Решение № 978 ГД № 3482/2013 ОС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 978 ГД № 3482/2013 ОС Пловдив Гражданско дело № 3482/2013 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за техническа грешка при операция . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД.

Ищец: В.И.Д., ЕГН **********,***, представляван от пълномощника си адв. Х.Н. от САК със съд. адрес:***, е предявил срещу ответника УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД обективно кумулативно съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт в размер на общо 78 949,16 лв., от които 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 8 949,16 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.02.2011 г. до окончателното плащане (л. 748, 749), както и направените съдебни разноски.

Ищецът твърди, че е спортист, който професионално тренира футбол. На 26.02.2011 г. около обяд по време на тренировка получил тежка контузия в коляното на десния крак - изпитвал силни болки и не можел да движи крака си от коляното надолу. Веднага бил откаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, където бил прегледан от дежурния лекар - д-р Д., след което му поставили гипсова шина на крака и го настанили в отделението по „Ортопедия”, за да бъде опериран.

Ищецът споделил с лекаря, че не може да мърда добре пръстите си и не усеща болка в десния крак, но той игнорирал тези оплаквания. На 01.03.2011 г. ищецът бил опериран от д-р П. и д-р Д., след което кракът му бил гипсиран. Още същия ден имал силни болки и се оплакал на мед. сестра, която му дала ампула течен аналгин, както и вечерта на дежурния лекар, но той не предприел нищо.

Рано сутринта на 02.03.2011 г. майката на ищеца, която го придружавала в болницата, попитала дежурната мед. сестра защо кракът на ищеца е студен. Мед. сестра проверила крака и видимо притеснена извикала дежурния лекар, който разрязал гипса и наредил веднага да повикат съдов хирург. Ищецът бил преместен в отделението по Съдова хирургия и след консултации с различни лекари от това отделение *** - д-р Ж. обяснил на родителите на ищеца, че положението му е много тежко, тъй като в резултат на първата операция и поставения след това гипс е прекъснато кръвообращението на крака от коляното надолу, поради което се налага нова операция и е възможна ампутация на крака, тъй като има опасност за живота на ищеца.

След втората операция ищецът бил посетен от д-р П., който разбинтовал крака му, като се държал лошо и едва ли не обвинил ищеца за настъпилите усложнения. Впоследствие ищецът узнал, че д-р Ж. е забранил на ортопедите да идват при ищеца, а той и родителите му узнали, че в резултат на прекъсване на кръвообращението на оперирания крак мускулите, сухожилията, кожата, нервите и др. тъкани са некротизирали. До 20.03.2011 г. през 2-3 дни ищецът бил опериран, като лекарите постоянно изрязвали от крака мъртва кожа, мускули и тъкани. Почти през цялото време имал температура и силни болки, а от раните му била изолирана бактерията псевдомонас.

По инициатива на родителите на ищеца била направена консултация с проф. Т. от Клиниката по .*** и на 22.03.2011 г. ищецът бил преместен там. Прекарал дълго време в реанимация на флуидно легло, направени му били още 3 операции, при една от които била извадена поставената от ортопедите игла. Двете главни артерии, снабдяващи подбедрицата с кръв, останали трайно запушени, а нервните влакна, осигуряващи инервацията на подбедрицата и на стъпалото са прекъснати дефинитивно. В това състояние на 29.04.2011 г. ищецът бил изписан, като вместо крак имал жива протеза. На 14.06.2011 г. се наложило отново да постъпи в болница, за да се изрежат още некротизирали тъкани от дясната подбедрица. И така от здрав и пълен с енергия млад спортист ищецът се превърнал в инвалид за цял живот, който се разделил завинаги с мечтата си да играе футбол.

Към настоящия момент ищецът не може да движи подбедрицата си и глезена на десния крак, който е трайно изпънат, и не може да стъпи на цяло ходило. Увреденият крак няма никаква чувствителност, включително и за болка. На ищеца предстоят нови операции за присаждане на нерви, но шансовете за това не са големи. Ако операциите са неуспешни, стъпалото му ще се блокира оперативно на 90`, за да може поне да стъпва на цяло ходило.

В резултат на всичко това ищецът претърпял силни болки и страдания при престоя си от 2 месеца в ответната болница, като му били направени повече от 10 операции и се създала непосредствена опасност за живота му и за ампутиране на крака му. Наложило му се да изтърпи и редица битови неудобства при обличане и обуване, при ходене и продължително стоене прав. Разделил се завинаги с мечтата си да се реализира като професионален футболист, а дясната му подбедрица била обезобразена и без мускули, във вид, който плаши хората, и лишава ищеца от възможността ходи на плаж, да плува, да кара ски и да упражнява какъвто и да е спорт.

Въпреки тежката травма на ищеца, при правилно провеждане на първата операция не би се стигнало до запушване на кръвоносните съдове, цялостно прекъсване на нервите, инфекция на меките тъкани и последвалите над 10 операции, направени не за лечение на счупването, а за да се ограничат вредите и настъпилите усложнения от първата операция и от заразяването с вътрешноболнична инфекция. Ищецът твърди, че е нарушено правото му на качествена мед. помощ по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 3 и т. 10Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., а причинените му неимуществени вреди са в резултат на действия и бездействия на лекарите от ответната болница, изразяващи се в следното: - в резултат на първата операция и поставения след това гипс трайно се прекъснати кръвоносни съдове и нерви на десния му крак; - преди първата операция диагнозата му не е била уточнена и не е бил консултиран със съдов хирург и с неврохирург, като помощта на тези специалисти не е била потърсена по време на самата операция; - след първата операция състоянието на ищеца не е било наблюдавано и проследено, като липсва своевременна лекарска реакция за предотвратяване на възникналите усложнения; - на ищецът е причинен възпалителен процес от бактерията Псевдомонас, с която е бил заразен в болницата, а тази вътреболнична инфекция по смисъла на Наредба № 39/26.08.2010 г. за утвърждаване на мед. стандарти по профилактика и контрол на вътрешно болничните инфекции е една от причините за последвалите усложнения след първата операция; - неправилно е поставен гипс и превръзка след първата операция, което е довело до възникване на Компартман синдром.

Заедно с това екипите, лекували ищеца, са нарушили правото му по чл. 86, ал. 1, т. 8Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., вр. чл. 3, ал. 2Чл. 3. ⚖️ Практика (59) (1) Държавната здравна политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. (2) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването одобрява Национална здравна стратегия, която се приема от Народното събрание. (3) (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването приема национални здравни програми и национални планове. (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националната здравна стратегия, националните здравни програми и националните планове се основават върху оценка на здравното състояние и здравните потребности на гражданите, здравно-демографските тенденции и ресурсните възможности на националната система за здравеопазване. (5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Националните здравни програми и националните планове се финансират от държавния бюджет като диференцирани разходи от бюджета на Министерството на здравеопазването и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници. „а” и „в” от Хартата на основаните права на ЕС, като са го информирали погрешно за диагнозата и характера на заболяването му; не са му предложили разумни алтернативи и информация за очакваните резултати и прогнози; не са го информирали за потенциалните рискове от предлаганите методи на лечение и не са му предоставили информация за вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Нарушено е и правото на ищеца по чл. 86, ал. 1, т. 4Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., тъй като лекарските екипи са отказали да му дадат възможност да получи и друго мед. становище относно поставената му диагноза, лечението и прогнозата на заболяването му. Освен това е нарушено и правото на ищеца по чл. 81, ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр. да му бъде предоставена своевременна и достатъчна мед. помощ, тъй като първата операция е забавена с 3 дни, а след това не са му оказвани мед. грижи почти 1 денонощие, като никой от операторите не се е поинтересувал и не е проверил какво е състоянието на оперирания крак на ищеца.

Наред с това, ищецът, който няма собствени доходи, е претърпял чрез своите родители и имуществени вреди в размер на общо 8 949,16 лв., подробно описани в ИМ, в приложения опис (л. 23, 24) и в молба, депозирана на 10.07.2015 г. (л. 638), тъй като е бил принуден да потърси мед. помощ в клиника в ***, за поправяне на вредните последствия и усложнения от първата операция. Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковите претенции, ведно със законните последици. Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.

Ответник: УМБАЛ „Св. Г.”***, представляван от *** проф. д-р К. Д., ЕИК 115576405, чрез пълномощниците си адв. М.Ш., със съд. адрес:****, и адв. Е.Ф., със съд. адрес:****, е подал отговор, в който заявява, че счита предявените искове за допустими, но ги оспорва изцяло като неоснователни. Твърди, че ищецът действително е пролежал в Клиника по ортопедия и травматология, в Клиника по съдова хирургия и в Клиника по изгаряне и пластично-възстановителна хирургия при УМБАЛ „Св. Г.”*** по повод фрактура на тибиалната кост и пареза на нервус фибуларис, но описаните в ИМ вреди не са настъпили вследствие на неправилни действия от страна на лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес, а са следствие на самата травма, която е една от най-тежките травми в детска възраст. Счита, че степента на контузията до голяма степен се дължи на липсата на употреба на предпазни кори по време на тренировката, което значително е утежнило травмата и е довело до засягане на нерва.

При приемането на пациента той е обработен, съобразно правилата на добрата медицинска практика и е извършена в съответния обем необходимата предоперативна подготовка. При преценка на обективното състояние на пациента след операцията е установено, че същият е със запазена сетивност на пръсти и ходило, като признаци за развиване на усложнения не са били налице - ходилото е било топло, със запазен цвят на кожата и запазена перфузия на нокътните ложета.

Веднага след установяване на настъпилите усложнения пациентът е бил преведен в Клиника по съдова хирургия и са били предприети всички възможни действия за запазване на засегнатия крайник. Твърдението на ищеца, че е имало забавяне с три дни на първата операция, не отговаря на действителността, тъй като съгласно 1.3.3. от МС „Спешна медицина” закрита фрактура може да бъде оперирана от 24 до 96 часа след травмата. Според оперативния протокол, на пациента е бил поставен гипсов крачол с прозорец, който не може да допринесе за описания Компартмънт синдром.

Налице е и противоречие в твърденията на ищеца, тъй като той заявява, че по време на операцията са били прекъснати трайно кръвоносни съдове, като в такъв случай „забавената” операция и „неправилно” поставения гипс не биха имали отношение към състоянието на пациента. Прекъсването на кръвоносни съдове означава разкъсването им, а запушването представлява наличие на вътрешна непроходимост на здрав кръвоносен съд, като двете състояния взаимно се изключват.

Наред с това, не са били налице основания за уточняване на диагнозата на ищеца, нито има изисквания в МС „Ортопедия и травматология” в оперативния екип да се включват съдов хирург или неврохирург. Твърденията за липса на наблюдение след операцията не отговарят на истината, като видно от мед. документация още на другия ден (02.03.2011 г.) са отразени два декурзуса и веднага след констатиране на липса на циркулация и изстиване на крайника, пациентът е бил преведен в Клиника по съдова хирургия. Не отговаря на истината твърдението, че ищецът не е бил информиран за диагнозата, заболяването, резултатите, рисковете и алтернативите, тъй като е налице подписано от законния му представител Информирано съгласие. Не отговаря на истината и твърдението, че е било нарушено правото на пациента на повече от едно становище за състоянието му, тъй като той е бил консултиран с всички специалисти, имащи отношение към неговото състояние, а възможността по чл. 81, ал. 2, т. 4Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр. се предоставя при изявена от страна на пациента воля за това. Предвид гореизложеното ответникът твърди, че липсва противоправно поведение от страна на лекуващите лекари на ищеца, а настъпилото усложнение е резултат от самата фрактура, която при поставени защитни кори по време на футболната тренировка, би била в значително по-малък обем. Ето защо, счита исковете за неоснователни и моли съда да ги отхвърли, ведно с присъждане на разноски. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и експертизи.

Третото лице - помагач на страната на ответника - д-р С.Г.К., ЕГН **********,***, представляван от пълномощинка си адв. И.П. със сл. адрес: **** е подал отговор, в който заявява, че исковете са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят. Твърди, че на 01.03.2011 г. е приел сектора, в който към момента е бил стажант, а ищецът е бил свален за операция и е върнат в Отделението по ортопедия и травматология след приключване на работния ден на д-р С. На следващия ден - 02.03.2011 г., при постъпването му на работа в 7,30 ч. д-р С. е бил информиран за настъпилите усложнения при ищеца, който вече е имал написан декурзус и заявена спешна консултация със съдов хирург. Дежурният екип е свалил поставения след операцията на ищеца гипс, тъй като е установен ливиден цвят на пръстите на ходилото, понижена температура на ходилото, придружени с оток на стъпалото и ходилото и невъзможност за активни движения в глезенната става - флексия и екстензия. След преглед на ищеца д-р С. установил като налични описаните симптоми и потвърдил вече поставения декурзус в историята на заболяването, като пациентът е бил преведен в отделението по Съдова хирургия, с което са изчерпва участието на д-р С. в лечението на ищеца.

Третото лице - помагач на страната на ответника - д-р П.И.П., ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.Ж. със съд. адрес:****, е подал отговор, в който заявява, че оспорва исковете като недоказани и неоснователни. Твърди, че още преди извършване на операцията на 01.03.2011 г. е установил наличния моторен и сетивен неврологичен дефицит на пръстите, ходилото и глезенната става на ищеца, което последният потвърдил гласно пред присъстващите в операционната зала анестезиолози, специализанти и оперативен екип, състоящ се от д-р П., д-р Д. и м.с. В. А., без данни за циркулаторна недостатъчност и липса на оплаквания в тази насока. По време на операцията, описана подробно в отговора, не са настъпили и съответно не са отразени в анестезиологичния лист инциденти от рязко снижение на артериалното кръвно налягане и картина на остър хеморагичен шок, каквито биха били налице при трайно прекъсване на кръвоносни съдове, както и не е наблюдавана рязка реакция, съчетана с тахикардия, които биха били налични при трайно прекъсване на нерви по време на операцията. От оперативните протоколи на Клиниката по Съдова хирургия се вижда, че не се е наложило да се извършват възстановителни операции на стените на съдовете, което е задължително при разкъсвания на същите. Ето защо счита, че няма причинно-следствена връзка между извършената операция и трайно и необратимо получените увреди на съдовете, нервите и мускулите на увредения крайник на ищеца. Операцията е минала гладко, като репозицията е постигната единствено с натиск на фрагмента от туберозитас тибие и фиксирането му с винт, като е поставена крачно-стъпална гипсова превръзка (крачол), която в случая е задължителна, тъй като остеосинтезата с Киршнерова игла и винт е само адаптивна и мускулните движения биха изтръгнали металните тела от костта, ако няма гипсов крачол, както е станало по време на лечението на ищеца в Клиниката по изгаряния, където е бил поставен във флуидно легло без гипс, а Киршнеровата игла е била изтеглена, поради миграция. След поставянето на гипса д-р П. наредил на д-р Д. да напише в ИЗ диагнозата, намерените от него пареза на нервус тибиалис и нервус фибуларис и да опише това в локалния статус, но д-р Д. погрешно е отразил, че сетивността е запазена, тъй като това не е вярно, като тази грешка се е повторила и при изготвяне на ИЗ от КОТ при превеждането на ищеца в Съдова хирургия, където недвусмислено е констатирана венозна тромбоза и тежка субфасциална хипертензия с изразен неврологичен дефицит на подбедрицата и стъпалото. Същевременно в т. 7 от оперативния протокол е дадено предписание към дежурните екипи „Да се следи циркулацията и възстановяването инервацията на крайника”. Всяко нарушение на циркулацията и инервацията се отразява в Историята на заболяването и в Рапортната тетрадка на клиниката, но до сутринта на 02.03.2011 г. такъв инцидент не е наблюдаван и отразен. Не са налице данни, че гипсовата превръзка е притискала подлежащия участък от крайника, поради което не е налице причинно-следствена връзка между поставения гипс и развилия се Компартмант синдром. Дежурната м.с. Е. К. (а не майката на ищеца) е установила промени в ходилото и пръстите на ищеца, които са били сини и студени, като е повикала дежурния лекар, който е отворил гипса и след като не е настъпило подобрение, е потърсил за консултация съдов хирург. По време на лечението на ищеца в Съдова хирургия той е изпаднал в тежко септично състояние, което наложило уточняване на лечението му от Консилиум на болничната ЛКК на 17.03.2011 г., когато д-р П. видял за първи път ищеца след операцията. Оперативната рана на извършената от него операция била зараснала първично, без данни за инфекция, в който случай би била необходима ревизия. Хронологично следоперативният период на първата операция съвпада с клиниката на остро развитие на Компартмант синдром, но няма данни за наличие на причинно-следствена връзка между тях. Компартмант синдромът е настъпил вследствие на високоенергийна тежка мекотъканна и костна травма, получена върху непредпазен с пластмасова шина (кора) крак, съчетана с натиск от увеличаващ се хематом от ненаместената 4 дни фрактура. Предвид гореизложеното, счита исковете за неоснователни и моли да се отхвърлят, като подробни съображения за това излага в отговора си и в пространна писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателствени средства.

Третите лица - помагачи на страната на ответника - д-р П.Д., ЕГН **********, с адрес ****; доц. д-р А.Т.А., ЕГН **********,****, в качеството му на *** на *** в *** и травматология, и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” - гр. София, 1000, пл. Позитано 5, не са подали отговори и не са взели становища по исковете.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че третите лица - помагачи на страната на ответника - д-р П.Д., ЕГН **********, доц. д-р А.Т.А., ЕГН **********, д-р П.И.П., ЕГН **********, и д-р С.Г.К., ЕГН **********, са служители на ответното дружество, в което са работили като лекари, видно от приложените трудов договор и допълнителни споразумения (л. 79 - 82), както и че ответникът е сключил с третото лице - помагач - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” - гр. София, договор за застраховка „Отговорност на лекари и медицински персонал”, обективиран в застрахователна полица № **** със срок на действие 14.10.2010 г. - 13.10.2011 г.

От приетите по делото писмени доказателства, издадени от оттветника УМБАЛ „Св. Г.”***, а именно: епикриза за периода 26.02.2011 г. - 02.03.2011 г., ИЗ № 124/12187 на Отделението по травматология; епикриза за периода 02.03.2011 г. - 21.03.2011 г., ИЗ № 409/12187 на Клиника на съдова хирургия и ангиология; епикриза за периода 22.03.2011 г. - 29.04.2011 г., ИЗ № 170-14/135 на Клиника по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия; се установява, че на 26.02.2011 г. ищецът В.Д. получил по време на тренировка по футбол счупване на дясна подбедрица в проксималната й част, като веднага бил откаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.” ЕАД, където бил прегледан от дежурния лекар, след което му поставили гипсова шина на крака и го настанили в отделението по „Ортопедия и травматология”, за да бъде опериран.

На 01.03.2011 г. „В операционната, след сваляне на имобилизиращия гипс, се установи липса на движения на пръстите, при запазена сетивност, ходилото беше топло с нормален цвят”, като ищецът бил опериран (остеосинтеза с винт и игла), след което на крака му била поставена „крачолна гипсова шина”. Около 6 ч. сутринта на другия ден - 02.03.2011 г., „след оплакване” е установен ливиден цвят на пръстите на ходилото, понижена температура и оток на стъпалото и ходилото, поради което ищецът по спешност бил консултиран със съдов хирург - д-р Б., който установил „остра картина на компартман синдром”, и се наложило привеждане на пациента в отделението по Съдова хирургия. Там е установена „тежка исхемия на дясна подбедрица и стъпало вследствие на венозна тромбоза и тежка субфасциална хипертензия с изразен неврологичен дефицит на подбедрица и стъпало. По спешност се извършиха ….оперативни интервенции, след които стъпалото се затопли, има трайни пулсации на задна стъпална артерия, но неврологичния дефицит персистира. Въпреки възстановеното кръвоснабдяване на крайника, постепенно се оформиха масивни мускулни некрози, които наложиха неколкократни некректомии и разширяване на кожните разрези. Въпреки антибиотичната терапия и всестранната реанимация, поддържаше фебрилитет между 37,5 и 39,5 почти през целия престой в клиниката. На 17.03.2011 г. се проведе консилиум, на който се реши, че не се касае за сепсис, което позволява да се запази десния крак за момента и да се продължи лечението с цел запазване на крайника.”

След консултация, ищецът бил преместен на 22.03.2011 г. в Клиниката по изгаряния, … за „лечение на оформил се мекотъканен дефект и гранулиращи рани в областта на дясната подбедрица, след продължително лечение в клиника по ортопедия и съдова хирургия по повод фрактура на същата подбедрица”, където прекарал дълго време в реанимация на флуидно легло, направени му били още 3 операции, при една от които била извадена поставената от ортопедите Киршнерова игла. На ищеца е поставена диагноза „Дефектус кутис ет вулнус гранулатум крурис декстра пост операционем. Автопластика кутис либера ет нонлибера” с придружаващо заболяване „Лезио нерви фибуларис ет тибиалис декстра травматика”, т.е. налице е Синдром на перифернонервна увреда на двата нерва с хипестезия до анастезия за инервационните им зони, както и „невъзможна плантарна и дорзална флексия на дясното ходило”, като в това състояние на 29.04.2011 г. ищецът е изписан. Видно от епикриза за периода 14.06.2011 г. - 22.06.2011 г., ИЗ № 272/33680, ищецът постъпил отново в Клиниката по изгаряния, …, като на 14.06.2011 г. е осъществена „некректомия на дълбоко засегнатите участъци”, като раневите полета са затворени с помощта на свободна кожна автотрансплантация. По делото са приложени преписи от медицинските досиета на ищеца при пролежаването му в трите клиники на ответното дружество - Клиника по ортопедия и травматология, Клиника по съдова хирургия и ангиография и Клиника по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия на УМБАЛ „Св. Г.”***. Представени са и ЕР на ТЕЛК № 3888 от 165/16.10.2015г., корегирано с ЕР на ТЕЛК № 3975 от 169/22.10.2015 г. (л. 661, 662), с които на ищеца е определена 58 % трайно намалена работоспособност за период от 3 г. с водеща диагноза: ”Последици от др. уточнени травми на долен крайник”. От писмото на РЗИ - Пловдив и приложените към него писмени доказателства (л. 370 - 374) се установява, че за първото полугодие на 2011 г. в отделенията по съдова хирургия, КОТ и „изгаряния” на ответната УМБАЛ са регистрирани различни по вид и брой вътреболнични инфекции (ВБИ).

От обясненията по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК на ищеца В.Д. и на третото лице - помагач на страната на ответника - д-р П.Д., който е приел ищеца в болницата, се установява, че преди извършване на първата операция на 01.03.2011 г. ищецът не е чувствал пръстите на крака си, глезена и подбедрицата на десния крак - „Нямах усет за допир и почти нямах усет за болка. Не можех да ги движа” (В. Д.), както и че при прегледа преди операцията д-р П., в присъствието на д-р Д., е установил „липса на движение и сетивност на пръстите и на стъпалото”. Д-р Д. признава, че е допуснал грешка в ИЗ, като е записал, че сетивността на стъпалото преди операцията е била запазена, тъй като това не отговаря на действителността - „Пациентът не чувстваше стъпалото си.” (д-р Д.).

От обясненията по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК на третото лице - помагач на страната на ответника - д-р П.П., се установява, че той е разговарял с бащата на ищеца на 02.03.2011 г., който го е попитал защо синът му е бил опериран едва на 4-я ден, но „не му отговорих, а и до сега нямам отговор. Отговорих му уклончиво, че до 4-я ден не сме получили информирано съгласие от родителите за операцията и това е една от причините за закъснението. ….и на себе си не мога да обясня, защо синът му не е бил опериран веднага по спешност, след като майка му е била там и е могла да даде съгласие за операцията.”

От трите заключения на СМЕ с вещо лице д-р Н.И.Д. - **** по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Проф. Киркович” АД - гр. Стара Загора, които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните, но само от части, доколкото не се обсъждат правни въпроси, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 04.11.2015 г. и на 20.04.2016 г., се установява, че десният долен крайник на ищеца В.Д. е с хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата, видимо липсващи (след оперативни интервенции) мускулни групи, с множество стари цикатрикси след ортопедични операции и след съдова и пластична хирургия, като глезенната става е блокирана след артродеза. Има външна ротация на подбедрицата, еквинус на ходилото, няма чувствителност и подвижност на пръстите, като загубата на сетивност е установена преди първата операция и вероятно е резултат от травмата, довела до контузия на нерва.

Според вещото лице, терминът „компартмент синдром” означава увеличено налягане в мускулно-фасциалните калъфи (ложета), а „остър компартмент синдром” се получава след тежка травма с увеличено налягане в мускулно-фасциалния калъф, което води до недостатъчност в кръвоснабдяването на мускулите и нервите на засегнатия крайник, и се изявява със следните клинични признаци в засегнатите участъци: болка; не се повлиява от аналгетици; парестезии в кожните нерви; липса на пулс на артериите; напрегната, подута, лъскава, бледа кожа, а по-късно - посиняване и студенина на крайника. Това е спешно състояние и се нуждае от оперативно лечение, което ако не се лекува, липсата на кръвоснабдяване (исхемия) води до трайно увреждане на засегнатите мускули и нерви и до загуба на функцията на крайника.

Възможно е претърпяната от ищеца тежка директна високоенергийна травма, съчетана с увеличаващия се хематом от ненаместената 4 дни фрактура да е причинила развитието на остър компартмент синдром, който най-вероятно се е развил след оперативната репозиция, според данните от мед. документи. В мед. литература точно при такъв вид фрактури, компартмент синдромът е описан като твърде възможно усложнение, като в ранния посттравматичен период съществува профилактично лечение, което се използва с цел недопускане развитието на остър компартмент синдром. Медицинският Стандарт „Ортопедия и Травматология”, раздел „Винтова остеосинтеза, индикации - фрактури в детска възраст”, е спазен, като въведената в предно-задна посока Киршнерова игла не може да увреди всички кръвоносни съдове във фоса поплитея. Имплантираните Киршнеровата игла и канюлираният винт не увреждат никоя мускулна група. Остеосинтезираната фрактура на тибията не може да бъде оставена без външна имобилизация, като освен приложения при ищеца крачно-стъпален гипс могат да се използват и ортези. След оперативната намеса за декопресия, съдово възстановяване и некректомии при развилия се компартмент синдром в Съдова хирургия е настъпило инфекциозно усложнение на оперативните рани, което не е резултат от самата травма. Не се очаква подобряване на функцията на крайника, като трайните и неизбежни здравословни последици са резултат от неговата непълноценност. Възможно е във времето компенсаторно натоварване на отдели на гръбначния стълб на ищеца. От анамнезата и от проведените изследвания няма данни за предшестващи сериозни заболявания при ищеца.

Според вещото лице д-р Д., в Декларацията за информирано съгласие трябва по принцип да има подпис на лекаря, а в Листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка анестезиологът решава дали да изпише диагнозата в него или не. В мед. документация се отразява само това, което е възникнало като мед. проблем. Ако няма такъв и всичко е спокойно, в мед. документация това не се отразява, като в мед. документация на ищеца няма отбелязани някакви оплаквания или някакви манипулации преди операцията. Пак според д-р Д., липсата на подпис на лекаря или на попълнена диагноза на пациента не е фатално, тъй като всички документи представляват една обща история на заболяването, поставени в папка, а не са отделни хвърчащи листове. При ищеца е установена предоперативно диагноза „Пареза на нервус тибиалис и фибуларис декстра”, но тя не е отразена в ИЗ на КОТ. Липсват данни за допълнителни инструментални изследвания относно оплакванията на пациента от болка и изтръпване на пръстите на десния крак. По време на операцията на 01.03.2011 г. в оперативния протокол не са отразени признаци на настъпващ компартмент синдром и не са правени инструментални изследвания за диагностициране на такъв, като фасциотомия може да предотврати настъпването на компартмент синдром (КС). След първата операция в рапортите (декурзусите) на дежурните лекари не са отразени данни за проследяване или за промяна в циркулацията и на инервацията на крайника на ищеца в периода от дневното дежурство на 01.03.2011 г. до сутринта на нощното дежурство на 1/2.03.2011 г. Според мед. литература и практика, когато КС се придружава от фрактура, тя трябва да се фиксира стабилно, но при съмнение за начеващ КС първа стъпка е незабавно сваляне на гипсовата имобилизация, като единственото лечение е широка фасциотомия. Всяко забавяне над 6-я час от появата на КС е фатално. Необратими промени в нервите настъпват от 12-я до 24-я час, а в мускулите необратим функционален дефицит настъпва от 4-я до 12-я час. Контрактури се оформят 12 часа след тотална исхемия. Според вещото лице д-р Д., най-съществен момент за своевременното диагностициране на КС е наблюдението в динамика, а последващо - предприемане на адекватни действия (фасциотомия), за да се избегне развитието му. В конкретния случай, в декурзус (наблюдение) на нощния дежурен лекар от 6,15 ч. е отразено оплакване от слаби болки в оперирания крак, по-студени пръсти на десния крак, отколкото на левия, запазена сетивност и невъзможни активни движения на десен глезен, след което е свалена гипсовата имобилизация. В 7,30 ч. е отразена консултация със съдов хирург и в 9 ч. ищецът е приведен в Клиниката по съдова хирургия, където е опериран с клинична картина на „Остър компартмент синдром”. В ИЗ на тази клиника е отразено, че в 11,40 ч. на 02.03.2011 г. е извършена фасциотомия.

От заключението на СМЕ с вещо лице д-р А.Б.А. ***, изготвено след консултация с проф. д-р Д. Р. - **** на Клиниката по Съдебна медицина при МУ - Варна, което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 20.04.2016 г., се установява, че според обобщени мед. данни, при изолираните ортопедични травми с фрактура на тибиалната кост честотата на развитие на усложнение под формата на компартмент синдром е до 36 %, като най-често се наблюдава при мъжете хора до 35 г. възраст. Най-често срещаните причини за появата на компартмент синдром са: 1/ травми - фрактури, премачкване на меки тъкани, изгаряния, измръзвания; 2/ последици от прекомерно стегнат циркулярен гипс или неправилно поставена имобилизационна шина; 3/ последици от ортопедична операция, … и т.н. За изследване и поставяне на диагнозата КС могат да се предприемат апартни методи - еходоплерово изследване; измерване на тъканното налягане; обикновена графия на подбедрица; ангиография; сцинтиграфия; флебография; КАТ; ЯМР. Основен принцип на лечението на острия КС е то да се осъществи в първите 12 часа от настъпването му, като консервативното лечение включва: 1/ отстраняване на всички компрометиращи стегнати превръзки, бандажи, шини, гипсове и др.; 2/ декливно (наклонено) поставяне на крайника, като петата да не е по-високо от нивото на дясната камера; 3/ поддържане на адекватно системно артериално налягане; 4/ оптимално подаване на кислород. Оперативното лечение е избор на метод за изключително бързо сваляне на налягането на засегнатото ложе, като се извърши фасциотомия.

В конкретния казус според вещото лице д-р А., в медицинската документация на ищеца няма данни засегнатият долен крайник да е бил поставен в умерено декливно състояние в КОТ; да е получавал преди ортопедичната операция и след това профилактична доза на ниско молекулярен хепарин; да са изследвани периферните пулсации през „прозорците” в гипса с палпаторен метод или с доплеров апарат; периодично да е изследвана сатурацията на крайника на върха на пръстите с апарата пулсоксиметър; да е поставен дрен в оперативната рана, който да отвежда евентуално образувал се постоперативен хематом; ищеца да е получавал допълнително кислород с маска или с назален катетър, както и да е извършено апаратно измерване на налягането на съответното ложе след сваляне на гипса в КОТ на сутринта на 02.03.2011 г. Според СМЕ на д-р А., теоретично има две възможности за появата на КС, като първата от тях е това да е станало в периода от травмата на крака на 26.02.2011 г. до операцията на 01.03.2011 г., поради наличието на увеличаващ се тъканен кръвоизлив от костната фрактура или нарушаване на магистралното артериално кръвоснабдяване и остро настъпила от това исхемия на мускулната тъкан. В оперативния протокол и в наличната мед. документация обаче няма данни в тези насоки. Затова вероятно е налице втората възможност - острия КС да е настъпил непосредствено след ортопедичната операция и постепенно да се е задълбочил до настъпване на следващия ден (02.03.2011 г.), когато е установен от съдовия хирург. Причините за настъпването на остър КС в случая са прекомерно стегнат гипсов бинт; предизвикан от ортопедичната операция вътретъканен кръвоизлив, който постепенно е увеличил налягането в ложето; лезия на магистрални артерии по време на поставяне на Киршнеровите игли, която лезия е останала недиагностицирана; при липса на профилактика с НМХ на ортопедично опериран пациент, при това с крайник, който е временно имобилизиран, би могла да настъпи остра венозна тромбоза, която при налично артериално кръвоснабдяване може да увеличи капилярния пермеабилитет, а това да доведе до нарастване на налягането в ложето и да е причина за остър КС. В тази връзка в епикризата на Клиниката по съдова хирургия и в оперативния протокол № 403 от 02.03.2011 г. има противоречия, като в епикризата е записано, че пациентът е с „дълбока венозна тромбоза и породена от това тежка субфасциална хипертенсия”, а в оперативня протокол е отразена „непулсираща задна тибиална артерия, тежък спазъм, без тромби в лумена й”. При тези несъответсвия в мед. документация и при липса на данни за измерване на тъканното налягане и на броя на засегнатите ложета е трудно да се установи кога точно е започнал КС, но според настъпилите усложнения при ищеца със сигурност са изминали повече от 12 ч. от началото му. Най-вероятната причина за настъпването на остър КС при ищеца, предвид находките от съдовите операции, е притискане отвън, като постепенното увеличаване на наляганията на ложетата води и до намаляване и спиране на движението на кръвта през мускулните капиляри, в резултат на което следва ацидоза и ретроградно спазъм на магистралните артерии. Това допълнително влошава състоянието на целия крайник и се явява нова причина за повишаване на тъканното налягане и оток на крайника. Двете оперативни интервенции по задната тибиална артерия са довели до възстановяване на кръвоснабдяването на дясното ходило, като впоследствие се е развило и инфекционно усложнение. Постепенното премахване на нежизнеспособни тъкани, поради клетъчна некроза на мускулите, вследствие на липсата на кръвообращение, води до заангажиране и на задната тибиална артерия, като крайникът остава жив благодарение на предната такава артерия. Следват множество възстановителни операции в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия и в чужбина, като към момента дясната подбедрица на ищеца е с огромна редукция на меки тъкани и ограничение на движението в горна и долна скочна става - анкилоза, а също така няма чувствителност и движение на пръстите на това ходило. Кракът на ищеца е спасен от ампутация, но поради развилия се остър компартмент синдром, той е в състояние на „биологична протеза”.

От представените медицински документи, в т.ч. и в заверен превод от турски на български език (л. 13 - 22) се установява, че ищецът е продължил лечението си в болница ****, придружаван от родителите си (л. 49 - 51), където са направени радиологично изследване на проходимостта на засегнатите артерии и електромиография с изследване на възбудния потенциал на долния десен крайник. По повод продължаващото лечение на ищеца в *** и извършените в тази връзка разходи са представени писмени доказателства по опис на л. 283 - 307, л. 363 - 365, л. 484 - 491, л. 554 - 564, както и на л. 759 - 772 (описани в молбата на л. 638). Представени са също с ИМ и 95 бр. фактури и касови бонове по опис (л. 23 - 37) за извършени разходи във връзка с лечението и с рехабилитацията на ищеца. От заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза с вещо лице Т.С.Р., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че общият размер на разходите, направени за лечението на ищеца до момента на изготвяне на ССЕ и документирани с представените по делото писмени доказателства, е 8 949,16 лв.

От показанията на свидетелка С. Н. Д. - майка на ищеца, които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда от ГПК предвид близката им родствена връзка, се установява, че процесният инцидент, при който ищецът е получил контузия на десния крак, се е случил на терена по време на официален футболен мач на 26.02.2011 г. (събота). Свидетелката била уведомена по телефона, след което ведна отишла в болницата, където синът й (ищеца) тъкмо излизал от рентгена - „В. беше облечен с екипа, с който беше играл на мача - бутонки, кори, гети, като бяха свалени кората, гетите и обувките на десния крак, заради снимката, а левия крак си беше обут. …Влязохме в спешния кабинет и дежурният ортопед прегледа сина ми в кабинета. В. обясни на лекаря, че не може да движи добре пръстите на десния си крак. …Лекарят ни обясни, че се налага операция, която няма да се състои веднага, а след 4 дни (т.е. във вторник), защото тогава ще слагат пластини на крака му. …Предния ден непосредствено преди операцията обаче ни обясниха, че всъщност вместо пластини ще му поставят винт на крака. …След прегледа изпратиха сина ми за обездвижване на крака и после - в отделението по Ортопедия….Бях със сина ми постоянно, …спях в стаята, в която беше и той. …В понеделник имаше визитация от лекар, придружен от студенти, които видяха, че пръстите на крака на сина ми са подути и това наложи да се смени шината …Във вторник оперираха сина ми… Дадох информирано съгласие непосредствено преди самата операция. …. След операцията говорих с д-р П., който ми каза, че операцията е минала добре и всичко е наред. …След операцията се върнахме в същата стая ….и аз пипнах пръстите на крака му. Установих, че те са ледени. Кракът имаше поставен гипс и бинт, пръстите се виждаха не целите. …След като казах на сестрата, че пръстите на крака му са много студени, тя извика лекар, който дойде и каза, че това е нормално и че ще има силни болки. Затова му дадоха течен аналгин. …В сряда сутринта извиках сестрата да смени леглото на сина ми, тъй като не му беше удобно. Беше около 6 ч. сутринта. Тя дойде и провери пръстите на оперирания крак. Извика лекар, който разряза гипса и след това извика дежурния съдов хирург за консултация. …Лекарят от съдова хирургия каза, че трябва да качат сина ми при тях. Започнаха прегледи, чакахме със съпруга ми отвън доста дълго, след което дойде завеждащия на Съдова хирургия - доц. Ж., който ни каза, че се налага спешна операция на крака, при която може да се наложи ампутация и трябва да избере какво да спаси. Думите му бяха: ”Кого да спасим - сина или крака му?” …Веднага го вкараха в операционната …след това в реанимация. …Кракът на сина ми беше спасен, но имаше много поражения от всичко, което се случи. …Синът ми беше много стресиран, беше в съзнание след като го изведоха от операционната, но плачеше, понеже му казаха, че повече няма да играе футбол, в резултат на което той изпадна в депресия - отказваше да се храни и да говори с нас. В съдова хирургия лекарите ни обясниха, че когато се правят превръзки на крака, няма да присъстваме, понеже гледката е страшна, а на него ще му слагат преграда, за да не вижда как се извършва намесата…. Състоянието на крака на В. се влошаваше, като през ден се изрязваше мъртва тъкан. Опасенията на лекарите от Съдова хирургия бяха, че може да се стигне до ампутация. На 20-я ден след втората операция преместиха сина ми в Клиника по изгаряния. В Съдова хирургия не можеха да помогнат за затваряне на раните на самия крак и се наложи да го преместят в другата клиника, а и той постоянно поддържаше висока температура. В началото не можеше да се установи, но впоследствие се установи, че този висока температура е вследствие на бактерия. ….Докато сина ми беше в Клиниката по изгаряния имаше няколко нови операции, правиха му пластики за затваряне на раните. Около месец и половина остана в Клиниката по изгаряния. По време на престоя в Съдова хирургия той нямаше усещане в пръстите на оперирания крак. Вече в Съдова хирургия, когато го драскаха по пръстите на крака, разбрахме, че няма сетивност. В Ортопедията не са проверявали сетивността с драскане. Когато го изписаха от Клиниката по изгаряне, В. не можеше да стъпва на крака си, а и не трябваше да стъпва на него. Кракът не беше в нормално положение, за да може да стъпи. …Наложи се също синът ми да прекъсне училище, поради многото отсъствия. …Синът ми повече не може да спортува, тъй като в глезенната става няма движение. …След изписване от Клиниката по изгаряния не ни дадоха никакви гаранции за възстановяване, а ни казаха, че всичко е Божа работа. Тогава започнахме да търсим други специалисти…Ходихме за консултации при ортопеди в „Пирогов” - София, на частен прием при д-р В. в София, при д-р Г. в София, също и в Горна Баня. Всички тези специалисти, с които се консултирахме, не се наемаха да продължат лечението на сина ми, а в „Пирогов” директно ни казаха, че е по-добре да се ампутира крака …защото кракът на В. се кръвоснабдяваше само от една артерия, а за да може да стъпва на него, се налагаше нова сложна операция за блокиране на стъпалото под 90 градуса, за да може да стъпва на този крак. …Потърсихме специалисти в Турция и там му направиха следващата операция за блокиране на стъпалото … Обясниха ни, че варианта да стъпва нормално е като се блокира стъпалото, но тъй като кракът не функционира правилно от коляното надолу, понеже е само с една артерия, това прави операцията рискова….Операцията беше успешна….Заради операцията за блокиране на стъпалото, се наложи да се правят и нови пластики около глезена. Тази нови пластики се направиха в Турция. Синът ми постъпи в болницата в Турция, а аз със съпруга ми бяхме на хотел. Около 2 - 3 месеца бяхме в Турция - от есента на 2013 г. до януари 2014 г., когато беше последната операция на В. и го изписаха. След първата операция за блокиране на стъпалото синът ми стоя около 10 дни в болницата в Турция, след което го изписаха. Когато започнаха пластиките, отново стояхме в болницата плътно 2 месеца, включително и по време на Новогодишните празници. След като се прибрахме в България, се налагаше да ходим в болницата, за да сменят превръзките. В. се движеше с патерици, защото не трябваше да стъпва и да натоварва оперирания крак. След това се наложи да правим изследвания в Турция, защото той започна да се оплаква от болки в крака. Лекарите се съмняваха, че може да има инфекция в костите. След като заздравяха пластиките, които направихме в Турция, синът ми започна да се опитва да ходи с патерици, като стъпва на оперирания крак, но се уморяваше много бързо, получи болки и рана отдолу на стъпалото. Това ни притесни и отново отидохме на изследвания в Турция. Лекарите в Турция ни казаха, че трябва да се направи нова операция за затваряне на раната на стъпалото, тъй като кракът му е лошо кръвоснабден и раната не може да заздравее по естествен път. Само, че за нас беше прекалено скъпо вече да поемем разходите и за още една операция, и затова се върнахме в България. В „Пирогов” се опитаха да затворят раната с лепенки, тъй като казаха, че операцията ще е неуспешна и опасна. Към настоящия момент кракът на В. не е възстановен, няма сетивност, няма мускулатура, не може да се движи. …През целия период на лечение В. не можеше да се движи сам, беше неподвижен, не можеше да излиза, нужна му беше помощ в обслужването. След всичко това той се промени много емоционално - изпадна в депресия, не искаше да се среща с приятелите си, …затвори се, отказва да споделя. Трудно му е да планира бъдещето си с този крак, въпреки че имаше мечти да се реализира като професионален спортист.”

От показанията на свидетеля Й. Г. В. - приятел от дете на ищеца и негов съотборник, които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, се установява, че и двамата са играли на футболния мач на 26.02.2011 г. - „Това беше първият официален мач за сезона, откривахме първенството. Невъзможно е на официален мач да се играе без предпазни кори, тъй като съдията няма да позволи да започне мача. …На мача, на който се случи инцидента с В., бях с тази кора. Това е една от големите кори (от глезена до средата на подбедрицата), с които се играе. Сега дори са по-малки. С В. след инцидента се виждахме рядко и много рядко се чувахме. Той просто не искаше да контактува с никой, не искаше да говори с никой, дори и с мен. …искахме заедно да продължим като професионални футболисти, но след този инцидент той няма как да продължи. Сега продължаваме да се виждаме, но това пак е сравнително рядко, защото за да излезем трябва да го вземем с кола, трябва да седнем някъде, а не да се разхождаме. Затова той не иска да излиза, защото му е неприятно, понеже е с патерици.”

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Обективно съединените искове с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа., вр. 45 и сл. от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежна страна и са процесуално допустими, а по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ. Съгласно чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното, а според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. По делото няма спор, а и от приетите писмени доказателства се установява, че третите лица - помагачи на ответника УМБАЛ „Св. Г.”***, а именно: д-р П.И.П., д-р С.Г.К., д-р П.Д. и доц. д-р А.Т.А., са негови служители - лекари, на които той е възложил работа (лечение на пациенти) по трудови правоотношения с всеки от тях, а ищецът В.Д. е бил техен пациент, постъпил в КОТ на 26.02.2011 г. и преместен в Клиника по съдова хирургия на 02.03.2011 г. Няма спор, че всички лекари, лекували ищеца при пролежаването му в УМБАЛ „Св. Г.” по повод на процесната травма в Клиниката по ортопедия и травматология, в Клиниката по съдова хирургия и ангиология и в Клиниката по изгаряния, пластична и реконструктивна хирургия са служители на ответното дружество, на които е възложено лечение на пациенти на здравното заведение. Съгласно чл. 84Чл. 84. ⚖️ Практика (1) (1) Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. (2) Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. от ЗЗдр., пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ, а регистрацията на лице като пациент става с неговото Информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон, като съдържанието му е лимитативно посочено в чл. 88 от същия закон. Според чл. 89, ал. 1Чл. 89. ⚖️ Практика (17) (1) При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма. (2) Дейностите по ал. 1 могат да бъдат извършвани в полза на здравето на пациента без писмено информирано съгласие само когато непосредствено е застрашен животът му и: 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква. (3) За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие дейностите по ал. 1 могат да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия. от ЗЗдр., при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл. 88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.

По делото няма спор, че ищецът е бил пациент на ответното дружество по смисъла на ЗЗдр., но приложеното (л. 259, 260) „Информирано съгласие” от 26.02.2011 г., 13 ч., не отговаря на изискванията на чл. 87 и чл. 88Чл. 88. ⚖️ Практика (29) (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето по чл. 87, ал. 5, дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и лицата по чл. 162, ал. 3, относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. (2) (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската информация по ал. 1 се предоставя на пациента, съответно на неговия родител, настойник или попечител на лицето по чл. 87, ал. 5 и на дирекцията по чл. 87, ал. 6, както и на лицата по чл. 162, ал. 3, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение. от ЗЗдр. Според чл. 87, ал. 1Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. и 2 от ЗЗдр., медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента, а когато той е непълнолетен (14 - 18 г.), както е в случая, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител. В случая, в конкретното Информираното съгласие има поставен само 1 подпис за пациент, който според твърденията и на двете страни, не е на ищеца, а на неговата майка С. Д., поради което то не отговаря на изискванията на чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от ЗЗдр. Отделно от това, в Информираното съгласие са посочени имената на двама лекари, дали разясненията на пациента - д-р Б. и д-р Д., но никой от тях не се е подписал, за да удостовери, че именно той е уведомил обстойно и изчерпателно пациента за описаните в документа обстоятелства. Ето защо, съдът намира, че липсва надлежно оформен документ, според изискванията на чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от ЗЗдр., поради което е налице нарушение на правата на ищеца като пациент по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 7Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., 8 и 13 от ЗЗдр.

Наред с това, от признанията по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК на третите лица - помагачи на страната на ответника - д-р П.П. и д-р П.Д., който е приел ищеца в болницата, се установява, че д-р Д. е допуснал грешка, като неправилно е записал в локалния статус, а след това и в ИЗ, че при прегледа преди операцията на 01.03.2011 г. д-р П., в присъствието на д-р Д., е установил „липса на движение и сетивност на пръстите и на стъпалото”, тъй като това не отговаря на действителността, защото ищецът не е чувствал пръстите на крака си, глезена и подбедрицата на десния крак още при приемането си в КОТ. Заедно с това, в приложеният Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка (л. 265 - 267) липсва посочена диагноза на пациента В.Д., както и подписа му, удостоверяващ информирано съгласие (л. 267), съгласно изискването на чл. 87Чл. 87. ⚖️ Практика (182) (1) Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. (2) Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител. (3) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Съгласието по ал. 2 на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон. (5) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник по ал. 2 и 4 не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция "Социално подпомагане". (6) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие по ал. 5 се изразява от дирекция "Социално подпомагане". (7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3. от ЗЗдр. Липсата на подписи на непълнолетния пациент и на лекаря, непопълнената диагноза, вписаните погрешни данни в ИЗ на КОТ са противоправни действия и бездействия на лекарите от отделението, с които се накърняват правата на ищеца като пациент по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 7Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от..., 8 и 13 от ЗЗдр. Според вещото лице съдов хирург - д-р А., налице са и противоречия в данните, отразени в епикризата на ищеца от Клиниката по съдова хирургия и в оперативния протокол № 403 от 02.03.2011 г. Според чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр., всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ, като това право се осъществява при прилагане на принципа на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В случая, ищецът е постъпил като пациент на КОТ на 26.02.2011 г. в 13 ч., но след имобилизацията на крака му, в продължение на 3 дни е бил лишен на практика от медицинска помощ, тъй като в този период не му е била извършена необходимата още при постъпването му операция. Това бездействие на лекарите от КОТ, при липса на медицински аргументи за отлагане на операцията, буди недоумение дори у третото лице - помагач на страната на ответника - д-р П.П., който по реда на чл. 176Чл. 176. ⚖️ Практика (3) (1) Съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2020 г.) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията и може да бъдат дадени пред делегиран съд или чрез видеоконференция. Приложно поле от ГПК е заявил, че „и на себе си не мога да обясня, защо синът му не е бил опериран веднага по спешност, след като майка му е била там и е могла да даде съгласие за операцията.” От заключението на СМЕ с вещо лице д-р Н.Д. пък се установява, че е твърде вероятно претърпяната от ищеца тежка директна високоенергийна травма, съчетана с увеличаващия се хематом от ненаместената 4 дни фрактура, да е причинила развитието на остър компартмент синдром, който според данните от мед. документи най-вероятно се е развил след оперативната репозиция, като липсват данни за инструментални изследвания за наличието на компартмент синдром при ищеца, въпреки че при такъв вид травми неговата поява е много, много вероятна. В този смисъл е и СМЕ на вещото лице д-р А.А., според което в медицинската документация на ищеца няма данни засегнатият долен крайник да е бил поставен в умерено декливно състояние в КОТ; да е получавал преди ортопедичната операция и след това профилактична доза на ниско молекулярен хепарин; да са изследвани периферните пулсации през „прозорците” в гипса с палпаторен метод или с доплеров апарат; периодично да е изследвана сатурацията на крайника на върха на пръстите с апарата пулсоксиметър; да е поставен дрен в оперативната рана, който да отвежда евентуално образувал се постоперативен хематом; ищеца да е получавал допълнително кислород с маска или с назален катетър, както и да е извършено апаратно измерване на налягането на съответното ложе след сваляне на гипса в КОТ на сутринта на 02.03.2011 г.

След извършване на първата операция на 01.03.2011 г. ищецът не е бил проследяван в режим на активно наблюдение от лекарите в отделението, като според двете вещи лица липсват каквито и да е данни за извършени декурзуси до 6,15 ч. на 02.03.2011 г., когато не лекар или мед. сестра, а майката на ищеца е потърсила съдействие, тъй като е установила, че пръстите на оперирания му крак са бледи и студени. В този смисъл нейните показания не са опровергани от ответника, като дори в ИЗ № 124/12187 на КОТ изрично е отбелязано, че „на 02.03.2011 г. около 6ч., след оплакване” е установен ливиден цвят на пръстите на ходилото, понижена температура и оток на стъпалото и ходилото, поради което ищецът по спешност бил консултиран със съдов хирург, който установил „остра картина на компартман синдром”, и се наложило привеждане на пациента в отделението по Съдова хирургия. Ето защо, съдът намира, че е налице противоправно бездействие от страна на лекарите от КОТ както през периода 26.02.2011 г. - 01.03.2011 г., така и след операцията на 01.03.2011 г. до 6 ч. на 02.03.2011 г., в резултат на което ищецът е бил лишен през това време от своевременна и достатъчна медицинска помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗдр. От своя страна липсата на активно наблюдение на пациента след операцията в КОТ и на своевременна реакция на мед. персонал на появилите се признаци на компартмент синдром, при който всяко забавяне над 6-я час е фатално, според вещото лице д-р Н.Д., е довела до тежки дефинитивни усложнения, констатирани сутринта на 02.03.2011 г. в Клиниката по съдова хирургия - „тежка исхемия на дясна подбедрица и стъпало вследствие на венозна тромбоза и тежка субфасциална хипертензия с изразен неврологичен дефицит на подбедрица и стъпало”.

Именно защото няма императивно правило във всички случаи при този вид фрактура да се правят изследвания за признаци на компартмент синдром, който според двете СМЕ е много вероятно да се появи, отговорност на лекарите в отделението през процесния период е да преценят внимателно и предпазливо всяка конкретна ситуация и рисковете от нея и да вземат най-правилното решение за здравето и за живота на пациента. След привеждането на ищеца в Клиниката по съдова хирургия и извършване на нова операция е възстановено кръвоснабдяването на крайника, но постепенно са се оформили масивни мускулни некрози, които са наложили неколкократни некректомии и разширяване на кожните разрези. При пролежаването си в това отделение ищецът е бил заразен с вътрешно-болнична инфекция, според събраните писмени доказателства, която е поставила живота му в опасност и това е наложило на 17.03.2011 г. свикване на консилиум, на който да се реши дали не се касае за сепсис или крайника на ищеца може да се запази, вместо да се ампутира. Макар безспорно да съществува статистическа възможност от следоперативни усложнения при всяка хирургична интервенция, ищецът като пациент има право на достъпна и качествена здравна помощ, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., като възникналите следоперативни усложнения следва да се дължат единствено и само на обективно настъпили обстоятелства във връзка с травмата (фрактурата), които са извън волята и преценката на лекуващите лекари от КОТ.

По делото не се установява умисъл или грешка при извършване на самата оперативна интервенция на 01.03.2011 г., а неправилна субективна преценка на конкретните обстоятелства при приемането на ищеца в КОТ и неоказване на своевременна медицинска помощ, от която пациентът се е нуждаел още на 26.02.2011 г.; омаловажаване на риска от настъпване на компартмент синдром; липса на активно наблюдение в следоперативния период до 6 ч. на 02.03.2011 г.; заразяване с вътрешноболнична инфекция, която е застрашавала живота му и е била повод за консилиум, като с тези свои противоправни действия и бездействия лекарите от двете отделения през процесния период са лишили ищеца от правото му на своевременна, достатъчна и качествена здравна помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 86, ал. 1, т. 3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., поради което по непредпазливост са му причинили неимуществени вреди - силни психически и физически болки и страдания, претърпени при последващи нови хирургически интервенции, силен стрес и депресия от множеството белези, естетически дискомфорт и липса на самочувствие, избягване на социални контакти, прекършване на мечтите му за професионална спортна кариера, лишаване от възможността да се движи нормално, да се разхожда, да тича, … и т.н., които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с непредпазливото поведение на служителите на ответното дружество, и се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, като и от СМЕ на двете вещи лица.

Наред с тях, ищецът е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за медицинска помощ и мед. услуги, лекарства, консумативи, … и т.н., подробно описани в ИМ и в допълнителните молби, които съгласно представените писмени доказателства и заключението на ССЕ са в размер на общо е 8 949,16 лв. Ето защо, на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД следва да се ангажира безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника за репариране на претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.02.2011 г. до окончателното плащане.

Съдът, след като прецени характера на увреждането, степента и продължителността на причинените морални и физически страдания и техния интензитет, младата възраст на ищеца и отнетата възможност за спортна кариера, инвалидизацията и крайно неблагоприятната прогноза и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им, а не към момента на решаване на спора, намира, че сумата от общо 55 000 лв. би обезщетила в известна степен причинените на ищеца неимуществени вреди, макар че тези страдания нямат паричен еквивалент. До пълния предявен размер от 70 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. За репариране на понесените от ищеца имуществени вреди следва да се присъди обезщетение в размер на общо 8 949,16 лв., според заключението на ССЕ, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от 26.02.2011 г. до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по съдебното производство общо в размер на 8 225,36 лв., съгласно приложения списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, а съразмерно с уважената част от исковете - 6 662 лв. На основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията, вр. ал. 1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за 1 адвокат или 1 300 лв. - платено адв. възнаграждение на адв. Е.Ф., според представения списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, а съразмерно с отхвърлената част от исковете - 247 лв., като за втория адвокат не се дължат разноски.

Предвид гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОСЪЖДА УМБАЛ „Св. Г.”***, ЕИК 115576405, представлявана от адв. М.Ш., със съд. адрес:****, и от адв. Е.Ф., със съд. адрес:****, да заплати на В.И.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Хр. Н., на основание чл. 49, вр. 45 и чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД във връзка с нарушено право на своевременна, достатъчна и качествена здравна помощ по смисъла на чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т. 1Чл. 81. ⚖️ Практика (8) - 88 от Закона за наследството. 5. Висящите дела в съдилищата по обявени несъстоятелности и по даден предпазен конкордат се довършват по досегашния ред. 6. Препращанията в разни закони към текстовете на отменените с § 4 закони важат като препращания към съответните по съдържание текстове от настоящия закон. 7. Правилата за продължителността на давността и другите срокове, предвидени в настоящия закон, не могат да се прилагат към давностите и сроковете, които са започнали да текат при действието на стария закон, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от оня, който е предвиден в настоящия закон. Заключителни разпоредби Параграф единствен. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) Пълномощията за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, извършени преди 1 март 2008 г., запазват действието си. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ТЪРГОВСКИЯ ЗАКОН (ОБН. - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.) 11. Измененията и допълненията в Закона за задълженията и договорите по този закон не се прилагат за сделките, които са сключени, на не са изпълнени до влизането му в сила. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ (ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.) 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.) 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС... и на чл. 86, ал. 1, т. 3Чл. 86. ⚖️ Практика (62) (1) Като пациент всеки има право на: 1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права; 2. грижи от общността, в която живее; 3. достъпна и качествена здравна помощ; 4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването; 5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние; 6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен; 7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения; 8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение; 9. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) здравна профилактика и рехабилитация; 10. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; 11. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до модерни методи на лечение; 12. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно; 13. (нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние. (2) При хоспитализация пациентът има право: 1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация; 2. (нова - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от Националната здравноосигурителна каса или от държавния бюджет; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да приема или да отказва посетители; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности; 6. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., предишна т. 5 - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. (3) (Нова - ДВ, бр. 60 от... от ЗЗдр., общо сумата 55 000 лв. (петдесет и пет хиляди лв.) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силни психически и физически болки и страдания, претърпени при последващи нови хирургически интервенции, силен стрес и депресия от множеството белези, естетически дискомфорт и липса на самочувствие, избягване на социални контакти, прекършване на мечтите му за професионална спортна кариера, лишаване от възможността да се движи нормално, да се разхожда, да тича,…и т.н., както и сумата от общо 8 949,16 лв. (осем хиляди деветстотин четиридесет и девет лв. и 16 ст.) - обезщетение за имуществени вреди,,съгласно описа към ССЕ, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 26.02.2011 г. до окончателното плащане, както и сумата 6 662 лв. (шест хиляди шестотин шестдесет и два лв.) - такси и разноски по съдебното производство, на основание чл. 78, ал. 1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, като до пълния предявен размер от 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.И.Д., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Х. Н., да заплати на УМБАЛ „Св. Г.”***, ЕИК 115576405, представлявана от адв. М.Ш., със съд. адрес:****, и от адв. Е.Ф., със съд. адрес:****, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК сумата 247 лв. (двеста четиридесет и седем лв.) - платено адв. възнаграждение за 1 адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на третите лица - помагачи на страната на ответника - д-р П.И.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. Г. Ж.; д-р С.Г.К., ЕГН **********,***, със съд. адрес:****, чрез адв. И. П.; д-р П.Д., ЕГН **********, с адрес ****; доц. д-р А.Т.А., ЕГН **********,****, и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” - гр. София, 1000, пл. Позитано 5, ЕИК 000694286, и подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………… /М. Бедросян/

гр. Пловдив, 04.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на дванадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН при участието на секретаря С.К., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3482 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: