Решение №5608/28.07.2017 ГД №16060/2013 СГС

РЕШЕНИЕ №5608/28.07.2017 ГД №16060/2013 СГС Гражданско дело № 16060/2013 г., разгледано от Окръжен съд.

Предмет на спора са твърдения за пропуск при спешно състояние. Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията.

Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД. Ищцата И.Н.И. твърди, че съпругът й Ц.Х.И. починал на 21.12.2012 г. по време на лечение на неходжкинов лимфом на кръвта в „Н.п.х.з.” ЕАД.

Поддържа, че през ноември 2012 г. Ц.И. започнал да изпитва затруднения с дишането и бил изпратен за консултации в „УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ” ЕАД. Било отказано извършване на предписана биопсия, тъй като лекарят д-р Конов поискал първо ЯМР, какъвто обаче не бил назначен. При извършена периодична процедура по влИ.не в НСБАЛ не било предприето нищо по отношение на проблемите с дишането.

На 18.12.2012 г. съпругът на ищцата получил силен задух и била извикана „Спешна помощ”. На 19.12.2012 г. лицето било откарано за лечение в „Н.п.х.з.“, но същият ден било изпратено в „УМБАЛ Ц.Й.И.” ЕАД. На следващия ден пациентът отново бил върнат в НСБАЛ. В нито едно от лечебните заведения не е предприето лечение на задуха (не е предписано подаване на кислород) и И. е починал в нощта на 20 срещу 21 декември от задушаване. Ищцата твърди, че задушаването е потвърдено от аутопсията и че лечебните заведения са можели да приложат трахеотомия или интубиране за да предотвратят смъртта на пациента.

Изтъква се, че ищцата и съпругът й споделяла радости и мъки повече от 20 г. и загубата му й нанесла болки и страдания, които никога няма да преодолее. Посочено е, че ищцата страда от генерализирана тревожност и съпругът й бил единствената й подкрепа. Претендира поради противоправното бездействие на ответните университетски болници от ІІІ ниво, последните да бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно с лихва от датата на исковата молба и разноски по делото. Оспорва дължимостта на юрисконсултското възнаграждение.

Ответник: „СБАЛ по хематологични заболявания” ЕАД оспорва иска, като сочи, че в периода 19-21.12.2012 г. при Ц.И. няма регистрирани данни за оплаквания, налагащи спешна оперативна намеса.

Изтъква се, че ответникът е съобразил констатациите на специалист УНГ д-р Ц., който е установил, че не е налице туморна формация, която да запушва ларинкса. Изтъква се, че болничното заведение не разполага с правната възможност да извършва трахеотомия, тъй като не разполага със специалист по УНГ. Твърди се, че дори да е била проведена кислородотерапия, тя не би предотвратила смъртта на пациента. Посочено е, че поведението на лекарите е било в съответствие с добрата медицинска практика и са предприет всички необходими мерки за запазване на живота на пациента.

Ответник: УМБАЛ „Ц.Й.– И.” ЕАД оспорва иска. Твърди, че при преглед на пациента на 19.12.2012 г. не е установен задух, нито карцином в ларинкса, като са извършени действия по прилагане на урбазон, подаване на кислород и изследвания (ЕКГ, измерване на кръвно налягане).

Допълнително е проведено изследване от специалист бронхоскопист, който не е установил туморна маса, запушваща дихателния път, която да затруднява дишането и да налага трахеотомия. Изтъква се, че установената при прегледите парализа на едната гласна връзка не е основание за предприемане на трахеотомия, още повече, че е повишено кислородонасищането до 94-95 %. Оспорва, че причина за смъртта на И. е задушаване. Поддържа, че са предприет всички необходими действия в съответствие с добрата медицинска практика. Оспорва и размера на иска.

Като трети лица помагачи на страната на ответника „СБАЛ по ХЗ” ЕАД са конституирани Г.Г.М., Д.Б.П. и Д.Н.Н., а ЗАД „В.” - на страната на ответника УМБАЛ „Ц.Й.И.“ ЕАД. Всички оспорват предявения иск.

Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от удостоверение № 22 от 3.01.2013 г. на СО, Ц.Х.И., който е починал на 21.12.2012 г. (на 61 г.) е оставил за законни наследници съпругата си И.Н.И. (ищца) и двете си деца.

Свидетелски показания:

Разпитаната св. Д. А.Л.– П., разказва, че ищцата имала здравословни и семейни проблем и много разчитала на съпруга си, с който били в близки отношения. След неговата смърт тя била изключително объркана и не знаела как ще продължи напред, тъй като поради здравословни проблеми на другите членове на семейството само той работел (преди време като таксиметров шофьор).

В същото време свидетелката сочи, че към момента на кончината на Ц.той не е работел. За да издържи самото погребение ищцата взела лекарства. Свидетелката разказва, че сега не се виждали често с И., повече се чували по телефона. Тя не била преодоляла травмата, не можела да спи, плачела и много се тормозила, че нещата са се случили по този начин, тъй като според нея в болницата трябвало да подадат въздух на болния. Свидетелката сочи още, че поради заболяването си - генерализирана тревожност, ищцата не може да излиза от дома си, като св. Л.я посещавала.

Съдебно-медицинска експертиза (СМЕ):

В заключението на вещо лице Д., специалист по вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия и професионални болести, е разяснено, че дихателната недостатъчност е болестно състояние, при което обемът на кислород и въглероден диоксид между атмосферата и кръвта в белите дробове е нарушен и не може да се поддържа нормално съдържание на кислород (хипоксемия), а по-късно - и на въглероден диоксид в артериалната кръв (хиперкапния). Тя може да настъпи при редица остри и хронични заболявания на кардио-респираторната система, при кръвни заболявания, заболявания на централната нервна система и др. Посочено е, че острата дихателна недостатъчност е състояние на бързо прогресиращо нарушение в газообмена. В такъв случай показателите на кръвно-газовия анализ са обективни критерии за вида и степента на дихателната недостатъчност. Основен параметър за белодробна паренхимна дихателна недостатъчност е хипоксията, като водещи показател са неефективното елиминиране на въглероден двуокис (хиперкапния) и декомпенсираната метаболитна ацидоза. Съществено значение за клиничната картина на острата дихателна недостатъчност имат индивидуалните компенсаторни възможности на организма.

Вещото лице е посочило, че при вентилаторна дихателна недостатъчност (налично, но неефективно спонтанно дишане) е целесъобразно дишането да се запази и подпомогне чрез подходящи методи на неинвазивна вентилация, като се препоръчва кислородотерапия. В конкретния случай е посочено, че изследваните параметри са установили дихателна недостатъчност и е било наложително използване на кислородотерапия. При съобразяване на направена рентгенова снимка на 19.12.2012 г. комплексно са съобразени появата на бронхопулмонална инфекция и органно-тъканния ефект от хипоксемия и хиперкапния и адекватно е приложена именно кислородотерапия. Отразено е, че по правило при възникнала дихателна недостатъчност следва да се предприемат проследяване на параметрите на кръвно-газовия анализ, да се извърши бронхоскопия и съответно кислородотерапия. Тези дейности са извършени от ответника И.. Изтъкнато е, че конкретното състояние не е налагало трахеотомия.

Отразено е от вещото лице, че според аутопсионния протокол в конкретния случая пациентът е починал поради редица причини - основното си заболяване - дифузен В-едроклетъчен лимфом, с метастази, понижената сатурация на кислород, анемия, бронхо-пулмоната инфекция, органно-тъканният ефект от хипоксия и хиперкапния, затруднения в инспираторната и експираторна фаза на дишането, довели да изявата на тежка дихателна и сърдечно съдова недостатъчност. Представените писмени доказателства дават основание да се приеме, че в разглеждания казус са спазени стандартите и правилата на добра медицинска практика.

В експертизата на в.л. М.А. е разяснено, че трахеотомията и трахеостомията представляват оперативни интервенции за отваряне на трахеята в шийната област, със или без поставяне на тръба. В случая на пациента Ц.И. не е извършена трахеотомия на 19.12.2012 г. в УНГ отделение на УМБАЛ ’’Ц.Й.- И.” ЕАД, тъй като са липсвали индикации за такава.

В противошокова зала е установено наличие на неподвижна лява гласна връзка и подвижна дясна гласна връзка в пълен размер. Не е констатиран задух и наличие на карцином в ларинкса. При приемането на пациента кислородното насищане е 87 %. На пациента е поставен урбазон и допълнително е подаден кислород с кислородна маска, което е покачило кислородното насищане до 94-96 %. Трети специалист след извършване на директна ларингоскопия и трахеоскопия под местна анестезия е потвърдил горепосочената диагноза. По настояване на последния специалист - доц. Ц. Ц., пациентът е настанен в диагностичния стационар на болницата към Спешно отделение, с препоръка за кислородотерапия при нужда и наблюдение от дежурния УНГ-специалист. Нощната смяна не е отчела влошаване на състоянието на пациента, който е изписан от стационара на 20.12.2012 г. и с линейка на ЦСМП е преведен в „НСАБЛХЗ-София“ ЕАД в стабилизирано общо състояние за продължаване лечението на основното заболяване. Вещото лице е заключило, че неоперативнити методи за лечение на пациента са напълно адекватни и своевременни. Изтъкнато е, че извършването на оперативната интервенция -трахеостомия, на фона на тежката съпътстваща патология, многократно би увеличила риска за пациента. Пояснено е отделно от това, че парализата на една гласна връзка (в случая следствие на доказана лимфогенна инфилтрация около ларинкса с увреждане на левия рекуренсов нерв) никога не е абсолютно показание за интубирането и подаването на кислород. Отразено е, че смъртта е настъпила не от задушаване, а от тежка дихателна недостатъчност, вследствие на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест), интерстициален оток, огнищна интерстициална пневмония и анемия на фона на основното заболяване. Интубирането на пациента не би предотвратило последвалата тежка сърдечно-съдова недостатъчност. В о.з. вещите лица са пояснили, че д-р М. (от онкологията) е приел, че при пациента е налице обем от тъкан в кухината на ларингса и за уточнение на състоянието болният е изпратен с направление в И., където са били направени специализираните изследвания. Пояснено е от в.л. А., че е възможно на следващия ден този обем да се редуцира, тъй като се касае до меки тъкани, изпълнение с течност.

В комплексната експертиза изготвена съвместно от в.л. Д. и в.л. А. е разяснено, че понятието „тираж“ съставлява прибиране на кожата между или около костите на гръдния кош при вдишване и е показател за увеличено използване на гръдните мускули. Тиражът не може да се предизвика от частично запушване на ларинкса, но в съчетание с друга белодробна болест (ХОББ и пр.) или сърдечно-съдово заболяване може да се получи. Изтъкнато е, че при починалия е била налице оксигенационна тежка енфизематозна форма на ХОББ, плеврални сраствания, оток, пневмония, дилатация на дясна камера на предсърдие, значителна хипертрофия на лява камера, венозен застой, тежка атеросклероза, дихателна недостатъчност. Изтъкнато е, че стеснението на ларинкса може да доведе до вентилаторна дихателна недостатъчност, но наличната такава не може да се определи като вентилаторна (помпена). В случая според разяснени в о.з. на л. 488 е посочено, че при пациента е налице състояние на дихателна недостатъчност между първа и втора степен (при стойности на кислорода от 22 mmHg) и правилно е подходено като е предприето подаване на кислород. Останалите етапи от лечението зависят от клиничните изследвания, придружаващите заболявания и състоянието на пациента. Отразено е, че при наличие на дихателна недостатъчност е необходимо назначаване на консултация с лекар пулмолог и фтизиатър. Изтъкнато е, че според медицинските стандарти при пациент с кислородонасищане на кръвта от 96 % не може да се постави диагноза тежка дихателна недостатъчност, като е пояснено, че при кислородна сатурация 92 %, кръвно-газов анализ не се измерва. Вписано е още, че е малко вероятно обем заемащ процес в ларинкса да е наличен в един ден и в следващия да не съществува. Изрично в о.з. на л. 489 е посочено, че вътре в самия ларинкс не се констатира такъв процес, а отлагания са налични около него където има съединителна тъкан.

При повторната експертиза на вещо лице Д. е изтъкнато, че инспираторния тираж е клиничен симптом на задуха. Дихателната недостатъчност установена при болния е била от смесен тип (белодробна, сърдечна и вентилаторна) – с данни за тежка хипоксемия и умерена хиперкапния. Вещото лице е посочило още, че при първият етап на лечение на дихателна недостатъчност се подава т.нар. карбоген - смес на кислород и въглероден оксид, като е пояснено, че последният е естествен дразнител на дихателния център в мозъка (поради това следва да е наличен в организма) и чист кислород не се подава. На болния са приложени и диуретици и изоптин, но за краткия период на болничен престой не е проведено лечение с антикоагуланти, което се предвижда по принцип поради риск от тромбози. В същото време е уточнено (л. 513), че това не е фатално. В.л. Д. също е потвърдила, че трахеотомията в случая е била рискова за здравето на пациента и е можела да доведе до летелан изход. В о.з. – л. 512, е посочено, че пациентът се е намирал в трета степен на дихателна недостатъчност с критични стойности за витални функции. Потвърден е извода на другите експерти, че няма запушване на ларинкса, а увеличението на тъканите (дължащо се на лимфома) е около него. Посочено е, че при лечение на основното заболяване на болния по принцип се правят периодични скенери, но при конкретния спешен случай такъв не е направен, макар според вещото лице това да е трябвало да бъде сторено. В о.з. е заявено, че при приемането му поради сложността на състоянието веднага е наредено на служителите от Бърза помощ да го закарат в И., където са били предприети медицински действия. Изтъкнато е от в.л. Д., че ако тя е трябвало да проведе лечение би назначила двойна комбинация от антибиотици и по-високи дози кортикостероиди, тъй като пневмонията е била тежка и двустранна с излив. В същото време е заявено, че този тип болни (още повече, че пациентът е бил в 4 стадии) често умират от пневмонии, а при евентуално предписана висока доза на антибиотичната терапия в конкретния случай не може да се каже какъв е щял да бъде резултата.

Повторното заключението на вещо лице Е.К., специалист по УНГ, изцяло е потвърдила и възпроизвела първоначалната. В о.з. е посочено, че лицето е било прието в хематологично, а не в реанимационно отделение.

Повторната експертиза на вещо лице Е.А.С., специалист по вътрешни болести и хематология, отново е потвърдила, че при пациента е било налице тежко заболяване в четвърти стадии, със засягане на кожа, лимфи, синуси, бял и черен дроб, тестис и пр., като е проведено пълно лечение с проявена резистентност. Констатирана е и тежка придружаваща патология при сърце и бял дроб. Разяснено е, че дихателната недостатъчност не е налагала трахеостомия в спешен порядък. Посочено е, че при 70 % от леталните изходи при хематологично болни са резултат от остра дихателна и сърдечна недостатъчност, като е изтъкнато, че основното заболяване е било лекувано с терапия, която пък сама по себе си може да доведе до фатални усложнения. Изтъкнато е, че медицинските стандарти и правилата за добрата медицинска практика и в двете ответни лечебни заведения са спазени.

В заключението на вещото лице А.Г., патологоанатом, е посочено, че основният патологичен процес при ищеца е свързан с неходжкиновия лимфом, което е довело до увеличаване на обема на меките тъкани в областта на ларинкса. В случая е била налице бавна и непрекъснато задълбочаваща се хронична дихателна недостатъчност. Не са установени клинични и морфологични данни за остро настъпила дихателна недостатъчност, налагаща осъществяване на трахеотомия. Коректно е преценено в И., че няма проява на екзофитен растеж, което да причини запушване на отвора на ларинкса. Посочено е, че състоянието на туморното заболяване и всички останали придружаващи са изключвали хирургичен подход поради висока степен на риск за живота на пациента – в о.з. – л. 611, е посочено, че при въвеждането на твърдото тяло е можело да се развият некротични усложнения, а това до доведе до тежки усложнения и обструкция на дихателните пътища. Допълнително е посочено, че усещането за задух е свързано и с установената при пациента анемия. Като непосредствена причина за смъртта правилно е приета тежката дихателна недостатъчност последвана от сърдечно-съдова. Изтъкнато е, че са спазени всички медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика при лечението на пациента, като е приложено в пълен обем най-модерното лечение. В о.з. – л. 610, е посочено още, че е възможно нарушение на сърдечния ритъм, което да трае от порядъка на минути, и да доведен до задълбочаване на дихателната недостатъчност, поради общо смущение в кръвната циркулация и храненето на всички тъкани – вкл. дихателни, мозъчни и кръвоносни.

Свидетелски показания:

Разпитан е св. Ц.Р.Ц., специалист УНГ, който разказва, че бил повикан от вкъщи – като най-старши, тъй като в болницата постъпил пациент, изпратен от Онкохематологията с искане за трахеотомия. Тъй като екипът преценил, че при 87 % кислородна сатурация такава процедура не е наложителна решили да повикат д-р Ц. за да извърши проверка на трахеобронхиалното гърло и наличие на механични пречки за дишане. Когато той пристигнал кислородът бил вече със сатурация 96 %, пациентът бил с парализа на лявата гласна връзка, нямал секрет в гърлото, бил в съзнание, контактен. Свидетелят е разяснил как е попълнен документа, в който е отбелязано, че сатурацията е покачена на 96 %, като е посочил, че това е сторено след като другият екземпляр е предаден на близките на пациента. Дописването е станало на ръка от него.

Мотиви:

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Според чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. В случая следва да се установи, дали двете ответни болници са възложили работа на специалисти, които с поведението си при или по повод изпълнението на работата, виновно са причинили смъртта на наследодателя на ищцата, от което тя търпи неимуществени вреди. Отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД не е обвързана непременно и не зависи от това дали конкретният извършител ще бъде установен. В настоящия казус следва да се установи дали при последователния прием в двете лечебни заведения в хода на извършваните медицински процедури са допуснати лекарски грешки при лечението на И., които да са резултат от противоправно и виновно поведение на лице от медицинския персонал, както и налице ли е причинно-следствена връзка между това поведение и леталният изход на пациента. Отделно от това необходимо е да се докаже, че ищцата е претърпяла вредите, от загубата на своя съпруг.

Настоящият състав приема, че събраните в хода на процеса доказателства категорично установиха, че в периода 19.12.2012 г. – 21.12.2012 г. не са извършени действия от екипите на двете лечебни заведения, които да са нарушили медицинските стандарти и така да са довели до смъртта на пациента И.. Установява се, че последният е постъпил при ответника „СБАЛ по хематологични заболявания” ЕАД и поради данни за дихателна недостатъчност и съмнения за запушване на ларинкса с направление той е изпратен в УМБАЛ „Ц.Й.– И.” ЕАД. Това действие е предприето, тъй като в приемащото лечебно заведение не е бил наличен специалист по УНГ, който да извърши трахеотомия, каквато изпращащия лекар е предполагал, че може да бъде необходима. Следва да се отбележи, че в хода на процеса се изясни, че мнението на лекарския екип от СБАЛ по своето естество не е диагноза, е работна хипотеза за вероятно медицинско състояние. В този смисъл не може да се приеме, че действително при болния е било налице запушване на ларинкса, още по-малко, че обосновано е направено заключение, че е необходима оперативна намеса за преодоляване на констатирания задух. Именно поради това пациентът е изпратен за консултация в И., където след преценка е следвало да се предприеме съответно действие. Мнението на изпращащия екип от СБАЛ не е било задължително за лекуващия персонал в И..

Безспорно се установява, че И. е страдал от прогресираща дихателна недостатъчност. Същата се е развила във времето, като е била провокирана както от водещото тежко заболяване лимфом, така и поради наличната ХОББ, развитата пневмония, а отделно от това и наличната като фон анемия. Всички приети по делото заключения са потвърдили, че при болният не се е установило наличие на тъкан в ларинкса. Такъв процес на разрастване на меката тъкан (в резултат на раковото заболяване) е бил констатиран около него. Това обаче пряко не е препятствало дихателната функция. Същото се отнася и до установената парализа на една от гласните връзки. При така установените находки е предприето лечение, което е било базирано главно на доставянето на кислород, като е изключена оперативната интервенция трахеотомия. По този въпрос отново всички вещи лица са единодушни, че предприемането на такава би създало по-голям риск за живота на пациента, тъй като ще следва да се извършва при обща анестезия, а здравословното състояние на болния вече е било значително увредено от лимфома и провежданата във връзка с него терапия. Отделно се установява, че такава инвазивна манипулация би провокирала образуване на некротични усложнения в областта на трахеята, които сами по себе си могат да провокират обструкция на дихателните пътища. Всички експерти на свой ред са категорични, че при констатираното състояние на болния и при наличните показатели на извършваните изследвания е следвало да се извърши кислородоподаване, каквото е било направено в И.. След тази процедура кислородонасищането в кръвта е достигнало до 96 % (при прием с ниво 87 %), което е било достатъчно за поддържане на жизнените функции на лицето. Вещото лице Д. е посочила, че в случая е следвало да се назначи и изследване от пулмолог, но данните по делото сочат, че и без да бъде проведен преглед от такъв специалист е взето правилното решение за подаване на кислород. Заявено е, че при такИ.случаи се предписват и антикоагуланти, с оглед предотвратяване на тромбоза, като е допълнено, че макар такИ.да не са били назначени, това не е било фатално. Същото вещо лице е изтъкнало, че при усложненото състояние на пациента тя лично би предписала двойна комбинация от антибиотици и повишена доза кортикостероиди. Самото вещо лице обаче е заявило, че и при такова лечение не може да бъде ясно какъв ще бъде конкретния изход от критичната ситуация. Ето защо не може да се приеме, че предприемането на такъв подход (с по-високи дози лекарства) неминуемо би повлияло положително на здравословното състояние на И., респ. би съхранило живота му.

Само за пълнота следва да се отбележи, че в хода на процеса ищцовата страна се е домогвала да установи, че документът, установяващ нивото на кислород, е бил ненадлежно съставен, респ. съдържащ невярна информация или подправен. Необходимо е да се изтъкне, че своевременно оспорване на документ по смисъла на чл. 194Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора. Раздел V. Вещи лица Назначаване на вещо лице ГПК не е проведено. Отделно от това и не е доказано по несъмнен начин, че отразяването в медицинската документация (в частност на изготвената от св. Ц.) не кореспондира с обективната истина.

От експертните становище може да бъде извлечен обобщеният извод, че причините за смъртта на болния са хематологичното му заболяване лимфом (в 4-ти стадии с множество метастази), наличните ХОББ и усложнена пневмония с излив, съществуващата анемия, и съответно прогресиращата във времето дихателна недостатъчност, която е довела до сърдечно-съдова недостатъчност, проявена на фона на увреден сърдечен орган. Категорични са всички експерти, че не се касае до остра и вентилаторна дихателна недостатъчност, провокирана от запушване на отвора на ларинкса. Проблемите с дишането и задуха на болния са били постоянни и развИ.щи се във времето. Изяснено е, че такИ. усложнения са типични и характерни за болни от хематологични заболявания, като именно дихателната недостатъчност е причина за 70 % от леталните изходи. При наличието на събраните доказателства следва да се приеме, че и в двете лечебни заведения са извършени всички необходими и адекватно насочени към съхраняване на жизнените функции на пациента мероприятия – той е бил надлежно насочен от СБАЛ към специалисти в И., където е бил прегледан от няколко специалисти, били са извършени необходимият набор от изследвания и са приложени следващите се лечебни мероприятия. Всички те са били адекватни и съобразени с добрата медицинска практика и установените стандарти, при използване на модерни технологии. Поради казаното следва да се приеме, че настъпилият летален изход не е пряк резултат от неосъществена адекватна медицинска помощ, а е последица от тежко и напреднало онкологично заболяване, което (и лечението на което) са провокирали различни увреждания на различни системи в организма на болния, и е създало условие за усложнения на други съпътстващи заболявания на пациента. Предвид изложеното, макар и да отчита, че загубата, която ищцата е понесла и болките и страданията, които е преживяла от смъртта на своя съпруг, са налице, съдът намира, че предявеният иск за обезвреда на същите, предявен срещу двете лечебни заведения не е доказан и не следва да се уважава. Не се установи противоправно поведение на член от екипите, на която и да е от болниците, което да е създало условия или да е способствало за настъпването на леталния изход.

Предвид изхода на спора на ищцовата страна не се следват разноски. Същата обаче следва да заплати на „СБАЛ по хематологични заболявания” ЕАД сумата от 5145, 95 лв. по неоспорен списък по чл. 80Чл. 80. ⚖️ Практика (38) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Присъждане на разноски ГПК, и на УМБАЛ „Ц.Й.– И.” ЕАД разноски в размер на 200 лв. за вещо лице и 450 лв. за юрисконсултска защита.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н.И., ЕГН **********, срещу „СБАЛ по хематологични заболявания” ЕАД, ЕИК ********, и УМБАЛ „Ц.Й.– И.” ЕАД, ЕИК 831605806, иск с правно основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД вр. чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 30 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ц.Х.И. като неоснователен.

ОСЪЖДА И. Н.И. да заплати на „СБАЛ по хематологични заболявания” ЕАД разноски от 5145, 95 лв. и на УМБАЛ „Ц.Й.– И.” ЕАД разноски в размер на 200 лв. за вещо лице и 450 лв. за юрисконсултска защита, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Решението е постановено при участие в производството на Г.Г.М., Д.Б.П. и Д.Н.Н. - трети лица помагачи на страната на ответника „СБАЛ по ХЗ” ЕАД, и ЗАД „В.” - на страната на ответника УМБАЛ „Ц.Й.И.“ ЕАД.

Решението може да се обжалва пред САС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА при секретаря И. Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16060 по описа за 2013 г.