Решение № 428/20.10.2017 ГД № 175/2017 ОС Русе

РЕШЕНИЕ № 428/20.10.2017 ГД № 175/2017 ОС Русе Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, чл.51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. и чл.52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. ЗЗД.

Ищците: Н.Й.С. и В.Ж.С. твърдят, че ответницата С.М.П. с присъда от 08.02.17 по НОХД № 733/16 по описа на РОС, влязла в сила та 24.02.2017г е призната за виновна за това, че на 20.04.2014 в гр. Русе като медицинска сестра в спешно приемно отделение на УМБАЛ-Русе АД, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия по смисъла на чл.183, ал. 4Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по вр ал.1 Закона за здравето вр чл.5, ал.2Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. Закона за съсловната организация на медицински сестри, акушерки и асоциираните медицински специалисти, свързана с полагането на здравни грижи, нарушила задълженията си, е причинила смъртта на Ж. И. С. от гр.Русе, поради което е осъдена на наказание две години лишаване от свобода и на основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за три години изпитателен срок. Настъпилата смърт е в пряка причинно-следствена връзка с деянието й и е последица от нейното противоправно и виновно поведение, в резултат на което са им причинени неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки психически травми, морални болки и страдания. Твърдят, че починалият е съпруг на първата и баща на втората ищца.

Ищцата Н.С. твърди, че със съпруга си имали дългогодишен брак от 1985г. През всичките тези години съпругът й бил опора за нея и детето им. Отношенията в семейството се градели на основа на разбирателство, взаимно уважение, обич и привързаност. В уточнение на исковата молба от 23.03.2017г е доразвила твърденията си за причинените й неимуществени вреди. Твърди, че независимо, че съпругът и е бил възрастен, това не трябва да е основание за подобно поведение от страна на ответницата. Твърди, че в деня, в който отишли в спешното отделение на УМБАЛ-Русе съпругът и се оплаквал от изтръпване на челюстта и ръката. Тя се изплашила и затова решили да потърсят помощ в болницата. Чакали доста пред вратата на спешното отделение. Излязла медицинска сестра, която към препратила към ДКЦ-то, тъй като не бил спешен случай. Твърди, че почувствала обида от поведението на ответницата, защото ги изгонила като кучета. След като стигнали до ДКЦ-то съпругът й се олюлял към нея, след което и двамата паднали на земята. Той се обърнал по гръб, свил ръцете си към тялото като някаква конвулсия, лицето му станало мораво-синьо и сгърчено от болка. Ясно чула как изхъркал и издишал последния си въздух. Ужасът, който я обзел, че загубила своя съпруг, бил голям и тя се развикала за помощ. Ако го били приели в спешното отделение веднага, щял да бъде жив и здрав със семейството си. Сега се налагало да живее с тази мисъл за нелепата му смърт вследствие немарливостта на ответницата. Твърди, че всяка нощ сънувала тази сцена и се събуждала в пот. Дълго време не можела да се наспи и трябвало да прибягва до сънотворни. Не можела да проумее, а и но сега, как може човешко същество да постъпи така и да не помогне на човек в нужда. С дъщеря им били разстроени. След този случай ги било страх, че ако се наложи да отидат в спешното отделение, може да ги сполети същото. Твърди, че всеки ден съпругът й и липсвал много. Болката била неутешима, защото мисълта, че остарява сама, я плашила. Съпругът и много й помагал в ежедневните ангажименти, в домакинстването. Бил пенсионер, но с две пенсии успявали да живеят горе-долу добре. Дъщеря им живеела с тях, но от дълго време била безработна.

Ищцата В.Ж.С. твърди, че с баща си имали близки и топли отношения. През всичките години той бил опора на нея и майка й. Отношенията в семейството се градели на основа на разбирателство, взаимно уважение, обич и привързаност. Винаги разчитали един на друг, още повече, че живеели заедно и никога не се разделяли. В уточнение към исковата молба е посочила, че с баща си имали силна връзка. Той бил много грижовен и много се обичали. Помагал й винаги. Семейството им било сплотено. В деня, в който починал баща й, тя не била с родителите си, защото се опитвала да си намери работа. По-късно разбрала какво се е случило и изпаднала в истерия. Не искала да повярва, че баща й вече го няма. Майка й разказала какво се е случило и тя недоумявала как може с такива оплаквания някой да ги връща от спешното и някой с лека ръка да ги подмине. Баща й бил енергичен човек, въпреки болестта си. Карал колело и нямал заболявания. Помагал много в домакинството. Подкрепял я във всичко и й давал сили, когато унивала в търсенето на работа. След погребението тя и майка й се затворили в дома си и не се срещали с никого. Дълго време събирала отново сили да тръгне да си търси работа, защото не можела да се пребори с болката от загубата. Гледала майка си как се състарила още повече за кратко време.Толкова болка и празнота изпитвали. Мъката им никога нямало да отмине. Сега били сами с майка си и се налагало да се справят както могат сами с всичко.

Твърдят, че смъртта му, настъпила по толкова изненадващ и шокиращ начин/ предвид поведенията на отв.П./, била за тях тежък и непоправим удар. Преживели огромна скръб и до момента не можели да се примирят с мисълта, че именно поради безотговорното отношение на един специалист/ чрез пълно неглижиране и пренебрегване на действителното му здравословно състояние/ му е отнето най-висшето право-правото на живот. Фактът, че е имало възможност своевременно да му се окаже ефективна медицинска помощ , чрез която да се стабилизира и да продължи живота си, ги подтискало и дне. Независимо от възрастта му, той бил активен и полезен за семейството си, грижовен и внимателен към тях. Внезапната му смърт, причините и начина, по който наследодателят им станал жертва на престъплението, преживявали ежедневно и психически не можели да го преодолеят. Считат, че УМБАЛ-Русе като работодател на ответницата П., с когото тя е била в трудово-правни отношения носи отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за вредите, които ответницата им е причинила, поради което считат че болницата носи солидарна отговорност с първата ответница.Искат от съда да постанови решение, с което да осъди двамата ответници солидарно да им заплатят неимуществените вреди, които са претърпели от смъртта на наследодателя им, в размер на по 50 000лв обезщетение за всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта- 20.04.2014г.

Ответницата: С.М.П. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК счита предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Оспорва част от твърденията на ищците, тъй като са неверни и несъстоятелни. Оспорва размера на претенциите като прекомерно завишени, както и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди, че действително с присъда по НОХД № 773/16 на РОС била призната за виновна, че на 20.04.2014 в гр.Русе като медицинска сестра в Спешно приемно отделение в УМБАЛ-Русе, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия е възпрепятствала приема в спешното отделение на Ж.С. и по този начин е попречила на спешното му диагностициране, в следствие на което той е починал. Счита, че тази присъда е задължителна за гражданския съд само за всички елементи на престъпния състав, но за размера на причинените неимуществени вреди, евентуалното съпричиняване, съвината и отговорността на трето лице следва да се установят. Твърди, че С. е бил в зряла, преклонна възраст-70години и е имал заболявания. Имал проблем със жлъчката през 2013.От наказателното производство е установено, че имал и хипертонична болест на сърцето. Вместо да я лекува обаче не вземал медикаменти, защото бил противник на лекарствата. Отделно от това, твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка, не отговаряла напълно на истината. Не оспорва, че на 20.04.14 семейство С. позвънили на вратата на спешно отделение, но тя не ги отпратила. След като ги изслушала, им казала да изчакат, за де консултира с дежурния лекар в терапевтичния кабинет др Л. И.. След като говорила с нея се върнала, за да ги покани да влязат в спешния кабинет, но него вече го нямало. Поради това прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ж. С.- поради непредприемане на необходимото за установяване и лечение на сърдечната си болест и поради своеволното напускане на спешна помощ. Счита, че при определяне на основателността на претенциите, следвало да се има предвид констатацията на тройната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) по повод смъртта на С., а именно, че не може категорично да се прогнозира благоприятен изход, дори ако пациентът да е бил приет в отделението, както и че смъртта му не е причинени от немарливи медицински действия, а е болестна. Твърди, че видно от присъдата, деянието, което е извършила е от субективна страна извършено по непредпазливост, в нейната разновидност-немарливост, т.е не е целяла и не е предвиждала настъпването на обществено-опасните последици. В същото време следва да се има предвид и факта, че поведението й е обусловено само и единствено от установената в спешното отделение на УМБАЛ-Русе задължителна практика за „пресяване“ на спешните пациенти. Тя изпълнявала дадени заповеди от прекия й началник-завеждащия спешно отделение, поради което не можела да се съгласи с мотивите на наказателния съд.

Ответникът: „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Русе“АД / УМБАЛ-Русе/ в писмен отговор по реда и в срока по чл.131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК счита предявените искове за допустими, но оспорва същите по основание и размер. Счита, че в случая липсва причинно-следствена връзка между действието на служителката на болничното заведение-отказ за прием за преглед в спешно отделение от една страна и настъпването на смъртта на пациента от друга. Причинно-следствена връзка, установена в наказателното производство не е задължителна за гражданското производство съгласно чл.300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора ГПК и подлежи на доказване. Счита, че такава причинно-следствена връзка в настоящия случай липсва. Освен това счита, че все пак не може категорично да се прогнозира благоприятен изход, дори и пациентът да е бил приет в отделението. Смъртта на С. не е причинена от неправилни медицински действия, а е болестна. Клиничният случай е типичен за т.нар. „внезапна сърдечна смърт, характерно за която е доброто здравословно състояние в предходния период, липсата или слаба изразеност на непосредствено заплашваща живота симптоматика/ болничното заведение е посетено „по скоро за успокоение“, пациентът се е движил пешком/, бързината на настъпване на смъртта“. Считат, че негативните последици за ищците, сочени в исковата молба, не произтичат от действията или бездействията на служителите в болничното заведение, изразяващи се в отказ от приемане за преглед в спешно отделение на УМБАЛ-Русе АД, което да е довело до неговата смърт. Твърдят, че исканото обезщетение за неимуществени вреди е не само недоказано по основание, но и недоказано и завишено по размер. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че ищците все пак се претърпели вреди, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат посредством неполагане на дължимата грижа за здравословното състояние на Ж. С. Според свидетелски показания на ищците в наказателното производство, наследодателят им е бил здрав и не е приемал лекарства, а според съдебно-медицинската експертиза в същото производството същият е страдал от коронасросклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонична болест, хипертрофия на сърцето, които не са лекувани. Като не са положили грижа за диагностика и лечение на заболяванията на своя баща и съпруг, ищците са съпричинили вредоносния за тях резултат до 50%.

Третото лице- помагач на страната на отв.С.П.- ЗАД“Алианц България“АД оспорва изцяло по основание предявените искове. Не оспорва, че между дружеството и Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи е сключен застрахователен договор за доброволна застраховка „професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“ с период на действие 15.04.2016 до 14.04.17,с ретроактивна дата на покритие, считано от 05.04.12, с която застраховка е застрахована отв.П.. Счита, че в случая приоритет има задължителна застраховка „професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал“, съгласно разпоредбите на чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето, която е сключена между УМБАЛ“Русе“АД и ЗАД“Булстрад виена иншурънс груп“АД. Счита, че застрахователният договор, сключен с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, е приложим след изчерпване на застрахователните суми и/или лимити по всички валидни или изтекли застраховки. Твърди, че във връзка с застрахователното събитие е образувана преписка по щета. Оспорва наличието на основание за плащане от застрахователното дружество. Освен това оспорва предявените искове и по размер.

Третото лице помагач на страната и на двамата ответници по исковете-АД“Булстрад Виена иншурънс груп“-София в отговора по обратният иск изразява становище и за неоснователност на основните искове. В срока за отговор ответникът УМБАЛ-Русе АД предявява и обратен иск към ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“АД , ако УМБАЛ-Русе бъде осъдено да заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди, съдът да разгледа обратният иск срещу ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс груп“АД и застрахователя да бъде осъден да заплати на болницата пълния размер на присъдената сума в рамките на договореното застрахователно обезщетение в размер на 100 000лв-общ размер/ след допуснато изменение на иска/ , представляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на Ж.С., за което УМБАЛ-Русе АД носи отговорност на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, ведно със законна лихва за забава по главния иск за периода от датата на деликта, ведно със законната лихва след предявяване на главния иск,както и съдебните разноски в производството. Ответникът по обратният иск ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“-София оспорва обратният иск и по основание и по размер. Не оспорва, че дружеството е застраховател по застраховка „професионална отговорност на лекари и медицински персонал“, сключена от УМБАЛ-Русе АД, със срок на действие 20.10.13 до 19.10.14. Лимита по застраховката е в размер на 10 000лв. С претенция вх№ 01204 от 08.03.17 Н.С. и В.С., като наследници на Ж. С. са депозирали претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. На 11.04.17 на всяка от тях е изплатено застрахователно обезщетение в размер на по 5 000лв. Счита, че доколкото е изчерпан застрахователния лимит по полицата по-нататъшните претенции за искове за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение следва да са насочени към ответниците по основния иск и застрахователя следва да се заличи като страна по спора. В случай, че не бъдат заличени като страна, оспорват по основание и размер претендираното обезщетение както по основания, така и по обратния иск. Считат, че предявеният срещу дружеството обратен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства заедно и поотделно, намира за установена следната фактическа обстановка: Н.Й.С. е съпруга на Ж. И. С., починал на 20.04.2014г, а В.Ж.С. е негова дъщеря.

С влязла в сила на 24.02.2017г присъда № 5 от 08.02.2017г по НОХД 733/16 по описа на РОС ответницата С.М.П. е призната за виновна в това, че на 20.04.2014 в гр.Русе, като медицинска сестра в Спешно приемо отделение при МБАЛ АД-Русе, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-упражняване на медицинска професия по смисъла на чл.183, ал.4Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи". (2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2005 г., в сила от 25.10.2005 г.) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по вр ал.1 Закона за здравето , вр чл.5, ал.2Чл. 5. ⚖️ Практика (44) (1) Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по: 1. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол; 2. осъществяване на спешна медицинска помощ, трансфузионна хематология, стационарна психиатрична помощ, медико-социални грижи за деца до тригодишна възраст, трансплантация и здравна информация; 3. осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните и здравните заведения; 4. медицинска експертиза. (2) Министърът на здравеопазването представя в Народното събрание годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия в срок до три месеца преди началото на бюджетната година. (3) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава разпределението на субсидиите от държавния бюджет за дейностите - предмет на този закон, по програми, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 1 и 2. (4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на здравеопазването осъществява методическо ръководство и контрол на медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. (5) Министърът на здравеопазването упражнява и други правомощия, възложени му със закон или с нормативен акт на Министерския съвет. от Закона за съсловната организация на медицински сестри, акушерки и асоциираните медицински специалисти, свързана с полагането на здравни грижи, нарушила задълженията си, произтичащи от :

1. длъжностната й характеристика от 28.09.2012 към трудов договор № 115/15.10.2007г 1. длъжностната й характеристика от 28.09.2012 год. към трудов договор № 115/15.10.2007 год. и допълнително споразумение № 1019/23.07.2012 год. към него, както и от длъжностна характеристика от 15.06.2011 год. към втори трудов договор № 109/02.04.2014 год., както следва: - от част „Основни трудови задължения”: т. 2 – да извършва системно наблюдение на болните и незабавно да информира началника на Спешно отделение, дежурния лекар и старшата медицинска сестра за промените в състоянието им и за необходимостта от промяна на здравните грижи, като не извършила системно наблюдение на болния Ж. И. С. и не уведомила незабавно дежурния лекар и старшата мед. сестра за промените в състоянието му ; т. 3 – да извършва своевременни и качествени общи и специализирани грижи за болните, съответстващи на съвременните стандарти в сестринското дело, като не положила никакви здравни грижи и отказала такива на болния Ж. С. ; т. 8 – да оказва долекарска помощ на пациентите и да докладва на дежурния лекар за настъпилите промени в състоянието му, като не оказала никаква долекарска помощ на пациента Ж. С. и не докладвала на дежурния лекар за състоянието му -от т. 3 на част „Основни отговорности” – да носи отговорност за живота на пациентите, като прилага утвърдените в болницата и отделението протоколи и стандарти за поведение на ниво „сестрински грижи”, като не приложила утвърдените със Заповед № 151/19.02.2013 год.на изп. директор на МБАЛ-Русе „Протоколи за клинично поведение в Спешната медици“

2. НАРЕДБА № 1 от 08.02.2011 год. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно, изд. от Министъра на здравеопазването, обн., д.в., бр. № 15 от 18.02.2011 год., изм. и доп., бр. № 50 от 1.07.2011 год.: - чл. 3, ал. 1 т.2 б“б“-да оказва грижи за психичното, физическото и социалното здраве на лицата -чл.3 ал.1 т.2 б“в“ б “бб“-да прави оценка на здравни проблеми и да съветва лица с повишен здравен риск; -чл.3 ал.1 т.2 б“г“- да осъществява оценка на здравни потребности и рискови фактори за здравето; -чл.3 ал.1 т.2 б „н“-да разпознава индикациите на застрашаващи живота състояния и да предприема своевременни действия, -чл.3 ал.1 т.5 б “у“- да извършва електрокардиография; като не оказала никакви грижи за здравето на пациента Ж. С., не преценила повишения здравен риск, здравните му потребности и рисковите фактори за здравето при същия, както и не разпознала индикациите на застрашаващото живота му състояние и не предприела никакви действия в тази насока, включително и не извършила ЕКГ на пациента

3. Правилник за вътрешния трудов ред в Спешно отделение към МБАЛ АД – Русе, утвърден от изп. Директор на МБАЛ АД – Русе на 12.04.2011 год. -раздел „Основни дейности”: т.2.-да диагностицира пациенти, нуждаещи се от спешна и неотложна медицинска помощ; т.3. да оказва спешна медицинска помощ на пациенти със застрашени основни жизнени функции; т.5.да извършва диагностично уточняване и наблюдение до 24 часа, като не допуснала пациента Ж. С. до преглед от лекар в Спешно отделение, за да му бъде извършен своевременен преглед, диагностициране, оказване на спешна медицинска помощ и наблюдение

4. Медицински стандарт “Спешна медицина“, утвърден с НАРЕДБА № 45 от 26.08.2010 год. за утвърждаване на медицински стандарт "спешна медицина", издадена от Министерство на здравеопазването -Раздел І , Глава 1 точка.1.3.1, определяща като "спешно" всяко нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, което ако не бъде диагностицирано и лекувано незабавно, води до смърт или тежки, необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи. -Раздел І , Глава 1 точка.1.3.2.1, определяща като „спешен“ и всеки пациент, който счита себе си за такъв и който на крака" е влязъл през входа на спешното приемно отделение /обществено определение/ -Раздел І , Глава 1 точка.1.3.2.2, определяща като „спешен“ всеки пациент, при който е налице нововъзникнало или съществуващо болестно състояние, за което, ако незабавно не бъдат предприети медицински дейности, може да доведе до смърт или до необратими морфологични и функционални увреждания на жизненоважни органи и системи./медицинско определение/ -Раздел І , Глава 1 точка.1.3.2.3 съгласно която, всяко лице, отговарящо на общественото определение за "спешен пациент", следва да се счита за такъв до момента, в който по обективен начин се докаже, че не са изпълнени медицинските критерии за наличие на "спешно състояние", като не се съобразила с тези определения и критерии и не допуснала пациента Ж. С. до преглед от лекар, назначаване на изследвания и провеждане на лечение, за да бъде доказана по обективен начин липсата или наличието на медицинските критерии за налично спешно състояние при пациента. -Раздел І , Глава 2 точка.3.2.9.6. и точка 1.3.2.9.6.1., съгласно които, екипът в Спешното отделение осигурява денонощен непрекъснат прием на пациенти, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, като осъществява спешна диагностика и на самонасочили се пациенти до потвърждаване на спешното им състояние, като в качеството си на медицинска сестра, част от екипа на Спешно отделение при МБАЛ-Русе по смисъла на Раздел І, Глава 2 точка 1.3.2.8. ,възпрепятствала приема в Спешното отделение на пациента Ж. С., нуждаещ се от спешна медицинска помощ и по този начин попречила на спешното му диагностициране за потвърждаване на наличното спешно състояние, с което причинила смъртта на Ж. И. С., ЕГН:********** от гр. Русе, поради което и на основание чл. 123 ал.1, чл. 36 и чл. 54 ал. 1Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание., от НК, съдът я осъжда на наказание три години лишаване от свобода.на основание чл. 58а ал.1Чл. 58а. ⚖️ Практика (30) (Нов - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. (2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години. (3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. (4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. (5) Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11. от нк намалява така наложеното й наказание с една трета, като и определя наказание две години лишаване от свобода и на основание чл. 66 ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от нк отлага изтърпяването на така наложеното на подс. с.м.п. наказание за три години изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Свидетелски показания: Ищцата Н.Й.С. е съпруга на починалия на 20.04.2014 Ж. И. С., а ищцата В.Ж.С. е негова дъщеря. Сутринта на 20.04.2014г Ж. С. заедно със съпругата и дъщеря си отишли на църква. След това дъщерята отишла на работа, а двамата съпрузи тръгнали да се прибират в дома си. Тогава на Ж. С. му станало зле, те взели такси и тръгнали към болницата. Отишли в спешното отделение. Според св. М.М. и св. К. В. от там ги пратили да отидат в “Мобилмед”. По пътя докато се качвал по стъпалата, Ж. С. залитнал и паднал. Тя вървяла зад него. Около тях имало хора, дошла и охрана, викнало и лекар, но С. бил починал. Св. С.К. същият ден посетил “спешно отделение”, но не е видял Ж. С. и съпругата му пред това отделение. След като го прегледали отишъл да си купи лекарства от аптеката и видял как след като изкачил стъпалата възрастният мъж паднал и дошлия впоследствие лекар само констатирал смъртта му.

След смъртта на С. съпругата му и дъщеря му били в голям стрес. Емоционалното им състояние било много тежко. Н.С. постоянно плачела и не се хранела за период около два месеца. Стресът за тях бил голям, защото С. бил здрав, а изведнъж вече го нямало. В.С. също много тежко преживяла смъртта на баща си. Затворили се в себе си и не искали да контактуват почти с никого. Тримата били задружно семейство. След като Ж. С. се пенсионирал , той много помагал вкъщи, защото съпругата му все още работела. Той пазарувал, домакинствал. Дъщерята и бащата много се обичали и уважавали. С. кат баща “треперел” над дъщеря си. Освен всичко друго, ищците загубили и финансовата помощ, която Ж. С. като съпруг и баща им оказвал. Според св. М.М. и св. К.В. понастоящем не са преодолели загубата на съпруга и бащата. Н.С. започнала да вдига високо кръвно, което лекува с лекарства и понастоящем. В момента те са зле и финансово, защото Н.С. от м .януари 2014 е пенсионер, а В.С. понастоящем не работи. Според свидетелски показания на св. М.С., работеща в Спешно отделение пр УМБАЛ-Русе като старша медицинска сестра и св. И.В.,***, който до 30.06.2015 бил началник “спешно отделение” достъпът до “Спешно отделение” към 20.04.2014,а и понастоящем, се е осъществявал като пациентът позвънявал на звънец, намиращ се на вратата на отделението. В зависимост от свободните лекари и сестри, сестра отваряла вратата. След като пациентът и разкажел за оплакванията си, тя се връщала в отделението където запознавала съответния лекар с оплакванията на пациента, който преценявал дали следва да се прегледа в отделението или не. Според двамата свидетели, пациент не се отпраща от сестрата преди лекар да каже дали е за това отделение или не, тъй като тя няма такова право. Св. В. като началник на отделението прегледал записите от камерата и видял ва видеозаписа като един човек идва, сестрата излиза и говори нещо на него и влиза в отделението и се вижда как разговаря с лекаря, но през това време пациента отвън си тръгва. Свидетеля не знае дали сестрата е излязла извън отделението, след като е разговаряла с лекаря.

Според заключението на приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) при аутопсията на Ж. С. са установени болестни промени на сърдечно-съдовата система, изразяващи се в по-голямо от юрука на трупа сърце, разязвена плака с тромб в областта на разязвяването, запушващ лумена на дясната венечна артерия, в началото й; жълтеникави плаки по вътрешната повърхност на стената на аортата, някои от които-разязвени;жълтеникави плаки на стената на съдовете по основата на мозъка. При С. е установена наличие на генерализирана атероскероза и коронаросклероза, първата от които според вещото лице в писменото и устно заключение дълго време протича без симптоми до момента на развитието на запушване-тромбоза или руптура на плаката с развитие на емболия или тромбоза и води до остър исхемичен и некротичен тъканен синдром. Наличието на тези заболявания в 80% от случаите води до внезапна сърдечна смърт-неочаквана смърт от сърдечен произход, която настъпва до 1 час след началото на симптоматиката. Според вещото лице не рядко тя е първата и единствена проява на исхемична болест на сърцето Според вещото лице, ако С. е бил приет в спешното отделение или друго стационарно отделение, при наличната тежка сърдечно-съдове патология шансът за благоприятен изход не може да се прогнозира категорично. Вещото лице не е установило медицинска документация, от която да е видно какво е предходното здравословно състояние на С. Ищцата Н.С. в съдебно заседание заяви, че съпругът и не е ходил на ежегодни профилактични прегледи, тъй като се е чувствал здрав и не е имал никакви оплаквания, независимо, че личният му лекар чрез нея ежегодно е напомнял, че трябва да се направят такива прегледи.

Писменни доказателства: Ответницата С.М.П. е член на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи-регионална колегия-Русе от 08.05.2006г. Тази асоциация е сключила застраховка с ЗАД ”Алианц България” за своите членове, в това число и за отв .П., “професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия”. Според представената от застрахователя полица, покритието на полицата е доброволно, над предвиденото по чл.189 Закон за здравето и в съотвествие с предписанията на чл.465, ал.2 Кодекс за застраховането. Покритието по застраховката е приложимо след изчерпване на застрахователните суми и/или лимити по всички валидни или изтекли застраховки, които могат да обезщетят претенция по настоящата застраховка, в това число след изчерпване на лимитите по полицата, предоставяща покритие съгласно чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Закона за здравето и предвидени в разпоредбите по чл.468,ал.3 от КЗ. На 31.03.2017г П. е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както е уведомила и застрахователя ЗАД ”Булстрад Виена иншурънс груп” Между УМБАЛ-Русе АД и ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” е сключена застраховка “отговорност на лекари и медицински персонал”. Според спецификацията към застраховката лимита на отговорността по полицата в т.1,раздел II по отношение на медицинския персонал-медицински сестри и други е 10 000лв. Общият лимит е в размер на 200 000лв за едно застрахователно събитие/ иск за един застрахован. На 03.04.2017г УМБАЛ-Русе е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. На 11.04.2017г застрахователя е изплатил на всяка от ищците застрахователно обезщетение в размер на по 5 000лв въз основа на тяхна молба от 15.03.2017г.

Мотиви: При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Н.Й.С. и В.Ж.С. са предявели искове за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие настъплилата на 20.04.2014г смърт на техния съпруг и баща Ж. С. Горното може да се подведе под фактическият състав на “непозволеното увреждане”, което се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически и юридически лица. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане има обезщетителен характер. Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи на който са деяние- действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинно-следствена връзка между деянието и вредата и вина. С оглед разпоредбата на чл.154Чл. 154. ⚖️ Практика (6) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: " ГПК в тежест на ищцата е установяването им, като единствено по силата на чл.45,ал.2Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД вината на деликвента се предполага до установяване на противното. По делото е представено копие от влязла в сила на 24.02.2017г присъда № 5 от 08.02.2017г по НОХД № 773 / 2016г, която по силата на чл.300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК е задължителна за гражданския съд по отношение на това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на тази присъда безспорно за гражданският съд е ответницата С.П. като медицинска сестра в „спешно отделение“ към УМБАЛ-Русе поради немарливо изпълнение на задълженията си, подробно изброени във влязлата в сила присъда, възпрепятствала приема в спешното отделение на пациента Ж.С., нуждаещ се от спешна медицинска помощ и по този начин попречила на спешното му диагностициране за потвърждение на наличното спешно състояние, с което причинила смъртта му. Изложеното е елемент от фактическият състав на престъплението, за което П. е осъдена с влязла в сила присъда и като такова е задължително за гражданския съд. В този смисъл съдът намира за установено в гражданския процес на противоправното деяние, извършено от П., нейната вина, както и причинно-следствена връзка между това деяние на отв. П. и настъпилата смърт на Ж. С. Възраженията на ответницата, че не се приема виновна за смъртта на С. са правно ирелевантни. Възражението на отв. УМБАЛ-Русе, че присъдата не е задължителна за гражданския съд по отношение на причинно-следствена връзка между деянието на П. и настъпилата смъртта на С. е неоснователно. П. е осъдена за извършено от нея престъпление по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, т.е именно за причинена смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност и причинно-следствена връзка е елемент от фактическият състав на това престъпление. В този смисъл съдът не обсъжда свидетелски показания на св. М.С. и св. И.В. относно реда, съществуващ в „Спешното отделение“ при УМБАЛ-Русе към 20.04.2014г и дали същият е спазен в конкретният случай, тъй като постановената присъда дава отговор на същите въпроси и то в обратен на показанията смисъл.

В гражданския процес в тежест на ищците е да установят настъпилите за тях неимуществени вреди вследствие противоправното деяние на отв. П. и причинно-следствена връзка между деянието и техните неимуществени вреди. В настоящият процес се установи, че внезапната смърт на Ж. С. се е отразила много зле на психическото и емоционално състояние на двете ищци. За ищцата Н.С. стресът е още по-голям, тъй като същата е присъствала на смъртта на съпруга си, настъпила веднага след като били отпратени от отв. П. от „спешното отделение“. Свидетелите М.М. и св. К. В., които са близки на семейството, установяват, че двете ищци се затворили в себе си и не искали да контактуват с други хора. Ищцата Н.С. около два месеца непрекъснато плачела и не искала да се храни. Започнала да вдига кръвно и тази промяна в здравословното й състояние продължава и понастоящем. Свидетелите установиха, че тримата за били задружно и сплотено семейство. Починалия помагал много на съпруга си в домакинството, тъй като той бил пенсионер, а тя до м.01.14 работела. Обожавал дъщеря си, която живеела с родителите си и понастоящем продължава да живее с майка си. Според свидетелите двете и към настоящият момент продължават да скърбят за починалия си близък и не са приели напълно неговата смърт. Установеното в процеса мотивира съда да приеме, че двете ищци са претърпели значителни неимуществени вреди , които следва да бъдат репарирани от страна на отв. П. чрез заплащане на обезщетение. Съдът, съобразявайки нормата на чл.52 ЗЗС, и преценявайки вида и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди, намира, че справедливото обезщетение, което би възстановило тези вреди е в размер на 50 000лв за ищцата Н.С. и 46 000лв за ищцата В.С.. Всяка от тях е получила от ЗАД“ Виена иншурънс груп“ обезщетение в размер на по 5 000лв, което би следвало да се приспадне при определяне на обезщетението им от съда.

Ответниците: са направили възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Ж. С., а ответникът УМБАЛ-Русе АД счита, че такова съпричиняване е налице от страна на ищците. По отношение на второто възражение същото е изцяло неоснователно, тъй като в случая единствено възможно и процесуално допустимо е единствено и само възражение, че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, а не неговите наследници. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че починалият до последният си миг е бил деен, чувствал се здрав и не е приемал медикаменти. От обясненията на ищцата Н.С. се установи, че същият именно,защото се е чувствал здрав и без оплаквания за здравето си, не е ходил на лекар в това число не е ходил при личният си лекар за ежегодните профилактични прегледи. В същото време от заключението на приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) се установи, че при извършената аутопсия са установени болестни промени в сърдечно-съдовата система, които не се развиват остро и внезапно, а са в резултат на едно продължително заболяване, което е довело до тежки изменения в съдовата стена с характер на атеросклероза и коронаросклероза, както и увеличаване на размер на сърдечния мускул. Според вещото лице в около 80-90% от случаите тези заболявания протичат без симптоми. Именно поради това е важно профилактичното проследяване, с оглед своевременното диагностициране и адекватно лечение. В случая, според вещото лице в около 80% от случаите при наличието на тези изменения в сърдечно-съдовата стена това води до внезапна сърдечна смърт, която е първата и единствена проява на исхемична болест на сърцето. Според вещото лице в случая Ж. С. е починал именно поради настъпила такава внезапна сърдечна смърт. Вещото лице обаче в заключението си сочи, че при извършена реканализация на тромба, т.е отпушването му в рамките на 20 до 40 минути след настъпването му, шансът за преживяемост е много по-голям, въпреки, че липсва гаранция. Според вещото лице само в 80% от случаите настъпва внезапна смърт, т.е не следва да се приеме, че винаги, дори и при своевременна медицинска реакция, настъпва смърт. Съдът намира, че при тези доказателства ответницата П. следва да отговаря за настъпилите за ищците неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт за техния наследодател, на първо място поради наличието на влязла в сила присъда, според която поведението на П. е довело до смъртта на Ж. С. На следващо място и според заключението на вещото лице дали ако С. е бил приет за преглед отделението смъртта не е щяла да настъпи или не, е в рамките на предположенията. Неоснователно е възражението, че С. късно е потърсил лекарска помощ, тъй като по делото се установи, че веднага след като се е почувствал зле, заедно със съпругата му са взели такси и са отишли в „спешното отделение“. Съдът намира обаче, че дотолкова доколкото починалия е отказвал посещение на личен лекар за извършване на профилактични прегледи, които биха установили наличието на сочените от вещото лице заболявания на сърдечно-съдовата система, още повече, че през м.12.2013г същият е бил на лечение за жлъчката е имало данни за високи нива на кръвна захар, а няма данни С. да е уведомил личния си лекар за това с оглед извършването на повече изследвания, в това число на изследвания на тъй наречения „лош“ холестерол, което според вещото лице е най-важното за равитие натеросклерозата и увреждане на съдовия ендотел, тъй като ЕКГ, каквато е направена през м.12.13, не отразява състоянието на съдовете, а само състоянието на сърдечния мускул, същият е съпричинил вредоностния резултат с 50%. В този смисъл на ищците следва да се присъди обезщетение за претърпените неимщуствени вреди в размер на 20 000лв за ищцата Н.С. и 18 000лв за ищцата В.С.. Върху сумите са дължи и законна лихва, считано от деликта-20.04.2014г до окончателно плащане.

По делото е установено, че към деня на деликта отв.П. е работила като медицинска сестра в „Спешно отделение“ при УМБАЛ-Русе въз основа на трудово правоотношение между страните. Ответникът: УМБАЛ-Русе като неин работодател и е възложил извършваните от нея дейности като медицинска сестра. В този смисъл отв.УМБАЛ-Русе като възложител на извършваната от П. работа, отговаря солидарно с нея на основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, поради което исковете в посочените размери са основателни и по отношение на отв.УМБАЛ-Русе. Исковете над посочените размери се неоснователни и следва да се отхвърлят.

В процеса са участвали като трети лица-помагачи на страната на отв. П. – ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ и ЗАД“Алианц България“ и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ като трето лице помагач и на отв.УМБАЛ-Русе АД. Между МБАЛ-Русе АД/ сега УМБАЛ-Русе АД/ и ЗАД“ Булстрад Виена иншурънс груп“ е сключен застрахователен договор, за което е сключена застрахователна полица „Отговорност на лекари и медицински персонал“. Застрахователното събитие по този договор е „ виновно неизпълнение от страна на застрахования на професионалните му задължения / вкл. От грешка, пропуск или небрежност/ в срока на застрахователната полица, в резултат на което са настъпили имуществени и неимуществени вреди на трети лица. Застрахователят ще обезщети застрахования за всички суми, ненадхвърлящи договорените лимити за отговорност, които последният въз основа на съдебно решение или постигнато споразумение бъде задължени за плати по предявени искове за причинените вреди на трети лица, произтичащи от посочените в договора лекарски деликти. Съгласно спецификация към тази застрахователна полица лимита на отговорността по полицата т.1,раздел ІІ за основно покритие за едно събитие/ иск за един застрахован по отношение на МБАЛ-Русе е размер на 200 000лв/т.1 от раздел 4 от спецификацията/. Съдът намира, че това е релевантният към настоящият казус застрахователен лимит, а не посоченият в т.6 от раздел 4 от спецификацията лимит от 10 000лв. Това е така, тъй като в случая отговорност за причинените вреди носи не само конкретният извършител на противоправното деяние- отв.П. в качеството й на медицинска сестра, но и нейният работодател УМБАЛ-Русе. Ясно от приложената спецификация е, че по отношение на болничното заведение е посочен по-висок размер на застрахователен лимит. В този смисъл изплатените от застрахователя ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ обезщетения на всяка от ищците по 5 000лв не покрива лимита на застраховката, поради което този работодател отговаря в рамките на по-високия застрахователен лимит. По силата на застрахователният договор това застрахователно дружество следва да изплати на УМБАЛ-Русе като застрахован по сключената застраховка „ отговорност на лекари и медицински персонал“ сумата от 38 000лв, присъдена от съда по предявените от Н.С. и В.С. искове за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от настъпилата смъртта на наследодателят им Ж. С., починал на 20.04.2014г, вследствие на поведението на отв.С.П., работеща като медицинска сестра в УМБАЛ-Русе, ведно с законната лихва от 20.04.2014 до окончателно плащане. В този смисъл предявеният обратен иск е основателен и доказан до този размер, а над него като неоснователен следва да се отхвърли. По делото е безспорно установено, че отв. С.П. е редовен член на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи/ БАПЗГ/, считано от 08.05.06г. Между БАПЗГ и ЗАД“Алианц България“АД е сключен застрахователен договор за доброволна застраховка „Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска грижа“, обективиран в застрахователна полица № 13130162270000014, с период на действие от 15.04.2016 до 14.04.2017, с ретроактивна дата на покритие, считано от 05.04.2011г. Не е спорно, че с този договор доброволно е застрахован и професионалната отговорност на отв.С.П.. По силата на този договор покритието по полицата е доброволно, над предвиденото в чл.189Чл. 189. (1) (Предишен текст на чл. 189 - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Лечебните заведения задължително застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения. (2) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Условията, редът, срокът за извършване и размерът на минималната застрахователна сума при задължителното застраховане по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Закона за здравето и чл.468, ал.3 КЗ, т.е покритието по тази застраховка е приложимо след изчерпване на застрахователното суми и/или лимитите по всички валидни или изтекли застраховка, които могат да обезщетят претенция по настоящата застраховка.С оглед посоченото по-горе в мотивите на съдебното решение досежно застрахователният лимит на застраховката, сключена между УМБАЛ-Русе АД и ЗАД“ Булстрад Виена иншурънс груп“ , който покрива размера на присъдените от съда обезщетения, съдът намира, че не е основание за ангажиране отговорността на ЗАД“Алианц България“АД като трето лице-помагач.

В тежест на ответниците са направените от ищците разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищците не са представени списък на разноските. От направените от тях разноски в размер на 800лв, представляващи заплатено адв.възнаграждение ответниците солидарно дължат на ищците разноски в общ размер на 400лв. Отв.С.П. чрез пълномощника си по делото адв.К.М. изрично в хода на устните състезания е заявила, че не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да й се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът УМБАЛ-Русе е претендирал в отговора си присъждане на разноски, но също не е представен списък на разноските. По делото не са представени доказателства за направени от страната разноски за адвокат, поради което такива не следва да се присъждат на този ответник. УМБАЛ-Русе в качеството на ищец по предявеният срещу ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ е претендирал разноски по делото. Не е представен списък за разноските, но същите за заплатили държавна такса в размер на 3200лв. Ответникът по обратният иск дължи разноски съразмерно с уважената част на обратният иск, т.е в размер на 1216лв. Ответникът по обратният иск- ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ в писменият си отговор е претендирал разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Такива му се дължат, тъй като е представлявано от юрисконсулт. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв, съгласно нормата на чл. 78, ал.8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК вр чл.37Чл. 37. ⚖️ Практика (369) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: " ЗПП вр чл.25 от Наредба за правната помощ. Между тези разноски следва да се извърши компенсация,т.е ответникът дължи по компенсация разноски в размер на 1066лв Ищецът по обратният иск УМБАЛ-Русе не е заплатил по сметка на РОС изцяло дължимата по този иск държавна такса, поради което дължи допълнително държавна такса в размер на 800лв.

По изложените съображения, Окръжният съд Р Е Ш И:

ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-Русе, ул.*** солидарно да заплатят на Н.Й.С., ЕГН ********** *** сумата от 20 000лв/ двадесет хиляди лв/, представляващо обезщетение за причинени й от смъртта на Ж. С., настъпила на 20.04.2014г вследствие на виновно поведение на С.П. в качеството й на медицинска сестра в “спешно отделение” на УМБАЛ-Русе АД, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2014г до окончателно плащане.

ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-Русе, ул.*** солидарно да заплатят на В.Ж.С., ЕГН ********** *** сумата от 18 000лв/ осемнадесет хиляди лв/, представляващо обезщетение за причинени й от смъртта на Ж. С., настъпила на 20.04.2014г вследствие на виновно поведение на С.П. в качеството й на медицинска сестра в “спешно отделение” на УМБАЛ-Русе АД, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2014г до окончателно плащане.

ОСЪЖДА С.М.П., ЕГН ********** *** АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-Русе, ул.*** солидарно да заплатят на Н.Й.С., ЕГН ********** и на В.Ж.С., ЕГН ********** *** разноски съразмерно с уважената част на исковете в общ размер на 400лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Й.С. иск за заплащане на обещетение за неимуществени вреди над 20 000лв до 45 000лв и на предявеният от В.Ж.С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 18 000лв до 45 000лв, както и искането за разноски над 400лв като неоснователни. Решението е постановено с участието на трети лица помагачи, както следва : на страната на отв. С.П. – ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ и ЗАД“Алианц България“ и ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ като трето лице помагач и на отв.УМБАЛ-Русе АД.

ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-С., район *** да плати на УМБАЛ-Русе АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление-Русе, ул.*** по предявеният на основание чл.219, ал.3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието ГПК обратен иск, сумата от 38 000лв, представляваща обезщетението, което УМБАЛ-Русе АД е осъдена да заплати на Н.Й.С. и В.Ж. С., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2014 до окончателно плащане,както и разноските по обратният иск по компенсиация в размер на 1066лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният обратен иск над сумата от 38 000лв до 100 000лв, както и искането за разноски над 1216лв като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА УМБАЛ-Русе АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление-Русе, ул.*** да плати по сметка на Русенски Окръжен съд допълнителна държавна такса по предявеният обратен иск в размер на 800лв.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.В. Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните. Председател: Галина Магардичиян при секретаря Ева Д.