Решение №3279/23.05.2018 ГД №6716/2017 СГС

РЕШЕНИЕ №3279/23.05.2018 ГД №6716/2017 СГС Гражданско дело № 6716/2017 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Производството е по реда на чл.258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване-273 от ГПК.

С решение № 3435 от 09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12524/2013 г. на СРС, 46 състав, са отхвърлени предявените от Г.А.Л. искове както следва : срещу Б.Н.К. - искове с правно основание чл.45, ал.1Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 7600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на несвоевременно диагностициране и лечение на заболяване на шийните прешлени, ведно със законната лихва от 08.01.2010 г. до окончателното изплащане; и срещу УМБАЛ. „Александровска“ ЕАД ***, ЕИК********- искове с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД за осъждането на болницата да заплати на ищеца сумата от 7600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на несвоевременно диагностициране и лечение на заболяване на шийните прешлени, ведно със законната лихва от 08.01.2010 г. до окончателното изплащане. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като е осъдил Г.А.Л., да заплати на Б.Н.К. разноски в размер на 1030 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Г.А.Л. чрез пълномощника му адв.К. М., с искане за отмяната на решението и уважаване изцяло на предявените искове и присъждане на всички разноски. Излагат се доводи за допуснато процесуални нарушения при мотивиране на решението, обусловени от твърдения за необсъждане на всички събрани по делото доказателства-писмени, гласни, експертиза, и недопускане на поискано с исковата молба доказателство- една от задачите към допуснатата СМЕ от невролог, и недопускане на експертиза от специалист УНГ. Поддържа твърдението по исковата и уточнителната към нея молба от 23.10.2013 г., че описаното в тях бездействието на ответниците му е причинило страдания, болки, дискомфорт и на моменти припадъци, и никой от ответниците не положил усилия да ги облекчи, да констатира произхода им, че не бил насочван към специалист навреме, не му били назначени навременно изследвания на проводимостта на нервите и компютърно томографско изследване(КТ) или адрено магнитен резонанс (ЯМР) за откриване на причината на заболяването в продължение на месеци, независимо дали тези изследвания подлежали на заплащане от НЗОК или от него като пациент, не бил информиран за състоянието си, и непровеждането на адекватно лечение довело до усложнения и напреднал стадий на заболяването му на шийните прешлени, наложило оперативно лечение .

Въззиваемата страна – ответник Б.К. , оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв.Н.Г. с възраженията, че решението не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Възразява, че събраните по делото доказателства сочели, че д.р Конздероски като личен лекар на ищеца още в началото е поставил диагноза, потвръдена после и от специалист-неролог, като назначаването на високоспециализирано изследване напр.ЯМР, е можел да предпише само лекар-специалист, но не и общопрактикуващия лекар, и то когато са налице показания за това. Счита, че заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-медицинска експертиза сочи на адекватни действия на този ответник, както и че операцията в случая на ищеца не била наложителна поне в първите 6 месеца от проявлението на първите симптоми, а пристъпите при ищеца на задух, сърцебиене, сухота в устата, шум в ушите и краткотрайна загуба на съзнание не били свързани с дегенеративните промени в шийния отдел на гръбнака, поради което не са в причинна връзка с последното. Анализът на медицинската документация, приета по делото, вкл. и решението на Комисията по лекарска етика към БЛС, сочело на липсата на проява на "професионална небрежност" или друго неизпълнение на лекарски задължения от страна на ответника К., и исковете срещу него били неоснователни. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди решението, претендира разноски за въззивната инстанция по списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК.

Въззиваемата страна – ответник У."А." ЕАД, оспорва жалбата с писмен отговор чрез адв.К.П. с възраженията, че искът срещу него като лечебно заведение за болнична помощ, е неоснователен, тъй като ищецът не е постъпвал в болницата на лечение, а е бил преглеждан от лекар-невролог в Диагностично-консултативен център/ДКЦ/ "А.", последното отделно и самостоятелно ЮЛ от У."А." ЕАД, поради което така соченият ответник-болницата, не носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за действията на лекар от друго ЮЛ Възразява, че с обжалваното решение са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Моли жалбата да се остави без уважение и се потвърди решението, претендира разноски за въззивната инстанция съгласно ЗАдв.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство: Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции срещу двама ответници при режим на разделна отговорност.

Ищец:

Г.А.Л. твърди, че на 07.09.2008 г. получил силни болки отляво в областта на шията и на гръбначния стълб с припадък, при което потърсил медицинска помощ в болница „Пирогов“; след това още няколко пъти получавал кризи, изразяващи се в припадъци и загуба на съзнание, сърцебиене, пресъхване на устата и шум в ушите, вкл. и през м. декември 2008 г., че в тези случаи търсил квалифицирана медицинска помощ при ответника Б.К., който бил негов личен (общопрактикуващ) лекар. Твръди, че при посещенията си при д-р Конздеровски последният се държал грубо, не приемал сериозно описаните признаци, поставил диагноза „плексит“ и заявил, че заболяването не се лекува и че всички симптоми са на психическа основа. Твърди оше, че симптомите му, за които съобщил на лекаря, не били документирани и записани в амбулаторните листи; че не бил насочван за консултации със специалист; че не му били разяснени състоянието и развитието на заболяването, продължителността, възможностите за лечение и др.; че не му били назначени изследвания; че в продължение на около четири месеца от страна на ответника Конздеровски не били положени усилия за установяване на причината за заболяването. За втория ответник УМБАЛ "А." ищецът твърди, че при проведени два прегледа и консултации в клиниката по неврология , за което му били издадени 2 амбулаторни листа от прегледите, отново не били назначени и проведени изследвания, свързани с проводимостта на нервите - електромиелография, както и че не му било предложено да бъдат направени КТ изследване или ЯМР, за да се открие причината на заболяването. Така в продължение на няколко месеца ответниците не са направили нищо конкретно, което да му помогне и да подобри състоянието му, да го насочи към определен проблем, който да се диагностицира и лекува; че всичко това е довело за него до голям стрес и ежедневно напрежение; че не е можел да изпълнява трудовите си задължения, нито да бъде трудоустроен или преместен на подходяща работна позиция, поради което е бил принуден да напусне работа през м. октомври 2009 г. Впоследствие, през м. ноември 2009 г. му било открито злокачествено заболяване на ларинкса, като на 08.01.2010 г. бил опериран. Твърди, че след тази тежка операция той потърсил медицинска помощ вече в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ във връзка с предишните оплаквания, тъй като симптомите продължавали; че в посочената болница му бил направен магнитен резонанс на шия и гръбначен стълб, при което били установени шийни дискови хернии на ниво С5-С6, С6-С7; че на 01.11.2010 г. му била извършена хирургическа интервенция в болница „Токуда“ на шийните прешлени, както и че заплатил за операцията сумата от 4800 лв. за поставяне на 2 бр. "кейдж". Счита, че с така описаното поведение-бездействие, двамата ответници не са изпълнили вменените им задължения, допуснали са професионална грешка и професионална небрежност при упражняване на медицинската професия, не са приложили адекватно лечение и диагностициране, което е било от съществено значение за ранното откриване на заболяването на шийните прешлени с по-голям шанс за лечение и по-благоприятни резултати. Твърди още, че ищецът не е бил информиран нито за тежестта на състоянието му, нито за бъдещи усложнения; че сериозно са били нарушени правата му като пациент, тъй като своевременното информиране за истинското състояние давало възможност на болния да определи своите по-нататъшни действия. Твърди се, че е налице бездействие от страна на двамата ответници, изразяващо се в неизпълнение на задълженията на лекар, неинформирането на пациент, непоставяне на диагноза, непровеждане на необходимото лечение и консултации със специалисти, като всичко това е довело до непоправимо увреждане на здравето на ищеца и напреднал стадий на заболяването. Обосновава се причинна връзка между неизпълнението на посочените задължения и вредоносния резултат, изразяваш се в преживени болки, непрекъснати страдания, болки, дискомфорт, на моменти с припадъци, вследствие на които не можел да работи и напуснал работа. За обезщетяването на така причинените му неимуществени вреди счита сумата от 15 200лв. за справедливо обезщетение , от която претендира всеки от ответниците да му заплати половината, или по 7 600лв., както и всеки да му заплати половината от 4800лв. за имуществени веди-заплатени по повод операцията в болница"Токуда".

Ответник:

Б.К. оспорва исковете, като отрича да е нарушил или да не е изпълнил лекарските си задържения. Ответникът У. „А.“ ЕАД отрича материалноправната си легитимация по исковете с възражението, че ищецът е търсил медицинска помощ в друго лечебно заведение-ДКЦ"А.", а не при него.

Мотиви:

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269Чл. 269. ⚖️ Практика (69) Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил с обжалваното решение, фактически констатации и правни изводи, основани на анализ на приетите по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Д., които констатации и правни изводи въззивният съд споделя и на основание чл.272Чл. 272. ⚖️ Практика (6) Когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Приложимост на правилата за първоинстанционното производство от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение изцяло, без да е нужно да ги преповтаря. Анализът на същите тези доказателства, като обсъжданите от първоинстанционния съд- амбулаторни листове от прегледи, направления за преглед от специалист, епикриза и резултат от образно изследване, сочи на липсата на основание за ангажиране деликтната отговорност на първия ответник за описаното от ищеца поведение, респ. и на липсата на основание за ангажиране отговорността на втория ответник-ЮЛ, за поведение на лекар от състава на същото ЮЛ. Първоинстанционният съд действително не е подложил на оценка, заедно с другите доказателства, и заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, също и показанията на свидетеля С.. Те обаче, не водят до различен краен извод. Заключението на вещото лице-невролог сочи, че проявите при ищеца на пристъпи на задух, сърцебиене, сухота в устата, шум в ушите и краткотрайна загуба на съзнание, т.нар. вегетативни кризи, не били свързани с дегенеративните промени в шийния отдел на гръбнака, операцията в случая на диагностицирането на дегенеративни промени на шийните прешлени не е оперативна интервенция по спешност (освен ако не е налице двигателен дефицит какъвто при ищеца няма данни да е имало) и се прилага не по-рано от 6 месеца след проявление на първите симптоми и при наличие на медицински показания за оперативна намеса, а самото заболяване шийна дискова херния има хронично-рецидивиращ и прогресиращ характер, като лечението първо е медикаментозно и ако не се повлиява се преценява оперативно лечение, както е било процедирано в случая. Според вещото лице, при спазване на щадящ двигателен режим, изключване на провокиращите фактори и добро повлияване от медикаментозно и /или физикално лечение, е възможно да има продължителни периоди без оплаквания и по-редки рецидиви на оплаквания, болковият синдром бил характерен и при шипове, а назначаването на изследване с ЯМР или друго такова е по преценка на лекаря-специалист . Това заключение на вещото лице не се оборва от показанията на свидетеля Д., дадени по време по-късно от заключението на вещото лице, от които показания се установява, че ищецът е провеждал санаториално лечение в Костенец, също правел масажи при лекар от ИСУЛ. По делото има писмени документи, от които се установява, че както ответникът К. като общопрактикуващ лекар, така и д-р И.П.като специалист-нервни болести, са давали направления всеки поотделно, за физикална и рехабилитационна медицина (популярно название физиотерапия), обозначавани с "код 23" (съгласно номенклатурата на специалностите на лекари на НЗОК) в амбулаторните листове от преглед при и д-р П. от 12.01.2009 г. и при д-р К. от 06.04.2009г. Анализът на показанията на свидетеля С. сочи, че те противоречат на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, относно издавани от д-р К. направления на ищеца при специалист-невролог и за физиотерапия, каквито направления свидетелят сочи, че д-р К. отказвал да издава.Отделно от това, свидетелят С. сочи, че бил с ищеца при личния му лекар К. в началото на есента 2008г., веднага след морска почивка, с оплаквания след припадък по време на боядисване, а по делото е приет амбулаторен лист от 10.09.2008г., според който ищецът е бил прегледан не от д-р Конздеровски, а от д-р Величков. После ходели пак при д-р К.според същия свидетел след 1-2 седмици, и тогава на ищеца му били предписани лекарства за друго- в тази част показанията съвпадат по време с амбулаторен лист от преглед при д-р Конздеровски на 30.09.2008г., със сочени оплаквания -често уриниране и сърцебиене и назначени то лекаря изследвания. Пак според свидетеля С. ищецът не си сменил личния лекар, защото бил доволен от него към онзи момент-периода за който свидетеля дава показания е вкл. и след операцията в болница Токуда. Ето защо съобразявайки и тези доказателства-съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля С., не се налага различен извод от този, направен от първоинстанционния съд, а именно, недоказване на бездействие от страна на д-р Кодзеровски относно консултиране на ищеца със специалист по нервни болести за откриване на причината за болковите синдрови при ищеца в лявата плешка, световъртежи, изтръпване на ръката, сърцебиене, които се свързват с причинител диагностицираната дискова херния на шийни прешлени. Съгласно действащата в периода 2008-2010г. Наредба № 40 /2006г. за основния пакет здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК (отм. с Наредба № 2/2016 г.), общопрактикуващият лекар насочва своите пациенти към консултация от друг лекар-специалист за извънболнична медицинска помощ, когато прецени, че това е необходимо-за което и издава направление № 3 за консултация или провеждане на съвместно лечение. Обратната връзка с мнението на специалиста, в случая този по нервни болести, е в ангажимент на самия пациент, за да може да получи нужното съдействие от личния си лекар за проследяване на състоянието му . По делото ищецът не твърди, нито има доказателства за това, той самия да е предоставял обратно на д-р К. мнението на специалиста-невролог, който е посетил, диагнозата и назначеното лечение, нито данни за такава информация може да се извлече от последващи във времето след м.12.2008г. амбулаторни листове от прегледи на ищеца при д-р Конздеровски. С подписването на всеки един от представените по делото амбулаторни листове, ищецът е удостоверил, че е информиран са необходимите медицински дейности, описани в него, за назначената терапия и очакваните резултати, поради което се явяват неоснователни доводите му по исковата молба, че не бил информиран за състоянието си и необходимото лечение при посещенията си при личния си лекар д-р К.. В самите амбулаторни листове са вписвани и сочените от ищеца оплаквания, провокирали прегледа, истиността на които оплаквания ищецът също е удостоверил с подписа си в амбулаторните листове . В рамките на по-малко от 1 година-от м.12.2008г. до м.09.2009г. ответникът Кондзероски три пъти е издавал направления на ищеца : 2 пъти за специалист невролог и 1 път за физиотерапия по повод оплакванията му за болки във врата и лявата ръка, именно за да може друг лекар-специалист, да предприеме действия по презициране на диагнозата и предприемане на лечение, респ. за облекчаване на симптомите с физиотерапия. Лекарят-специалист, а не общопрактикуващия лекар, е този, който предписва лечение и при необходимост назначава изследвания, вкл. и високоспециализирани изследвания като ЯМР или компютърна томография и др. по ред, предвиден в нормативната уредба. Право на общопрактикуващия лекар, съгласно „Медицински стандарт по обща медицинска практика“, утвърден с Наредба № 41 от 21 декември 2005 г. на министъра на здравеопазването, действащ в процесния период, е да прецени дали описаните от пациента му симптоми налагат консултация със специалист или не (стандарт 2.3). В случая първият ответник д-р Конздзеровски е направи преценка, че за ищеца се налага консултация със специалист, към какъвто и го е насочил с издаването на направление, при това нееднократно, както преди, така и след провеждане на лечение на ищеца по повод друго негово заболяване- злокачествено образувание на ларинкса. Не се установи поставената от д-р К. първоначална диагноза за увреждане на междупрешлените дискове да е била отречена впоследствие, а провеждането на лечение-медикаментозно, физикално и/или оперативно, е било в компетентност на лекаря-специалист, към какъвто ищецът е бил насочен. Самият д-р К., при липсата на обратна информация от страна на ищеца за предписано конкретно лечение, е и издал направление и за физиотерапия през м.април 2009г. поради продължаващо оплакване на болка, макар и намаляла по характер във врата и изтръпване на лявата ръка, т.е. предприел е действия за облекчаване на болковия симптом. Провеждането на оперативно лечение и момента, когато това да стане, е преценка, която се прави от лекар- специалист , но не и на личния лекар –обща практика, извън случаите на спешност, каквато спешност при ищеца не се установява. Развитието на заболяването на ищеца дискова херния на междушийни прешлени е неизбежно (прогресиращо), според вещото лице, и не може да се направи извод, че развитието му е могло да бъде спряно, или съпътстващите го болки или неудобства да бъдат елиминирани. Ето защо искът срещу ответника К. за неимуществени вреди се явява неоснователен поради липсата на противоправно поведение, както и поради липсата на причинна връзка между неговото поведение и периода на търпени от ищеца болки и страдания, неудобства и припадъци, обусловени от заболяване на шийните прешлени и последващата операция на същите. Относно имуществените вреди, приетото и неоспорено заключение на съдебно медицинската експертиза сочи, че поставените "кейжове" на стойност 4800лв. в дългосрочен план дава по-добри резултати и е препоръчван метод на лечение при случаи на дегенеративна дискова болест на шийните прешлени като при ищеца, но доколкото съдът приема, че проведената операция не е в причинна връзка с поведението (действие или бездействие) на ответника Конздеровски, то същият не може да носи отговорност и за направените разходи по тази операция според избрания от пациента метод на провеждането й. Ето защо искът за вреди-неимуществени и имуществени срещу първия ответник следва да се отхвърли.

По отношение на втория ответник, доколкото по делото не е доказано поведение на лице, на което този ответник да е възложил работа, която да има отношение към диагностициране и лечение на заболяването дискова херния на шийните прешлени на ищеца, то същият не може да носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД. Ищецът не е доказал твърдението си, че д-р Ирен П., която е провела преглед и предписала лечение съгласно 2-та амбулаторни листове, представени с исковата молба, като специалист по нервни болести, е лекар на У. "А." ЕАД. Същата е подписала тези амбулаторни листове като специалист по извънболнична медицинска помощ (СИМП) в ДКЦ"А.", което е самостоятелно ЮЛ съгласно чл.8, ал.1, т. 2, б.“г“ от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), вписано в Търговския регистър съгласно чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (10) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекари и лекари по дентална медицина; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. (6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения - търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 5 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане. (7) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дру... от ЗЛЗ , и което ЮЛ различно от УМБЛ"А." ЕАД-второто също самостоятелно ЮЛ по чл.9, ал.3Чл. 9. ⚖️ Практика (10) (2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Националната здравноосигурителна каса може да сключи договори с лечебните заведения за извънболнична помощ по ал. 1, т. 3 за специалностите, заети от специалисти по ал. 1, ако са изпълнени условията на чл. 62 от Закона за здравното осигуряване. Преценката за недостатъчност се прави от директора на регионалната здравна инспекция. (3) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Преценката за недостатъчност по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се извършва в зависимост от потребностите от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта. (4) (Нова - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на регионалната здравна инспекция определя и минимален брой часове, но не по-малко от 5 часа седмично, в които лекарите и лекарите по дентална медицина следва да работят в лечебните заведения по ал. 1, т. 1 и 3. (5) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За целите на сключването на договор в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2 директорът на районната здравноосигурителна каса изисква служебно от директора на съответната регионална здравна инспекция извършването на преценка за недостатъчност. Директорът на регионалната здравна инспекция извършва преценка и изпраща по служебен път удостоверение относно наличието или липсата на недостатъчност от съответните специалисти в 14-дневен срок от постъпването на искането. вр. чл.3Чл. 3. ⚖️ Практика (10) (1) (Доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г.) Лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на този закон. (2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекари и лекари по дентална медицина; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекари и лекари по дентална медицина; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5, буква "а" се учредяват от: 1. физически лица - лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; 2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения осъществяват дейността си само след получаване на разрешение или извършване на регистрация при условията и по реда на този закон. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. (6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения - търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 5 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане. (7) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 20.07.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 20 от 2013 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) За лечебните заведения по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Търговския закон и Закона за кооперациите, съответно за чуждестранните дру... от ЗЛЗ. Ето защо искът за неимуществени и имуществени вреди срещу втория ответник се явява неоснователен, тъй като той не е легитимиран да отговаря в материално-правотоношение по деликтна отговорност на възложител на работа по чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД, което прави безпредметно изследване на другите елементи от фактическия състав на деликта по отношение на този ответник (като поведение, вреда, причинна връзка). Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, вкл. и в частта за разноските, определени съобразно изхода на спора. По разноските за въззивната инстанция : Поради неуважаване на жалбата, респ. отхвърляне на исковете, ищецът няма право на възстановяване на разноски по чл.78, ал.1Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, нито е направил такива пред въззивния съд. Ответникът К. има право на разноски по чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК за въззивната инстанция, които ищецът му дължи съобразно списъка по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК. Претендират се 415лв. за адвокатско възнаграждение, уговорени с договора за правна защита и съдействие по образец на САК, от 21.02.2018 г. Доколкото обаче в този договор няма отбелязване за начина на плащане на тази сума- в брой или по банков път, съобразно т.1 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то съдът не може да го уважи. Вторият ответник У."А." ЕАД не е представил списък по чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски от ГПК, нито е доказал да е направил разноски пред въззивната инстанция, нито има данни за сключен договор между този ответник и адв.К.П. за уговорен начин и размер на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото, нито за уговорка, позволяваща на съда да определи адвокатското възнаграждение (напр. по чл.38, ал.2 от ЗАдв.). За адв.П. е представено пред първата инстанция само писмено пълномощно за процесуално представителство вкл. и пред съд.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3435 от 09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 12524/2013 г. на СРС, 46 състав . ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за разноски по чл.78, ал.1 и по чл.78, ал.3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщаването му на страните. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари през 2018 година, в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 6716 по описа за 2017 година