Решение № 266 по въззивно гр. д. № 20243100502617/2024 г. на Окръжен съд Варна

РЕШЕНИЕ № 266 гр. Варна , 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА , IV СЪСТАВ ГО , в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав : Председател : Константин Д. Иванов Членове : Златина Ив. Кавърджикова Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502617 по описа за 2024 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. ГПК. O бразувано e по постъпила въззивна жалба вх. № 42332/28.05.2024 г. от Ж. Ж. И. , ЕГН ********** от гр. Н.П. , ул. „ Ц.И.Ш. “ № 60 А , против

решение № ************ г. по гр. д. № 5239/2023 г. на ВРС , 52- ри състав , с което е отхвърлен предявения от нея срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 3878,89 лева , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 67 дни за времето на признатото ѝ от съда за незаконно уволнение от 12.09.2017 г. - датата , считано от която е прекратено трудовото й правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г. до 21.06.2019 г. - датата , на която трудовото ѝ правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението ; отхвърлен е предявения от нея срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 470,73 лева , представляваща дължимата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3878,89 лева , начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г. Счита обжалваното решение за неправилно , незаконосъобразно , постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи , че с молба от 12.01.2024 г. , 1 изпратена по пощата и постъпила по делото на 15.01.2024 г. е поискала

съдът да допусне изменение , на осн. чл. 214, ал. 1Чл. 214. ⚖️ Практика (9) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно. (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Глава шестнадесета. ОТКЛОНЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СТРАНИТЕ Раздел I. Другарство в делото Допустимост от ГПК на иска с правно осн. чл. 224, ал. 1Чл. 224. ⚖️ Практика (8) (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. (2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. (3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските. Главно встъпване от КТ , като претенцията бъде увеличена от 3878.89 лв. на 3936.52 лв. , а на иска с правно осн. чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г. върху изменения размер на главницата от 3936.52 лв. , от 1470.73 лв. на 1510.61 лв. С протоколно определение № 353/24.01.2024 г.

съдът е допуснал исканото изменение на исковите претенции. С обжалваното решение се е произнесъл обаче , отхвърляйки исковите претенции в първоначално заявените размери. Моли да бъде отменено обжалваното решение и за постановяването на друго , с което бъдат уваЖ. исковите претенции изцяло.

В писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, представлявана от изпълнителния директор д - р С.П.А. - А. , чрез юрк. П. Р. поддържа , че обжалваното решение е правилно обосновано и законосъобразно , постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства , правилно е изяснил фактическата обстановка и е достигнал до правилните правни изводи. Подадената въззивна жалба е неоснователна. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Възразява по приемането на представения амбулаторен лист , поради настъпилата преклузия. Постъпила е и въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024 г. от Ж. Ж. И. ЕГН ********** от гр. Н.П. , ул. „ Ц.И.Ш. “ № 60 А , против

решение № ************** г. по гр. д. № *********. на ВРС , с което е допълнено

решение № ************ г. по гр. д. № 5239/2023 г. на ВРС , като е отхвърлен предявения от нея срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето на признатото й от съда за незаконно уволнение : от 12.09.2017 г. - датата , считано от която е прекратено трудовото ѝ правоотношение с ответника със Заповед № 201/11.09.2017 г. , до 21.06.2019 г. - датата , на която трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. и за разликата над сумата от 3878,89 лева , до пълния претендиран размер от 3936,52 лева , ведно със законната лихва върху сумата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г. , до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлен предявения от нея срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск вследствие на незаконното уволнение , начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г. и за разликата над сумата от 1 470,73 лева , до пълния претендиран размер от 1510,61 лева ( сбор от 1465,65 лева и 44,96 лева ). Счита , че и така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Позовава се отново на допуснати от ВРС грешки. Изтъква , че заповед № 183/21.06.2019 г. е получена от нея на 0 8 . 03 .2023 г. , а исковата си претенция е предявила на 27.04.2023 г. Смята , че давностният срок за предявяване на иска тече от момента на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и не е изтекъл към датата на предявяване на иска. Възразява срещу изводите , които е направил ВРС по прилоЖ.е разпоредбата на чл. 176 а , ал. 1 от КТ , предвид и разрешението , дад e но

с

решение № 12/2010 г. на КС. Позовава се и на разпоредбата на чл. 7 от Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. и чл. 31, § 2 от Хартата на основните права на ЕС. УМБАЛ не е представила писмени доказателства за отлагането на платения й годишен отпуск. Следователно отлагането остава недоказано. Освен това във вариант 1 от заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ е установено неползването на платен годишен отпуск от 86 работни дни. Като е приел 2 вариант 2 и неползван платен годишен отпуск от 50 дни ,

съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт.

В писмен отговор УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, представлявана от изпълнителния директор д - р С.П.А. - А. , чрез юрк. П. Р. , излага становище за неоснователност на въззивна жалба вх. № 94440/22.11.2024 г. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Действително на едно място в

мотивите на обжалваното решение , като начална дата на периода за който е присъдена е мораторната лихва е посочена 08.08.2019 г. вместо 01.08.2019 г. , но в диспозитивите е посочена вярната дата - 01.08.2019 г. Дори и да не е посочена дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 68 дни , то правилно е посочен пълния претендиран размер на обезщетението за 68 дни. Оспорва и излоЖ.те в жалбата доводи и възражения , свързани с погасяването по давност на претенцията на Ж. И. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Те са недопустими , поради настъпила преклузия , а разгледани по същество - са и неоснователни. Цитираното

решение № 12/2010 г. на КС касае единствено неползвания отпуск до 01.10.2020 г. и е неотносимо към спорния годишен отпуск. Всички останали оплаквания се отнасят до

решение № ************ г. , а не

решение № ************** г. , предмет на настоящата жалба и вече са излоЖ. в подадената въззивна жалба № 42332/28.05.2024 г. Моли се да бъде оставена без уваЖ.е

въззивната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ж. Ж. И. поддържа изразеното от нея становище в писмени бележки по съществото на спора вх. № 6013/28.02.2025 г. За да разреши правния спор и да прецени правилността на първоинстанционното решение ,

съдът съобрази следното : Производството по делото е инициирано по обективно съединени осъдителни искове на Ж. Ж. И. , ЕГН ********** срещу УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК ********* с правно основание чл. 224, ал. 1Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) III. ДАРЕНИЯ КТ и чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за осъждане на ответника да ѝ заплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , правото за което не е погасено по давност , в размер на 3878.89 лева , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението , както и мораторна лихва в размер на 1431.94 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 21.03.2023 г. и 38.79 лв. за периода от 22.03.2023 г. до 26.04.2023 г. В хода на първоинстанционното производство e допуснато изменение на претенциите , чрез увеличаване на техния размер , като искът по чл. 224Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) III. ДАРЕНИЯ от КТ се счита предявен за 68 дни и за сумата от 3936,52 лв. Този по чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за периода от 01.08.2023 г. до 21.03.2023 г. се счита предявен за сумата от 1465,65 лв. , а от 22.03.2023 г. до подаване на исковата молба на 26.04.2023 г. се счита предявен в размер на 44,96 лв. или за целия период от 01.089.2023 г. до 26.04.2023 г. - сумата от 1510.61 лв. Въведени са твърдения за това , че страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение , по силата на което Ж. И. е предоставяла работната си сила на УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД считано от 02.09.2016 г. Била назначена на длъжност медицинска сестра в клиника по инфекциозни болести считано от 07.09.2016 г.

С решение на ТЕЛК от лечебно заведение в гр. Ш. е издадено експертно

решение № ************** г. с което била определена 52 % трайно намалена работоспособност по отношение на нея за срок от една година. Представила решението в отдел „ Кадри “ при УМБАЛ. След това била поканена на среща с ръководител „ човешки ресурси “, на която ѝ била връчена заповед № 201/11.09.2017 г. за прекратяване на трудовия договор , считано от 12.09.2017 г. , на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ. Решението на ТЕЛК не било влязло в сила към този момент.

С

решение № 3 ************ г. по гр. д. № -******** г. уволнението било признато за незаконно , а ищцата - възстановена на заеманата длъжност. На 21.06.2019 г. било прекратено отново правоотношението , този път на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със заповед № 183/21.06.2019 г. , която не ѝ била връчена. През периода от 21.06.2019 г. до 21.06.2022 г. посетила два пъти администрацията на работодателя за корекция на записаното в трудовата книжка , но заповедта така и не била връчена. Не ѝ изплатили и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ. Заповед № 183/21.06.2019 г. й била връчена чак на 08.03.2023 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. В нея също не било упоменато начисляване и изплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. Съгласно т. 7 от сключения трудов договор № 205/02.09.2016 г. размерът на уговорения платен годишен отпуск бил 32 работни дни – основен 22 дни и допълнителен – 10. За това , че била призната повече от 50 % трайно намалена работоспособност ѝ се полагали още 6 работни дни платен годишен отпуск , съгласно решение на НЕЛК ************* г. Поради това общият ѝ полагащ се платен годишен отпуск бил в размер на 38 работни дни. Последно с фиша за работна заплата от м. септември 2017 г. работодателят й изплатил сума от 405,23 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни. За един ден отпуск обезщетението възлиза на 57,89 лв. За времето от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. има да ползва 67 работни дни , като сумата за обезщетение била в размер на 3878.63 лв. С молбата вх. № 3215/15.01.2024 г. е заявила изменението , че полагащият се отпуск е в размер на 68 работни дни /12 раб. дни за 2017 г. ; 38 раб. дни за 2018 г. и 18 раб. дни за 2019 г. /, поради което дължимото обезщетение е равно на 3936,52 лв. В отговор на исковата молба

ответникът УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , бул. „ Хр.С. “, № 1, представлявано от изпълнителния директор С.А. - А. излага становище за недопустимост на предявения иск , а бъде ли разгледан по същество , го намира за неоснователен. Недопустимостта поддържа с възражение за изтекла погасителна давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск , правото на ползването на който не е погасено по давност. В конкретния случай са изтекли повече от две години от края на годината за която се полага този отпуск /31.12.2019 г. , защото уволнението било признато за незаконно на 09.05.2019 г. / и поради това ползването му било погасено по давност на 31.12.2021 г. Съответно – правото да се иска обезщетение за дните неизползван платен годишен отпуск също е погасено по давност. Извън горното , общият давностен срок за търсене на обезщетения по КТ е три годишен. Началото на срокът следва да се брои от възникване на правото при прекратяване на трудовото правоотношение. Обезщетението става изискуемо веднага. Следователно давността е започнала да тече в деня , следващ датата на последващото прекратяване на трудовото отношение. Ищцата е имала възможност да заяви иска си в този срок , като на 21.06.2022 г. претенцията за обезщетение вече е била погасена. Неоснователността на иска се обосновава с възражения за това , че практиката на ВКС установява , че работодателят не дължи обезщетение по чл. 224 от КТ за периода на незаконно уволнение при последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като предназначението на платеният годишен отпуск е целеви - за почивка и възстановяване на работната сила , но след като служителят не е престирал реално труд и не е работил , не би следвало да му се полага платен годишен откпуск за този период , респ. не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при следващо прекратяване на правоотношението. Счита за ирелевантно обстоятелството , че ищцата не е била уведомена за последващото прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищцата е била надлежно уведомена от ВРС на 06.06.2019 г. за това че е възстановена на заеманата длъжност и в двуседмичен срок може да се яви на работа. От това , че е уведомена лично и не се е явила за заемане на длъжността няма съмнение , че правоотношението ще бъде прекратено считано от деня , следващ края на предоставения срок. Законът не обвързва възникването на правото на обезщетение с датата на връчване на заповедта за последващо прекратяване на трудовото 4 правоотношение , а единствено с датата на самото прекратяване , като обезщетението става дължимо веднага. Оспорва и претендирания размер. Допълнителни 10 дни платен годишен отпуск над основния размер от 22 работни дни за година на ищцата не се следват , тъй като длъжността на ищцата не попада в изчерпателно изброените такива в Наредбата , приета от МС на основание чл. 156, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 4 от Наредбата право на такъв отпуск имат служителите , които действително са полагали труд. Поради това , че ищцата не е извършвала реално труд , то тя не може да се ползва от допълнителния платен годишен отпуск. Претендираният размер на обезщетението за допълнителен платен годишен отпуск в размер на по 6 дни за година също следва да е пропорционален на времето , което се признава за трудов стаж , съответно 2 дни за 2017 г. ; 6 дни за 2018 г. и 3 дни за 2019 г. или общо 11 работни дни за периода. Даже да се приеме , че обезщетение се дължи , то не би се следвало за 68, а за 50 работни дни. Моли за отхвърляне на главния и акцесорния иск. Претендира разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът , след съвкупна преценка на представените по делото доказателства , както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното : Представен е трудов договор № 205/02.09.2016 г. по силата на който Ж. Ж. И. се е задължила да предоставя работната си сила в полза на МБАЛ „ С.М. “ ЕАД. Служителят приел да изпълнява безсрочно в МБАЛ , Втора клиника по инфекциозни болести длъжността Медицинска сестра с НКПД 2221-5001, считано от 07.09.2016 г. Страните уговорили пълно работно време с продължителност от 7 часа , ежемесечно заплащане на работна заплата с размер 660 лв. , допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 46,50 лв. Изрично уговорили , също , размер на полагащ се платен годишен отпуск от 32 дни - основен 22 дни и допълнителен 10 дни. Със заповед № 201/11.09.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ така учреденото трудово правоотношение е било прекратено без предизвестие от работодателя. Посочена е причина – установена невъзможност / обективна / на служителя да изпълнява възложената ѝ работа , поради болест , довела до нейната трайна неработоспособност , въз основа на представено решение на ТЕЛК № ************** г. на I - ви състав на ТЕЛК при „ МБАЛ Ш. “ АД. Със заповедта е разпоредено на ищцата да бъдат изплатени обезщетение по чл. 224 от КТ - за 7 работни дни неизползван ПГ отпуск и обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на две брутни месечни трудови възнаграждения. Видно от представения фиш за работна заплата за м. септември 2017 г. на л. 17 по гр. д. 5239/2023 г. ВРС , на ищцата са начислени упоменатите в заповед № 201/11.09.2017 г. обезщетения. За посочените 7 работни дни неизползван платен годишен отпуск на Ж. И. е начислена и изплатена сума в общ размер на 405,23 лв.

С

решение № ************ г. , постановено по гр. д. № -******** г. на ВКС , IV ГО , е отменено

решение № 1262 от 06.07.2018 г. по гр. д. № 1096/2018 г. на Варненски

окръжен съд. Признато е за незаконно уволнението на Ж. Ж. И. , извършено със заповед № 201 от 11.09.2017 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД и е отменена заповед № 201 от 11.09.2017 г. Ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност медицинска сестра в УМБАЛ „ С.М. " ЕАД , гр. Варна. Видно от представената разписката към съобщението до Ж. Ж. И. от 05.06.2019 г. по гр. д. № ********* г. по описа на Районен съд Варна ( л. 46- гърба ), връчено лично на ищцата на 06.06.2019 г. , тя е уведомена за това , че

с решение на ВКС е уважен иска ѝ за възстановяване на предишната заемана длъжност. Уведомена е , че има право да се яви на работа в срок от две седмици от получаване на съобщението за заемане на длъжността. Видно от заповед № 183/21.06.2019 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД и Ж. Ж. И. , считано от 21.06.2019 г. поради това , че уволнението на служителя е признато за незаконно , същата е възстановена на предишната ѝ работа от съда , но не се е явила да я заеме в срока по чл. 245, ал. 1 от КТ. Приложено е уведомително писмо от 20.03.2023 г. от Ж. Ж. , изпратено с известие за доставяне № ************* , получено от ответника на 22.03.2023 г. с което ищцата е отправила искане в срок до 31.03.2023 г. да ѝ бъде изплатена парична сума – обезщетение за неизползван платен ГО за периода от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. 5 С писмо изх. № ************** г. изпълнителният директор на УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД е информирал Ж. И. , че счита твърденията ѝ , че не и е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за неверни. Ищцата е уведомена за това , че заповед № 183/21.06.2019 г. ще ѝ бъде изпратена с препоръчано писмо на адрес в гр. Н.П. , ул. Ц.Ш. № 60 а. Установява се от приобщените по делото решения на НЕЛК и ТЕЛК №№ ************** г. ; ************* г. ; и 251/13.04.2021 г. по отношение на ищцата Ж. И. е констатирана прогресираща трайно намалена работоспособност от 50 - 52 до последвала 100 % такава , без необходимост от чужда помощ. Посредством изслушаната по делото ССчЕ , извършена от вещото лице Р. С. се установява , че съгласно наличната по делото документация на ищцата се полагат 28 дни основен платен годишен отпуск , както и 10 дни допълнителен платен годишен отпуск – общо 38 дни платен годишен отпуск , а ако не бъде начислен претендирания допълнителен платен годишен отпуск -50 дни. За периода от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. Ж. Ж. И. не е ползвала платен годишен отпуск. При последващото прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 183/21.06.2019 г. на ищцата не е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Размерът на остатъка от неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е равен на : 3936.52 лева , ако се приеме , че ищцата е имала право на 38 дни платен годишен отпуск и 2 894.50 лева , ако се приеме , че е имала право на 28 дни платен годишен отпуск. Размерът на дължимото обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3936.52 лв. за периода от 12.09.2017 г. до 21.06.2019 г. е в размер на 1465.65 лв. , а върху сумата от 2 894, 50 лева в периода от 0108.2019 г. до 21.03.2023 г. е 1077.69 лева. Изслушано в о.с.з. на 03.04.2024 г. вещото лице е заявил , че мораторната лихва за периода от 22.03.2023 г. до 26.04.2023 г. , изчислена към сумата от 3936,52 лв. е 44,96 лв. , а върху към сумата от 2894,50 лв. - 33,06 лв. Приобщените по делото заверени преписи - извлечения от трудова книжка № 191 – продължение ; фиш за работна заплата от м. юли 2017 г. ; болничен лист № ************* г. и болничен лист № ************ г. не носят правно значима информация към предмета на спора. С оглед така установеното от фактическа страна , се налагат следните правни изводи : При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно чл. 269, пр. 1Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК ,

съдът не откри пороци , водещи до неговата нищожност или недопустимост. Предявен е осъдителен иск по чл. 224, ал. 1 от КТ. Според текста на закона , при прекратяване на трудовото правоотношение , работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , правото за който не е погасено по давност. Целта на обезщетението е да компенсира служителя за това , че реално не е ползвал полагащия му се отпуск. Предпоставките за надлежно възникване на правото на обезщетение по реда на чл. 224, ал. 1 КТ са да е било възникнало трудово правоотношение , т.к. претендираната отговорност е договорна , същото да е прекратено , без значение на какво основание и служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск . В настоящия случай обезщетение се търси за периода от датата на прекратяването на трудовото правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на заеманата до уволнението длъжност. Правопораждащ факт на вземането се твърди да е последващото прекратяване на трудовото правоотношение , на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ. Съставът на ВОС е запознат с каузалната практика на ВКС /

решение № 167 от 15.05.2011 г. по к. гр. д. № 1308 / 2010 г. на ВКС ;

решение № 346 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 418 / 2009 г. на ВКС и др. /, според която в горната хипотеза работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск , защото последният реално не е престирал труд , поради което за този период от време за него не 6 възниква право да ползва платен годишен отпуск.

Съдът , обаче , е задължен от чл. 633Чл. 633. (В сила от 24.07.2007 г.) Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Част осма. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ (НОВА - ДВ, БР. 42 ОТ 2018 Г.) Глава шестдесета. ПРИЗНАВАНЕ И ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПРИ ДЕЙСТВИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО СЪБИРАНЕ НА ИЗДРЪЖКА НА ДЕЦА И НА ДРУГИ ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО, НАРИЧАНА ПО-НАТАТЪК "ХАГСКАТА КОНВЕНЦИЯ ОТ 2007 Г." (НОВА - ДВ, БР. 42 ОТ 2018 Г.) Раздел I. Удостоверения, издавани въз основа на български съдебни решения (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) Издаване на документи за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение от ГПК да тълкува разпоредбата на чл. 224, ал. 1Чл. 224. ⚖️ Практика (8) (1) Ответникът се освобождава от участие в делото, ако вложи търсената сума или вещ съобразно указанията на съда и привлече лицето, което също предявява самостоятелни права върху нея. В този случай делото продължава само между двамата кредитори. (2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. (3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските. Главно встъпване КТ в светлината на чл. 7, пар. 2 от Директива 2003/88 на ЕП и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време с практиката на Съда на ЕС , предвид решението по съединени дела C-762/18 и C-37/19 , съгласно която посочената разпоредба от правото на ЕС не допуска национална съдебна практика , по силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение , след като работникът е бил уволнен незаконно и по - късно възстановен на работа , в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение , този работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа. Въз основа на изложеното , като се взе предвид , че : - трудово правоотношение е обвързвало страните считано от 02.09.2016 г. - датата на сключване на ТД и е прекратено на 21.06.2019 г. , когато е издадена заповед № 183/21.06.2019 г. ; - по делото не е установено посредством насрещно доказване ищцата да е ползвала какъвто и да било платен годишен отпуск през периода от датата на уволнението със заповед № 201/11.09.2017 г. до датата на влизане в сила на

решение № ************ г. по гр.д. № - ******** г. на ВКС или да е изплатено обезщетение за това , а изслушаното вещо лице установява , че такъв не е ползван ,

съдът приема , че с последващото прекратяване на трудовото правоотношение за Ж. И. със заповед № 183/21.06.2019 г. , за нея е възникнало имуществено притезателно право да получи обезщетение по чл. 224 от КТ , изчислено по правилото на чл. 177 от КТ за 68 работни дни , съобразно заключението на изслушаното по делото вещо лице във вариант № 1 и при съобразяване на волята на страните за полагащ се на служителя допълнителен ПГО в размер на по 10 дни годишно над основния такъв , според сключения трудов договор № 205/02.09.2016 г. на л. 8 по първоинстанционното дело. Правният извод налага да бъде обсъдено изявеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по давност въз основа на специалната норма на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Понеже възражението е въведено в съдържанието на отговора на исковата молба , то най - напред следва да бъде посочено , че е неоснователно въззивното оплакване , че първоинстанционният съд е нарушил правилото , че давността не се прилага служебно. В съответствие с разбирането , че погасяването на права / респ. насрещни задълЖ.я / по давност санкционира бездействието на правоимащия субект , законодателят е предвидил началото на давностният срок за предявяване на осъдителни искове по трудови спорове да започва да тече от деня , в който правото , предмет на иска , е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва в деня , когато по вземането е можело и трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. Вземането за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Сложният фактически състав на прекратяването на трудовото правоотношение , поради неявяване в срок на възстановен на работа служител е завършен с изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ , освен ако този срок не е спазен по уважителни причини. Да се изследва дали определени причини са уважителни е нужно , ако страната , макар и късно , е изявила последващо желание за заемане на съответната длъжност , какъвто не е настоящият случай. Предвидените в закона последици – прекратяване на трудово - правната връзка настъпват за напред от проявата на този последен елемент от фактическия състав. 7 Последваща заповед на работодателя , с която се констатират обстоятелствата по чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ има декларативен , а не конститутивен характер. Това е така , защото работодателят не упражнява предоставено му от закона преобразуващо право / да прекрати правната връзка /, а издава акт , с който констатира вече прекратената такава , поради поведението на служителя да не се яви и да заеме длъжността , на която е възстановен на работа. Отношението между страните се счита прекратено с изтичане на срока за явяване на работа. От значение е демонстрираната от служителя в конклудентна форма воля за непредоставяне за в бъдеще на работната му сила. Като допълнение по този въпрос , съставът на ВОС препраща към

мотивите на ВРС на основание чл. 272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК и посочената правна литература и съдебна практика. Въз основа на горното Ж. И. е можела да скрепи дължащото ѝ се обезщетение по чл. 224 от КТ с държавна принуда , посредством отправяне на иск до съда да получи плащане на обезщетение в предвидения в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ срок от 3 години , считано от 21.06.2019 г. , изтекъл до 21.06.2022 г. Изпратената на 20.03.2023 г. покана за плащане няма прекъсващ изтичането на давностния срок ефект , защото към този момент давностният срок вече е бил изтекъл , а също така и защото няма характер на изчерпателно предвидените в чл. 116Чл. 116. ⚖️ Практика (8) Давността се прекъсва: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение. от ЗЗД юридически факти. Въз основа на горното , без значение за основателността на иска е кога на ищцата й е била връчена заповед № 183/21.06.2019 г. , а свързаните с този факт въззивни оплаквания , вкл. по отношение на изискуемата от чл. 335 от КТ писмена форма за прекратяване на трудовото правоотношение са неоснователни. Настоящият състав намира , че разпоредбата на чл. 176 а от КТ , която се отнася до правото на ползване на платения годишен отпуск и последиците от неползването му е неотносим по казуса въпрос и няма да бъде обсъждан. Неоснователно е и оплакването на въззивницата , че не се е запознала с писмените бележки на ответната страна , представени на съда в о.с.з. на 03.04.2024 г. и не е могла да представи пълна писмена защита. От една страна в качеството си на ищца по делото при предоставена възможност за писмени бележки , тя е страната , която първа представя такива и дори да не се е запознала с писмените бележки на насрещната страна , не е нарушено правото й на защита. Тя е могла и да поиска препис от защитата , представена от УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД. От друга , тя е представила пространна писмена защита , където подробно е изложила собственото си становище по делото , а освен това е разполагала с възможност да подаде въззивна жалба , от която възможност се е възползвала. Исковата претенция е неоснователна. Първоинстанционното

решение № № ************ г. , допълнено

с

решение № ************** г. следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Варна не намира основание за ревизиране на преценката на ВРС за дължимост на разноски , направени от страните пред първа инстанция. Въззивното оплакване в тази насока е неоснователно. За да улесни достъпа до съд на по - слабата / вкл. имуществено / страна в отношението , законодателят е предвидил , че работниците и служителите не плащат такси и разноски за производството по делото , съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК. По силата на цитираната правна норма те не заплащат държавна такса за сезиране на съда и разноски за провеждане на съдебното дирене. Затова и

съдът вероятно не се е произнесъл по искането за освобождаване от такси и разноски , на осн. чл. 83, ал. 2Чл. 83. ⚖️ Практика (11) Част втора. ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС Дял първи. ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ Глава дванадесета. ПОДСЪДНОСТ Раздел I. Родова подсъдност Основна подсъдност от ГПК. Дори и да се приеме , че е дължал произнасяне , правата на страната не са засегнати. Ищците от тази категория - чл. 78, ал. 1 и ал. 2Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , обаче , не са освободени от задължението да възстановят разходите , сторени от насрещната страна , в случай че неоснователно са предизвикали правен спор , какъвто е характера на отговорността по чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. В случая , за да се защити , насрещната страна е платила възнаграждение за провеждане на ССчЕ и е претендирала възнаграждение за юрисконсулт в общ размер на 400.00 лв. , от която 300.00 лв. заплатен депозит за вещо лице и определено от съда юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лв. по реда на чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК , вр. чл. 23, ал. 1, т. 1Чл. 23. ⚖️ Практика (7) (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. (2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. (3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. Отвод на други длъжностни лица от Наредба 8 Председател : _______________________ Членове : 1. _______________________ 2. _______________________ за заплащането на правната помощ , приета на осн. чл. 37 от ЗПрП. Не следва преизчисляване на разноските по първоинстанционното дело. При извод за неоснователност на

въззивната жалба , на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията вр. с ал. 3 от ГПК право на разноски във въззивното производство има въззиваемият , тъй като е бил защитаван от юрисконсулт. Размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение , което въззивницата следва да бъде осъдена да възстанови ,

съдът определя в минимален размер от 100.00 лв. , при съобразяване на изричното искане на въззиваемия и чл. 23, ал. 1, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ , приета на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПрП.

Воден от горното ,

съдът

РЕШИ:

:

ПОТВЪРЖДАВА

решение № ************ г. , допълнено

с

решение № ************** г. , двете постановени по гр. д. № *********. на 52- ри състав на ВРС , с което с което е отхвърлен предявения от Ж. Ж. И. , ЕГН ********** от гр. Н.П. , ул. „ Ц.И.Ш. “ № 60 А , срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 3936.52 лева , представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 68 дни за периода от 12.09.2017 г. , считано от която дата е прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество със Заповед № 201/11.09.2017 г. до 21.06.2019 г. - датата , на която трудовото ѝ правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 183/21.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението ; отхвърлен е предявения от Ж. Ж. И. , ЕГН ********** от гр. Н.П. , ул. „ Ц.И.Ш. “ № 60 А срещу „ УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, иск с правно основание чл. 86Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1510.61 лева , представляваща дължимата мораторна лихва върху главницата от 3936.52 лв. , начислена за периода от 01.08.2019 г. до 26.04.2023 г . и Ж. Ж. И. , ЕГН ********** от гр. Н.П. , ул. „ Ц.И.Ш. “ № 60 А е осъдена да заплати на УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1 разноски по първоинстанционното производство в размер на 400.00 лв ., на осн. чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, вр. ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж. Ж. И. , ЕГН **********, с адрес : гр. Н.П. , обл. Ш. , ул. „ Ц.Ш. “ № 60 А , да заплати на УМБАЛ „ С.М. “ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна , бул. „ Х.С. “ № 1, сумата от 100.00 лева , представляваща разноски във въззивното производство , на основание чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, вр. ал. 3 от ГПК. Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3Чл. 280. ⚖️ Практика (117) (4) Ответникът може да подаде пред съответния апелативен съд молба за преразглеждане на решението, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, при условията и по реда на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, изменен с Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 861/2007 за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (ОВ, L 341/1 от 24 декември 2015 г.). (5) Съдът изпраща препис от молбата за преразглеждане на другата страна, която в едноседмичен срок от получаването му може да подаде отговор. (6) Молбата за преразглеждане се разглежда в закрито заседание. Съдът, ако прецени за необходимо, може да разгледа молбата в открито заседание. (7) Решението по молбата за преразглеждане не подлежи на обжалване. Изпълнение на чуждестранни актове въз основа на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и въз основа на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания от ГПК . 9 10

Източник: Оригинален документ (Филтър: Контекст: мбал + умбал)