Присъда № 70/04.07.2014 НОХД № 302/2014 ОС Варна

   Присъда № 70/04.07.2014 НОХД № 302/2014 ОС Варна

Присъда № 70/04.07.2014 НОХД № 302/2014 ОС Варна Наказателно дело от общ характер № 70/2014 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение) .

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Е.С.: роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан, лекар в МБАЛ „Св. Анна” гр. Варна, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ: На 26.04.2011 г. в гр. Варна причинил смъртта на Галин Александров Ч. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност в качеството на акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, като не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил виновно чл."81, ал. 1 и ал. 2, т.1 от Закона за здравето ; глава XIX, чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (30) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32/2008 г. на МЗ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/96 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 57, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в МБАЛ „Св. Анна"; чл. 8, б. „г" от Алгоритъма на ЛДД в РО при МБАЛ „Св. Анна", поради което и на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 302 ПО ОПИСА ЗА 2014 ГОДИНА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

На 17.03.2006 год. във Варненският окръжен съд образувано производство от първа инстанция е внесен обвинителен акт № 42 на Варненска окръжна прокуратура против подсъдимия П.Е.С., за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК за това, че на 26.04.2011 год. в гр. Варна причинил смъртта на Г.А. Ч. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност в качеството на акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, като не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил виновно следните нормативни разпоредби: - чл."81, ал. 1 от Закона за здравето : „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване.", и ал. 2, т. 1 от същия закон: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ"; - глава XIX, чл. 1 от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32/2008 г. на МЗ: „"Акушерска спешност" означава синдром или нозологичнаединица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок: ...1.2. остра кръвозагуба, усложнена или не от коагулопатия, причинена от ... предлежаща плацента, кръвотечения на плацентарния период, предлежащи съдове (остра кръвозагуба на плода); 1.3 други патогенетични варианти на шок или предшоково състояние, причинени от: ...преждевременно отлепяне на нормално прикрепена плацента; - чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/96 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения : „Лекарите в отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния; - чл. 57, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в МБАЛ „Св. Анна": „Лекарите в отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента."; - чл. 8, б. „г" от Алгоритъма на ЛДД в РО при МБАЛ „Св. Анна", утвърден от началника на отделението: „Индикации за спешни операции се поставят в родилната зала по време на първия и втори период на раждането при данни за остра асфиксия на плода, кръвотечения в хода на раждането и плацентарния период. Кръвотечения по време на бременността във втория и трети триместър, причинени от патологични предлежания и отлепване на плацентата."

В съдебно заседание като частни обвинители са конституирани А.Ч. и Г.Ч.. Представителят на прокуратурата поддържа обвинението, моли подсъдимият да бъде признат за виновен, да му се наложи наказание към минималния размер, изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Процесуалните представители на частното обвинение излагат доводи за виновността на подсъдимия и правят искане да му се наложи наказание към средния размер, което да е отложено с подходящ изпитателен срок. Защитникът на подсъдимия излага становище, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което следва да бъде постановена оправдателна присъда. По време на съдебното следствие подсъдимият С. не се признава за виновен, счита че е направил всичко зависещо от него за опазване здравето и живота на родилката и бебето й. Моли за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Съпрузите Д. и А.Ч. ***1 год. те очаквали раждането на първото си дете, като терминът на Ч. бил определен за началото на май 2011 год. Бременността на жената протичала нормално, без каквито и да било усложнения и била наблюдавана от св.С.З., който работел като гинеколог в МЦ „Ева" гр. Варна. На 05.04.2011 год. бил извършен последния преглед при З., като на същата дата той издал на Д.Ч. направление на бременна до родилно заведение, като преди това й били направени всички необходими изследвания, при които също нямало отклонение от нормите. Вечерта на 24.04.2011 год. свидетелите Ч. били в дома си и гледали телевизия. След 20.00 часа Ч. усетила, че й изтичат околоплодните води и отишла до тоалета /общо помещение с банята/. Там установила, че й изтичат околоплодните води и те били премесени със съсиреци кръв, които паднали на пода на банята и я изцапали. Тя се изплашила и извикала на съпруга си, показала му какво се е случило и му поръчала да вземе предварително приготвения багаж и да тръгват към болницата. През това време св.Ч. се измила и облякла. Тъй като изтичането на околоплодните води продължавало, тя сложила нагъната хавлия за баня с лилав цвят на седалището си. Ч. откарал съпругата си в родилно отделение на МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, което преди това били посетили, за да разберат какво ще им е необходимо за раждането, тъй като решили, че то ще се извърши в това медицинско заведение. Свидетелите решили, че няма да избират предварително екип за раждането, тъй като не смятали това за нужно с оглед безпроблемно протичащата бременност. Пристигнали в болницата към 21.00 часа. По това време дежурен лекар в отделението бил д-р П.С., а дежурна акушерка- Р.Г.. Г. отвела Ч. в приемния кабинет, а тъй като Ч. бил забравил документите, издадени от д-р З. от МЦ „Ева” и личната карта на Ч., му казала отиде и да ги донесе. Той се върнал до дома си, взел документите, обадил се на майка си – св.Г.Ч. уведомил я, че съпругата му ражда и тъй като тя пожелала да го придружи до болницата, отишъл до домът й, който бил наблизо за да я вземе. Когато двамата се върнали в болницата около 21.30 часа, Д.Ч. вече била приета в отделението и не могли да я видят. Г. попълнила документите и ги дала на Ч. да ги завери на регистратурата, което той сторил. Когато се върнал, св.Г. му казала, че съпругата му няма разкритие и контракции и скоро няма да роди, че е сложена на системи за предизвикване на контракции, записала тел. му номер и му казала да се прибере, а ако има промяна в ситуацията ще му се обадят. Докато А. и Г.Ч. били пред родилното отделение, излязла св.П., работеща като санитарка, и предала на Ч. торбичка с дрехите на Д.Ч. и хавлиената кърпа, но тъй като същата била изцапана те й казали да я изхвърли. След това двамата послушали съвета на Г. и се прибрали в домовете си.

Когато се върнал в дома си, св.Ч. първо измил банята, след това се изкъпал и си легнал. След като приела в приемното отделение Д.Ч., св.Г. уведомила подс. С., че има пациентка с оплакване от прокървяване. Г. започнала попълването на необходимата документация- История на бременността и раждането № 6044, в която в графата „Насочена към стационара от" отбелязала „Амб. Център „Ева" ЕООД". През това време подс.С. отишъл при пациентката и около 21.45 часа извършил преглед, при който установил 3 см. разкритие, маточната шийка била изгладена, а главичката на плода била високо над входа на таза. Ч. споделила, че няма контракции и че водите, които изтекли у дома й били кървави. В История на бременността и раждането подс.С. вписал съобщените му от Ч. данни, че в 20.30 ч. се е спукал околоплодния мехур. В графата „Цвят на водите" отбелязал „кръвенисти". Ч. била приета в предродилна зала и прегледана и с видеозон, при който преглед подс.С. установил жив плод в главично предлежание, с ниско прикрепена плацента. След това разпоредил да се включи на Ч. система с Окситоцин за стимулация на родилната дейност, тъй като въобще липсвали контракции. При прегледа подсъдимият установил, че няма изтичане на кръвенисти околоплодни води и по-късно същата вечер преправил съдържанието на История на бременността и раждането като изписал върху вече написания текст „бистри”, но тъй като решил, че изглежда неестетично залепил парченце хартия върху преправения текст в графата „Цвят на водите", като коригирал първоначалният текст „кръвенисти” на „бистри". Родилката била поставена на мониторен контрол, при което се установило, че тоновете на плода били около 140 удара в минута, ясни, ритмични, без шумове. Направен бил и запис на хартиен носител на детските сърдечни тонове от 21.59 часа до около 22.25 часа. Извършен бил и стрес-тест, който показал добра реактивност и вариабилност. Подс.С. разпоредил често да бъдат сменяни подложките, за да може да следи кога ще спре изтичането на околоплодните води и главичката ще прилегне към таза и дали има кървене, за каквото съобщила Ч.. Около 22.30 часа той отново прегледал Ч. и установил, че няма родова дейност, че изтичат околоплодни води, че детските сърдечни тонове са ясни и ритмични. Д-р С. влизал още един-два пъти в предродилна зала, за да провери състоянието на родилката, като проверявал дали има напредване на родовата дейност, каквото не установил.

Около 23.45 часа той отново прегледал Д.Ч. при което установил, че въпреки проведената окситоцинова стимулация главата на плода все още била високо над входа на таза, а разкритието - 3 см. При прегледа /т.нар.”туширане”/ ръкавицата му се изцапала с кръв, при което установил леко кървене. Детските сърдечни тонове с добра реактивност, средно около 140 удара в минута. Последното се виждало на монитора, на който те продължавали да се следят, макар и записа на хартиен носител да бил спрян. Подсъдимият провел разговор с Д.Ч. и взел решение за цезарово сечение в спешен порядък, тъй като плацентата била ниско прикрепена и най-вероятно начеващо маргинално отлепване, високо стоящата глава и разкритието от 3 см. При разговора с родилката той споделил, че раждането няма да протече по естествен начин и ще се наложи извършването на секцио. Ч. изразила съгласието си операцията да се извърши вечерта, за да не изпитва болки до сутринта, тъй като от окситоциновата стимулация получила контракции. Организацията в МБАЛ „Св.Анна” – Варна била такава, че вечерно време имало само дежурен лекар – акушер-гинеколог и акушерки, но не и цялостен екип, необходим за извършване на цезарово сечение. Това наложило подс.С. да разпореди събирането на екипа, който бил дежурен през въпросното време. В екипа били включени св.Афред Я. Е.Х.- акушер-гинеколог, св.К.М. - анестезиолог, св. С.Н. - операционна акушерка, св. Н.М.- дежурна акушерка в родилна зала. Докато екипът, необходим за извършване на операцията се събере, започнала подготовката на Д.Ч. за операцията. Подготовката включва избръсването, измиването и дезинфекцията на корема и външните полови органи, поставянето на катетър, взимането на кръв за кръвни изследвания и превеждане в операционната зала. През това време вече не бил извършван мониторен контрол на детските сърдечни тонове, с оглед спецификата на извършването в този момент медицински манипулации. Операцията започнала в 00.55 часа на 25.04.2011 год. и се извършвала от подс. С. и св. Я. Е.Х.. Пет минути по-късно било регистрирано раждането на доносено бебе от мъжки пол, вписано с тегло 3400 грама и ръст 53 см. Впоследствие новороденото било вписано в регистъра като Г.А. Ч.. Веднага след раждането детето било поето и предадено на дежурния неонатолог- св.Т.Г.. Детето не изплакало и предвид тежко депресивно състояние – брадикардия, хипотония и арефлексия , без самостоятелно дишане, Апгар на първата минута от раждането - 2, а на третата – 3. Св.Г. аспирирала кръвенисти материи от оро- назофарингс, започнала реанимация с обдишване, механична стимулация и натриев бикарбонат в пъпна вена. След това свидетелката интубирала детето през устата и го поставила на апаратно дишане. Малко по-късно детето било интубирано назалофарингиално от св.М.Х.- лекар в ОАИЛ, тъй като новороденото се нуждаело от продължителна дихателна реанимация. Едновременно с това затоплили тялото на детето и започнали вливания на глюкозно-солиеви разтвори и 5 %- хуман-албумин. По-късно св.Г. потърсила за консултация д-р П. Златанова - дежурен ординатор в СБАГАЛ гр.Варна, която болница единствено в Североизточна България разполага с необходимата апаратура за лечение на деца в толкова увредено състояние. Последната изразила съгласие с предприетите от св.Г. реанимационни мерки, но отбелязала, че изминалото от момента на раждането време /един час/ е недостатъчно, за да се повлияе състоянието на детето и да се прецени дали е необходимо привеждането му в СБАГАЛ. В следващите два часа св.Г. продължила да полага усилия за стабилизиране и подобряване на състоянието на новороденото. Тъй като предприетите действия не дали положителен резултат, се наложило в 05.00 часа детето да бъде прието за лечение в интензивно отделение на СБАГАЛ гр. Варна, където било поето от св.З.. Тя поставила детето на интрабелодробна вентилация, венозни инфузии, кръвопреливане, многократни корекции на тежката декомпенсирана метаболитна ацидоза. След като д-р Р.Е.- ординатор в СБАГАЛ, поела дежурството от З., назначила рентгеново изследване и консулт с детски кардиолог- д-р П.Ш.. Св. Ш. заварил детето в крайно тежко общо състояние - предтерминално, без възможност за спонтанно дишане, на механична вентилация, с гърчове и изразено забавена сърдечна дейност до 35 удара в минута. Той извършил ехокардиография, но не установил сърдечна малформация. Направен бил и консулт със св.Д., педиатър в СБАГАЛ при извършена трансфонтанелно ехография тя установила дифузен мозъчен оток със съмнение за наличие на мозъчен кръвоизлив в бялото мозъчно вещество. Въпреки предприетите реанимационни и медикаментозни действия от медицинския екип в СБАГАЛ гр. Варна, сърдечно-съдовата слабост на детето се задълбочила и на 26.04.2011 год. в 02.05 часа, по време на дежурството на св.Й. то починало.

Извършената аутопсия на починалото дете установила тежка интра- и перинатална асфиксия, оточно-хеморагичен синдром, ателектази на белите дробове, кръвоизливи в белодробния паренхим, слезката и надбъбреците, хиперплазия на тимуса, дегенеративни промени и цианоза в паренхимните органи, мозъчен и белодробен оток. Причините за смъртта на Г. Ч. са обект на анализ и изводи в заключението на комплексната СМЕ, изготвена в хода на ДП. Според вещите лица това са анемия от феталнакръвозагуба, последвана от аспирация на околоплодна течност и асфиксия на плода. На фона на хипоксемията и хиповолемията са се развили и усложнения: шок с необратима декомпенсация и мултиорганна дисфункция; оточно-хеморагичен синдром, следствие на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, преразпределение на екстра- и интравазалната течност и дисеминирана интравазална коагулация. Съгласно заключението патологичната каскада се задвижва от остра масивна фетална кръвозагуба поради отлепването на плацентата. Доказателство за това е наличието на кръв в околоплодните води. Според експертите инцидентът с масивното кървене от фетален кръвоносен съд е станал през последните 70 минути преди раждането, т.е. в интервала след 23.45 часа на 24.04.2011 год., с оглед документираните данни за детските сърдечни тонове. Поради липсата на хистологичен анализ на плацентата вещите лица не биха могли да отговорят с категоричност относно причините довели до кръвозагубата последвана от изключително тежкото състояние, в което се е родило детето. В съдебно заседание вещите лица поддържат експертизата си, като дават подробни обяснения относно заключението си, макар и да не могат да кажат с точност каква е причината за тежкото състояние, в което се е родило детето, а могат да дадат единствено предположение за това и то изхождайки от своя практически опит. Според вещите лица след приема на Ч. са извършени необходимите клинични, параклинични и апаратни изследвания. Те включват оценка на общия статус /пулс, кръвно налягане, температура/, външно акушерско изследване /измерване на фундус, коремна обиколка, пелвиметрия, аускултация на сърдечните тонове на плода/, влагалищен преглед, вземане кръв за изследване на пълна кръвна картина и хемостаза, ултразвуково изследване на плода, плацентата и околоплодната течност, мониторен запис на сърдечната честота на плода.

Според вещите лица записът не показва страдание на плода на базата на хипоксия. По-нататък, в хода на наблюдението на раждащата, има още един вагинален преглед при постановяване на индикациите за цезарово сечение. Има декурзуси на всеки час след постъпването на Ч. в болницата, като е отбелязано, че сърдечната честота на плода се следят на монитор. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: обясненията на подс.С., свидетелските показания на А.Ч., Д.Ч., Г.Ч., Р.Г., С.З., С.Н., А. Е.Х., Н.М., Й.П., К.М., М.Х., Т.Г., Р.Е., В.Ч., П.З., И.Д., Д.Й., П.Ш., в.л. П.Л., М.Ц. и В.Г., както и от всички събрани по делото доказателства, които са взаимно допълващи се..

Като съобрази събраните по делото доказателства съдът приема за установено от правна страна следното: С оглед на така установеното съдът приема от правна страна, че подсъдимият П.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК за това, че на 26.04.2011 г. в гр. Варна причинил смъртта на Г.А. Ч. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност в качеството на акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" в гр.Варна, като не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил виновно чл. 81, ал. 1 и ал. 2, т.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето ; глава XIX, чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (30) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32/2008 г. на МЗ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/96 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 57, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в МБАЛ „Св. Анна"; чл. 8, б. „г" от Алгоритъма на ЛДД в РО при МБАЛ „Св. Анна".

За да достигне до извод за липса на вина у подсъдимия С. съдът съобрази следните обстоятелства: Подсъдимият С. е бил назначен на 22.02.1988 год. и към датата на деянието е работил като лекар, акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" гр.Варна. Задълженията на подсъдимия са били ясно дефинирани в длъжностната характеристика, приложена по делото. По клаузата на т.2 от раздел “Основни трудови задължения“ на характеристиката, подсъдимият организира, ръководи, контролира, отчита и отговаря за цялостната дейност на персонала по време на дежурство. Според т.3 от същия раздел той преглежда всички новоприети в приемно-консултативния кабинет, оформя ИЗ-то и своевременно докладва на началника на Р.О... В т.4 е предвидено, че: извършва диагностични и лечебни процедури, пункции, катетеризация, туширане, оперативно родоразрешение в родилна зала, и в операционна, специални превръзки, определяне на кръвни групи, започване на кръвопреливане и преливане на биопродукти, като отчита състоянието на болната до завършването им. Т.17 му вменява като дежурен лекар да оформя ИЗ-то на новоприетите, отразява в ИЗ-то всички промени в състоянието на бременните и родилките за извършените от него диагностични и лечебни манипулации след взимане на информирано съгласие от пациентката, описва в ИЗ-то статуса, извършените хирургични манипулации и раждането.

Основният правен въпрос, а именно дали има причинно следствена връзка между действията на подс.С. в качеството му на акушер- генеколог на 24/25.04.2011 год. и настъпилата смърт на Г. Ч. на 26.04.2011 год. На подсъдимия е възведено обвинение, че е причинил смъртта на Г. Ч. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност в качеството на акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, като не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил виновно посочените в обвинителния акт нормативни разпоредби. Професията на подс.С. безспорно е правно регламентирана, защото за упражняването й се изискват специални знания и опитност по силата на нормативен акт, проверен и удостоверен по съответен ред. За нея подс.С. има придобита специалност, разрешение и дългогодишна практика. Едновременно с това професията му е източник на повишена опасност, тъй като в процеса на упражняването й и най-малкото немарливо изпълнение на дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица. Дейността на подсъдимия е такава предвид характера, естеството и степента на рискове, произтичащи за живота и здравето на хората. В разпоредбата на закона са посочени две форми на изпълнителното деяние по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК– незнание и немарливо изпълнение на съответната дейност. Тези две форми са в съотношение на изключване, а не на взаимно допълване, поради което и съдът намира, че е невъзможно едновременното им съществуване, макар и в обвинителния акт да са вменени и двете форми на подс.С.. Незнанието е относимо към непознаване от страна на подсъдимия на дължимите за изпълнение специални правила, а немарливото изпълнение предполага познаване на дължимите правила и въпреки това нарушаване на същите поради най-различни причини. Доколкото никъде в обвинителния акт и в пледоарията на прокурора не се твърди, че подс.С. не е познавал правилата за работа на лекаря акушер-гинеколог, а се твърди единственото немарливо изпълнение на служебните му задължения /а и в диспозитива на ОА са посочени като нарушени единствено разпоредби, касаещи немарливост/, то съдът намира че в мотивите си следва да се ограничи единствено в тяхната преценка.

Разпоредбата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК е бланкетна норма, която следва да бъде запълнена с нарушените от подсъдимия правила и норми от съответен нормативен акт /правилник, наредба, инструкция, заповед, технологични правила и др./ Подс.С. е обвинен, че е нарушил изискванията на чл.81, ал.1Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето : „Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, и ал.2, т.1 от същия закон: „Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ". Съдът намира, че тази разпоредба е пожелателна, тя касае принципни положения, които не съдържат правила за дължимо поведение, което да не е било спазено от подсъдимия. Нещо повече никъде в обвинителния акт не се твърди, че Ч. е била лишена от достъпна медицинска помощ – напротив изложено е, че веднага след приемането й в родилно отделение на МБАЛ „Св. Анна" такава й е била оказана, чрез извършване на преглед, назначаване на терапия, проследяване на състоянието и т.н. Помощта е била достъпна за пациентката, своевременно оказана и достатъчна като обем от работа на подсъдимия, опериращия екип и медицинския персонал в следоперативния период. По отношение на качество на оказаната медицинска помощ с оглед заключението на СМЕ се установява, че са извършени необходимите клинични, параклинични и апаратни изследвания от подсъдимия и в тази насока не са констатирани пропуски.

Следващото нарушение, с което е запълнена нормата на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК е нарушение от страна на С. на глава XIX, чл.1Чл. 1. ⚖️ Практика (3) (1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1991 г.) Наказателният кодекс има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. (2) За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях и установява случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание. Раздел II. Предели на действие на Наказателния кодекс от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32/2008 г. на МЗ: „Акушерска спешност" означава синдром или нозологична единица, които представляват непосредствена заплаха за живота на майката и/или плода. Следните синдроми и нозологични единици също се приемат за акушерска спешност независимо дали в момента се установяват признаци на шок: ...1.2. остра кръвозагуба, усложнена или не от коагулопатия, причинена от ... предлежаща плацента, кръвотечения на плацентарния период, предлежащи съдове (остра кръвозагуба на плода); 1.3 други патогенетични варианти на шок или предшоково състояние, причинени от: ... преждевременно отлепяне на нормално прикрепена плацента; В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства, установяващи остра кръвозагуба от страна на Ч., нито пък такива водещи до заключението, че било налице пълно или частично отлепяне на плацентата и това да е представлявало заплаха за майката или детето. Вярно е, че съдът приема, че е било налице кръвозагуба в дома на Ч., но това не е представлявало остра кръвозагуба, нито пък е било налице частично или пълно отлепяне на плацентата, които да могат да се подведат под изложените по-горе медицински критерии, поради което и с оглед коментираните вече заключения на вещите лица по СМЕ, съдът намира, че подс.С. не е нарушил тези изисквания.

Следващото нарушение, за което С. е обвинен е, че е нарушил и чл.17, ал.2, т.4 от Наредба № 16/96 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения : „Лекарите в отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на болния и чл.57, ал.2, т.5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в МБАЛ „Св. Анна": „Лекарите в отделението осигуряват незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента." В хода на съдебното следствие не се установи състоянието на Д.Ч. да се е влошило, напротив то е останало без промяна от приемането й в родилно отделение до извършване на цезаровото сечение. Към секциото се пристъпило не поради данни за влошаване състоянието на Ч. или поради данни за страдание на плода, а по комплексни показатели, а именно ненапредване на раждането въпреки окситоциновата стимулация, разкритието й остава 3 см., все още високо стояща глава на плода и вероятно начеващо маргинално отлепване. Предвид изложеното и с оглед коментираните по-горе заключения на вещите лица по СМЕ, съдът намира, че подс.С. не е нарушил тези изисквания.

Последното нарушение в извършването, на което е обвинен подс.С. е това по чл.8, б.„г" от Алгоритъма на ЛДД в РО при МБАЛ „Св. Анна", утвърден от началника на отделението: „Индикации за спешни операции се поставят в родилната зала по време на първия и втори период на раждането при данни за остра асфиксия на плода, кръвотечения в хода на раждането и плацентарния период. Кръвотечения по време на бременността във втория и трети триместър, причинени от патологични предлежания и отлепване на плацентата." Именно тази последна разпоредба, с която подсъдимият е обвинен, че упражнявайки лекарска професия и не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение при наличие на данни за това, с което е станал причина за настъпилия смъртен резултат, следва да бъде подробно разгледана от съда. Тук съдът следва да даде отговор на въпроса дали подс.С. се е забавил при вземането на решение за родоразрешение чрез секцио и от кой момент са били налице данни за това.

Съдът кредитира напълно показанията на св.Ч. относно обстоятелството какво се е случило в дома им преди да отидат до болничното заведение. Тези показания са искрени, последователни и безпротиворечиви. Макар и да имат процесуалното качество на частни обвинители и от там да може да се направи извод за известна заинтересованост от изхода на делото, съдът приема показанията им за достоверни, съобразявайки всички доказателства по делото. От техния разпит се установява, че след 20.00 часа вечерта, около 20.30 часа Ч. усетила, че й изтичат околоплодните води и отишла в банята на дома си. Там установила, че освен силно изтичащи околоплодни води на пода на банята паднали и немалко на брой съсиреци. Д.Ч. се изплашила и извикала съпруга си, като му поръчала да вземе предварително приготвения й багаж и да се приготви да я откара в МБАЛ Св.Анна, а през това време тя се измила, сложила си хавлиена кърпа на седалищните части, тъй като се притеснявала, че по друг начин ще се изцапа и двамата тръгнали към болницата. И двамата свидетели обясняват, че освен околоплодни води в дома им изтекли кръв и съсиреци, които не били малко количество, тъй като била нацапана почти цялата баня. Св.Ч. обяснява, че някои от съсиреците били с големина около 1 см., тъй като когато измил банята по-късно същата вечер, се наложило да вдигне решетката на канала, тъй като те не минавали през нея, а тя била с отвори около сантиметър. Съдът намира тези показания за достоверни и приема, че действително св.Ч. е видяла изтичащите си околоплодни води, които били придружени с кръв, каквато има винаги при спукване на околоплодния мехур. Също така, с оглед разясненията на вещите лица, те са придружени и със слуз, която се получава при разширението на шийката на матката, като първо изпада и слузната запушалка. Изглаждането на шийката също е възможно да е придружено с изтичане на известно количество кръв. Заедно с околоплодните води се отделя и верникс казеоза, т.е. парченца мастна тъкан, с която е обвит плода и те също биха могли да се оцветят в розово-червената гама. Имало е и съсиреци, които са причинени от вероятно маргинално отлепяне на плацентата, т.е. отлепяне само на ръба, което е много малко по обем и може да предизвика кървене, но не представлява такава опасност за майката или детето, каквато би било частично или пълно отлепяне на плацентата. При тези обстоятелства не може да се приеме, че кръвотечението в дома на Ч. е било изключително голямо. То е съставлявало сбор от всичко описано по-горе.

За да достигне до този извод съдът взе предвид и направените преди и след извършването на операцията кръвни изследвания, от който се установява, че хемоглобина на Д.Ч. е паднал само с 10 единици. Вещите лица обясняват, че това е много малка разлика дори само ако се вземе предвид извършеното цезарово сечение, при което също има загуба на кръв. От тези показатели съдът прави извода, че кървенето в дома на Ч., дори при налично маргинално отлепяне на плацентата не е било толкова голямо, че да повлияе на нейните кръвни показатели съществено, а от там и да доведе до страдание на плода. За случилото се в дома й, Ч. е уведомила приемащата я акушерка и след това и подсъдимия, който е отишъл да я прегледа. С оглед на казаното му, С. е предприел всички прегледи, чрез които да установи дали действително е налице проблем, за какъвто съобщава родилката. Той не установил кръвотечение, което да го притеснява - частично или пълно отлепяне на плацентата. Св.Ч. обяснява, че и когато е станала от стола за преглед е видяла, че са капнали няколко капки кръвенисти води и след това е чула С. да разпорежда на акушерките да сменят по-често предложките й за да следи какво е състоянието й, но самата свидетелка не съобщава след приемането й в болницата да е имала силно кръвотечение още по-малко отново да е видяла съсиреци, т.е. да свидетелства за състояние, което да говори за наличен проблем при майката или бебето. Това съдът не намира за противоречие с приетото по-горе, тъй като от разпита на вещите лица се установява, че при евентуалното маргинално отлепяне на плацентата е възможно да е налице тласъчно кървене и след като Ч. е изкървила в дома си, след това кървенето да е спряло или намаляло до такава степен, че да се приеме за нормално при раждането от лекаря.

Нов тласък на кървенето се е появил при последния преглед извършен от С. в 23.45 часа, когато е взето решение за извършване на секцио. Това е отразено от него в медицинската документация като е вписано, че при прегледа е установено кървене и една от причините за предприемане на оперативно родоразрешение е вероятно маргинално отлепяне. Това се потвърждава и от разпита на всички присъствали по това време в болницата – св.Г., М. и дошлия по-късно Е.Х.. Първите две са акушерки и в задълженията им е да наблюдават родилката и да изпълняват разпорежданията на лекаря. Е.Х. е лекаря, извикан по спешност за извършване на операцията. И тримата са категорични, че кръвотечение от родилката не са забелязали. Двете акушерки обясняват, че предложките са сменяни, но по тях е имало изтекли само околоплодни води, но не и кръв. Не може тези показания да се изключат само защото тримата са работили по същото време при същия работодател. Не може да се приеме, че тяхната цел е да оневинят подсъдимия, те реално не са в някаква зависимост от него, С. не е техен работодател, не съществува и някаква друга зависимост, от която съдът да приеме, че не следва да кредитира показанията им, дори св.Е.Х. към момента на депозиране на показанията си пред съда работи в друго болнично заведение и в друг град, така че не може да се приеме, че по някакъв начин е заинтересован от изхода на делото.

При установените обстоятелства не може да се приеме, че при постъпването си в болницата при Ч. са били налице обективни обстоятелства, от които С. да направи извод, че се налага спешно родоразрешение чрез извършване на секцио. Той безспорно е бил уведомен от Чукарнска за наличието на кръв в дома й, но признаци за изтичане на голямо количество не е установил. Въпреки това С. е извършил всички необходими процедури по установяване на действителното състояние на родилката и детето. Според вещите лица, разпитани в с.з, след приема на Ч. са извършени необходимите клинични, параклинични и апаратни изследвания. Те включват оценка на общия статус -пулс, кръвно налягане, температура, външно акушерско изследване -измерване на фундус, коремна обиколка, пелвиметрия, аускултация на сърдечните тонове на плода, влагалищен преглед, вземане кръв за изследване на пълна кръвна картина и хемостаза, ултразвуково изследване на плода, плацентата и околоплодната течност, мониторен запис на сърдечната честота на плода. В хода на наблюдението на раждащата има още един вагинален преглед при постановяване на индикациите за цезарово сечение. Има декурзуси на всеки час след постъпването на Ч. в болницата, като е отбелязано, че сърдечната честота на плода се следят на монитор. Експертите са категорични, че данните от проведените прегледи и изследвания при родилката не предполагат по-различно от обичайното наблюдение и схема на поведение, както по отношение на бременната, така и по отношение на плода.

Състоянието на бременната, при приемането й не е налагало незабавно родоразрешение. По-нататък в хода на раждането не са възникнали индикации от страна на майката за спешно родоразрешение. По начало родоразрешението чрез Цезарово сечение е предприето по комплексни показания, като такива са посочени: ниско прикрепена плацента, вероятно начеващо маргинално отлепване", не напредване на раждането, въпреки окситоциновата стимулация разкритието остава 3 см., високо стояща глава на плода. Според експертите Цезаровото сечение е извършено в рамките на дефиницията за спешност, посочена в стандарта по акушерство и гинекология. Не е посочено като индикация за секциото страдание на плода. Според вещите лица не може да се каже кога е възникнала асфиксия, т.е. - кога са възникнали показания и от страна на плода за Цезарово сечение. Не са отбелязани промени в сърдечната честота на плода, които според декурзусите и свидетелските показания на акушерките са проследявани с монитор. Вещите лица са категорични, че от гледна точка на индикациите за цезарово сечение няма забавяне във вземането на решението за операция и осъществяването й.

Поради наличието само на един мониторен запис на сърдечната честота на плода не може да се каже кога е възникнало страданието на плода и дали от тази гледна точка има забавяне на изпълнението на решението за секциото, но те излагат своите изводи, че това се е случило в последните 70 минути преди извършване на операцията, тъй като такива данни преди това не са съществували.

Не е налице и грешка при назначаването на окситоцинова стимулация на раждащата. Категорично се опровергава загатнатото от страна на защитата, че този препарат е приложен с цел да се подтисне маргиналното отлепяне. Вещите лица са категорични, че при евентуално отлепяне на плацентата при приложението на Окситоцин проблема би се задълбочил, а по никакъв повод този препарат не би спрял кръвотечението, ако има такова. При установено отлепяне на плацентата Окситоцин може да се приложи само ако е налице пълно разкритие на родилката от 9-10 сантиметра, за да се роди бебе по естествен начин, но не и при разкритие от 3 см., каквото е в настоящия случай.

На следващо място в.л. Ц. е категоричен, че при извършения ултразвуков преглед не се установява пълно или частично отлепяне на плацентата на Ч.. Експерта обяснява, че именно това е начина за изследване при подобно съмнение, категоричен е, че данни за такъв проблем не се установяват от приложената по делото снимка от това изследване. Това е обективно доказателство, което по никакъв начин не зависи от подсъдимия, а отразява състоянието на пациента в момента на извършване на изследването. Другото обективно и независещо от подсъдимия доказателство е направения запис на сърдечните тонове на плода. Експерта Ц. е категоричен, че при преглед на този документ не се установява страдание на плода в 22.30 часа, когато е приключил записа, което да е индикация за необходимост от спешно родоразрешение. Реално доказателства за наличие на проблем при Ч. и нейното бебе до 23.45 часа, когато е взето решение за извършване на операция, не са налице по делото. След този час също не са налице доказателства за страдание на плода или майката. Дори св.Ч. не съобщава за такива. Тя обяснява, че С. й е обяснил, че няма да може да роди по естествен път и при всички случаи това ще стане чрез операция, при което сама тя е поискала това да стане по-бързо, с оглед обстоятелството, че вече изпитвала родилни болки. Самата свидетелка заявява, че не е забелязала някой от лекарите или екипа, които видяла при престоя й до този момент в болницата да изглеждал притеснен от нещо.

В назначената експертиза и от разпита на вещите лица в с.з. също не може по категоричен начин да се даде отговор на въпроса от кой момент е възникнало страдание на плода и реално каква е причината за тежкото състояние, в което се е родило бебето. По делото са налице показания на лекарите, приели бебето Г. Ч. на лечение в СБАГАЛ-Е., Ч., З., Домова и Й., които заявяват, че според тях, за да се роди дете в толкова увредено състояние, то страданието на плода е трябвало да е продължителност от няколко часа. Съдът приема показанията им за достоверни, като те излагат своите съждения, изхождайки от крайния изход за бебето. Лекарите са положили всички необходими усилия, за да подобрят състоянието на бебето, но това не е станало. Изхождайки от опита си и от проведеното лечение, тези свидетели заявяват, че страданието на плода е било продължително, но никой от тях не може да каже с точност колко е продължило това продължително страдание. Нито един от тези свидетели не е присъствал на приемането на родилката в МБАЛ Св.Анна, нито пък на раждането. От обективните данни по делото, които вече нееднократно бяха коментирани, категорично страдание на плода към 22.30 часа не е имало, а от записванията в ИЗ след този час също не се установяват данни за страдание на плода, поради което не могат да се приемат твърденията на тези свидетели, че плода е страдал часове наред, преди да бъде извършено секциото. Съдът отново трябва да се позове на изготвената по делото експертиза, при която вещите лица са категорични, че страдание за плода е настъпило в последните 70 минути преди да бъде извършена операцията.

В.л. Л. обяснява, че причина за смъртта на бебето е хипоксия, като част от нея е асфиксията, за каквато се говори при Г. Ч.. Има 4 вида хипоксии, като химичната и механичната категорично са отхвърлени в този случай. В настоящият случай е възможно да се приемат циркулаторнта и анемичната хипоксия, като и за двете по делото са налични данни. Категорично от направените изследвания след раждането бебето е с анемия и също така по делото са налични данни за кръвоизлив, макар и не чак толкова голям при майката / Ч. свидетелстват за наличие на кръв и съсиреци в дома им/, но този кръвоизлив е бил не толкова продължителен, тъй като Ч. обяснява, че докато е усетила изтичането на водите си е отишла в банята и там е видяла и изтичащата кръв. Толкова обилно изтичаща околоплодни води и кръв при отиването й в болничното заведение вече не е имало. Вещото лице обяснява, че при тази кръвозагуба, организма на майката сам си е набавил кръв за да компенсира кръвозагубата от депата си, който са слезка и друга органи, като такова депо е и плацентата, от където също може да е набавено количество кръв. Вещото лице заявява, че по този начин се е включила една последователност, един порочен кръг и каскада от злополучни елементи, които са довели до тежкото състояние на детето. В с.з. вещото лице също така обяснява, че тези първоначални промени е възможно да не се отразят на сърдечните тонове на детето, но след като това не се отразява на сърдечните тонове на детето и от останалите обективни изследвания също не се установяват проблеми при майката или детето, то тогава няма как на подсъдимият да бъде вменено някакво задължение, което да не е изпълнил и в следствие на което да е настъпил неблагоприятния резултат за бебето.

В.л. Ц. обяснява, че при наличната медицинска документация поведението на С. е било правилно с включването на окситоциновата стимулация и опита раждането да се извърши по естествен път. Категоричен е, че от записа на сърдечните тонове на бебето не се виждат децелерации, който в противен случай биха означавали страдание за плода. Констатира леко намалена вариабилност на този запис, но е категоричен, че това не е признак за страдание на плода. В.л. Г. също обяснява, че водещата причина за рязкото анемизиране на плода е рязката кръвозагуба /като уточнява, че за бебе голяма кръвозагуба е и от порядъка на 200 мл.кръв/. За да се стигне до толкова тежки увреждания е възможно тази хипоксия да се е развила в последните 70 мин преди извършване на секциото, тъй като при доносен плод много по бързо се развиват пораженията върху централната нервна система и другите органи. Трите вещи лица са категорични, че хипоксията не се е развила в последните 10 мин. от започване на операцията до изваждане на плода, тъй като пораженията върху бебето в този случай не могат да бъдат като констатираните при него.

При тези обстоятелства съдът намира, че не може да направи извод за наличие на причинна връзка между действията на подсъдимия, времето на неговите действия и крайния резултат по делото. При наличието на обективни данни за липса на проблем при майката и страдание на плода от постъпване на Ч. в болницата до момента на извършване на операцията, при извършените прегледи и изследвания на родилката и плода, от които не се установява отклонения от нормалните показатели, то за С. не е съществувало задължение да предприеме поведение различно от стореното от него. Не се установяват действия в нарушение на установените правила за действия на лекаря-генеколог, които да бъдат приети като немарливо отношение, поради което и не може да се приеме, че той е извършил вмененото му престъпление. Като прецени, че деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, съдът счете, че следва да постанови оправдателна присъда, тъй като чл.303Чл. 303. ⚖️ Практика (1) (1) Присъдата не може да почива на предположения. (2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Признаване на подсъдимия за невинен НПК визира, че никой не може да бъде осъден на базата на предположение и обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин. В изпълнение на задължението си по чл.84Чл. 84. ⚖️ Практика (20) (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци. (2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс. Молба за предявяване на граждански иск НПК да събере служебно и други доказателства относно фактическите положения, релевантни за установяване на фактите, включени в предмета на доказване, съдът изчерпа всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на обективна истина по делото. Съдът като изпълни задължението си да изясни, обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, намира че в настоящият процес не са събрани доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен начин, поради което и на осн.чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата НПК оправда обвиняемия П.Е.С. по възведеното му обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК. Водим от горното съдът постанови присъдата си.

г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

НОХД № 302 по описа за 2014 година

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение

На четвърти юли две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НАНКИНСКА

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.М. Г.П.

П Р И С Ъ Д И:

ОПРАВДАВА подсъдимия П.Е.С.: роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, женен, не осъждан, лекар в МБАЛ „Св. Анна” гр. Варна, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ: На 26.04.2011 г. в гр. Варна причинил смъртта на Галин Александров Ч. поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- лекарска дейност в качеството на акушер-гинеколог в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна, като не предприел спешно родоразрешение чрез цезарово сечение, с което нарушил виновно чл."81, ал. 1 и ал. 2, т.1 от Закона за здравето ; глава XIX, чл. 1Чл. 1. ⚖️ Практика (30) Този закон урежда обществените отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. от Медицински стандарт „Акушерство и гинекология", утвърден с Наредба № 32/2008 г. на МЗ; чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/96 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения; чл. 57, ал. 2, т. 5 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на родилно отделение в МБАЛ „Св. Анна"; чл. 8, б. „г" от Алгоритъма на ЛДД в РО при МБАЛ „Св. Анна", поради което и на основание чл. 304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК ГО ОПРАВДАВА по първоначално възведеното обвинение по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд гр. Варна в 15-дневен срок от днес.