Решение № 778/17.02.2009 ГД № 2705/2007 ОС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 778/17.02.2009 ГД № 2705/2007 ОС Пловдив Гражданско дело № 2705/2007 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията .

Иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, предявен от И.В.Г. *** ЕООД – Пловдив. Ищецът твърди, че синът му Г. Г. през 2005 година е настанен за лечение в ОДПЗС Пловдив ЕООД Пловдив; на 07.06.2005 е бил нападнат от друг пациент в „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив – Г. Й., който го пробол с лъжица в областта на лявото око и тези наранявания причинили смъртта му; до инцидента се стигнало, тъй като служителите в „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив, на които е възложено да се грижат за здравето и безопасността на пациентите в лечебното заведение, не са изпълнили задълженията си да осигурят повишен надзор при болни с риск от агресивно поведение; след смъртта на сина си ищецът страда от ранната загуба на детето си, поради което моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина му, ведно с обезщетение за забава от 07.06.2005 до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „ОДПЗС Пловдив” ЕООД Пловдив оспорва иска; твърди, че служителите са изпълнили задължението си грижа за пациентите, заявява, че поведението на Г.Й. не е било такова преди инцидента, което да е обосновавало повишен контрол; твърди, че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като починалият му син Г. Г. е бил с препоръка за настаняване в социално заведение за душевно болни, а не е трябвало да бъде настаняват в „ОДПЗС Пловдив” ЕООД Пловдив. Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено: По делото няма спор, че на 07.06.2005 година в „ОДПЗС Пловдив” ЕООД пациентът Г.Й. е пробол с лъжица в областта на лявото око пациента Г. Г., който в резултат на нараняванията е починал на 03.07.2005; Основният спорен въпрос е дали ответникът е следвало да осигури повишен контрол върху пациента Г.Й. предвид поведението му спрямо останалите пациенти.

От показанията на свидетелите З. и М., които Съдът възприема като непосредствени, като отчита възможната им заинтересованост предвид обстоятелството, че работят при ответника, се установява, че познават като пациенти Г. Г. и Г.Й.; св.З. е бил дежурен към момента на инцидента и заявява, че при визитацията не са установени предпоставки за вземане на специални мерки по отношение на пациента Й. – не са констатирани агресивно поведение или агресивна готовност; след като чули шум от пушалнята на отделението за остро болни мъже, видели, че Й. е пробол с лъжица Г. в окото и взели мерки да оказват помощ на наранения; при постъпването си в „ОДПЗС Пловдив” ЕООД Пловдив през пролетта на 2005 година Й. е бил с пореден пристъп , цялостното му поведение се характеризирало като неспокоен, неадекватен, автоагресивен, със слухови халюцинации с императивен характер, като той изпълнявал командите и се самонаранявал – удрял си главата, наранявал си очите; това поведение обуславяло периодично обездвижване за кратко време; не е бил агресивен към персонала или към близките си; св.З. твърди, че при предишните си настанявания в „ОДПЗС Пловдив” ЕООД Пловдив Й. е имал периоди на агресивно поведение и спокойни периоди, като агресията му се изразявала в конфронтация с други пациенти; твърди се от св.М., че в болничното заведение пациентите се хранят с лъжици, които след приключване на храненето се събират от дежурната сестра и се предават в кухнята; свидетелите познават и починалия Г. Г. като пациент, твърдят, че неговото състояние е било необратимо и е обуславяло настаняването му в социален дом, за което да дадени препоръки на ищеца като негов настойник;

От заключението на тройната СМЕ с вещи лица Р., М. и Х. се установява, че Г. Й. е с диагноза шизофрения – параноидна форма, непрекъснато прогредоидно протичане, обостряния с параноидно-халюцинаторен синдром; при приемането му през 2005 година е отбелязано състоянието му при постъпване в болничното заведение – напрегнат, тревожен, мрачен, контактен, ориентиран, спонтанно разкрива идеи за въздействие, увреда, вербални халюцинации и псевдохалюцинации със заплашващо и императивно съдържание; към момента на инцидента в медицинската документация е отбелязано, че пациентът е видимо спокоен, с подредено поведение, подчиняем, ориентиран; на моменти става напрегнат и тревожен, споделя епизодични слухови халюцинации, които не определят поведението му; по време на престоя му в болничното заведение е отбелязано, че временно става неспокоен, с прояви на агресия и автоагресия, което налага допълнителна медикация и частично имобилизиране по съответните правила;

С оглед изложената фактическа обстановка Съдът намира, че поведението на Г.Й. е обосновавало завишен контрол и осигуряване на непрекъснато наблюдение – излагат се обстоятелства, че поведението му е нестабилно, имал е предишни прояви на агресия и автоагресия, излагат се данни, че изпълнява императивни команди, въпреки, че поведението му не се определя от тези халюцинации; следва обаче да се има предвид, че лекарите познават състоянието на Й. като пациент в болничното заведение; свидетелите излагат обстоятелства, че поведението му е променливо – с прояви на агресия и спокойни фази – св.З. и св.М., което означава, че е следвало да се вземе предвид тази нестабилност в поведението на Й., като се приложи най-благоприятното лечение и ограничаване възможността това му поведение да доведе до самоувреждане или увреждане на друго лице; Съдът не възприема становището на ответника, че липсата на агресивно поведение у Г.Й. до момента на инцидента, предмет на спора, е обосновала у служителите на ответника липса на постоянен контрол и по-специфични грижи за него – имобилизиране, лечение в отделна стая, тъй като заболяването му и провокираното от това заболяване поведение е било непредвидимо – в медицинската документация и показанията на свидетелите се установява непостоянно емоционално състояние, тревожност, халюцинации с императивен характер, които не са били оценени от служителите, а тези показатели са обосновавали непредвидимост на поведението на пациента Й. и е следвало да се осигури с по-висока степен на контрол, за да се предотврати каквото и да било агресивно поведение.

Предвид изложеното Съдът намира, че служителите в ОДПЗС Пловдив, на които е възложено да се грижат за лечението на пациентите, не са оценили правилно поведението на Г.Й. и не са взели конкретни мерки по предотвратяване на възможно увреждане с оглед неговото заболяване и поведението му в резултат на това заболяване – въпреки липсата на индикации за агресивно поведение или агресивна готовност с оглед многократното пребиваване на пациента в болничното заведение и познаване на неговото заболяване, както и предвид други негови конкретни прояви на агресия и автоагресия, не е изпълнено и задължението за отнемане на прибора за хранене след приключване на вечерята и същият е останал у Й. и с това е извършено нараняването.

От показанията на св.Г., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита близката му родствена връзка с ищеца – негов син и възможната му заинтересованост от изхода на делото, се установява, че за починалия Г. Г. предимно се е грижил ищецът, след смъртта на Г. ищецът страда, скърби, смъртта му нанесла дълбоки травми.

С оглед установената фактическа обстановка и направените правни изводи, че служителите при ответника не са изпълнили задължението си да осигурят достатъчно безопасни условия в лечебното заведение, при което пациентът Й. наранил пациента Г., като последният починал от нараняването, Съдът приема, че в патримониума на ищеца, като баща на починалия Г., са настъпили вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на сина му, за които вреди ответникът следва да заплати обезщетение; при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид характера и степента на вредите – касае за причинени скръб и мъка от смъртта на дете, настъпила неочаквано и по насилствен начин, поради което Съдът счита, че на ищеца следва да се му се заплати обезщетение в размер на 30 000 лв, ведно с обезщетение за забава от момента на увреждането – настъпването на смъртта на Г. Г. – 03.07.2005 – до окончателното изплащане, като за разликата от 30 000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв искът следва да се отхвърли.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е пристъпил към настаняване на постаралия в социален дом, а го е настанил за лечение при ответника; Съдът не споделя това становище; на първо място с поведението си ищецът, а не се твърди и пострадалия, да са предизвикали реакцията на Й. – нараняване на Г.; на второ място след като е приел за лечение пострадалия Г., ответникът е бил длъжен да полага за него съответните грижи;

Предвид частичното уважаване на иска ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 1870 лв. Предвид частичното отхвърляне на иска ищецът следва да се осъди да заплати на ответника разноските по делото съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 956 лв. С оглед уважената част от иска ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на Висшия Съдебен съвет сумата 1200 лв дължима държавна такса за производството пред Пловдивския Окръжен съд.

Мотивиран от горното Съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив, БУЛ.”Руски” 86 да заплати на И.В.Г., ЕГН **********,***, **** сумата 30 000 лв /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга, предизвикани от смъртта на сина му Г. И. В., причинена от Г. Д. Й. поради неизпълнение на задълженията на служителите в „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив за осигуряване на безопасни условия за лечение на пациентите, ведно с обезщетение за забава от 03.07.2005 до окончателното изплащане, като за разликата от 30 000 лв до пълния предявен размер от 50 000 лв ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен, както и да заплати 1870 лв / хиляда осемстотин и седемдесет лева/ разноски по делото ОСЪЖДА „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив, БУЛ.”Руски” 86 да заплати на Висшия Съдебен съвет сумата 1200 лв / хиляда и двеста лева/, представляваща дължимата държавна такса за производството пред Пловдивския Окръжен съд ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН **********,***, **** да заплати на „ОДПЗС – Пловдив” ЕООД Пловдив, БУЛ.”Руски” 86 сумата 956 лв /деветстотин петдесет и шест лева/ разноски по делото

Решението може да се обжалва пред ПАС в четиринадесетдневен срок от съобщението да страните за изготвянето му чрез връчване на препис ПЛОВДИВ 11.05.200 В ИМЕТО НА НАРОДА ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ІІ гр.с-в, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Ч. и при секретаря К.Н. разгледа докладваното от Съдията Ч. ***705 по описа за 2007 година и констатира следното: