Присъда № 3/19.01.2012 НОХД № 309/2011 ОС Разград

    Присъда № 3 от 19.01.2012, Разградски окръжен съд, нохд № 309 по описа за 2011г.и на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Х.М., родена на ...., обл. Разград, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана, ЕГН .... за НЕВИННА в това, че в периода 18 - 21.09.2009 г. г. в МБАЛ " Свети Иван Рилски " АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия / лекар ординатор акушер - гинеколог /, представляваща източник на повишена опасност, а именно при рисково / преждевременно / раждане - съобразно т. 19 от § 1 от ДР на Наредба № 32 от 30 12 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Акушерство и гинекология " издадена от МЗ, обн. ДВ бр. 6 от 23 01 2009 г. и не осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, произтичащо от длъжностната й характеристика на длъжността / лекар ординатор акушер - гинеколог в АГО, шифър 2221 7004, като това причинило смъртта на бебето В.Б.Б., настъпила на 22.09.2009 г. в същото болнично заведение и я ОПРАВАДА по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимата Е.Х.М. за НЕВИННА в това, че на 18.09.2009 г. в гр. Разград, за оказана от нея медицинска услуга - водене на раждане - е получила облага - сумата от 250 лева - която не й се следва, като извършеното не представлява по - тежко престъпление и я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 225б, ал. 1Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата., предл. 2 от НК.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Б.В.Б. граждански иск против подсъдимата Е.Х.М. за заплащане на 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК - болки и страдания от смъртта на сина му В.Б.Б. ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателно плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от В.О.Б. граждански иск против подсъдимата Е.Х.М. за заплащане на 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК - болки и страдания от смъртта на сина й В.Б.Б, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателно плащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 189, ал. 4Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата, а направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски остават за тяхна сметка.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок от днес пред Варненски апелативен съд.

МОТИВИ към присъда № 3/19.01.2012 г., постановена по нох дело № 309 / 2011 г. по описа на ОС - Разград, докладчик - съдия Мичев

Делото е образувано по внесен от ОП - Разград обвинителен акт против подсъдимата Е.Х.М. с обвинения в това, че в периода 18 - 21.09.2009 г. г. в МБАЛ " Свети Иван Рилски " АД гр. Разград, поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност - лекарска професия / лекар ординатор акушер - гинеколог /, представляваща източник на повишена опасност, а именно при рисково / преждевременно / раждане - съобразно т. 19 от § 1 от ДР на Наредба № 32 от 30 12 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Акушерство и гинекология " издадена от МЗ, обн. ДВ бр. 6 от 23 01 2009 г. и не осигурила екип от неонатолог и анестезиолог, задължение, произтичащо от длъжностната й характеристика на длъжността / лекар ординатор акушер - гинеколог в АГО, шифър 2221 7004, като това причинило смъртта на бебето В.Б.Б., настъпила на 22.09.2009 г. в същото болнично заведение - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК и в това, че на 18 09 2009 г. в гр. Разград, в качеството си на длъжностно лице - лекар акушер - гинеколог, е поискала и приела дар - сумата от 250 лева в банкноти, който не й се следва, загдето е извършила такова действие по служба - водене на раждане, като подкупа е извършен чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение - престъпление по чл. 302, т. 2 вр. с чл. 301, ал. 1Чл. 301. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) (1) Длъжностно лице или чуждо длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да извърши или да не извърши действие по служба, или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. (2) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление, наказанието е лишаване от свобода до осем години и глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. (3) Ако длъжностното лице или чуждото длъжностно лице е извършило някое от деянията по ал. 1, за да извърши или загдето е извършило друго престъпление във връзка със службата, наказанието е лишаване от свобода до десет години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева. (4) В случаите по предходните алинеи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, както и конфискация до една втора от имуществото на виновния. (5) Наказанието по ал. 1 се налага и когато длъжностното лице или чуждото длъжностно лице поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или облага за себе си или за друго лице, за да използва или загдето е използвало служебното си положение, извън случаите по ал. 1. от НК.

В съдебно заседание, по искане на прокурора, на основание чл. 287, ал. 1Чл. 287. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Когато по делото участва заинтересовано юридическо лице и новото обвинение налага изменение на мотивираното предложение за налагане на санкция на заинтересованото юридическо лице, прокурорът изменя и него. (2) (Изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 28.07.2022 г.) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд. (3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение. (4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. (5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. (6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение. (7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора. Прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на съответния прокурор от НПК, съдът допусна изменение на второто обвинение, с което подсъдимата се обвинява в това, че на 18.09.2009 г. в гр. Разград, за оказана от нея медицинска услуга - водене на раждане - е получила облага - сумата от 250 лева - която не й се следва, като извършеното не представлява по - тежко престъпление - престъпление по чл. 225б, ал. 1Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата., предл. 2 от НК.

Прокурора счита, че в хода на проведеното съдебно следствие и двете обвинения против подсъдимата М. са доказани по несъмнен и безспорен начин и предлага на съда да я признае за виновна и по двете обвинения. Предлага на съда да наложи за първото деяние наказание около две години лишаване от свобода. За второто деяние предлага наказание около една година лишаване от свобода. Предлага също така на основание чл. 23, ал. 1Чл. 23. ⚖️ Практика (10) (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наложените наказания обществено порицание и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6, 7 и 9 се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок. (3) Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. от НК съдът да наложи най - тежкото наказание, като отложи изтърпяването му за изпитателен срок по реда на чл. 66Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК.

По молба на родителите на починалото дете - Б.В.Б. и В.О.Б., същите бяха конституирани като частни обвинители в съдебното производство. Освен това съдът допусна за съвместно разглеждане и предявените от двамата граждански искове в размер на по 50 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, резултат от първото деяние, ведно със законната лихва, считано от деня на деликта до окончателно плащане и ги конституира като граждански ищци в съдебното производство.

Повереника на частните обвинители и граждански ищци също счита, че в хода на проведеното съдебно следствие обвиненията са доказани по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да признае подсъдимата М. за виновна и да й наложи наказания, предвидени в закона.

Защитника на подсъдимата счита, че в хода на проведеното съдебно следствие обвиненията не са доказани по несъмнен и безспорен начин, поради което моли съда да признае подсъдимата М. за невинна и да я оправдае и по двете обвинения.

В последната си дума подсъдимата М. заявява, че положила Хипократова клетва и добросъвестно си свършила работата.

Съставът на Разградския окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и възраженията на страните прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Е.Х.М. е родена на *** ***, обл. Разград, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи, неосъждана.

Със срочен трудов договор от 07.01.2009 г., сключен между изпълнителния директор на МБАЛ - Разград и подсъдимата Е. М., на последната било възложено, а тя приела да изпълнява в същата МБАЛ - Разград, длъжността " ЛЕКАР ОРДИНАТОР АКУШЕР - ГИНЕКОЛОГ. На 07.07.2009 г. същите страни сключили допълнително споразумение към трудовия договор, по силата на което той станал безсрочен. Служебните задължения на подсъдимата били описани в длъжностна характеристика, екземпляр от който тя получила лично. Наред с другите задължения, в т. 8 от част " Специфични длъжностни задължения ", й било вменено следното задължение: " При рискови раждания - сед. предлежание, преждевременни раждания, тежки нефропатии и др. осигурява екип от неонатолог и анестезиолог". В т. 9 от същата част на длъжностната характеристика е вменено задължение за наблюдение състоянието на родилката и новороденото в продължение на два часа след завършване на раждането.

По делото е приложено становище на Началника на АГО при МБАЛ - Разград - д-р М.. Според т. 4 (1) от същото неонатолог присъства задължително в случай на раждане при по - малко от 36 г.с. С наредба № 32 / 30 12 2008 г. на МЗ / ДВ бр. 6 от 23 01 2009 г. / бил утвърден медицински стандарт " Акушерство и гинекология ". Съгласно т. 19 от § 1 на ДР по смисъла на същата наредба " Предтерминно / недоносено, преждевременно / раждане " е раждане на потенциално жизнеспособен плод / съобразно критериите на т. 17 / с телесна маса при раждането до 2499 грама вкл. и/или гестационна възраст по малко от 37 навършени гестационни седмици. Съгласно т. 17 от § 1 на ДР по смисъла на същата наредба " Потенциална жизнеспособност " е теоретична способност на плода да води извънутробен живот. Плодът се определя като жизнеспособен ако има телесна маса при раждането 600 и повече грама и/или гестационна възраст 22 и повече гестационни седмици - независимо дали е роден жив или мъртъв или ако има телесна маса при раждането под 600 грама и/или гестационна възраст под 22 седмици - при условие, че е роден жив и е живял поне три денонощия.

В.Б. и Б.Б., и двамата от с. Острово, обл. Разград, сключили граждански брак през 2007 г. През първата година от брака си не желаели дете, но в началото на 2009 г. В. забременяла. От 11 03 2009 г. тя започнала да посещава женска консултация при доктор А. ***. По време на бременността получила малко кървене. След посещение при него, д-р А. й предложил да постъпи в болница, но тя отказала и предпочела домашно лечение с прием на медикаменти. На 25 06 2009 г. / в шести лунарен месец от бременността /, Б. почувствала болки и по съвет на д-р А. ***. След преглед в " Спешна помощ " тя постъпила на лечение в МБАЛ " Св. Иван Рилски " АД - гр. Разград, където останала до 02 07 2009 г. Лекуващ лекар била подсъдимата М., а диагнозата - лъжливо раждане. На 17 09 2009 г. около 23.30 часа през нощта на Б. й изтекли околоплодните води. По това време тя се намирала в дома на съпруга си, а самият той отсъствал, тъй като бил на работа в Белгия. Б. уведомила свекърва си - св. Н.И., която се заела да осигури автомобил, с която да я транспортират до гр. Разград. В тази връзка разговаряла със свидетеля И.Т., който се съгласил да съдейства. Междувременно Б. се обадила и на майка си - св. Н.Г., която също дошла д къщата, където била дъщеря й. Свидетеля Т. пристигнал с автомобила си, в който се намирала и съпругата му - св. Н.Т.. След това в автомобила се качили и Б., И., и г. Преди да потеглят за гр. Разград, Г. се обадила на св. А. и го уведомила за изтеклите околоплодни води на дъщеря й. В разговора А. я упътил да отидат в болницата, където има дежурен лекар. След това Г. се обадила по мобилния телефон на подсъдимата М., която познавала от преди, с молба да я ангажира за раждането на дъщеря й. М. казала на Г., че в момента е нощна смяна и се намира в АГО на болницата в гр. Разград.

В 01.15 часа на 18 09 2009 г. Б. била приета от подсъдимата в АГО с диагноза нормално раждане и с очаквана дата на раждането - 12 10 2009 г. Подсъдимата извършила преглед на Б. при който констатирала скъсяване на шийката на матката с 50 % и 5 см. разкритие. Тези данни и други установени при прегледа били отразени в История на бременността и раждането и История на раждането. След като констатирала липса на родова дейност, около 03.30-04.00 часа, подсъдимата включила Б. на система с окситоцин с цел да стимулира раждането. Междувременно близките на Б. изчаквали отвън в автомобила. Сутринта майката на Б. - св. Г. била допусната до нея в родилната зала. Б. й заявила, че се чувства добре и има напъни. Г. разговаряла и с подсъдимата, която й заявила, че смяната й свършва в 07.30 часа и ако искат да остане трябва да й платят 65 лева за избор на екип. Г. се съгласила подсъдимата да продължи да води раждането и да бъде заплатена тази сума за избор на екип. В 07.00 часа на работа в отделението се явила св. Д. - акушер. Заедно с нея дневна смяна била и колежката й Н.Н.. Около 07.30 часа в отделението пристигнал на работа свидетеля М.О., който по това време замествал Началника на отделението - св. м.. По същото време на работа дошла и д-р К.Р., която трябвало да приеме смяната от подсъдимата. По това време Б. се намирала в предродилната зала, заедно с още една родилка. Б. била поставена на апарат за проследяване на детските сърдечни тонове и контракциите - кардиотокограф. Апарата не бил включен да записва показанията на хартиен носител. Тоновете се отчитали със звуков сигнал. Подсъдимата и присъстващите в залата нейни колеги - О. и Р., чували звука от апарата, който показвал, че детските сърдечни тонове са в норма. Същото чула и акушерката - св. Д., която участвала в израждането на детето. В 10.10 часа на 18.09.2009 г. Б. родила син - В.Б.В.. След раждането акушерката Д. аспирирала бебето, което след аспирацията изплакало. След това тя прерязала пъпната връв, изкъпала го и го повила на детския плот, където го измерила и изтеглила. В акушерската анамнеза било отразено, че детето се родило с тегло 2900 грама и ръст - 49 см. Клиничната оценка по схемата АПГАР била 8,9,10. През това време подсъдимата се занимавала с израждането на плацентата от Б.. След приключването на тази процедура подсъдимата уведомила близките на Б. за раждането, като допуснала в родилната зала майка й и свекърва й да видят детето и родилката. След това напуснали отделението, като И. предала на подсъдимата 65 лева в брой на ръка. Последната им обяснила какво трябва да купят за детето. След това близките на Б. отишли да купят, това което им било казано. През това време - около 10 - 15 минути след раждането, детето запознало да изпитва затруднение с дишането и да стене. Това наложило св. Д. да го постави на кислородна палатка, като междувременно за това бил уведомен и св. О.. Последния разпоредил да бъде повикан детски лекар. По това време дежурен детски лекар била св. Т.. След като била уведомена тя се явила в АГО. След преглед св. Т. преценила, че детето следва да бъде приведено в Сектора за интензивно лечение на детското отделение. На Б.Т. заявила, че нищо му няма на детето, но ще го вземе за преглед в отделението за недоносени деца. Подсъдимата присъствала на прегледа, който Т. направила на детето. След прегледа подсъдимата попитала защо детето стене, а тя й заявила, че е недоносено и ще го вземе в отделението за недоносени деца. Т. разговаряла и със св. О., на когото заявила, че детето стене и ще го вземе за наблюдение в отделението. В това отделение детето постъпила в 10.55 часа с диагноза " Умерена асфикция при раждането ". В 11.00 часа св. Т. отбелязала в болничния лист, че детето се родило в 37 г.с. по вагинален път, поради ППОМ, изплакало след аспирация, бледовато с цианоза и петехии по лицето. Понижен тонус и рефлекторна възбудимост. Стене силно, Дишане везикуларно отслабено в основите. Св. Т. отбелязала, че в 11.00 часа е проведено електрографско мониториране и др. действия предприети във връзка с лечението. След постъпване на детето в отделението, то било поставено на кислород в кувьоз. В лечението му се включила и завеждащия отделението - св. г. На 20 09 2009 г. била направена рентгенова снимка на която се установило, че белите дробове да чисти. Въпреки проведеното лечение състоянието на детето се влошавало. Това наложило на 20 09 2009 г. да бъде повикан за консулт специалист от гр. Варна - св. Я.. Същата вечер тя пристигнала в гр. Разград, запознала се със състоянието на детето и проведената терапия, като заключила, че не се налагат драстични промени в терапията. Предписала единствено малки корекции, необходими, вследствие на резултати от изследвания, извършени междувременно. Независимо от усилията на специалистите състоянието на детето продължило да се влошава и в 00.45 часа на 22.09.2009 г. то починало вследствие на тежка дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.

За престоя му в отделението и проведеното лечение била съставена история на новороденото, завършила с изготвена епикриза.

Междувременно на 20 09 2009 г. в касата на болницата били внесени 65 лв. от името на Б. за избор на лекар, за което била съставена фактура № 261 от същата дата.

Свидетелката Д.В. - патоанатом, извършила патоанатомична аутопсия на 22 09 2009 г. около 15.00 часа, след разговор със св. Г. и след запознавани с медицинската документация. След аутопсията съставила експертна справка / л. 52, т. 2/, в която посочила, че се касае за доносено новородено с данни за интранатална и постнатална асфикция. Морфологично в белия дроб била установена масивна фетална алектеза - двустранно и тежък венозен застой с огнищно формиране на халианни мембрани - промени обуславящи тежка дихателна недостатъчност, проявена клинично и наложила контролирана вентилация. Като допълнително усложнение патоанатома посочил - пневмоторакс, което задълбочило дихателната недостатъчност, съпроводена и с хеморагична диатеза - кръвоизливи във вътрешните органи и централната нервна система, довели до леталния изход. В диагнозата, като основно заболяване В. посочила - Асфикция на новороденото - масивни фетални белодробни ателектази двустранно, халианни мембрани - огнищно, тежък венозен застой в малкия кръг на кръвообращение. Като усложнения тя посочила - левостранен пневмоторакс, интерстициален емфизем; Хеморагична диатеза - паренхимни кръвоизливи в белия дроб, бъбреците, субарахноидално и в мозъчните стомахчета и счупване на дясната ключица. В показанията си В. сочи, че не може да бъде категорична кой е водещия фактор за смъртния изход - патология от страна на майката / нисък хемоглобин, вероятна инфекция /, недостатъчност на кръвообращението плод - плацента, родова травма или от страна на бебето. Счита, че всеки един от факторите поотделно и в съвкупност може да бъде причина за смъртта и е много трудно да се прецени кой е водещия.

По делото бяха изслушани четири вещи лица.

Според заключението на вещото лице С.Т. детето е родено преди навършване на 37 г. с. дете и е недоносено. Пак според него при раждането е спазен медицинският стандарт от подсъдимата. Вещото лице сочи, че при раждането на деца между 35 - 38 г. с. 5 - 6 % боледуват от респираторен дистрес синдром, а от тях 1 - 2 % умират поради настъпили усложнения, независимо от проведеното от неонатолозите лечение. Според вещото лице Респораторния дистрас синдром / РДС /може да бъде първичен - при незрели деца поради белодробна незрялост, при генетично предразположение - момчетата боледуват по - често от момичетата, тромбофилията са свързва често с РДС и др. Когато РДС е заложен по време на раждането, той се свързва с асфикция на плода, при протрахирано раждане, с акушерски интервенции, с инфекции, с аспирация на околоплодна течност, като последната възможност се изключва от образното изследване / светли белодробни полета /. От данните за късата пъпна връв и фрактурата на ключицата вещото лице счита, че може да се допусне удължаване на втория период на раждането - предпоставка за отключване на асфикция през този период на раждането. Според него обаче тази хипотеза на може да бъде убедително доказана ретроспективно. От друга страна според вещото лице твърдението за първичен РДС, свързан с незрелостта на новороденото момче, поради белодробна незрялост е доста по - вероятен при нормално протекло раждане.

Според вещото лице Р.Р. с новия стандарт по неонатология от 2010 г. задължителното присъствие на неонатолог при раждане не е задължително. Счита, че лечението на новороденото е било адекватно. Сочи, че има случаи, когато петехии по лицето на новороденото отшумяват без усложнения. Според вещото лице 5 - 10 минути не са фатални за вземането на мерки. Счита, че е трудно да се прецени кога е възникнала асфикцията, но обстоятелството, че детето е недоносено е основен патогенетичен фактор за неблагоприятния изход. В заключение вещото лице сочи, че може би шанса на детето би бил по - голям ако при раждането е присъствал детски лекар, но не счита категорично, че изхода би бил по - добър.

В заключението си вещото лице - В.Г. сочи, че причина за смъртта на детето е мултиорганна дисфункция, а първопричината е РДС. Честотата на РДС при деца, родени след 34 г.с. е около 5 %, като по често засяга момчетата. Неонаталния РДС е причина за неонатална смъртност в 5.6 % от всички случаи на неонатална смъртност. Счита, че детето в случая е недоносено както по г.с., така и по морфология, но педиатъра - св. Т. не посочила по кой признак приела, че детето е недоносено. Във връзка с развитието на РДС сочи, че може да се предположи, но не може да се докаже, поради липса на данни, че развитието на РДС е заложен по време на раждането и се е развил в първите минути след раждането на подлежащия терен - общата тъканно- органна незрялост. Освен това вещото лице сочи, че детето попада в тези 5 %, които развиват неонатален РДС и попада в още по редкия 1 % от случаите, завършващи със смърт. Вещото лице не изключва същият летален изход и в случай, че при раждането е присъствал ненатолог, като отчита по големи шансове за по - добро развитие в такъв случай и не намира причинно следствена връзка между действията на подсъдимата и смъртта на детето. Счита, че не се знае кога е възникнала дихателната недостатъчност.

В заключението си вещото лице - В.Н. сочи, че в случая се касае за недоносено дете, а проведеното лечение на детето е адекватно. Смъртта е резултата на мултиорганна дисфункция с изразен мозъчен кръвоизлив. Според вещото лице няма причинно - следствена връзка между действията на подсъдимата и настъпилата смърт на детето. Намира действията по подаване на кислород на новороденото още в родилната зала за адекватни и животоспасяващи. Счита, че дори присъствието на неонатолог по време на раждането не би променило нищо, той като неонатолозите са предприели по агресивно лечение след първите 30 часа от живота на детето - интубирано е на 36 - я час.

Очертаната по - горе фактическа обстановка съдът прие въз основа на събраните по делото гласни доказателства - обясненията на подсъдимата М., частично показанията на свидетелите Б., И., Г., показанията на свидетелите О., Г., Т., А., Р., Д., Я., В., Н. и И.Т., писмени доказателства - амбулаторни листи, история на заболяването, фактура, становище, длъжностни характеристики, история на новороденото, клинична пътека № 141, справка за съдимост, декларация, трудов договор и допълнително споразумение, ценоразпис, медицински стандарт по неонатология.

По доказателствата: Съдът констатира противоречия в показанията на свидетелите В., О. и А., от една страна, според които детето е доносено, и в показанията на св. Т., от друга страна, според която детето е недоносено. Съдът като отчете заключенията на вещите лица намери, че в случая следва да се даде вяра на показанията на св. Т., че при раждането детето е било недоносено. Съдът констатира противоречие в обясненията на подсъдимата от една страна и показанията на част от свидетелите - И., Г., Т. във връзка с плащането на пари на подсъдимата. В обясненията си подсъдимата М. сочи, че обяснила на близките на Б., че в болницата има ценоразпис за избор на екип, според който за нормално раждане се заплаща сумата от 65 лева, а за секцио сумата от 150 лева. Освен това им обяснила, че няма нужда от секцио и Б. ще роди нормално. След раждането близките на Б. й дали сумата от 65 лева, която тя дала на санитарката да внесе в касата. Не знаела кога са внесени, но по делото имало фактура за тази сума. В показанията си св. И. сочи, че сутринта около 07.30 часа подсъдимата изляза при тях, като им заявила, че смяната й свършва и говорила със св. г. След това последната дошла при нея и й казала, че подсъдимата иска 315 лева - 65 лв. за касата и 250 лева за нея. И. нямала такава сума в себе си и се наложило да иска пари от Т.. След като видели бебето и родилката И. дала парите на подсъдимата. Парите били в банкноти от по 50 лева, три по двадесет и една от пет лева. От своя страна в показанията си, дадени в съдебно заседание, св. Г. заявява, че подсъдимата поискала 65 плюс 250 лева в момента, когато се върнали в болницата, след покупките в града. На този разговор, когато подсъдимата поискала парите присъствали тя, И. и подсъдимата. И. нямала толкова пари и отишла да поиска от Т., а след като се върнала, носела парите, които двете дали на подсъдимата. Г. заявява, че парите били в банкноти по двадесет лева и една от пет лева. В дадените от свидетелката показания на досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствата тя сочи, че парите били поискани от подсъдимата, в момента, преди да видят бебето и родилката. При поискване на парите подсъдимата им заявила, че смяната й свършила и ще си ходи и трябва да й дадат парите. След това И. излязла при Т. да иска пари. След като И. се върнала, Г. видяла как тя дала цялата сума 65 лева плюс 250 лева на подсъдимата. Г. заяви, че подържа и прочетените й показания от досъдебното производство. В показанията си, дадени в съдебно заседание, св. Н.Т. твърди, че чула пред вратата на родилното от св. Г., че трябвало да се платят на подсъдимата 250 лева. Г. попитала И. дали има толкова пари, а тя казала, че няма такава сума. Това наложило Т. да се обърне към съпруга си да го пита дали има пари. След това Н.Т. видяла как съпругът й отишъл при Г. и й дал пари. В дадените от Н.Т. показания на досъдебното производство, прочетени и приобщени по време на съдебното следствие същата сочи, че подсъдимата приела Б., а те чакали цяла нощ. Сутринта около 08.00 - 08.30 часа лекарите се сменяли. Св. Г. поискала подсъдимата да остане до края на раждането. След като детето се родило тя извикала Г. в родилното. След като се върнала Г. казала, че подсъдимата поискала 250 лева за себе си и 65 лв. за касата. След като събрали парите И. и Г. влезнали в отделението, но не видяла кой дал пари, а след това чула, че парите били дадени. По време на съдебното следствие съдът прочете показанията на св. И.Т. в които той сочи, че след раждането подсъдимата излязла и казала, че бебето и майката са живи и здрави, а двете баби казали, че са много благодарни и ще почерпят. Овен това той чул, че подсъдимата казала, че й дължат 250 лева за услугата - раждането. Тъй като бабите нямали толкова пари, той и съпругата му предложили да дадат тези 250 лева. След като взела парите И. влязла в отделението да даде парите, но не бил сигурен дали не ги дала пред отделението. При изброените по - горе вътрешни противоречия в показанията на тези свидетели, съдът отказа да кредитира показанията им относно тези обстоятелства. От тези гласни доказателства не се установя категорично кога и дали подсъдимата е поскала пари за себе си. От кого ги е поискала, както и от кой, кога и къде са й са дадени, и дали тя ги е приела, и къде.

От правна страна Първото обвинение против подсъдимата М. е за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК. Съдът прие, че това обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин. Съставът на това престъпление е установен с бланкетна диспозиция. От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действия или бездействия, с които се нарушават конкретни разпоредби на нормативни актове, с които се предписва дължимото правомерно и законосъобразно поведение на субекта на престъплението, който от своя страна е правоспособен и подготвен да осъществява конкретно занятие или дейност. По делото са налице безспорни доказателства, че към м. септември 2009 г. подсъдимата е заемала длъжността лекар ординатор акушер - гинеколог при АГО на МБАЛ " Св. Иван рилски " АД гр. Разград. В това й качество дейността й била правно регламентирана с Наредба № 32 от 30.12.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Акушерство и гинекология " издадена от МЗ / обн. ДВ бр. 6 от 23.01.2009 г. /. Отделно от това тя била запозната и с длъжностната й характеристика, която също й предписва конкретно поведение. Несъмнено дейността й представлява източник на повишена опасност за здравето на пациентите. В този смисъл подсъдимата може да бъде субект на престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Съдът прие за безспорно, че в случая е налице преждевременно раждане по смисъла на т. 19 от § 1 от ДР на Наредба № 32 от 30 12 2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт " Акушерство и гинекология " издадена от МЗ, обн. ДВ бр. 6 от 23.01.2009 г, тъй като детето не е било родено преди навършване на 37 пълни гестационни седмици.. При това положение на преждевременно раждане подсъдимата е имала задължение да осигури неонатолог и анестезиолог, съгласно т. 8 от длъжностната й характеристика. Това нарушение не може да бъде оправдано нито със становището на тогавашния началник на отделението, нито с изявленията на колегите на подсъдимата или предписанията на стандарта по неонатология. За да е осъществен обаче състава на престъплението по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е необходимо да се установи по безспорен начин, освен виновното поведение на дееца и наличието на пряка причинно - следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото е безспорно установено, че детето е родено на *** г. е починало на 22.09.2009 г. От събраните по делото многобройни доказателства не се установява по безспорен начин, че допуснатото от подсъдимата нарушение на служебните й задължения, е единствената причина за смъртта на детето. В този смисъл са както показанията на разпитаните свидетели - лекари, така и заключенията на вещите лица. Патоанатома изразява становище, че не може да бъде сигурен кой е водещия фактор за смъртния изход. Вещите лица от своя страна заявиха, че дори присъствието на неонатолог при раждането не би гарантирало със сигурност друг изход. Това тяхно становище се подкрепя и от обективните данни във връзка с действията на неонатолога д-р Т.. Самата тя заявила на Б., че на детето нищо му няма и ще го вземе само за един преглед. Освен това Т. не дала повод за сериозни притеснения за състоянието на детето нито пред подсъдимата, нито пред д-р О.. В самото родилно отделение действията на присъстващите по отношението детето по време и след раждането се оценяват като адекватни. Поставянето на кислородна палатка не би могло само по себе си да навреди на детето, а тъкмо обратното. Агресивните действия по лечението са предприети не веднага след преместване на детето в отделението, а след повече от 30 часа, въпреки, че детето е настанено в отделението по - малко от час от раждането му. Освен това вещите лица заявиха, че в част от случаите на преждевременно раждане на недоносени деца, те умират независимо от развитието на неонатологията и това се дължи главно на неразвитите органи на новородените и по често при момчетата.

При липсата на безспорно установена причинно - следствена връзка между допуснатото от подсъдимата нарушение и настъпилия вредоносен резултат, на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК съдът призна подсъдимата Нергюз М. за невинна и я оправда по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години., предл. 2 от НК.

Освен това съдът прие, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин и второто обвинение - по чл. 225б, ал. 1Чл. 225б. ⚖️ Практика (10) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който за извършена работа или оказана услуга получи имотна облага, която не му се следва, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до две години и с глоба от сто до триста лева. (2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно или облагата е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до три години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред. (4) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. от НК. От събраните по делото доказателства не се установи категорично подсъдимата да е получила имотна облага - 250 лева в банкноти за оказана от нея услуга - водене на раждане, която не й се следва. При обсъждане противоречията на доказателства съдът изложи съображения защо не дава вярна на показанията на свидетелите И., Г., Н.Т. и И.Т.. Освен констатираните вътрешни противоречия в тези показания, съдът съобрази, че тези свидетели са близки на Б. и съпруга й, които са конституирани като граждански ищци в наказателния процес и са пряко заинтересовани от цялостния изход на делото. Поначало няма никаква процесуална пречка престъплението по чл. 227б, ал. 1Чл. 227б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Търговец или предприемач по Търговския закон, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. (3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, както и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Комисията за финансов надзор за изпадане на застраховател или презастраховател в неплатежоспособност, съгласно Кодекса за застраховането, не са извършили това. от НК да бъде доказвано и само със свидетелски показания. Те обаче трябва да съдържан непротиворечива информация относно главните факти, подлежащи на доказване, да са конкретни, последователни, да са дадени добросъвестно и да кореспондират помежду си. Изброените по - горе гласни доказателства не покриват всички тези критерии. Както бе посочено по горе от тези гласни доказателства не се установя категорично нито кога и дали подсъдимата е поскала пари за себе си, нито от кого ги е поискала и кой, кога и къде й ги дал, както и дали тя ги е приела и къде. По тези обстоятелства всеки един от свидетелите заявява различни версии, които вътрешно си противоречат, а в някои части взаимно се изключват. Така например в показанията си И. твърди, че подсъдимата поискала парите при разговор с Г. сутринта около 07.30 часа, като последната й заявила, че подсъдимата искала тази сума. Самата Г. твърди, че подсъдимата поискала парите от нея и от И., но в по - късен момент - когато се върнали в болницата, след покупките за детето. От своя страна пък Н.Т. твръди, че чула от Г. пред вратата на родилното да казва на И., че трябва да се платят на подсъдимата 250 лева. И.Т. пък заявява, че чул след раждането подсъдимата да казва, че й дължат 250 лева за услугата. В показанията си св. Н.Т. сочи, че съпругът й дал парите на св. Г., а съпругът й св. И.Т. заявява, че дал парите на леля си - св. И., която влязла вътре и дала парите. Всъщност единствените които твърдят, че са дали парите лично на подсъдимата и тя ги е приела са свидетелките И. и Г., майки на двамата граждански ищци и баби на починалото дете, които както вече бе посочено, са пряко заинтересовани от изхода на делото. Отделно от това и тази част от показанията им не изяснява точно механизма на предаването и приемането на парите.

Ето защо при липсата на категорични и безспорни доказателства, на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК, съдът призна подсъдимата Е. М. за невинна и я оправда, и по обвинението за извършено престъпление по чл. 227б, ал.1Чл. 227б. ⚖️ Практика (2) (Нов - ДВ, бр. 107 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Търговец или предприемач по Търговския закон, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. (3) С наказанието по ал. 1 се наказва и прокуристът, който не е изпълнил задължението си по чл. 626, ал. 3 от Търговския закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С наказанието по ал. 1 се наказват и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Българската народна банка за изпадане на банка в неплатежоспособност, съгласно Закона за кредитните институции, както и лицата, които, като са били длъжни да уведомят Комисията за финансов надзор за изпадане на застраховател или презастраховател в неплатежоспособност, съгласно Кодекса за застраховането, не са извършили това. от НК.

С оглед оправдателната присъда съдът отхвърли изцяло предявените граждански искове, като неоснователни и недоказани.

Отново с оглед на оправдателната присъда по двете обвинения и на основание чл. 189, ал. 4Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК съдът присъди направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

В този смисъл съдът произнесе присъдата си.

Свързани документи: Решение от 02.05.2012 по внохд 47/12 АпС - Варна