане на централната нервна система. Обикновено при терминални пациенти в инфекциозният процес се намесват и други микроорганизми, дори представители на нормалнта флора на човешкото тяло. Предвид обстоятелството, че изводите на единичната и тричленната съдебно - медицинска експертиза напълно съвпадат и не си противоречат взаимно, както и че същите са обосновани и компетентно дадени от висококвалифицирани специалисти, съдът възприема изцяло и двете експертни заключения. От заключението на д-р Е. А.Ч. - И. - акушер-гинеколог, се установява, че бременността на ищцата е рискова, с оглед обременената акушерска анамнеза и начина на забременяване. Не са установени малформации на плода. Не се намират данни, от които може да се установят стойностите на проследяваните параметри, съгласно Наредба № 39 за профилактично наблюдение на бременните. Срокът през първата минута дава най-добра представа за състоянието на детето към времето на раждането, което в конкретния случай говори да правилно родоразрешение. По делото липсват доказателства относно мястото на проведената инсеминация и за донора.
По статистически данни детската смъртност при такова забременяване е три пъти по - висока поради възрастта на пациентките, раждането на деца с по - ниско тегло и възможни инфекции в резултат на извършената процедура с последващи преждевременни раждания. В медицинската документация не е отразено отклонение в постоперативния период и ищцата е изписана на 09.10.2007 г. клинически здрава. Антибиотичната терапия при Д. е назначена поради преждевременното раждане, преждевременно пукнатия околоплоден мехур и дихателната инфекция на майката. Не може да се изключи заразяването му след раждането. Влошаването на състоянието на детето настъпва на 5 - тия ден след раждането. Преждевременното пукване на околоплодния мехур е в резултат на възходяща инфекция на околоплодните ципи от влагалището или на общата инфекция, за която е провеждана антибиотична терапия. Причината за спешната операция е утежнената акушерска анамнеза, преждевременно пукнатия околоплоден мехур и общата инфекция, възрастта на бременната, очакването на недоносен и незрял плод. Предшестващите 3 аборта и 2 ин витро процедури могат да са предпоставка за хронични възпалителни изменения, които са най - честа предпостави, водеща до преждевременно раждане. При хоспитализацията и в момента на раждане ищцата е била с простудно заболяване. Възможно е да е носител на сераця и да предаде инфекцията на детето си. По анамнестични данни ищцата е била с херпес вирусна инфекция. В история на раждането е отразено, че ищцата има три аборта по желание преди забременяването, които могат да доведат до увреждане на репродуктивните й способности и вторичен стерилитет, заради който е провеждано лечение. Редовното и адекватно наблюдение на бременната най - вероятно би увеличила шанса за износване на бременността до термина на раждане. Преждевременното раждане е предизвикано от преждевременно пукнатия околоплоден мехур в резултат на общата инфекция на бременната или възходяща инфекция на околоплодните ципи от влагалището. От заключението на вещото лице д-р Р.М., специалист неонатолог, се установява, че детето Д. е родено недоносено, в 36 г. с., с необходимост от интензивни грижи. Няма условия за вътрематочно заразяване на плода с инфекциозен причинител, който да доведе до болестно състояние на майката в същия период. След раждането детето е преведено в интензивен сектор и е започнато лечение с ТВИ и антибиотична терапия. Внезапна клинична изява на заболяване при недоносенте деца е ранният неонатален сепсис. Поради особеностите на имунитета при новородените деца - недобре развит клетъчен и хуморален имунитет, при здраво доносено дете серация е възможно да причини същия резултат. При недоносените деца това е още по - подчертано. Друга инфекция също би могла да доведе до подобно развитие на болестта. Медицинският стандарт е спазен и при детето е проведено диагностика и лечение, съответстващи на отделения за интензивно лечение І-во ниво. Детето е било под активно медицинско наблюдение, било е на мониторен контрол. Поради амнестичните данни за майчино - фетална инфекция, е започнало след раждането антибиотично лечение. Херпесната инфекция няма отношение към състоянието на детето. След превеждането на детето в Университетска педиатрична болница е проведено интензивно лечение, съответстващо на нозологичната категория при детето. Изолирането на патогенни бактерии от хемокултура и ликворокултура, съчетани с тежко състояние и отклонени параклинични показатели при рискови новородени деца е сериозно и застрашаващо състояние. Спонтанно пукнатият околоплоден мехур е един от критериите за предхождаща инфекция. Една от честите причини дете да се роди в 36 г. с. е майчино - феталната инфекция, каквато е налице и в случая. Експертното заключение е оспорено от ищцовата страна и е допуснато изслушването на тричленна съдебно - медицинска експертиза.
От заключенията на вещите лица д-р Б.С. - национален консултант по неонатология, д-р М. Д. П. - неонатолог и д-р И.А.Б. - началник неонатологично отделение, се установява, че детето не е родено по нормален механизъм, а по оперативен път, чрез Цезарово сечение. Индикациите за оперативно раждане е предхождаща инфекция на майката, възрастта на майката, очаквано раждане на недоносено, инфектирано новородено, амнестични данни за рецидивираща херпесна инфекция на гениталиите, проведено антибиотично лечение, утежнена акушерска анамнеза. Детето е недоносено с тегло от 2 300 гр. и се води І ст. Недоносено, родено ЗЗ дни преди определения терми, в 36 гестационна седмица. Децата, родени в този срок и това тегло, не се нуждаят по правило от интензивни грижи от самото раждане. Тези грижи се определят от клиниката и начина на адаптация. В конкретния случай се налага активно клинично наблюдение, изследвания на кръвна картина, диференцирано броене, хемокултура и микробиологични изследвания.
Целта е да се докаже или отхвърли вродена майчино - фетална инфекция. Веднага след раждането са извършени тези изследвания, започнало е антибиотично лечение и детето е поставено на венозни вливания, за да получава антибиотика венозно, като по този начин се постига по - добър терапевтичен ефект. Според вещите лица категорично няма условия за вътрематочно заразяване на плода с някакъв причинител, довел до болестно състояние на майката в същия период. Различните инфекциозни причинители преминават от майката към плода през плацентата и именно това е една от най-честите причини за започване на преждевременно раждане. Майчино - фетална инфекция е заразяване на плода от инфекция, съществуваща при майката. Инфектирането става по 3 начина, като в конкретния случай инфекцията при майката може да се предаде по кръвен път. От момента на раждането детето е било с интензивна терапия, с оглед предварителната анамнеза на майката. Прието е в интензивен сектор, проведени са диагностични изследвания с цел потвърждение или отхвърляне на инфекция и е започнато антибиотично лечение по венозен път, като за целта детето е било на венозни вливания с глюкоза и белтъчни продукти. Хематогенните инфекции като сепсис с менингоенцефалит са с по - късно начало, изявяват се внезапно, състоянието се влошава много бързо и прогресивно, за минути. При здраво доносено дете серация би причинила същия резултат, тъй като новородените нямат изградена имунна система и са податливи на инфекции и при тях инфекциите протичат по - тежко, по - продължително, по - трудно се овладяват и по - често са с фатален край. Екипът на неонатологичното отделение към болницата са спазили правилата за добра медицинска практика в неонатологията и приетия протокол при МФИ. Те са извършили целия набор от параклинични и микробиологични изследвания веднага след раждането, започнали са веднага антибиотично лечение с венозно приложение и са осигурили венозен път с вливания на глюкозни и белтъчни разтвори, за да се осигури въглехидратен внос и да не се допусне дехидратация на недоносеното новородено. Детето е прието в интензивния сектор и е наблюдавано в часовете веднага след раждането.
Серацията е вътребончина инфекция. Предхождащата анамнеза на майката крие някакви рискове, но не и за последиците от това раждане. Когато се касае за недоносено дете, неонатолог трябва да присъства при раждането, както е сторено в случая. Съдът възприема единичната и тричленната експертиза, тъй като изводите на вещите лица съвпадат. Изготвени са от изтъкнати специалисти, обсъдени са всички предоставени на вещите лица материали, като тричленната експертиза е по - пълна и по - обоснована. От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. А. К. - сестра на ищцата, се установява, че ищцата трудно е забременяла, при трети пореден опит за ин витро. Имала е два неуспешни опита в чужбина. Лекуващият й лекар е бил д-р В., който изчезнал и сестра й била принудена да се премести при друг лекар. Стараела се е да прави всичко за себе си и детето през време на бременността. Не е консумирала алкохол, не е пушила цигари. Непосредствено преди раждането цялостното й състояние е било добро, но се е появила кашлица. След посещение при белодробен специалист, бил е назначен антибиотик. Нямала е неразположение, не се е чувствала отпаднала. След раждането на детето лекарите са ги уверили, че детето е добре. При посещенията си при ищцата са ползвали маски и калцуни, но е имало хора, които се движат без калцуни. Извършвани са ремонтни дейности, разхождали са се из болницата хора със стълби. На петия ден след раждането сестра й била силно притеснена, тъй като детето било поставено в кувьоз, а по-късно узнала, че детето е преместено в друга болница. Д. е бил първото дете на ищцата. След изписването й от болницата, психическото й състояние било страшно. Двамата със съпруга на ищцата са направили всички възможни средства, интересували са се за най - новите лечения, за новостите в медицината относно бактерията серация. Водили са денонощна битка, включително и със себе си, за да могат да превъзмогнат случилото се, да не рухнат психически. Страданието на ищцата й е пречило да се върне отново на работа много дълъг период от време. Въпреки че обича работата си, отлагала е във времето връщането си. Месец след случилото се, ищцата се е върнала на работа. Прекратила е всякакви контакти с други лица и много трудно е успяла да превъзмогне в себе си това отчуждение. Ищцата е имала 3 аборта по собствено желание и два неуспешни опита за ин витро в чужбина, които са били неуспешни. Ищцата е изпитвала вина, че е избрала това лечебно заведение за раждането на детето й. По делото е разпитана свидетелката В.Д.г..
От показанията й се установява, че през периода м.09.2007 г. -м.10.2007 г. е работила при ответника на длъжност ординатор, със специалност "педиатър - неонатология". Знае за бактерията серация. Били са изолирани 8 случая в този период. Спомня си за новороденото Д. и майка му Ж.. Точно по времето, когато се е родило детето, е имало такива случаи. Свидетелката е присъствала при раждането и е прегледала детето на следващия ден. Децата, които са в риск, се наблюдават от началника на отделението. Секциото е направено спешно поради ранно отворен мехур и заболяване на майката на горните дихателни пътища. Поради това, че детето е с рискова анамнеза и преди да излязат назначените изследвания, е назначен антибиотик ампицилин. Обикновено стандартно са започвали с това лечение, защото родилките са носители на стрептококи и докато се чакат изследванията минава доста време. Когато се е родило детето, то е било в добро състояние, но рисково, тъй като тези деца са податливи на инфекции. Състоянието на детето рязко се е влошило. Било е настанено в интензивните боксове, а по късно е преведено в Института по педиатрия. Оттам разбрали, че са изолирани стрептококи и серация. Правена е проверка от ХЕИ, включително и по - късно, но никъде не е била изолирана тази бактерия. От децата, носители на серация, никое не е развило клинична картина. Преди и след този случай не е установявана тази бактерия. Друго дете с такъв изолиран микроб не е било превеждано за лечение. Съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са разпитани за обстоятелства, по отношение на които имат преки и непосредствени впечатления, както и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Ищцата се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.
Съгласно нормата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав: вреди, причинени на ищцата от лице, на което ответникът е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди. Нормата на чл. 45, ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на непозволено увреждане. В настоящия случай се установи, че за ищцата са настъпили вреди, свързани с настъпилото усложнение в здравословното състояние на детето й Д. и последвала смърт на същия. Спори се между страните в производството дали към момента на раждането и болничния престой на Д. в ответната болница е имало вътреболнична инфекция с бактерията серация марцесценс и дали същата има пряко отношение към смъртта на детето. Вътреболничните инфекции са дефинирани в чл. 4 от Наредба № 2 от 10.01.2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции, издадена от Министерство на здравеопазването. Съгласно посочената норма вътреболнични са инфекциите, придобити от пациент във връзка с медицинско обслужване, по повод на друго заболяване, както и инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение във връзка с обслужването на пациентите. В настоящия случай се установи, че от ликвор от детето Д. е изолирана бактерията серация марцесценс. Доколкото майката няма клинична картина за наличие на такава бактерия, то последната не е предадена от майката на детето по време на бременността или раждането. Това налага извода, че инфекцията е придобита от пациента във връзка с медицинското обслужване, оказано в ответната болница.
Наличието на вътреболнична инфекция е установена от компетентните органи - СРИОКОЗ, при извършена проверка при ответника за периода 04.10.2007 г. - 17.10.2007 г., обсъдена по - горе, с дадено предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки. С посочената наредба се вменява в задължение на медицинските специалисти и немедицински персонал да осъществяват дейността по профилактика на вътреболничните инфекции - чл. 9 и сл. от наредбата. Ръководителят на лечебното заведение, определените от него лица и комисиите по вътреболнични инфекции осъществяват дейностите по надзор и контрол на вътреболничните инфекции. В случая ответникът не е ангажирал доказателства относно установената практика, изпълнявана от медицинските специалисти и немедицинския персонал по осъществяване дейността по профилактика, надзор и контрол на вътребоничните инфекции. При извършената от СРИОКОЗ проверка за посочения период са констатирани пропуски в тази насока, обсъдени по - горе. Персоналът на болничното заведение не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 16, ал.1 от посочената наредба, при съмнение за случай на вътреболнична инфекция да предприеме незабавно всички противоепидемични мерки за прекъсване пътя за предаване на инфекцията, без да изчаква лабораторно потвърждение. В случая СРИОКОЗ е установила, че не е проведена изолация на новородените с положителни резултати от микробиологични изследвания и е допуснато отглеждането им в един бокс и обслужването им от един и същ персонал в отделение за недоносени.
Липсата на създаден ефективен механизъм за организация на профилактика и контрол на вътреболничните инфекции при ответника обективира бездействие на лица на ответната болница, което е противоправно, доколкото е в нарушение на установените в посочената наредба правила и норми. Допуснато е състояние на риск извън пределите на неизбежния медицински риск спрямо конкретния пациент. Ето защо съдът приема, че е налице противоправно бездействие на лица в ответната болница, довело до заразяването на Д. с вътреболнична инфекция с бактерията серация марцесценс. Съгласно експертните заключения на вещите лица д-р К., д-р В.-Д., д-р М. и д-р Г. бактерията серация марцесценс е най - вероятният причинител на тежката инфекция, довела до смъртта на детето. Тя е изолирана от ликвора на детето и е засегната централната нервна система. По делото се изясни въпросът, че посочената бактерия е условно патогенен микроорганизъм, който причинява сериозни инфекции в пациенти с имунен дефицит. Новородените деца с физиологичен имунен дефицит и при тях рискът от инфекция е много висок. Този риск се увеличава при недоносените деца. През проверявания от СРИОКОЗ период 04.10.2007 г. - 17.10.2007 г. при 8 деца на възраст от 0 до 20 дни е изолирана посочената бактерия, като при две от тях е изявена клинична картина, сред които е детето Д.. Другото дете с клинична картина също е І степен недоносеност и е родено в 36 г. с. По отношение на него е проведено антибиотично лечение и е изписано на 23-тия ден клинично здраво.
От изслушаните по делото съдебно - медицински експертизи, изготвени от вещи лица неонатолози, се установи, че екипът от неонатологичното отделение към ответната болница са спазили правилата за добра медицинска практика в неонатологията. Направени са необходимите изследвания, проведено е антибиотично лечение, извършени са вливания. Детето е прието в интензивен сектор и е активно наблюдавано в часовете веднага след раждането. В този смисъл въпреки оказаното адекватно медицинско обслужване и съобразявайки условната патогенност на бактерията серация марцесценс, имунният дефицит при Д., свързан с недоносеност І степен, е част от сложния причинен процес, довел до смъртта на детето. Съдът счита, че преждевременното раждане на детето в 36 г. с. не може да се вмени във вина на ищцата. В случая са налице множество обективни факти, довели до преждевременното раждане, обстойно изследвани и обсъдени от вещите лица - утежнена акушерска анамнеза; бременност след инсеминация без медицински документи относно медицинското заведение, в което е извършена, както и за донора; обща инфекция на майката, наложила антибиотично лечение непосредствено преди раждането; хронични възпалителни изменения в следствие проведените оперативни намеси; възрастта на майката; липсата на проведена женска консултация съгласно изискванията на Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация, издадена от Министерство на здравеопазването и др. Целият този сложен комплекс от обективни обстоятелства е допринесъл за преждевременното раждане на детето.
Това от своя страна е довело до имунен дефицит на същото в по - голяма степен спрямо доносените деца и невъзможност за преодоляване на инфекцията с условно патогенната бактерия серация марцесценс. Ето защо съдът приема, че смъртта на детето е пряка и непосредствена последица от заразяването на детето с посочената бактерия в резултат от вътреболнична инфекция при ответника, както и от недоносеността на детето. По изложените съображения съдът счита, че е осъществен фактическият състав на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, поради което гаранционно - обезпечителната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД. В случая от значение е обстоятелството, че със смъртта на Д. ищцата е загубила единственото си, дългоочаквано дете. Тежко преживява загубата му, затворила се е в себе си, отчуждила се от обкръжението й. При тези обстоятелства, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв., което ще възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка със заразяването на детето с вътреболничната инфекция и настъпилата смърт на същото.
Доколкото тези вреди са пряка и непосредствена последица както от вътреболничната инфекция, така и от недоносеността на детето, определеното обезщетение следва да се намали съобразно участието на двете обстоятелства в причинно - следствения процес. Съдът приема, че участието на двете обстоятелства е паритетно - по 1/2, поради което обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се намали също с 1/2. По изложените съображения предявеният иск се явява основателен за сумата от 10 000 лв. и следва да бъде уважен в този размер и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер. По разноските по производството: При този изход на делото и на основание чл. 64, ал.1Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК на ищцата следва да се присъди сумата от 400 лв., представляваща сторени по делото разноски - внесена държавна такса, съразмерно с уважената част от иска. В нормата на чл. 64, ал.1Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК (отм.), приложима на основание § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, законодателят е обусловил заплащането на адвокатско възнаграждение от ответната страна, ако то е заплатено от страната, инициирала процеса. В този смисъл по делото следва да са ангажирани доказателства не само относно размера на уговореното възнаграждение, а и за плащане на същото. В случая ищцата е представила договор за правна защита и съдействие, сключен с представлявалата я в процеса адвокат М.Ц., в който е посочен размера на уговореното адвокатско възнаграждение. В него обаче не е отбелязано какъв е размерът на внесената сума, както и не са ангажирани доказателства за това. Ето защо и доколкото не се установи по делото размера на заплатеното от ищцата възнаграждение за един адвокат, такова не следва да се присъжда. Воден от гореизложеното, съдът
Реши: ОСЪЖДА
П.С. А. - Г. Б. ЗА А. Л. "С.С." АД, с адрес гр. С., ул. "М. Т." № *, да заплати на Ж.А.С., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка със заразяване с вътреболнична инфекция и смъртта на Д. Е. С., ЕГН **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 20 200 лв., както и да заплати сумата от 400 (четиристотин) лв., на основание чл. 64, ал.1Чл. 64. ⚖️ Практика (3) (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване ГПК (отм.) вр. с § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, представляваща сторени по делото разноски. Решението подлежи на обжалване пред САС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
Свързани документи: Определение № 1014 по ч.гр.д. 1867/11 АпС - София
