Решение № 297/26.06.2017 ВНОХД № 207/2017 АпС София

    РЕШЕНИЕ № 297/26.06.2017 ВНОХД № 207/2017 АпС София

    Присъда: Софийски градски съд, НОХД № 5599/13г., признава подсъдимия Михаил Маджунов за ВИНОВЕН и му налага наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, изпълнението на което е ОТЛОЖЕНО за срок от четири години. Лишен е и от право да упражнява лекарска професия за две години и шест месеца. Подсъдимите Юлиян Д. Рангачев и Иглика П. Станчева също са признати за ВИНОВНИ и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което е ОТЛОЖЕНО за срок от три години. Подсъдимият И. Н. Т. е ОПРАВДАН.

Решение № 297/26.06.2017 ВНОХД № 207/2017 АпС София Наказателно дело от общ характер № 297/2017 г. пред Апелативен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и НАЛАГА условна присъда (отложено изпълнение).

С присъда № 300 от 24.11.2014г. по НОХД № 5599/13г. Софийски градски съд, НО, 35 състав е признал подсъдимия Михаил Маджунов / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 08 и 16.12.2010г. в [населено място], в УМБАЛЦарица Йоанна, находяща се на [улица] като лекар, гл. асистент в клиника по УНГ болести при независимо съпричинителство с Юлиян. Д. Рангачев. и Иглика. П. Станчева., причинил смъртта на Гергана . П. Илиева., ЕГН [ЕГН], настъпила на 23.12.2010г. вследствие на кръвоизлив от оперативна рана, довел до хиповолемичен шок и остра сърдечносъдова недостатъчност, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на 08.12.2010г. в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на чл.53 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на т.9.1.1, т.9.2 и 9.2.1 от Медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г. не е изискал определяне кръвната група на пациентката по системите А. и Rh преди оперативна намеса за отстраняване на небните сливици, въпреки високия риск от кървене по време и след операцията, както и като на 16.12.2010г. в нарушение на правилата на добрата медицинска практика и на т.8.4.3 от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35/08.07.2009г., и КП № 120 за хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците, при извършения преглед на И. по повод получен кръвоизлив не поставил адекватна диагноза, не назначил адекватно и достатъчно по обем лечение и без провеждане на консултации и извършване на ревизия на оперативната рана изписал И. от болничното заведение за домашно лечение с антибиотик, без да осигури минимален болничен престой от два дни, по време на който да се направи ревизия, да се извърши комбинирана антибиотична терапия, терапия с кръвоспиращи медикаменти и други симптоматични средства, да се дадат препарати, подсилващи имунитета, за да се преодолее анемичния синдром и да се предотврати повторно обилно кървене, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2, вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го е оправдал за това да е нарушил и Раздел IV, т.13, гр.Ш от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35/08.07.2009г., за това да е нарушил чл.2, т.5 от Закон за здравето, както и за това немарливото изпълнение на дейността да се изразява и в неизискване определянето на кръвна група на пациентката на 15.12.2010г. съобразно повдигнатото му обвинение.

На основание чл. 66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.160, вр. чл.37, т.7Чл. 37. ⚖️ Практика (53) (1) Наказанията са: 1. (нова - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) доживотен затвор; 1а. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) лишаване от свобода; 2. (нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) пробация; 2а. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) 3. конфискация на налично имущество; 4. глоба; 5. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност; 7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 8. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) 9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия; 10. лишаване от военно звание; 11. обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда доживотен затвор без замяна. Раздел II. Видове наказания от НК съдът е лишил подс.М. М. от право да упражнява лекарска професия за срок от две години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Ю. Д. Р. / със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 23.12.2010г. в [населено място], в УМБАЛ [фирма], находяща се на [улица] като лекар, гл. асистент в клиника по УНГ болести при независимо съпричинителство с М. Б. М. и И. П. С., причинил смъртта на Г. П. И., ЕГН [ЕГН], настъпила на 23.12.2010г. вследствие на кръвоизлив от оперативна рана, довел до хиповолемичен шок и остра сърдечносъдова недостатъчност, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на 23.12.2010г. в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на чл.53 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на т.9.1.1, т.9.2 и 9.2.1 от Медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г., не е изискал определяне кръвната група на пациентката по системите А. и Rh, поради което и на основание чл.123, ал.1, пр.2, вр. чл.55, ал.1, т.1Чл. 55. ⚖️ Практика (28) (6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление, се наказва с лишаване от свобода до шест години. от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го е оправдал за това немарливото изпълнение на дейността да се изразява и в забавяне приемането на детето в отделението и диагностичния процес, с насочване на И. като спешно болна за изследване и консултиране при леглото в нарушение на правилата на добрата медицинска практика и на раздел VIII, чл.40 и чл.41 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на чл.22 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УНГ клиника при УМБАЛ [фирма] и на чл.2, т.5 от Закон за здравето съобразно повдигнатото му обвинение.

На основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата И. П. С. /със снета по делото самоличност/ за виновна в това, че на 23.12.2010г. в [населено място], в УМБАЛ [фирма], находяща се на [улица] като лекар-ординатор, асистент в клиника по УНГ болести при независимо съпричинителство с М. Б. М. и Ю. Д. Р., причинила смъртта на Г. П. И., ЕГН [ЕГН], настъпила на 23.12.2010г. вследствие на кръвоизлив от оперативна рана, довел до хиповолемичен шок и остра сърдечносъдова недостатъчност, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на 23.12.2010 г. в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на чл.53 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на т.9.1.1, т.9.2 и 9.2.1 от Медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г., не е изискала определяне кръвната група по системите А. и Rh на Г. И., както и като в нарушение на правилата на добрата медицинска практика и на раздел VIII, чл.40 и чл.41 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] забавила приемането на детето в отделението и диагностичния процес, като не насочила И. като спешно болна за изследване и консултиране при леглото, като след деянието е направила всичко, зависещо от нея за спасяването на пострадалата, поради което и на основание чл.123, ал.4, вр. ал.1, пр.2, вр. чл.54Чл. 54. ⚖️ Практика (34) (1) Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. (2) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК я е оправдал за това да е нарушила чл.22Чл. 22. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда и решава делата в разумен срок. (2) Прокурорът и разследващите органи са длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в този кодекс срокове. (3) (Доп. - ДВ, бр. 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) Делата, по които обвиняемият е задържан под стража, както и когато обвиняемият е непълнолетен, се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела. Глава трета. ОБРАЗУВАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ И СПИРАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО Задължение за образуване на наказателно производство от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на УНГ клиника при УМБАЛ [фирма] и на чл.2, т.5 от Закон за здравето.

На основание чл.66, ал.1Чл. 66. ⚖️ Практика (118) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., попр. бр. 31 от 1982 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. (3) (Отм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г.) (4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е признал подсъдимия И. Н. Т. /със снета по делото самоличност/ за невиновен в това на 23.12.2010г. в [населено място], в УМБАЛ [фирма], находяща се на [улица] като лекар-ординатор, асистент в клиника по УНГ болести при независимо съпричинителство с М. Б. М., Ю. Д. Р. и И. П. И. да е причинил смъртта на Г. П. И., ЕГН [ЕГН], настъпила на 23.12.2010г. вследствие на кръвоизлив от оперативна рана, довел до хиповолемичен шок и остра сърдечносъдова недостатъчност, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като на 23.12.2010г. в нарушение на правилата на добрата медицинска практика, на чл.53 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на т.9.1.1, т.9.2 и 9.2.1 от Медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г. не е изискал определяне кръвната група по системите А. и Rh на Г. И., както и като в нарушение на правилата на добрата медицинска практика и на Раздел II от Медицински стандарт „Анестезия и интензивно лечение”, утвърден с Наредба № 10 /04.03.2010г. неправилно да е преценил ситуацията и състоянието на И. по време на реанимацията и да не е предприел своевременни действия за компенсиране кръвозагубата на детето, както и като не е включил калий във вливаните обемозаместители, което да е довело до спиране на сърцето от хипокалемия и това да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Г. И., поради което и на основание чл.304Чл. 304. ⚖️ Практика (55) Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Съдържание на присъдата от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

На основание чл.45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД съдът е осъдил М. Б. М., Ю. Д. Р. и И. П. С. солидарно да заплатят на П. А. И., ЕГН [ЕГН], 100 000 лв./сто хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2010г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска на П. А. И. за солидарното осъждане на И. Н. Т. с останалите подсъдими. Съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от А. Г. Й., ЕГН [ЕГН] граждански иск от 350 000 лв. /триста и петдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.12.2010г., срещу М. Б. М., Ю. Д. Р., И. П. С. и И. Н. Т.. На основание чл.189, ал.3Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът решава въпроса за разноските с присъдата или с определение. (2) Разноските за преводач на досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в съдебното производство са за сметка на съда. (3) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.10.2025 г.) Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Когато на заинтересованото юридическо лице е наложена санкция, съдът определя частта, която трябва да заплати. (4) Когато подсъдимият бъде оправдан по някои обвинения, съдът го осъжда да заплати само разноските, направени по обвинението, по което е признат за виновен. Възлагане на разноските от НПК съдът е осъдил М. Б. М., Ю. Д. Р. и И. П. С., с посочена самоличност, да заплатят сумата от 11 120 лв. /единадесет хиляди сто и двадесет лева/ - разноски по делото и сумата от 4 000 лв. /четири хиляди лева/ - държавна такса върху размера на уважения граждански иск на П. А. И., а на основание чл.190, ал.2Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство НПК да заплатят по 5 лв. - държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Против присъдата са постъпили въззивни жалби от подсъдимия М. Б. М., чрез защитника му адв.Н. А. и допълнение към жалбата/, от подс.Ю. Д. Р., от подсъдимата И. П. С., чрез защитника й адв.Я. Н. / и допълнение към жалбата/, от поверениците на гражданските ищци и частни обвинители А. Г. Й. и П. А. И. - адв.С. Д. и адв.А. Д./ и допълнение към жалбата/. По повод на така постъпилите жалби е било образувано ВНОХД № 310/15г. на САС, НО, 5 състав. С решение № 197 от 18.05.2016г. по посоченото дело САС е отменил присъдата по отношение на подсъдимия М. Б. М., вкл. в гражданскоправната му част и в частта за разноските, като на основание чл.334, т.4, вр.чл.24, ал.1, т.6Чл. 24. ⚖️ Практика (6) Когато наложените наказания са от един и същ вид, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. от НК е прекратил производството по отношение на този подсъдим. По отношение на останалите подсъдими САС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт. Въззивният съдебен акт е бил предмет на касационна проверка по повод на постъпил протест от С. в прекратителната му част, касационни жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци и от защитниците на подсъдимите С. и Р.. С решение № 261 от 23.02.2017г. по н.д. № 953/2016г. ВКС, ІІ, НО е отменил посоченото по-горе решението на САС в частта, с която е отменена присъдата по отношение на подсъдимия М. Б. М., съответно е прекратено наказателното производство водено против него, и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на същия съд. С решението си върховният съд е оставил в сила решението в останалата му част. При това процесуално развитие на делото, предмет на настоящата въззивна проверка остават от една страна - жалбата на подсъдимия М. Б. М., депозирана чрез защитника му адв.Н. А., с допълнението към нея, а от друга - жалбите на поверениците на гражданските ищци и частни обвинители - адв.С. Д. и адв.А. Д., в частта им касаеща подс.М..

В жалбата на защитника на подс.М. – адв.Н.А., се поддържа, че присъдата противоречи на материалния закон. Събраните на съдебното следствие доказателства не потвърждават описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Моли подс.М. да бъде признат за невиновен. Счита предявения и уважен граждански иск за неоснователен и недоказан. В допълнение към жалбата се излагат съображения, че неправилно съдът е възприел аналитичните принципи за извършване на имунохематологичните изследвания на пациенти, по-конкретно разпоредбите на „ т.9.1.1. - кръвни групи от системата А. на пациенти се определят при всяко постъпване на лечебно заведение в случаите, когато се допуска евентуално кръвопреливане в хода на лечебния процес” и „т.9.2.1- Rh антиген се определя на всички пациенти при постъпване в лечебно заведение в случаите, когато се допуска евентуално кръвопреливане в хода на лечебния процес”. Поддържа, че цитираните текстове на Наредба №9/2006г. не е налице изискване при приемане на пациент в болницата да е задължително изследването на кръвно-груповата принадлежност. Наредбата изисква приемащият лекар да прецени, с оглед общото състояние на пациента, страда ли той от специфични заболявания, които при предприемане на оперативно или друго лечение ще наложат евентуално кръвопреливане. Поддържа, че в конкретния случай състоянието на пациентката при приемането й на 08.12.2010г. не е предполагало евентуално кръвопреливане, поради което от д-р М. не се е изисквало определяне на кръвно-групова принадлежност. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели д-р Л. К., доц.Ц. Ц.-завеждащ детско УНГ, И. Т. и проф.И. Ц., които са категорични, че при операция от сливици хирурзите не са били задължени да се изследва кръвно-групова принадлежност априори, а само когато лекаря прецени, че може да се наложи кръвопреливане. Точно както е отразено и в цитирания медицински стандарт. Направеният от СГС извод в този смисъл е необоснован, тъй като се опровергава категорично от събраните писмени и гласни доказателства в процеса. Възразява се срещу мотивите на СГС, касаещи нарушаване на добрата медицинска практика във връзка с инкриминираната дата 16.12.2010г. Счита, че съдът е бил декларативен и емоционален при кредитиране показанията единствено на родителите на Г. И., без да се обсъдят всички събрани доказателства в тяхната последователност. Необоснован е изводът на съда, че подс.М. е бил лекуващ лекар на Г. И. за престоят й в болницата от 15 до 17.12.2010г., както и че нарушаване на добрата медицинска практика и допуснати нарушения са довели до фаталния изход на 23.12.2010г. Счита за безспорно, че д-р М. не е написал нито един ред в ИЗ №22894/15.12.2010г., което установява, че той не е лекуващ лекар на Г. И.. Първоначално ИЗ е попълнена от приемащият лекар д-р Й., предписаните изследвания и резултати от дежурните лекари д-р Б.Б. и И.Б., а останалите декурзуси е попълнил д-р Л. П.. Епикризата при изписването е изготвена от д-р Л. П., и е подписана от завеждащ клиниката / към 16.12.2010г./ св.Ц. Ц., който отговаря за всички лежащо болни в клиниката. В конкретния случай се касае до екипно лечение на пациентката Г. И. и е категорично, че д-р М. не е лекуващ лекар за периода 15-17.12.2010г. Счита за необоснован извода на СГС за допуснати нарушения от подс.М. в този период, довели до смъртта на пациентката на 23.10.2010г. Поддържа, че е нарушено правото на защита на подсъдимия М. доколкото в обвинителния акт няма повдигнато обвинение за допуснато нарушение и установен преглед на 14.12.2010г. Позовава се на доказателства, които сочат, че Г. И. е била в състояние на дехидратация, както и че след операцията същата е консумирала кока-кола. Това дава тласък на развитието на инфекции в оперативното поле. Поддържа, че доказателствата за тези обстоятелства въобще не са обсъждани от първоинстанционният съд, при което са довели до неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменена изцяло постановената по отношение на М. Б. М. присъда, с която е признат за виновен за престъпление по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Във въззивната жалба на поверениците на гражданските ищци и частни обвинители А. Г. Й. и П. А. И. - адв.С. Д. и адв.А. Д., и допълнението към нея, във връзка с обвинението на подс.М. /л.129-130 от ВОХД 310/15г./ се изразява съгласие с изводите на СГС за неговия принос, при това с най-голяма степен, за настъпването на смъртта на детето. Поддържа се, че присъдата е явно несправедлива и се прави искане за налагане на наказание на подсъдимите /в т.ч. подс.М. / в максималния предвиден в закона размер. Относно предявения граждански иск, моли да бъде уважен този, предявен от А. Й. срещу подсъдимите /в т.ч. М./, тъй като предявеният от нея иск срещу УМБАЛ [фирма] с правно основание чл.49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД не е уважен и заплатен в цялост. По отношение на гражданския ищец П. И. счита, че присъждането на обезщетението по основание и размер е законосъобразно. С жалбите не се правят доказателствени искания, не се сочат други доказателства.

В закрито заседание по реда на чл.327Чл. 327. ⚖️ Практика (1) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Допускането на исканите доказателства се решава в закрито заседание, а когато съдът намери за необходимо - в разпоредително заседание с призоваване на страните. (2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия. (3) Свидетелите и вещите лица, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във въззивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства. (4) Нови свидетели и вещи лица се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото. (5) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Раздел III. Постановяване на решението Призоваване и сл. от НПК настоящият състав призова за разпит вещите лице, изготвили допуснатата от предходния въззивен състав допълнителна съдебно-медицинска експертиза – проф.д-р Г., д-р Г. и д-р С./т.2, л.356 от ВОХД 310/15г./, както и допусна повторен разпит на подс.М.. При новото разглеждане на делото настоящият състав на САС проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което допусна и прие като доказателство допълнителната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф.д-р Г., д-р Г. и д-р С. /т.2, л.356 от ВОХД 310/15г./, допусна и разпита като свидетел Д. Д. М. и изслуша допълнителни обяснения от подс.М..

В пледоарията си по същество пред въззивния съд представителят на С. поддържа, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а правните изводи, обективирани в мотивите към нея, са подробни и по ясен начин посочват въз основа на какви доказателства подсъдимият е бил признат за виновен по предявеното му обвинение. Счита, че видът и размерът на наказанията на подсъдимия са били определени въз основа на доказателствата и на данните за личността на извършителя. Моли като правилна и законосъобразна присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Повереникът на частните обвинителни и граждански ищци адв.Д. поддържа въззивната жалба с посочените основания в частта относно д-р М., включително и за размера на наказанието, както и изложеното в допълнителните жалби. Счита, че първоинстанционният съд правилно е извел фактическата обстановка относно подсъдимия М. и подробно излага в пледоарията си фактологията, която счита за установена. Поддържа, че е защитна тезата на подсъдимия, че изписването на детето е станало от друг лекар, който разпитан като свидетел по делото е заявил, че само е оформил документите по това, което М. му е дал. Сочи като доказателство в тази насока рецепта с подпис на подсъдимия, призната че е издадена от него. Счита за защитна теза това, че други лекари е трябвало да преглеждат и лекуват детето, при положение че има нареждане на Ц., който е потвърдил това като свидетел, а и практиката е била, този който е оперирал, тъй като си знае начина на оперирането, начина на поставянето на шева, той впоследствие да си продължи наблюдението и лечението на пациента. Позовава се на категоричните заключения на двете деветорни експертизи, шесторната експертиза и тройната експертиза, както и двете комисионни експертизи, според които в създалата се ситуация е трябвало да бъде оставено детето за наблюдение в болничното лечение, че е трябвало да се вземе кръв за определяне на кръвната група, и това е най-доброто от гледна точка на лечебната практика и Закона за здравето. Според вещите лица от деветорната експертиза е трябвало да се ревизира операцията. Повереникът излага подробни съображения и счита за неприложимо в конкретния случай ТР № 3/2015 година на ВКС, в какъвто смисъл са указанията на ВКС в отменителното решение. Счита, че първоинстанцоинният съд е допуснал единствено грешка при определяне размера на наказанието, тъй като е подходил със занижен критерий. Позовава се на зачестилия в последно време брой дела за т. нар. „лекарски грешки” и в този смисъл превес трябва да има генералната превенция. Моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде увеличен размерът на наказанието до максимума, който е поискан във въззивната жалба. Гражданският ищец и частен обвинител А. Й. поддържа казаното от повереника си.

В пледоарията си пред въззивния съд защитата на подс.М. - адв.А. на първо място поддържа и обосновава молбата си за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК. Излага подробни съображения, с които обосновава тезата си за нарушаване принципа „non bis in idem” във връзка с наличието на наказателно производство по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 на Конвенцията. Счита, че вменените на подсъдимия деяния по административните дела се препокриват с изпълнителното деяние на престъпление от общ характер по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК и е налице идентичност с обвинението в настоящия процес. Позовава се на стандартите, установени в практиката на съда в С., според които двойното използване на репресия по отношение на едно и също лице, за едни и същи факти, независимо дали са засегнали различни обществени нарушения, представлява нарушение на чл.4 от Протокол №7 на Конвенцията /мотивите по делото З. срещу Русия/. Приложението на тези принципи в настоящия случай води до извода, че водените три отделни наказателни производства, са за едно и също деяние. Счита, че следва да се приложи ТР № 3/2015 година. Алтернативно защитата пледира за оправдаването на подсъдимия по поддържаното му обвинение. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че на 08.12.10г. подсъдимият е оперирал Г. И., като операцията е проведена без никакви усложнения, при спазване на всички правила, и детето е изписано в добро общо състояние. Счита също за установено, че детето е получило инфекция, от която се е развило допълнително влошаване на състоянието му, за която не е виновно нито болничното заведение, нито подсъдимия. Той е дал указания как трябва да се поддържа детето, за да се възстанови след операция. Моли да бъдат взети предвид обясненията на подсъдимия, като подкрепящи се от събраните писмени доказателства и разпитаните свидетели, относно това, че той не е бил лекуващ лекар на детето. Единственото, което е сторил на 16.12.10г. е при извършената визитация, той е прегледал детето, тъй като го е оперирал, както го е прегледал и професора и не са установили необходимост от ревизия на така направената операция. По тази история на заболяването, епикризата нито е подписана, нито има някакво отношение д-р М. към нея. Единствено грижата, че е оперирал дете, го е накарало да провери какво е установил екипа, който го е приел, какви изследвания трябва да се направят. Дал е специални указания на майката, че не бива да напусне болницата, без да извърши изследване в хематологията на детското „Онкоотделение”, което не е извършено. Загрижен за състоянието му е изписал рецепта, като е установил с какъв антибиотик да се лекува детето вкъщи. Детето се влошава доста по-късно, когато д-р М. не е на работа. Поддържа, че причината за смъртта на детето е остра кръвозагуба, което се установява от разпитаната пред САС свидетелка М.. Сочи, че до този случай не се е изследвала кръвногруповата принадлежност при извършване на тези операции. Стандарта дава възможност на опериращия лекар да прецени дали има необходимост. При приема на детето на 23.12.10г. и в самата операционна, не се е коментирало да се извършва кръвопреливане, така че отсъствието на такова изследване не е довело до леталния изход на пациентката. В лична защита подс.М. поддържа казаното от адвоката си. В последната си дума подс.М. моли да бъде уважено искането за прекратяване на наказателното преследване срещу него. Ако не бъде приложено ТР 3/15г. на ВКС, моли да бъде оправдан поради недоказано обвинение.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите доводи, като взе предвид становищата на страните, като се съобрази със задължителния характер на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение по приложението на закона, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в частта относно подсъдимия М. в съответствие с изискванията на чл.314Чл. 314. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. (2) Въззивната инстанция отменя или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция от НПК, намери следното:

Преди да пристъпи към обсъждане жалбите на частното обвинение и на защитата на подс.М. по същество, САС следва да даде отговор на отново поддържаното искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК. Такова прекратяване на наказателното производство е било извършено от предходния въззивен съдебен състав, като по повод на постъпили протест от С. и касационна жалба от частното обвинение, ВКС е отменил решението на САС в тази част и го е върнал за ново разглеждане. В отменителното решение на върховната инстанция са изложени подробни съображения /л.139-144 от н.д.207/17г. на ВКС/ относно приложимостта на правилото „non bis in idem”. Отправени са сериозни упреци към мотивите на решението на предходния въззивен състав, с които е обосновано прекратяването на наказателното производство, водено против подс.М.. Настоящият състав като взе предвид и се съобрази с указанията на върховния съд, дадени с отменителното решение, не прие наличието на двете кумулативно дадени предпоставки за приложението на обсъждания принцип „non bis in idem”, а именно административната процедура по двете административнонаказателни производства, водени против М., да са наказателни по природа /bis/, както и да е налице фактическа идентичност или съществено сходство на преследваните деяния /idem/. Според първото НП № 27-01-А/16.05.2011г. д-р М. е допуснал нарушения по Раздел втори, т. 8.2.3.9, т. 8.2.3.10, т. 8.3.4 и т.8.4.3 от Медицински стандарт по УНГ болести, утвърден с Наредба № 35 от 08.07.2009г. на МЗ, във връзка с чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ. За така констатираните нарушения на основание чл.53Чл. 53. ⚖️ Практика (3) Условията и редът за ликвидация на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. и чл.83Чл. 83. ⚖️ Практика (2) (1) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2006 г.) В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. (2) Санкцията по предходната алинея се налага по реда на този закон, доколкото в съответния нормативен акт не е предвиден друг ред. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след съставяне на акта за установяване на административно нарушение административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Съставеният акт за установяване на административно нарушение се предявява и връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. (4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) При правоприемство на юридическото лице след издаване на наказателното постановление, предупреждението или резолюцията на наказващия орган административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника. Издаденото наказателно постановление, предупреждение или резолюция се връчва на правоприемника. Сроковете по този закон за правоприемника текат от датата на връчване на акта. от ЗАНН, вр.чл.117 и чл.116Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ на него му е наложено наказание „глоба” в размер на 3 000 лева. С второто НП № 27-01Б/16.05.2011г. подсъдимият е наказан за нарушение на ч л. 81, ал.1 и ал.2, т.1 от 33 в частта „своевременност и достатъчност”, във връзка с чл.79 от 33, за това, че като не е оказал своевременна и достатъчна по обем медицинска помощ по време на втората хоспитализация на Г. И.. За настоящия състав също няма съмнение, че посочените нарушения принадлежат към административната сфера на правна регулация. Това обстоятелство, обаче не е достатъчно за претендираното от защитата приложение на чл.6 от ЕКПЧ. В отменителното решение на ВКС са дадени конкретни указания за приложението на тази норма, изразяващи се в необходимост от определяне на „характера и естеството на нарушението, които зависят от два подкритерия – а/обхвата на нарушената норма, свързан с кръга на адресатите, разгледан в контекста на защитените обществени отношения и б/ целта на наказанието, която не бива да се бърка с вида и тежестта на предвиденото от съответната приложима норма наказание по третия критерий Е..” В тази връзка и при тези указания на върховната инстанция, извършеният при повторното разглеждане на делото от настоящия състав на САС анализ на данните от административнонаказателните дела го доведе до следните изводи относно кръга задължени лица, респ. вида и естеството на защитаваните интереси: Адресат на разпоредбата на чл.6, ал.1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ, според изрично указаното в самата норма, са „медицинските и другите специалисти”, които работят в лечебните заведения. Изпълнителното деяние е формулирано от законодателя с изразите „спазване на медицинските стандарти”. Както е посочено в НП медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Макар в хипотезиса на другата, посочена в НП като нарушена правна норма, където обикновено се очертава кръга на адресатите й, да е използвано местоимението „който” /чл.116, ал.1Чл. 116. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. (2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция от 8000 до 20 000 лв. от ЗЛЗ „Който извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 1000 до 5 000 лева.”/ , неправилно би било да се тълкува като приложима към всеки наказателно отговорен субект. Това е така, тъй като логическото и граматическо тълкуване на разпоредбата сочи, че нейни адресати могат да бъдат само лица, които осъществяват определени функции, при това свързани само с болнична медицинска помощ.Нещо повече, вменените като нарушени от д-р М. медицински стандарти се отнасят до строго регламентирани специфични медицински процедури, в резултат на което в още по-голяма степен е стеснен обхвата им. Подобно е положението и с второто НП, където като нарушени норми са визирани такива, отнасящи се до дължима медицинска грижа чл.81, ал.1 и ал.2, т.1 от 33 в частта „своевременност и достатъчност/. Относно вида и естеството на защитаваните интереси, настоящият състав се съгласява и напълно възприе указанията на касационната инстанция във връзка със задължителната практика на ЕСПЧ, съдържаща се в делото „К. и И. срещу България” /жалба 16137/04), т.43, където ясно са очертани маркерите за разграничаване на административната /дисциплинарната/ отговорност от наказателната отговорност. Съобразявайки се с т.39 от цитираното решение, където е указано, какво следва да отчита съдът при преценката си относно характера на едно производство, настоящият състав на САС прие, че предвидените в цитираните по-горе административнонаказателни норми глоби целят да гарантират, че лицата – техен адресат, спазват конкретни професионални правила и поради това имат предимно дисциплиниращ характер, а не и наказателен, чиято цел по правило е възпираща и наказваща. Във връзка с третия критерий на теста Е., касаещ вида и суровостта на санкцията, доколкото същият е даден при условията на алтернативност, неговата важност в случая не е решаваща, тъй като другите критерии, обсъдени по-горе, доведоха настоящия състав до убедително заключение за отсъствие на наказателен характер на осъществената по отношение на д-р М. административна процедура. Внимателният прочит на обстоятелствата, описани в обвинителния акт / тези, за които първостепенния съд се е произнесъл с осъдителна присъда/, съответно в наказателните постановления, касаещи времето, мястото и обстановката при осъществяване на деянията, доведе настоящия състав до извод за отсъствие на елемента idem с оглед прилагане на обсъжданото правилото. Д-р М. е обвинен и осъден за това, че на 08.12.2010г. не е определил кръвната група на пациентката Г. И. и, че на 16.12.2010г. нарушил правилата на добрата медицинска практика и на т.8.4.3 от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35/08.07.2009г., и КП № 120 за хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците. Нарушенията на д-р М., санкционирани по административен ред с НП № 27-01А/16.05.2011г. се отнасят до датата 07.12.2010г., когато той не отразил в предоперативната епикриза задължителни елементи и не я е обсъдил, и до датата 08.12.2010г., когато не е попълнил изцяло оперативния протокол, изписал е преждевременно детето и не е изпълнил назначението за вливане на водно-солеви разтвори. Вижда се, че неопределяне на кръвна група не се открива в това изброяване. Такова нарушение се описва в другото НП № 27-01Б/16.05.2011г., което обаче касае втората хоспитализация на Г. И. и е с очертан времеви интервал 15-16.12.2010г., т.е. излиза извън предмета на сравнение за идентичност, доколкото съдът е постановил оправдателна присъда в тази част. Конкретиката, запълваща съдържанието на визираната като нарушена норма на чл. 81, ал.1 и ал.2, т.1 от 33 , във връзка с чл.79 от 33 относно датата 16.12.2010г., интересуваща процеса, се отнася до липса на описание на локалния статус на оперативната рана и неизвършена ревизия на оперативната рана като дефинитивно решение на възникналия проблем. Сравнението на описанието на фактите в това постановление и в обвинителния акт, съответно присъдата предмет на въззивен контрол, доведе настоящия състав до извод за частична идентичност, касателно неизвършена ревизия на оперативната рана. Частичното припокриване на фактите, обаче не е достатъчно да бъде прието наличието на елемента idem, респ. за приложението в конкретния случай на правилото залегнало в чл.24, ал.1, т.6Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК. По изложените съображения САС при новото разглеждане на делото в отменителната му част по отношение на подс.М., не намери основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6Чл. 24. ⚖️ Практика (13) (1) Не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) деянието не е извършено или не съставлява престъпление; 2. деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; 3. наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност; 4. деецът е починал; 5. след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; 6. спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото; 7. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; 8. деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; 8а. (нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 9. в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд направи искане за прекратяване на наказателното производство; 10. по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство в друга държава. 11. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (2) В случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 9 наказателното производство не се прекратява, ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. Амнистията или давността не са пречка за възобновяване на наказателното дело, ако осъденият направи искане за това или прокурорът внесе предложение за оправдателна присъда. (3) Производството по дела от общ характер се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. (4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Наказателното производство се прекратява на основание ал. 1, т. 8а, ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Освен в случаите по ал. 1, не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъж... от НПК и счете, че за конкретния случай е неприложима задължителната тълкувателна практика на т.д. № 3/15г. на ОСНК на ВКС.

След като отхвърли искането на защитата на подс.М. за прекратяване на наказателното производство, настоящият състав пристъпи към разглеждането на казуса по същество и прие, че фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Във връзка с релевираните в жалбата на защитата на подс.М. доводи, настоящият състав в хода на проведено въззивно съдебно следствие приобщи към доказателствата по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица проф.д-р Г., д-р Г. и д-р С. /т.2, л.356 от ВОХД 310/15г./, показанията на свидетелката Д. Д. М. и допълнителни обяснения от подс.М.. Извършеният собствен анализ на доказателствената съвкупност, вкл. така приобщените нови доказателствени средства и способ на доказване, доведе САС при настоящото разглеждане на делото относно подс.М. до извод, че безспорно са установени от първоинстанционния съд всички факти, включени в предмета на доказване и въз основа на тях са направени правилни фактически изводи. Поради това въззивната съдебна инстанция изцяло възприе фактическата обстановка, установена от Софийски градски съд. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на събраните доказателствени източници, а именно: гласни доказателствени средства -обясненията на подсъдимите, дадени пред съда в рамките на проведеното съдебно следствие, вкл. тези дадени от М. пред настоящия състав, показанията на свидетелите А. Й., Пл.И., А.И., М.Т., Ц.Ц., Л.К., М. М., Б.Б., С.Й., И.Т., И.Ц., Л.П., М.Ц., С.В., Н.С., М.М. /прочетени на основание чл.281, ал.5Чл. 281. ⚖️ Практика (4) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) (1) Показанията на свидетел, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато: 1. между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие; 2. свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не си спомня нещо; 3. свидетелят, редовно призован, не може да се яви пред съда за продължително или неопределено време и не се налага или не може да бъде разпитан по делегация; 4. свидетелят не може да бъде намерен, за да бъде призован, или е починал; 5. свидетелят не се явява и страните са съгласни с това; 6. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) свидетелят е малолетен или със специфични нужди от защита и при разпита му са присъствали обвиняемият и неговият защитник. (2) По реда на ал. 1 могат да бъдат прочетени обясненията, дадени по същото дело от обвиняем, който се разпитва на основание чл. 118, ал. 1, т. 1. (3) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, когато при разпита са участвали обвиняемият и неговият защитник, ако такъв е упълномощен или назначен. Когато подсъдимите са повече, за прочитане на показанията е необходимо съгласие на тези от тях, които не са били призовани за разпита или са посочили уважителни причини за неявяването си, и прочетените показания се отнасят до повдигнатото им обвинение. (4) Когато не могат да бъдат прочетени по реда на ал. 3, показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, се прочитат, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 или 2. (5) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гражданския ищец, частния обвинител и техните повереници. (6) При условията по ал. 1, т. 1 - 6 показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, могат да се прочетат по искане на подсъдимия или на неговия защитник, когато не е уважено искането им по чл. 223, ал. 4. (7) В случаите по ал. 3 и 5 преди получаване на съгласие от подсъдимия за прочитане на показанията съдът му разяснява, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата. За това съдебно следствено действие по искане на подсъдимия съдът му назначава защитник, ако няма такъв. (8) Осъдителната присъда не може да се основава само на показания, проче..., вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК на л.101-102, т.1 от д.п. /, Цв.С., Н. Г., Ив.С., Ив.Г., В.М., Д.С., Ж.Ч., Е.Г., Д.П., Цв.Д., Т.Х., А.Т. /преди Ш./, С.С.. Ив.С./включително и приобщените чрез прочитане части от показанията й на л.126-129, т.1 от д.п./, способи на доказване – протокол за аутопсия на труп № 20/2010 - Н№ 521/2010 /заверено копие на л.93- 103, т.4/ и общо десет съдебномедицински заключение и допълннителни към тях, писмени доказателствени средства - амбулаторни листове, истории на заболяването на различни лица, епикриза, изследвания, протоколи, актове за установяване на административни нарушения, документи от трудовите досиета на лекари, справки за съдимост и др., от които се установява следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. Б. М. е [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място], [улица], ет.5, ап.3, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, женен, работещ като лекар, ЕГН [ЕГН]. Той е назначен с трудов договор от 01.10.2002г. като завеждащ сектор - главен асистент в клиника по УНГ болести в УМБАЛСМ [фирма]. Същият е с дългогодишна практика като главен асистент, ползва се с име на много добър специалист със сериозна професионална подготовка, като редовно и успешно извършвал множество оперативни интервенции. Към процесния период заедно с д-р С. и св.П. давал дежурства в приемен кабинет по УНГ на болницата. Детето Г. И. / [дата на раждане] / често боледувала от гнойни ангини.Основният проблем произтичал от гърлото, тъй като имала уголемена трета сливица. По съвет на личния й лекар - д-р М. Т., родителите й П. И. и А. Й. решили да потърсят консултация със специалист „У.-носно-гърлени болести” в УМБАЛ [фирма]. На 26.11.2010г. детето било прегледано от дежурния в приемен кабинет д-р М. М.. Той установил, че сливиците й са уголемени и от тях се стича секрет и предвид предоставените му сведения за чести боледувания и неефективно до момента лечение, предложил оперативно премахване на сливиците, за да не се стигне до по-сериозни увреждания. Родителите се съгласили с предложената им операция, която да се извърши от избран от тях екип с опериращ д-р М., за което впоследствие заплатили и утвърдената такса в касата на болничното заведение. Насрочена била дата за операцията – на 08.12.2010г., като предния ден следвало да представят резултати от изследвания на кръв и урина, както и необходимите за приема документи - направление за хоспитализация, бележка за липса на контакт със заразно болен, както и за поставени ваксини. Изследването на урина, обаче не било много добро и с оглед предположението на личната лекарка за отлагане на операцията първоначално не било издадено направление за това. След становището на подс.М., че това би могло да се дължи на обстоятелството, че не е била взета стерилна урина /след направен тоалет на детето/, както и мнението на педиатъра в клиниката – д-рТашева, за липса на данни за нефрологично или друго заболяване, било счетено, че липсват противопоказания за оперативната интервенция. Рано сутринта на 08.12.2010г. съобразно указаното им от подс.М., Г. била настанена в болницата и подготвена за операцията, като анестезиолога д-р М. обяснила, че интервенцията при нея ще е по-сложна поради премахването и на трите сливици, което ще наложи по-дълъг и болезнен възстановителен период. Операцията била успешно извършена от д-р М., който също предупредил за необходимостта от продължително възстановяване, изискващо хидратация на детето и съобщил, че около 16,30 ч могат да се приберат вкъщи, но е необходимо да дойдат отново за преглед на следващия ден сутринта. Поставена била система с назначения от анестезиолога разтвор, а след 15,00 часа напуснали болницата. Г. имала болки, като била отпусната и често заспивала и се събуждала. На следващия ден сутринта подс.М. извършил преглед в кабинета, изразил мнение, че всичко е наред и предписал за болката хексалгин или нурофен. Постепенно детето започнало да се възстановява, хранела се и пила вода и сокове, но оставала бледа. На 14.12.2010 г. сутринта се събудила с висока температура. Личната лекарка – св.Т., ги препратила към И.. Там отново я прегледал подс.М., който счел, че високата температура се дължи на липсата на достатъчен прием на течности - по литър и половина – два, на ден. На 15.12.10г. вечерта детето започнало да се храни, но още при първата хапка повърнало кръв. Веднага родителите го завели в спешния кабинет на И., където дежурен бил свидетеля д-р Й.. При опита да я прегледа, Г. отново повърнала неголямо количество кръв и хематинни материи, което наложило поставянето й на кушетката в кабинета, хващане на венозен път и на място дошла лаборантка за вземане на кръв за изследвания. Веднага били настанени в отделението, поставен бил чрез система обемозаместващ разтвор, като лекарят предупредил за възможността да се наложи извършването на ревизия на оперативната рана. През нощта детето било наблюдавано от следващия дежурен - д-р Б. Б., но състоянието на детето било спокойно и спяло, което не наложило каквито и да е интервенции. Резултатите от направените изследвания сочели завишаване на левкоцитите - 25 000, както и на хемоглобина – 101. При прегледа му била установена картина, съответстваща на нормалното за този ден от операцията състояние на тонзиларното ложе - при започнал процес на изчистване на обичайните фибринови налепи на гърлото. На сутринта на 16.12.2010г. д-р М. бил уведомен за случилото се и при визитацията, в която участвал, му било указано от началника на отделението - доц.Ц. Ц., да прегледа оперираната от него пациентка съобразно неписаното правило, определящо го и като основен лекуващ лекар, който най-добре познава собствения си „стил” на работа. При прегледа подс.М. уверил майката на детето - св.Й., че всичко е наред, макар все още да не са паднали конците, че вече могат да преминат на по-твърда храна, като им съобщил, че могат да си тръгват и предписал и антибиотично лечение в къщи с „Оспамокс”, който да се приема на осем часа. Тази хоспитализация на детето била отразена в История на заболяването № 22894/15.12.10г., изготвена от свидетеля Л. П., който бил лекар в клиниката с по-малък стаж и който съобразно съществувалата практика описал в документа проведеното на Г. И. лечение в отделението и изписването й от същото, независимо, че не е бил неин лекуващ лекар. След прибирането в къщи Г. вземала лекарството, хранела се и приемала течности, но оставала бледа и кашляла. На 23.12.2010г. сутринта се оплакала, че я боли дясната буза. По този повод към 14,30 ч. св.Й. отново я завела за преглед при личния лекар д-р Т., която забелязала съсирек в дясната страна на гърлото, а в амбулаторен лист № 3927 отбелязала, че детето е в добро общо състояние, храни се, но се оплаква от болки в областта на дясната буза, поради което е насочено за стоматологична консултация. Около 15,00 ч. на същия ден Г. повърнала кръв и за пореден път с майка й посетили дежурен кабинет на И., работещ от 14,00 ч., общ за деца и възрастни пациенти от цялата страна. При пристигането им изчакали прегледа на пациент вътре, както и на още едно дете преди тях, след което във времето около 16,10 – 16,30 ч. Г. била прегледана от дежурния по това време лекар - д-р С., което било отразено в амбулаторен журнал под № 16574. Не било установено активно кървене от гърлото, а само зацапване с кръв с малки съсиреци в тонзиларпите ложи, но състоянието на детето не било оценено като спешно, тъй като било контактно, спокойно и движещо се на собствен ход. Й. представила намиращата се у нея епикриза за оперативното отстраняване на сливиците и уведомила за поредно изкървяване след операция на 08.12.10г., както и за приема в болницата на 15.12.10г., с оглед на което д-р С. счела, че Г. следва да бъде приета за наблюдение в отделението. В тази връзка назначила кръвни изследвания, за които детето, придружавано от майка си, било изпратено в лабораторията, намираща се на втория етаж на клиниката. Част от резултатите били готови по-рано, но за друга се наложило изчакване около час и при получаването им, след ново посещение на спешния кабинет и попълване на необходимата документация, в 17,30 ч., детето било хоспитализирано в детско „УНГ отделение” на болницата, тъй като хемоглобинът бил намален. Преди фактическото постъпване в отделението, обаче съобразно установения вътрешен ред, д-р С. назначила преглед от педиатър, който в този момент, поради липсата на дежурен такъв лекар в И., можел да се осъществи единствено в клиника по Онкохематология, намираща се на втори етаж от основния корпус на сградата. За състоянието на детето при прегледа, резултатите от изследването и предприетите действия по телефона бил уведомен д-р Р., който по същото време бил дежурен и като по-старши лекар и шеф на екипа се намирал в отделенията на клиниката. Той се съгласил с преценката на д-р С. и докато изчаквал пристигането на детето в отделението преглеждал и извършвал манипулации на други спешно болни и приети по-рано в отделението пациенти, сред които били мъж със запушена канюла, поставена при операция на ларинкса, и жена също с онкологично заболяване и пристъп на задух. Преди настаняването на Г. в отделението, свидетелката Г. - дневна медицинска сестра, прегледала документите за прием и забелязала, че е пропуснато извършването на назначения преглед от детски онкохематолог, поради което ги върнала към намиращата се в другия край на болницата на втори етаж клиника по Онкохематология. На място Г. и майка й чакали до към 19,00 ч., след което били консултирани от св.Т. Х. - дежурен лекар - ординатор в Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания, която констатирала, че детето е контактно и адекватно, но в увредено състояние/с бледа кожа и лигавици и субфебрилна температура - около 37.5- 37.6 градуса/ и препоръчала проследяване на параклиничните изследвания. По време на целия престой в болницата, свързан с намиране и изчакване пред съответните лаборатория и кабинети за извършване на изследвания, консултация и прием детето ходело само, водено от Й., като често спирали за почивка, тъй като било отпаднало и бързо се изморявало. След като неколкократно д-р Р. се интересувал къде са майката и детето, в периода 19.15 - 19.30 ч. бил уведомен от св.Г. за пристигането им в отделението. На място той извършил преглед в присъствието на д-р В. /дошла към 19.40 ч./, която трябвало да го смени за нощно дежурство. Не било констатирано активно кървене от оперативната рана, но с оглед данните за предходно изкървяване, д-р Р. назначил вливания на инфузионни разтвори и кръвоспиращи средства чрез система, включена през поставения абокат. С оглед отразеното мнение на онкохематолога и показанието за нивото на хемоглобина счел, че не се налага кръвопреливане и не предприел действия в тази насока, включително и по определяне на кръвна група на детето. В стаята на отделението малко след 20.00 ч. Г. отново повърнала масивно кръв и хематинни материи на пода между двете легла. В този момент дошла д-р С., чието дежурство било приключило, но се качила в отделението, за да провери приетите пациенти. При вида на детето, което било много бледо и започнало да се свлича, изпадайки в безсъзнателно състояние, извикала д-р В.. Заедно положили усилия да свестят Г., като била извикана и лаборантка, на която било разпоредено да вземе кръв за определяне на кръвна група, както и за лабораторни изследвания. Така рязко влошилото се състояние на Г. - бледност до цианоза и проблем с дишането, около 20.30 ч. наложило аспирирането му и поставяне на кислород, като били извикани реаниматор – д-р Т., и екипа на разположение, начело с доц. М.. Опитите да се вземе кръв от две сестри, обаче останали без резултат, тъй като вените на детето били колабирали, поради което от пръстчето му била взета единствено около капка кръв от свид.И. С. - реанимационна сестра от извикания по спешност екип. През единствения венозен източник - поставения абокат, текъл разтвор „Р.” и от него не можела да се вземе кръв, като дори това да е било сторено, същата не би била годна за достоверно изследване на кръвната група. На повикването в 20.40 ч. за спешна консултация в детска УНГ за анестезиолог се отзовал д-р Т., който към този момент бил специализант и бил дежурен през нощта в екип с анестезиолога д-р С.. Последният обаче бил зает в друга операционна в ортопедична клиника, поради което Т. го уведомил по телефона за случая и поел същия. Към 20.45 ч. вече се намирал в детското отделение и прегледал Г. в стаята, като установил адекватно и спонтанно дишане без наличие на кръв в устата и носните проходи, както и в трахеобронхиалното дърво. Д-р В. му предала анамнестичните данни за извършена тонзилектомия и изкървявания, количеството на последното, което той лично възприел и преценил като неголямо - от около 90-100 мл., и следваща от това възможност за заместване с кръвопреливане. Освен вече назначените от д-р В. кръвни изследвания и определяне на кръвна група, разпоредил вземането на кръв и за пълни лабораторни изследвания на кръвна картина, биохимия и електролити. Доц. М. пристигнал около 20.55 ч., запознат бил със случая и заедно с Т. разпитали майката, която отговорила на въпросите свързани с килограмите на детето - около 25 кг., за евентуални алергии и придружаващи хронични заболявания. В 21.10 ч. М. взел решение за спешна оперативна интервенция за ревизия на оперативната рана, за което понесъл детето на ръце и се отправил към намиращата се на долен етаж операционната зала в клиниката. Там Т. подготвил наличния анестезиологичен апарат и поставил детето на мониторен контрол на жизнените му показатели, като предприел действия за обдишване с кислород чрез „рийс система”, изискваща манипулации с ръце. През това време анестезиологичната сестра направила нов опит за включване на втори венозен източник, но отново безуспешно. Към теклия до този момент препарат „Р.” бил прибавен и разтвор „ХЕСГ” с оглед по-големите му обемозаместващи функции. Нивото на калия в кръвта към този момент не било установено, тъй като не било извършвано лабораторно изследване в тази насока и поради това не било предприето вливане на калий, за което се изисквало продължително време с проследяване на сърдечната дейност и използването на перфузор.Т. започнал въвеждане в анестезия на детето, като използвал препарата „Тиопентал” и установил, че показателите на кръвно налягане и пулс са в референтни граници. По молба на опериращия за осигуряване на по-добра видимост осъществил назална интубация чрез подходящ детски размер на тръбата № 4, която успешно поставил в трахеята. Непосредствено след това при оглеждане на трахеята, епиглота и гласните връзки, през които преминава тръбата, установил бавното стичане на неголямо количество кръв от дясното тонзиларно ложе. Извършено било клампиране и обшиване на кървящ съд с артериално характер в областта на дясното тонзиларно ложе. Преди приключване на хирургичната интервенция, била извършена ревизия чрез екстубиране /изваждане на ендотрахеална тръба от трахеята и носните проходи/ и се установило, че няма натичане на кръв, както в трахеята, така и по самата тръба. След това отново се извършила интубация, но по класически метод чрез въвеждане на тръбата през устата към трахеята. Независимо от стабилните жизнени показатели на детето в първите минути от операцията, впоследствие Т. установил бавно спадане на пулса и сатурацията/т.е насищане на кръвта е кислород/, което го накарало незабавно да повика д-р С. и да постави атропин и адреналин. Д-р С. пристигнал и подпомаган от Т. и М., предприел непряк сърдечен масаж върху гръдната стена. Извикан бил по спешност и кардиолог /св. С./, както и екип на спешна помощ за превеждане на детето в Кардиологична клиника в друга болница след стабилизирането на хемодинамичните му показатели. След спиране на сърдечната дейност в 21.20ч. /асистолия/ била извършената кардиопулмонална ресусцитация в пълен обем в продължение на около час и половина, която обаче не довела до възстановяване на сърдечната дейност и в 22.50 ч. настъпила смъртта на детето. В изготвения аутопсионен журнал като причина за смъртта е посочена хеморагия след тонзилектомия; хиповолемичен шок; инсуфиенция кардио-васкулария; мозъчен оток е вклиняване на малкомозъчните тонзили. Намерен е коагулум на артериален съд в дясното тонзиларно ложе, кръв в хранопровода, стомаха и в сегменти от тънките и дебели черва. Първоначално изготвената съдебномедицинска експертиза от вещите лица, извършили и аутопсия на трупа на пострадалата, посочва като причина за смъртта обилният кръвоизлив от оперативната рана, разположена в ложето на дясната сливица, който е бил провокиран от настьпилите усложнения -кръвоизливи от оперативните рани от извършената по-рано тонзилектомия. Констатираният при аутопсията и хистологичното изследване възпалителен процес в трахеята, бронхите и бронхиолите е с най-вероятен вирусен произход, както и бактериална инфекция, проникнала през оперативните рани/за което говори наличната на 15.12.10г. и 23.12.10г. левкоцитоза/. Приема се, че това е предизвикало некротични промени в тъканта на сливиците и ерозии на тяхната артериална съдова мрежа с последвали периодични кръвоизливи и терминално-фаталния кръвоизлив. Възможността за преодоляване на този процес е била налична към 15.12.10г. с по-продължително хоспитализиране с цел наблюдение с ревизия на оперативните рани и евентуално зашиване на кървящите съдове при необходимост. Опасността от протрахиране на веднъж започналото кървене не е била предвидена и не е направена подготовка за преливане на кръв при нужда. В следваща, комисионна съдебномедицинска експертиза също е прието, че не е имало противопоказания за извършване на операцията по отстраняване на сливиците, като в очакван срок от нея е настъпило най-често срещаното усложнение - кръвоизлив. Правилно са били назначени изследвания на кръвта, при които е установено настъпването на анемичен синдром - хемоглобин -101, и остър възпалителен процес - 25 хил. левкоцити /петкратно увеличение над допустимото/, и С. 60 мм/мин. Независимо от това, обаче в разрез с приетата практика не е проведена консултация и не е извършена ревизия на оперативната рана - в условия на операционна под обща анестезия. Анемичният синдром и възпалителният процес, в съвкупност с късното кървене, са налагали наблюдение на детето в болнична обстановка и провеждането на лечение с комбинирана антибиотична терапия, кръвоспиращи медикаменти и други симптоматични средства и препарати, подсилващи имунитета, клиничен и лабораторен контрол на състоянието му. По този ред е можело да се преодолее възпалителния процес в ложето на отстранените сливици, да се избегне развитието на втория кръвоизлив и настъпването на причинената от него смърт. Проведеното лечение с назначен антибиотик за вкъщи е било крайно недостатъчно и непълноценно. Именно в периода 15-23.12. се е развил протрахиран /продължителен/ анемичен синдром. Тези изводи са потвърдени и от деветорна комплексна СМЕ, експертите в състава на която изрично подчертават, че кървенето не е от един съд, а от всички кръвоносни съдове в ложето на отстранените сливици, които са от малък калибър, но много на брой и поради възпалителния процес кървенето е продължило дни след оперативното лечение. Според експертите приемането на детето в болницата на 23.12.10г. е забавено с приблизително шест часа, в рамките на които състоянието му е било тежко и е изисквало настаняването му на легло или придвижването му на носилка с помощта на болничен персонал. Започването на реанимационните мероприятия едва при настаняването му в стаята без определена предварително кръвна група е обрекло на неуспех положените от последния екип усилия. Макар и да е правилна преценката на приемащия лекар за хоспитализация на детето, на практика това не е сторено с необходимата за случая спешност, като неправилно то е било насочено за изследвания и консултации като амбулаторно болен вместо да е предприето изследване и консултиране при леглото. Трябвало е да се пристъпи към хоспитализиране веднага, изследване за кръвна група, кръвопреливане, включване на антибиотик, вливания, ревизия на оперативното поле с кръвоспиращи мероприятия и обшиване на оперативната кухина. Основание да се прецени за спешно състоянието на детето, още при прегледа му от приемащия лекар в спешния кабинет, е давала предоставената от майката информация за поредно кървене от оперативната рана и ранните сигнали за започващо шоково състояние, което при деца е трудно, но не и невъзможно за диагностициране от специалист. В тази насока е и заключението на допълнително изслушаната съдебномедицинска експертиза, назначена в рамките на първоинстанционното съдебното следствие, според което кръвопреливане към 16.00 ч. все още не е било необходимо, но пациентката е трябвало спешно да се хоспитализира, а не да се разхожда по коридорите. Това е било наложително и поради вече наличното затруднено дишане и сърдечна дейност, при които придвижването на детето на големи разстояния е изтощаващо и абсолютно неправилно, тъй като детският организъм реагира бързо и остро. Опитът на приемащия лекар, преценяващ не само обективното състояние, но и анамнезата, според вещите лица е от решаващо значение за преценката на спешността на пациента. В случая майката е съобщила на д-р С. за операция и поредно изкървяване, налагащо трето хоспитализиране, което е сигнал за по-задълбочен диагностичен процес, включващ спешно хоспитализиране и назначаване на изследвания. Достатъчен сигнал за хроничен възпалителен процес в оперативното поле, криещ риск за живота, е описаното от св.Й. ранно кървене и новото прокървяване в сравнително дълъг период от операцията. Забавеното лечение непосредствено след първото кървене, подценяването на антибиотичното лечение и бързото изписване, е довело до възпалителен процес с ангажиране на всички меки тъкани около оперативното поле, който е бил видим за лекар в специализиран кабинет /в.л. Г. л.412 съд. дело/ и това е било повече от спешно състояние, тъй като следващата стъпка е сепсис. Значителното забавяне от прегледа до постъпването в отделението е дало възможност да се премине компенсаторната фаза на хиповолемичния шок и да се влезе във фазата на декомпенсация, при която започва пренастройване на хемодинамиката и децентрализация на кръвообращението към жизнено важни органи, като в периферните съдове кръвта намалява. На практика детето е било прието не като спешно болно, а като амбулаторно такова /тъй като е обслужвано амбулаторно/, при което поради липса на животозастрашаващо състояние на собствен ход пациентът си прави изследванията. Според експертите при незабавно хоспитализиране биха се проследили хемодинамичните показатели - пулс и артериално налягане, които говорят за хиповолемичен шок и биха се предприели животоспасяващите мерки. След излизане на първите резултати приемащия, лекуващия или наблюдаващия в отделението лекар би следвало да повтори изследването и да мисли за евентуално кръвопреливане. Много време е минало между първото изследване в 16.30 ч. и второто в 21.06 ч. - нужно е било по-интензивно проследяване с разширяване на проверяваните кръвни показатели, включително и факторите на кръвосъсирване, и то при леглото, с проследяване на пулс и кръвно налягане. Към 21.06 ч. /според общото становище на всички вещи лица след консултиране помежду им в с.з. - л.416 съд. дело/ при сравняване на резултатите за хемоглобин, хематокрит и еритроцити, вече категорично е било необходимо кръвопреливане. То би могло да спечели време и даде възможност да започне лечение, което да преодолее проблема. При спешно хоспитализиране, определяне на кръвна група и назначаване на изследвания - за около 40 минути, може да се преодолее проблема и назначеното лечение да даде благоприятен ефект. Негативна роля при реанимационните мероприятия на 23.12.10г., обаче е изиграла и липсата на определена кръвна група на пациентката, препятствало възможността за начално кръвопреливане, което да стабилизира състоянието на детето преди оперативната намеса. Това изследване е било наложително както при първоначалната оперативна намеса с оглед опасността от кръвоизлив, така и при последващите два болнични приема, при които са били налични кръвоизливи и е настъпил анемичен синдром т.е. пропускът за определяне на кръвна група е налице на три пъти при всяка хоспитализация на детето. Ако е била определена още първия път, то категорично е щяло да има време за кръвопреливане в условията на крайна необходимост, защото е можело да се заяви доставянето на кръвта и да започне затоплянето й - за около 15 мин., а пробата преди самото преливане е кратка и за около 5-7 мин., а не е кръстосаната такава, която се прави при първоначалното определяне на групата, поради което не изиска много време и голямо количество кръв т.е. щяла е да стигне малката капка кръв, която все пак са успели да вземат на края. /в.л. С. - л. 416 от съдебното дело/. Съобразно заключението на допълнителна СМЕ по писмени данни /изготвена от в.л. Е., С. и Г./ при оперативна интервенция като процесната по отстраняване на небните сливици, категорично е съществувала възможността от изкървяване от оперативното поле с оглед анатомичните особености на кръвоснабдяване в областта на шията и сливиците. Поради това при подготовката и провеждането на тази оперативна интервенция, а и с оглед очакваните ранни или късни усложнения от изкървяване, което е животозастрашаващо състояние, задължително се определя кръвната група. С отделно назначена съдебномедицинска експертиза е установена възможността за определянето на кръвната група и осигуряването на кръв за преливане в процесното болнично заведение. Според заключението на вещите лица в структурата на УМБАЛ „Ц. Й. – И.” има денонощно работеща лаборатория по имунохематология, в която в пълен обем се извършва имунохематологична диагностика, подпомагаща диагностично-лечебния процес, включващ пълно изследване на кръвна група и възможност за експедиция на кръв, кръвни съставки и плазмени продукти. Времетраенето на процеса по подготовка за извършване на манипулации и изследвания до изпращане на кръвта и придружаващата документация до лаборатория е около 30 минути, а изследването по системите А. и Rh /D/ /по кръстосан метод/ и подбор на предназначената за кръвопреливане кръв с извършване на тестове за in vitro съвместимост е около 45 минути, като експедитирането на кръвта е за около 15 минути. В условията на спешност при опасност за живота на пациента се допуска бърз епруветъчен тест с центрофугиране /Б./, при което времето за определяне на груповата принадлежност, за тест за съвместимост и за експедитиране на кръвта се намалява и може да е около 20-25 минути при наличието на съвместима по А. и Rh I. кръв за пациента. В условията на процесното болнично заведение и конкретния спешен случай за извършването на подготовка за кръвопреливане е бил необходим поне половин час от време. Относно действията на анестезиолога при предприемане на реанимационните мероприятия, в първоначално изготвените заключения и обосноваването им в съдебно заседание, вещите лица изразяват категоричното становище, че при извикването му по спешност и при взето решение за операция по витални обстоятелства, възможността да откаже извършването на анестезия е налице само при запушени дихателни пътища или др. проблем за извършване на интубацията или спряла сърдечна дейност. Той е ползвал необходимите кръвозаместители, употребил ги е вярно и в количество съобразено с данните за детето и продължителността на операцията, като е спазил скоростта на вливането /в.л. С. - л.410 съд. дело/. Според заключението на назначената в рамките на съдебното следствие комисионна съдебномедицинска експертиза /с в.л. проф.Г., д-р С. и д-р Г./ и разясненията на експертите в съдебно заседание, при шоково състояние теоретично най-правилният препарат за анестезия е „Кеталар”, независимо, че при установената хеморагия, употребата му би могла да доведе до по-силно кървене. Въпреки използването на препарата „Тиопентал” в по-висока дозировка, това не е дало възможното негативно отражение върху кръвното налягане, поради което не може да се счита, както че това е в причинна връзка с настъпилата смърт, така и че последната би се избегнала при използване на теоретично по-правилния препарат. Последния извод вещите лица обосновават с категоричното си становище относно причината за сърдечния арест и смъртта на пострадалата, а именно хеморагия, която е следвало да се преодолее чрез преливане на кръв, а не на биопродукти. За часовия интервал от 19.30 ч. до 20.45 ч. при определена кръвна група са могли да изтекат 200 мл еритроцитна маса и 100 мл плазма, което категорично би променило прогнозата на детето. Преливането на кръв при неизвестна кръвна група крие риск, като при преливане на еритроцитна маса О Rh /универсална за дарителство/, също има риск от възникване на реакция /аглутиниране еритроцитите на приемателя/, който е по-висок при по-масивни кръвопреливания поради недостатъчно разреждане на вкарваните в кръвта аглутинини, какъвто е процесният случай. Именно поради това според експертите не е допустимо дори и при спешност да се прелива кръв от нулева кръвна група без да е определена кръвната група на приемателя. Случилото се с детето Г. И. било предмет на обсъждане от Лекарска контролна комисия към УМБАЛ [фирма] на 11.01.2011г., която е стигнала до заключение, че операцията за отстраняване сливиците е извършена по правилата, но е подценено постоперативното проследяване. До същия извод са стигнали и следващите проверяващи съобразно заповед на директора на Изпълнителна агенция „Медицински одит” - св.И. Г. и К. Г., които наред с това като пропуск са отчели и неопределянето на кръвна група на детето като готовност за кръвопреливане при необходимост, възникнала явно на 23.12.10г. при бързо влошаващото се състояние на детето до степен на хеморагичен шок, непозволяващ вземането на венозна кръв за определяне на кръвна група. С наказателно постановление № 4/14.01.11г. на Директора на Р. -С. на д-р М. М. е било наложено наказание „лишаване от право за упражняване на медицинска професия” за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл.79 и чл.81, ал.2, т.1 от 33. Впоследствие постановлението е отменено от съда. Така възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. СГС е подложил на изключително подробен анализ съдържащите се по делото доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на които, ги е кредитирал или отхвърлил. Новоприетите от настоящия въззивен състав доказателства, посочените по-горе експертиза, разпит на св.М. и допълнителни обяснения, дадени от подс.М., не налагат корекции в така установената фактология от първостепенния съд. На комисионната съдебномедицинска експертиза, допусната и приета от въззивния съд, са поставени три въпроса, чиито отговори настоящият състав приема като изчерпателни и обосновани от валидно събрани по делото доказателства. На първо място следва да се изтъкне изключително високата компетентност на вещите лица, които са изготвили експертизата, водещи специалисти в областта на анестезиологията, реанимацията и съдебната медицина - проф. д-р Н.Г., Началник клиника по детска анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛСМ „Пирогов”, д-р Св.С. – анестезиолог-реаниматор при УБ ”Л.” и д-р Цв.Г., съдебен лекар с многогодишна практика. Първият поставен въпрос се отнася до възможността посредством кръвопреливане да бъде заместена острата кръвозагуба, настъпила при операцията на Г. И. на 23.12.10г. Вещите лица са изтъкнали, че липсват научни публикации свързани с човешки експеримент, какво количество кръв, може да бъде изгубено, особено при дете на 4 години, за единица време, при увреждане на тонзиларна артерия. Посочили са, че много автори определят острото кървене от наранена лицевата артерия, чийто клон е тонзиларната, като „смъртоносно”. Заключили са, че е възможно при по-продължително кървене от по-малък клон на артериален съд също да настъпи смъртен изход. В конкретния случай експертите са акцентирали на това, че описаната от свидетелката Д. М. остра кръвозагуба при операцията, настъпва при дете, което вече е загубило голямо количество кръв – факт, който се доказва от измерените стойности на хемоглобина и кръвното налягане преди операцията. Кръвозагубата може да бъде компенсирана като се осигури своевременно необходимият дебит водно-солеви разтвори и кръв през централен или периферен венозен източник или през два или три такизи. Конкретно са посочили скоростта и количеството на вливане при различните абокати, приложими при дете на възрастта на пострадалата, и са заключили, че количествата кръв, които могат да бъдат вляти, биха били по-малки от необходимото за компенсиране на кръвозагубата. За отговора на втория поставен въпрос, дали е бил зашит обилно кървящия артериален съд, експертите са взели предвид следните източници на информация: оперативен протокол № 1139/23.12.10г., свидетелските показания на опериращия хирург доц. д-р М. М., съдебномедицинска експертиза № 20/2010г. и комисионна СМЕ по писмени данни относно проведено изследване на макроскопски препарати. Въз основа на наличните данни, вещите лица са заключили, че в хода на оперативната интервенция от хирурга, първоначално е клампиран малък кървящ артериален съд в ложето на отстранената дясна сливица по вътрешната му страна, след което е направено обшиване на същия с три шева. Във връзка с поставения им трети въпрос, като са взели предвид посочените по-горе доказателствени изгочници, експертите са приели, че настъпилият обилен кръвоизлив (според оперативния протокол – „профузно кървене от дясната тонзиларна рана с артериален характер”) се дължи на внезапно изкървяване от сравнително малък артериален съд. На фона на хроничното възпаление в ложето на отстранената сливица (според аутописията тъканта в ложето е къслива), съдовете в областта са били лесно раними и респективно е можело да изкървят при незначително травматично въздействие в областта. При детето, преди операцията, е имало и продължително спонтанно кървене, което най-вероятно се дължи на лезии от възпалението на по-малки съдове. Вещите лица са категорични в крайното си заключение, че смъртта на Г. П. И. е в пряка-причинно следствена връзка с настъпилото кървене от увреждането на артериални съдове в ложето на отстранената дясна сливица на 08.12.10г. Сърцето на детето спира вследствие на хеморагичен шок и свързана с настъпилата от кървенето тежка хипоксемия. По отношение техниката на интубация и възможността при нея да се нарани ложето на небната сливица, вещите лица са отчели, че при Г. И. интубацията е била назална, което означава, че тръбата за обдишване на белия дроб е въведена не през устата, а през носа. Според тях в теоретичен план и ларингоскопирането, и преминаването на тръбата през носните ходове и хипофаринкса, биха могли да предизвикат кървене в късливи и увредени тъкани. Настоящият състав на САС напълно се съгласява с доказателствената дейност на СГС. Не са допуснати логически грешки, правилно са интерпретирани различните по своя характер доказателствени източници. На по-внимателен анализ са подложени тези от тях, които съдържат противоречива информация относно значимите факти от предмета на делото, каквито са част от гласните доказателствени средства, и в частност обясненията на подсъдимите. Преди да пристъпи към проверка за обоснованост на съдебния акт, настоящият състав е длъжен да подчертае, че предмет на въззивен контрол е единствено тази част от фактологията, която касае обвинението, респ. деятелността на подс.М.. Стабилизирането на присъдата след касационната й проверка, вкл. по приложението на закона /касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и ал.2Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест от НПК/ по отношение на останалите привлечени към отговорност лица – Р., С. и Т., прави недопустимо преразглеждането на фактологията, касаеща техните действия. Това в особена степен важи за поведението на д-р И. Т., доколкото защитната позиция на подс.М. включва твърдения за допуснати от негова страна грешки при осъществяване на дейността му в хода на операцията, при която е починало детето Г. И.. След тези предварителни бележки, настоящият състав на САС намира за необходимо да посочи, че доказателствената дейност на първостепенния съд, касателно действията/бездействията на подс.М. при осъществяване на дейността му във връзка с инкриминираните събития, и в частност по лечението на Г.И., не страда от каквито и да е недостатъци. Отделено е особено внимание на обсъждане на гласния доказателствен материал. С необходимата прецизност и за по-голяма яснота на мотивировката, СГС последователно е обсъдил групи от доказателствени източници, очертани с оглед характера на носената от тях значима информация, включена в предмета на доказване. Така на отделно обсъждане са подложени показанията на родителите на починалото дете – свидетелите Й. и И.. СГС е съобразил и отчел особеното положение на тези лица в процеса, но правилно ги е възприел изцяло като правдиви, отчитайки последователността, логичността и кореспонденцията на разказа им относно настъпилите събития. Като втора група гласни доказателствени източници са очертани показанията на свидетелите, които са служители на болничното заведение, в което е извършено деянието – лекари, медицински сестри, лаборанти, въз основа на които по делото е изяснена по един пълен и обективен начин организацията на работа в УМБАЛ [фирма]. Това са свидетелите Ц., Т., Б., Ц., М., П., Й., Г., П., Д., Г., Х., Й., И. и В.. Въз основа на тези гласни доказателствени източници, както и от показанията на св.Т. – лекуващ лекар на детето, по делото по един убедителен начин е установена и хронологията на извършените прегледи на Г. И., констатираното здравословно състояние при тези прегледи и извършеното лечение, вкл. оперативно, съответно хоспитализациите. От вниманието на решаващия съд не е убегнало обстоятелството за потенциална възможност за пристрастие от страна на медицинските работници, които в своята професионална дейност също са съпричастни към качеството на медицинското обслужване на починалото дете. Нещо повече, високата компетентност на част от разпитаните свидетели неминуемо е довела до даването на експертни оценки от тяхна страна. Посредством внимателен анализ на показанията им, СГС е избегнал кредитирането на тези части от тях, в които не се съобщават настъпили и възприети от тях факти и обстоятелства, а са носители на оценки на такива. Акцент на защитата на подс.М., поддържана и пред въззивния състав, е че не той е бил лекуващ лекар на Г.И. при хоспитализирането й на 15.12.2010г. и най-вече, че не той е решил тя да бъде изписана на 16.12.2010г. Като доказателство в подкрепа на лансираната теза се сочи обстоятелството, че фактическото попълване на медицинската документация - лист история на заболяването, е изпълнено от друг лекар – д-р П.. Първостепенният съд внимателно е съпоставил доказателствените източници, съдържащи информация във връзка с така поддържаното възражение. Следва да се посочи, че се касае за ключов въпрос от фактологията, тъй като съпричастността на подс.М. към по-късно настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пациентката Г.И., се отнася именно до поведението му от 15/16.12.2010г. СГС е дал правилен отговор на така релевираните доводи. С основание са кредитирани показанията на свидетелите П. и Ц., според които не друг, а подс.М. е бил лекуващ лекар на детето и именно той е взел решението за изписването му. Потвърждение на този извод е и представената по делото рецепта с лечение, изписано от него за провеждане при домашни условия. Опитите на подс.М. в обясненията му пред съда, вкл. пред настоящия състав, да придаде друго значение на въпросната рецепта, остават изолирани и опровергани от безпротиворечивата информация, съдържаща се в другите гласни доказателства – показанията на двамата родители, както и на медицинските специалисти, също ангажирани по някакъв начин с проследяване състоянието на детето и неговото обгрижване през въпросните три дни – от 14 до 16.12.2010г. – свидетелите П., Й. и Ц.. Като напълно несъстоятелна правилно е отхвърлена от решаващия съд лансираната версия за самоволно напускане на болницата от св.Й., или търсене от нейна страна на медицинско становище относно състоянието на детето й извън това на опериралия го лекар д-р М.. Ирелевантни за предмета на доказване са данните, съдържащи се в показанията на разпитаните медицински специалисти, които касаят порочност на утвърдената практиката в клиниката за документиране на реално извършените действия. Единствено същественото в случая е, че независимо от документално удостовереното, именно подс.М. е бил избраният от родителите опериращ лекар, който с оглед на утвърдената и установена от доказателствата по делото практика, е следвало да проследи състоянието на детето, респ. да вземе решение за отстраняване на възникналото усложнение, което при това не е било необичайно. Особено се акцентира от защитата на обстоятелството, че по отношение на детето не са полагани необходимите грижи в следоперативния период, както и че същото е било в непосредствен контакт с болен член от семейството. СГС правилно е отхвърлил това възражение, тъй като в случая е без значение какви са причините за така възникналото усложнение, а лекуващият лекар в лицето на д-р М. е следвало да окаже необходимата по обем грижа в тази ситуация. По безпротиворечив начин по делото са установени обстоятелствата, касаещи необходимостта от определяне на кръвната група на пациентката Г.И.. Доказателствата сочат, че такава не определяна нито преди приемането й във връзка с оперативното отстраняване на сливиците, нито при последвалите прегледи и хоспитализации. Посредством показанията на свидетелите Ц., Б., Ц., Т. и М. е установено, че такава е била практиката в болницата, независимо от нейната порочност/след процесния случай е издадена нарочна заповед за отстраняването й/. В мотивите на присъдата си първостепенният съд е отделил специално внимание на доказателствата, които касаят организацията на дейността на спешния кабинет в И., както и адекватността на действията на медицинските специалисти, ангажирани с приема на Г.И. за болнично лечение в следобедните часове на 23.12.2010г. Доколкото подс.М. по никакъв начин не е съпричастен към тези събития / по отношение на него не е и повдигано такова обвинение /, не се налага въззивният състав да извършва проверка на доказателствата дейност на първия съд в тази част на присъдата, още повече, че тя е влязла в сила по отношение на лекарите И. С. и Ю. Р. именно относно приетата фактологията от дата 23.12.2010г., съответно за допуснатите от тях нарушения на правилата на добрата медицинска практика и конкретните норми, за които са признати за виновни. Действията на посочените медицински специалисти са признати от СГС за намиращи се в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на Г. И., като във връзка с тези фактически и правни изводи на решаващия съд присъдата също не може да бъде предмет на настоящия въззивен контрол, а следва да бъде приета с необходимия стабилитет на влязъл в сила съдебен акт. Също така задължителни за настоящия състав са и приетите за установени факти, касаещи обвинението на И. Т.. Това обстоятелство има особено значение и следва да бъде подчертано в настоящото решение, тъй като основната линия на защита на подс.М. се изгражда около това, че именно д-р Т. поради професионална некомпетентност е причинил обилното артериално изкървяване по време на операцията на Г.И. на 23.12.2010г., респ. настъпилия поради това фатален край. Действията на Т. като реаниматор подробно са обсъдени в мотивите на първоинстанционната присъда, потвърдена с решението на въззивния съд като правилна и законосъобразна в тази част, съответно оставено в сила от касационната инстанция. Не подлежи на ревизия от настоящия състав приетият извод, че в действията на Т. не се откриват основания за признаването му за виновен по повдигнатото обвинение. В контекста на обвинението против подс.М. и доколкото в защитата си същият поддържа възраженията си, касаещи действията на Т., следва да бъде отхвърлено като неоснователно твърдяното нарушение на правилата за осъществяване на дейността, изразяващо се в липсата на правоспособност за самостоятелно участие в предоставянето на анестезия. Действително по делото е установено, че Т. е следвало да извършва всички действия под ръководството на старши анестезиолог, какъвто въпросната вечер е бил д-р С.. Същевременно обаче, Т. не е можел да откаже участие в започналата оперативна намеса по витални показатели. Освен това, той е информирал намиращия се в друга операционна д-р С. за спешното повикване, а впоследствие е поискал и съдействие от него с оглед влошените показатели за сърдечната дейност на детето. Неоснователно е и възражението на защитата, касаещо допуснато от Т. нарушение на конкретно правило или процедиране в разрез с обичайната медицинска практика при осъществяване на анестезията, което да е допринесло или причинило смъртта на Г.И.. За несъмнеността на този извод доказателство се съдържа в показанията на разпитаните по делото свидетели, пряко участвали в подготовката и провеждането на операцията - М. М., С. В., И. С. и отчасти на Ц. С., вкл. тези на изслушаната от въззивния съд св.Д.М.. От същите несъмнено се установява, че непосредствено след интубацията от Т. настъпва кървене от дясното тонзиларно ложе, което е било овладяно. Липсват данни за разкъсване на артериален съд по време на интубацията, в каквато насока е лансираната версия от подс.М.. Особено информативни във връзка с така поставения от подсъдимия въпрос са показанията на опериращия лекар д-р М., който е категоричен, че кървенето е било следствие от състоянието на детето. В заключение, настоящият състав напълно сподели оправдателните изводи на първоинстанционния съд, според които предприетите от целия медицински екип финални действия за спасяване на детето са били адекватни в конкретната ситуация, като настъпването въпреки това на съставомерната последица, не може да се приеме, че се дължи на тази деятелност, и в частност на действията на д-р Т., както поради вземане на самостоятелно участие в операцията, така и поради конкретните предприети действия при осъществяване на анестезия и реанимация. За обосноваване на фактическите си изводи, касаещи обвинението против подс.М., СГС е подложил на внимателно обсъждане изготвените и приобщени по реда на НПК съдебномедицински експертизи. САС от своя страна се солидаризира със становището за компетентност и обоснованост на експертните заключения, които макар и немалко на брой, не съдържат някакви особено съществени противоречия при отговор на въпросите, касаещи поведението на М.. Категорично е решен въпросът относно причината за смъртта на детето, респ. възможността за избягването й при полагане на конкретно посочени от експертите медицински мероприятия. В тази връзка несъмнено е обстоятелството, на което особено набляга подс.М., че извършената от него операция за отстраняване на сливиците на Г.И. на 08.12.10г. е била без налични противопоказания, при спазване на всички правила за самото й осъществяване. Също така ранният възстановителен период е протекъл гладко. Противно обаче на поддържаното от подсъдимия, също така еднозначно е заключението на експертите, водещи специалисти в областта на медицинската наука, че за преодоляване на настъпилото още на 15.12.10г. усложнение /кървене от оперативното поле/, е било необходимо по-продължително хоспитализиране, съответно провеждане на лечение и евентуална ревизия на оперативната рана в болнични условия. Експертите са обосновали становището си по този ключов за обвинението на М. въпрос с резултатите от лабораторните изследвания и доказан възпалителен процес в гърлото. Вещите лица са намерили пряка връзка между настъпилия фатален резултат и действията/бездействията на медицинския екип от следобедните часове на 23.12.2010г. - обстоятелства, които касаят само обвинението против лекарите Р. и С.. Същественото е, че категоричен и обоснован отговор и опровержение на поддържаната в обясненията на подс.М. теза, се съдържа в експертния извод, че обилното кървене при операцията на 23.12.10г. не е било предизвикано от разкъсване на артериален съд по време на интубацията. Същото е било обусловено от некротичните промени в тъканта на сливиците и ерозии на тяхната артериална съдова мрежа, довели до периодични кръвоизливи, последният от които е бил фаталният. В този смисъл категорично в подкрепа на обвинението на М. е заключението, че е било възможно да се избегне смъртния изход при предприемане на необходимите мероприятия при приема на детето на 15.12.10г. В мотивите на присъдата си СГС е отделил специално внимание на обясненията на подсъдимите. Правилна е констатацията, че в основната им част същите не се опровергават, а се подкрепят от останалия доказателствен материал, респ. допринасят за фактическото изясняване на делото. С основание първостепенният съд не е кредитирал част от обясненията, които е давал подс.М., касаещи както неговото, така и поведението на други медицински српециалисти, съпричастни към случилото се.При обсъждане на доказателствата по-горе, настоящият състав изложи съображенията си защо подобно на първия съд не приема за достоверно твърдението му, че на 16.12.2010 г. не е бил лекуващ лекар на пострадалата и не е решавал въпроса за изписването й от болничното заведение. Отново следва да се посочи, че в тази част обясненията му се опровергават от показанията на свидетелите Й. и И., за чиято добросъвестност не възникнаха съмнения и у въззивния състав. За събитията, които касаят датите 14.12.-16.12.2010г. потвърждение на казаното от родителите се съдържа в показанията на медицинските специалисти, които по някакъв начин при изпълнение на задълженията си са възприели, съответно съобщили пред съда какво точно е било фактическото положение във връзка с лечението на детето, респ. изписването му от болничното заведение. Посредством кореспондиращи си доказателствени източници, касаещи посочените дати, по делото е установено, че подс.М. е действал в качеството на лекуващ лекар на Г.И. и именно негово е решението за изписване, тъй като е прегледал детето и е дал препоръки за продължаване на лечението му в домашни условия. В заключение отново следва да се посочи, че САС се съгласява напълно с подробните съображенията на СГС, с които се обосновава приетата фактология, поради което не намира за необходимо повторно да включва в решението си този подробен и верен по същество доказателствен анализ. Опитът на защитата да се лансира оправдателна версия за настъпилите събития е категорично опроверган по делото.

По правото: След този анализ на доказателствените източници, въз основа на така изложените по-горе и възприети и от въззивната инстанция като установени фактически положения, се налага правният извод, че подсъдимият М. М. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1, пр.2Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК, в какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първостепенния съд. Несъмнено извършваната от подс.М. дейност като „лекар”, на първо място е „правно регламентирана”, защото за упражняването й се изискват специални познания, респ. завършено медицинско образование. На второ място – тя съставлява „източник на повишена опасност”, тъй като и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на тази дейност създава реална опасност за здравето и живота на други лица. Обвинение против М. е повдигнато за това, че не е изискал определянето на кръвната група на пациентката Г. И. преди оперативната интервенция за отстраняване на небните сливици. Този безспорно установен факт съставлява допуснато от него нарушение на императивните изисквания на чл.53 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в УМБАЛ [фирма] и на т.9.1.1, т.9.2 и 9.2.1 от Медицински стандарт „Трансфузионна хематология”, утвърден с Наредба № 9/25.04.2006г. и добрата медицинска практика в случаите, при които е налице висок риск от кървене по време и след операцията. В конкретния случай няма съмнение, че опасността от кървене / както при извършване на операцията по отстраняване на сливиците, така и в известен период след това/, е била реална и е следвало стриктно да бъде спазено правилото на посочените разпоредби. Категорично потвърждение на необходимостта от определяне на кръвногруповата принадлежност на Г.И. са настъпилите събития на 23.12.10г., когато при условията на спешност навременно предприето кръвопреливане би могло да предотврати фаталния развой на събитията. В този смисъл правилно първостепенният съд е приел наличие на причинно-следствена връзка между така неспазеното изискване за предварително определяне на кръвната група и настъпилата впоследствие смърт на пострадалата. Относно обвинението за датата 16.12.10г., правилно и законосъобразно СГС е намерил, че подс.М. е допуснал нарушение на правилата на добрата медицинска практика и на т.8.4.3 от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35/08.07.2009г., както и на КП № 120 за хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците. По делото е установено по несъмнен начин, че подс.М. е подценил следоперативното наблюдение на Г.И.. Експертната оценка сочи, че в конкретния случай е било необходимо по-продължително хоспитализиране на детето за изясняване на причините за кървенето от оперативната рана. Опровергано е твърдението на подсъдимия, че не е бил лекуващ лекар на Г.И. към този момент, в каквато насока съображения се изложиха по-горе. Именно в това негово качество той е следвало да изпълни задълженията си, произтичащи от т.8.4.3 от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, според които е трябвало да наблюдава и контролира локалния и общ статус на пациенти с възникнали следопративни усложнения, свързани пряко или индиректно с извършената оперативна интервенция. Като е взел решение за преждевременно изписване на пациентката и без по отношение на нея да са предприети необходимите мерки, той е допринесъл за настъпилото по-късно кървене, а оттам и смъртта на детето в резултат на него. Именно в това негово поведение се открива причинно-следствената връзка с настъпилия по-късно съставомерен резултат. В този смисъл верен е изводът на първостепенния съд, според който пропуските на екипите, полагали медицински грижи на фаталната дата 23.12.2010г. изначално не могат да ползват подс.М. и да обусловят отпадане на отговорността му. Първият съд е намерил достатъчно доказателства да обоснове и правния си извод за субективната страна на деянието – непредпазливост. Подс.М. е бил длъжен и е могъл да прецени опасността от късно кървене от оперативното поле на отстранените сливици, както и своевременно да нареди определяне на кръвната група на Г.И.. Установено е по делото, че по-продължителното хоспитализиране на детето и изясняване на причините за възпалителния процес, респ. вземане на посочените по-горе мерки за преодоляването му, биха предотвратили настъпилия по-късно фатален развой на събитията. СГС е постановил оправдателен диспозитив по отношение на подс.М. по обвинението му да е допуснал пропуск в дейността си на 15.12.10г., изразяващ се в неизискване на изследване за кръвна група; в частта, касаеща неспазването на Раздел IV, т.13, гр.Ш от Медицински стандарт „У.-носно-гърлени болести”, утвърден с Наредба № 35/08.07.2009г.; както и нарушение по чл.2, т.5 от Закон за здравето. Доколкото по делото не са постъпили съответен протест или жалба от частните обвинители във връзка с така постановеното оправдаване на подс.М., настоящият състав не разполага с компетентност да разгледа присъдата в тази част по същество.

По наказанието: Настоящи