Решение № 754/03.06.2018 ГД № 2035/2016 ОС Пловдив

РЕШЕНИЕ № 754/03.06.2018 ГД № 2035/2016 ОС Пловдив Гражданско дело № 2035/2016 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Иск с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД във вр. с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД.

Ищците: - М.Д.Х., ЕГН ********** лично и в качеството на майка и законен представител на В.А.Х., ЕГН ********** и двете с адрес: *** твърдят, че на *** г. М.Х. родила второто си дете – В.Х. в ***. Бебето било с тегло 3,650 кг и височина 52 см. при нормално протекла бременност. Сочат, че израждането било извършено единствено от ***Ж. Ж в присъствието на ***, който не участвал по никакъв начин с действия освен чрез размяна на реплики с ***. Да разбере, че е родила живо и здраво дете, било голяма радост за майката, тъй като бебето било желано както от нея, така и от съпруга й, с когото вече имали една дъщеря. В момента, в който поела бебето за първи път обаче, ищцата М.Х. забелязала, че „нещо не е наред” в ръчичките му и по-точно едната от тях, която висяла напълно неподвижно – майката я вдигала, а тя падала. Установеното от нея я ужасило и тя не знаела какво да прави, при положение, че раждането протекло нормално и й било съобщено, че е родила здраво дете. На визитация, ***, по повод питане на М.Х. за проблем с бебето, повикал свой колега, с който прегледали бебето, обсъдили нещо помежду си и й съобщили диагнозата – фрактура на дясна ключица и горен тип пареза на плексус брахиалис (раменен нервен сплит). Новината притеснила и отчаяла майката, а неописуемата болка, че роденото от нея дете ще остане инвалид с едната ръчичка, я направила безизразна и безмълвна. Преди изписване от болницата й било обяснено, че родовата травма изисква лечение с продължителна рехабилитация, която следвало да започне след тримесечна възраст на детето. След като се прибрали вкъщи, ищцата М.Х. забелязала, че детето било много нервно, плачело, трудно заспивало и имало накъсан сън. Впоследствие, специалист обяснил, че това състояние на бебето се дължало на травмата, както и на постоянното безпокойство на майката, което детето усещало. М.Х. твърди, че гледката на увредената ръчичка я разстройвала и обезкуражавала и не й позволявала да го докосне, от страх да не причини повече болка. Твърди, че около месец след раждането посетили ***П., която след като извършила обстоен преглед им съобщила, че са закъснели със старта на лечението, тъй като същото трябвало да бъде предприето непосредствено след раждането, което допълнително шокирало семейството. Сочи, че на 13.10.2011 г. започнали първият курс лечение в ***при ***като от тогава комбинирани терапии от медикаментозно лечение, кинезитерапия, термотерапия и електрофореза са провеждали всеки месец за по 10 дни до навършване на 2-годишна възраст на детето. По време на процедурите В. плачела много и имала безсънни нощи. През месец февруари за травмата детето било инвалидизирано с константна степен на увреждане - 60% за срок от 2 години. От втората до четвъртата година рехабилитациите били назначени на всеки три месеца отново с продължителност от 10 дни. Колкото повече растяла В., толкова повече започвала да разбира какво се случва, не искала да посещава процедурите, ставала нервна преди, по време и след тях, правило впечатление как пазела и щадяла увредената ръка от определени движения. М.Х. твърди, че от 3-годишна възраст детето започнало да посещава детска градина, където й било трудно да се обслужва сама, ограничено общувала с връстниците си и постоянно питала родителите си защо не може да е като другите деца и кога ще оздравее. Междувременно, В.Х. била освидетелствана още два пъти, последно за срок до 2018 г. Като твърдят, че понастоящем В. вече е навършила * г. възраст, но рехабилитациите, прегледите и изследванията продължават, настояват съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 30 000 лв. за първата ищца М.Х. и в размер на 50 000 лв. за втората ищца В.Х., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници от датата на увредата до пълното обезщетяване.

Ответникът: - Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив” АД с ЕИК 115532049, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 234, представлявано от ***Г.Й.е представил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Отрича да са допуснати сочените с исковата молба *** грешки от *** на ***, изразяващи се в небрежно поведение при раждането и диагностицирането. Твърди, че от медицинска гледна точка процесното раждане е извършено по всички правила, като предвид обстоятелството, че се е касаело за второ раждане на ищцата М.Х., а второто дете било с тегло 3,650 кг, в хода на раждането била направена епизиотомия с цел осигуряване на безпрепятствено преминаване на детето през меките родови пътища на майката, като са взети всички превантивни мерки. На раждането присъствали ***, *** и ***. Въпреки това в 1-2% от всички нормални раждания настъпвало „спонтанно” увреждане на плексус брахиалис и фрактура на клавикулата, т.е. липсвало деяние и вина за причиняването на твърдяното непозволено увреждане. Оспорва твърдението, че на детето е поставена неправилна диагноза с уточнението, че пареза и парализа, всъщност са различни степени на увреда на нерва. Травмата е установена на втория ден от раждането, незабавно е извършена консултация с ***и на майката са обяснени преди изписването начинът на лечение и сроковете за започване. Ответникът оспорва да е било разяснявано на майката, че лечението следва да започне на третия месец, а напротив – на третата седмица. Настоява съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Няма спор, а последното се установява и от представената история на бременността и раждането *** - л.87, че М.Д.Х. е постъпила в отделение „***“ при МБАЛ „Пловдив“ АД на ***г. в 03.30ч. и е изписана на ***в 12 ч., след като е родила момиченце, живо и доносено с тегло 3650 гр. и дължина 52 см от втора, поред бременност. При снемане статуса на родилката – анамнеза, общ и акушерски, липсват данни за отклонения. Изготвено е известие за напуснали стационара родилка и новородено, в което е посочено, че раждането е протекло при главично положение на плода в хода, на което е извършена епизотомия по нормален път, без паталог и отклонения. На новородената В.А.Х. е издадена епикриза от ***, в която е вписана родова травма – фрактура на дясна ключица, горен тип пареза на плексус брахиалис, левостранен кефалхематом. Раждането е документирано в данни за протичането му и приложените към него писмени документи, удостоверяващи извършени изследвания на родилката, вкл. и образно такова. Извършен е преглед на новороденото от ***на ***с извод за рехабилитационен потенциал и позитивна прогноза и предписание за провеждане на етапна рехабилитация, след 20 –тия ден, които данни са доведени до знанието на майката и удостоверени с подписа й – вж. 115.

От приетата акушеро – гинекологична експертиза на вещо лице д-р Я., която съдът кредитира, въпреки че е оспорена от ищците, тъй като е подкрепена като извод и от повторната, изготвена от вещо лице д-р А.Я., се установява, че настъпилото усложнение – фрактура на ключицата и засягане на плексус брахиалис е следствие на раменна дистокия, което означава затруднено раждане на раменния пояс, което определя като рядко усложнение с честота 2-5/1000 раждания. Като основен предразполагащ фактор сочи – едър плод, бременна, страдаща от диабет, малформации на плода. От своя страна вещо лице д-р Я. твърди, че настъпилото при ищцата усложнение е следствие на затруднено раждане на раменния пояс или т.нар. раменна дистокия, честотата на която определя 2-5/1000 раждания и уточнява, че 70-80 % от раменните дистокии настъпват неочаквано в хода на спонтанно раждане. Експерта сочи, че макрозомия или едър плод е налице при плод над 4 кг., което съпоставено с килограмите на В. – 3.650 кг. и факта, че М. е родила първото си дете със същите килограми, налага извода, че в конкретния случай не е налице макрозомия. Според д-р Я. не е налице и другия предразполагащ фактор, а именно – диспропорция между телесната маса на плода и ширината на костния таз на родилката, нито има данни да са налице останалите предразполагащи фактори – раждане на близнаци, седалищно раждане, преносване или спазъм на маточната шийка, като по отношение на последния фактор твърди, че дори и да е бил наличен, същия не се отразява в медицинската документация. Вещото лице д-р Я. уточнява, че от приложената медицинска документация се установява да е правена Епизотомия, която е задължителна при раменна дистокия, тъй като спомага за освобождаването на раменния пояс. Всъщност, изложеното се потвърждава и от отговора на поставения като въпрос 4 в експертизата на д-р М.П., в която част съдът кредитира като подкрепена от останалите събрани доказателства. Така вещо лице д-р П. сочи, че предразполагащите фактори за парализа на Erb са раменна дистокия или затруднено раждане на раменния пояс, тегло на плода над 4.5 кг., майчин диабет, инструментално подпомагане на раждането, предшестващо раждане на плод с парализа на брахиалис и уточнява, че при 29.4% от новородените с парализа на Erb не са установени рискови фактори. В останалата част приетата Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от д-р М. П., като оспорена от ищците и опровергана като изводи от повторната такава, изготвена от вещо лице проф. В.Б., съдът не кредитира, като счита същата за недостатъчно обоснована.

Така изводът, наложен от повторната Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) на проф. В. Б. е, че при ищцата В. Х.е налице родово - травматична пареза на десния брахиален прексус тип Ерб със засягане на горния първичен ствол, налице е и фракjура на клавикулата, разположена в близост до плексуса, което обяснява с факта, че при раждането е била налице диспропорция между обема на раменете и обиколката на главата и разтягане и разкъсване от движението на издърпване на С5 и С6 коренчетата и фрактура на дясната клавикула. Според експерта, коментираното увреждане е причинило пареза на проксималната част на ръката с нарушения в движенията в раменната и лакътна става, като и понастоящем е налице дискретна слабост във флексията и издигането на дясната ръка, поради което детето не се храни с дясната ръка, в което сочи и субективен елемент, а също и криловидна лопатка, която определя като изразен козметичен дефект. Вещото лице проф. Б. сочи, че провежданата непрекъсната двигателна рехабилитация от периода на раждането до сега нарушава нормалния живот на детето, определя нарушено качество на живот и създава усещането, че е по – различно от другите.

От събраните по делото гласни доказателства и конкретно свидетелски показания на св. М.С., които съдът цени с приложението на чл. 172Чл. 172. ⚖️ Практика (11) Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Разпит на свидетеля по инициатива на съда ГПК и кредитира като подкрепени от показанията на другия разпитан по делото свидетел М.Х., се установява, че първоначално М. била радостна от раждането на второто си дете, но вечерта на ***г. уведомила майка си по телефона, че има проблем с ръката на В.. Свидетелката сочи, че от дъщеря си знае, че същата вечер не успяла да намери ***, с който да се консултира за ръчичката, а едва на визитацията на следващата сутрин попитала ***, които я отминали без коментар. Твърди, че и при изписването на детето не им обяснили нищо, а от дъщеря си разбрала, че трябва да започнат рехабилитация след три месеца. Св. С. сочи, че дъщеря й преживяла много тежко станалото – кърмата й спряла, косата й побеляла, плачела и не обръщала внимание на другото си дете. Твърди, че детето не било спокойно, само плачело, както и че го завели при ***, която след като го прегледала назначила рехабилитация. Свидетелката сочи, че понастоящем В. ходи на детска градина, където и от коментарите на другите деца разбира, че е различна и от това страда. Заявява, че по прогноза на *** В. няма да се възстанови изцяло, както и че не може да пише с дясната ръка, нито да се храни с нея, без помощ с лявата. В аналогичен смисъл са и показанията на св. Х., която сочи, че на деня, следващ раждането на В. разбрала, че има проблем с едната й ръчичка, която е неподвижна. Твърди, че след изписването на детето на майката не са дадени указания как да се грижи да детето, което било много неспокойно. Сочи, че раждането било извършено от ***, а *** стоял настрани и не вземал участие. Твърди, че М. била много зле, не обръщала внимание на другото си дете, както и че след един месец, когато посетили ***, той им казал, че са закъснели, както и че е трябвало да реагират веднага след раждането, след което започнали процедури по рехабилитация. Заявява, че понастоящем В. има подобрение, но все още има проблем с дясната ръка, тъй като мускула е отслабнал, като при опитите й да движи ръката детето твърди, че го боли, а прогнозата на *** е уклончива, но за пълно възстановяване „никой не говори“. Свидетелката Х. сочи, че В. ходи на градина и има проблеми при общуването с другите деца, които я питат защо е по – различна и не може да си движи ръката.

Общият деликтен състав, съгласно разпоредбата на чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: деяние, действие или бездействие, което следва да бъде противоправно и виновно, вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между противоправното деяние и резултата от същото. Повдигнатият пред настоящия съд спор е с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, съгласно който отговорността се носи от възложителя на работота. Възлагането представлява отделяне на собствената работа и изпълнението й от друго лице, което е в интерес на възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. Или налице е изключение от общия принцип за поправяне на вредите от този, който ги е причинил, като тази отговорност се понася от друго лице, възложило на деликвента извършването на конкретна работа, при която или по повод, която са причинени вреди. Характерно за тази отговорност е липсата на вина, което я определя като обективна. Останалите юридически факти, представляващи част от общия деликтен състав следва безспорно да са налице, за да се ангажира отговорността на възложителя. Правото на медицинска помощ се осъществява при прилагане основни принципи като своевременност, достатъчност и качество – чл. 81, ал.2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. ЗЗ, а като противоправно следва да се определи всяко поведение на *** или друг служител от медицинския персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с основните принципи на правото на медицинска помощ.

В конкретният случай може да се обоснове извод, че за ищците са настъпили негативни промени – претърпяли са неимуществени вреди, болки и страдания, които са резултат от настъпилата родова травма на детето В.. Не се установи обаче настъпилото увреждане да е в пряка причинно-следствена връзка на причинност с виновни противоправни действия и бездействия на служители на ответника. Всъщност конкретните твърдия на ищците, с които същите свързват налично противоправно поведение на *** водили раждането на В. са това, че раждането било водено от ***, а *** присъствал в залата без да извършва някакви действия по израждането й. Този факт, съдът приема за неустановен от ищците, а дори и да беше не сочи на противоправност, нито налага извод, че ако *** беше активен сочената увреда не би настъпила. Тук от значение са изводите на Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещо лице д-р К.Я., потвърдена като извод от вещо лице д-р А.Я. и при отговора на въпрос 4 от вещо лице д-р П., че няма данни за предразполагащи родовата травма фактори – патологично прилежание на плода, несъответствие между размера на таза на майката и размерите на плода, диабет на майката и др., които да са индикация за възможно родовотравматично увреждане. леКоментираното, съпоставено с извода на експертите акушер гинеколози, подкрепен и от ***П. за това, че определен процент от раменните дистокии настъпват спонтанно в хода на раждането налага да се приеме, че увредата на В. е събитие от типа на случайните, за което и предвид липсата на данни за съпричастност на *** на ответника при осъществяваната от тях *** услуга, същите не могат да носят отговорност. Не е установено и следващото посочено от ищците като противоправно действие, което същите свързват с факта, че М.Х. като майка не е консултирана след поставяне на диагнозата, нито е била насочена за провеждане на навременно рехабилитационно лечение. От приложената медицинска документация - л.86-115 се установява, че на ***е извършен преглед на новородената В. от ***, от когото са дадени предписания за провеждане на етапна рехабилитация след 20 – тия ден, което е удостоверено с подписа на майката и е издадена епикриза на детето. Това е и моментът – след 20 –тия ден, който сочат и детските невролози – д-р П. и д-р проф. Б. в изготвените от тях заключения като начален за физиотерапевтично лечение. Факт е, че първата консултация на новородената В. с *** – д-р П. е осъществена на 03.10.2011г. – вж. амбулаторен лист на л. 135 или около месец и половина след раждането, а от ***г. е започнато рехабилитационно лечение в ***, детски сектор при ***– л. 192 – 336, което лечение е дало своя положителен резултат по отношение двигателната функция на засегната ръка, видно от заключението на вещо лице проф. Б.. Изложеното до тук налага да се приеме, че всички предприети действия от служители на ответника са били в съответствие с изискванията за това на нормативната база и установената добра медицинска практика или не е налице отклонение, в резултат на което да са настъпили твърдeните негативни за ищците последици, обезщетение, на които се търси в настоящото производство. Исковете са неоснователни, тъй като липсва една от предпоставките – противоправност в действия или бездействия на служители на ответника, за да се приеме, че е осъществен общия деликтен състав, поради което и ще се отхвърлят. На основание чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на 100 лв., представляващи внесен от ответника депозит за вещо лице, за която сума следва да се ангажира отговорността на ищците.

Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Д.Х., ЕГН ********** лично и в качеството на майка и законен представител на В.А.Х., ЕГН ********** и двете с адрес: *** срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив” АД с ЕИК 115532049, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 234 искове за заплащане на В.А.Х., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие неправилното й израждане на ***г., в резултат на което й е причинена родова травма – парализа на Erb, както и от неправилното й диагностициране и на М.Д.Х., ЕГН ********** сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие неправилното израждане на детето й В.А.Х., ЕГН ********** на ***г., в резултат на което й е причинена родова травма – парализа на Erb, както и от неправилното диагностициране на детето й В.А.Х., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от ***г. до окончателното заплащане на главницата.

ОСЪЖДА М.Д.Х., ЕГН ********** и В.А.Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител на М.Д.Х., ЕГН ********** и двете с адрес: *** да заплатят общо на Многопрофилна болница за активно лечение „Пловдив” АД с ЕИК 115532049, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „България” № 234 сума в размер на 100 лв., представляваща направени разноски по заплащане депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: Надежда Желязкова и секретар: Eлена Калончева