Решение №4/09.01.2013 НАХД № 573/2012 ОС Плевен

    Решение №4/09.01.2013 НАХД № 573/2012 ОС Плевен

    Наказателно дело от общ характер № 4/2012 г. пред Окръжен съд. Подсъдимият (лекар) е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК) . Съдът признава подсъдимия за виновен и постановява присъда .

ПРИЗНАВА обвиняемата С.И.Б., родена на *** година в гр.Червен бряг, живуща ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, н-к Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, не е осъждана, вдовица, ЕГН ********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със А.Л.С. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – Началник Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ПРИЗНАВА обвиняемата А.Л.С., родена на *** ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, лекар-ординатор при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, не е осъждана, ЕГН********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекар-ординатор в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на ч л. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 2. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ПРИЗНАВА обвиняемата Д.П.Д., родена на *** ***, живуща ***, българка, български гражданин, разведена, с висше образование, не е осъждана, работи като лекар- ординатор при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, ЕГН********** ЗА НЕВИННА В ТОВА, ЧЕ: На 07.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и А.Л.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - дежурен лекар в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 3. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ВЪЗЛАГА на основание чл.190 ал.1Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство от НПК направените деловодни разноски в размер на 3078 лева за сметка на държавата. ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА 16 бр. парафинени блокчета и 16 бр. стъкълца с натривки след влизане в сила на решението ДА СЕ УНИЩОЖАТ. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд-град Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МОТИВИ по НАХД № 573/2012г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен:

С постановление от 25.07.2012г. прокурор при Окръжна прокуратура – гр.Плевен е установил, че са налице основанията на чл.78 АЧл. 78а. ⚖️ Практика (68) (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: а) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; в) причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. (2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г.) (4) Съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (5) Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. (6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. (7) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г., доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Алинеи 1 - 6 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и при множество престъпления както и когато престъплението е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му, освен в случаите, когато то е обида или клевета. Раздел V. ... от НК по образуваното срещу С.И.Б.,А.Л.С. и Д.П. *** досъдебно производство №Д-94/09г. по описа на ОП-Плевен за извършено престъпление по чл. 123 ал.1 вр. с чл.2Чл. 2. ⚖️ Практика (12) (1) За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му. (2) Ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. от НК и е направил предложение пред Плевенски окръжен съд за освобождаването на същите от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, за вменените им деяния,както следва:

І.ПОДСЪДИМАТА С.И.Б.,за това че на 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със А.Л.С. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – Началник Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собствени стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение, с което на 08.02.2009 г. е причинила смъртта на плода на пациентката - престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ІІ.ПОДСЪДИМАТА А.Л.С.,за това че на 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекар-ординатор в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение, с което на 08.02.2009 г. е причинила смъртта на плода на пациентката – престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

ІІІ.ПОДСЪДИМАТА Д.П.Д.,за това че на 07.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и А.Л.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - дежурен лекар в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 1.своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение, с което на 08.02.2009 г. е причинила смъртта на плода на пациентката – престъпление по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

Подсъдимата С.И.Б., редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с адв.А.К. от ПлАК. Не се признава за виновна, дава подробни обяснения,в които обективира извършения преглед на 6.02.2009г. на М.П.,в хода на който не били установени индикации за родова дейност,а проведеното кардио-токографско изследване на плода /NST/ и ултразвуково наблюдение обосновали липса на данни за фетален стрес.Намира,че изграденият модел на изчаквателно поведение с назначен ежедневен мониторен контрол и планирана индукция кореспондира с отсъствието на акушерска спешност и утвърдените медицински стандарти,а след приключване на работния ден около 13,30 часа на 6.02.2009г. същата не е била на разположение и не е била търсена за обсъждане в динамика на състоянието на бременната и плода, които към момента на визитация `и не са разкривали симптоматика на биологично преносване.Изразява критично отношение към решението на водещия родовата дейност на 9.02.2009г. гинеколог да изпрати за изследване фрагменти от плацентата и възпроизвежда схващането на водещия патоанатом в Катедра „Съдебна медицина и деонтология” при УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД – Плевен – доц.П.Л. за загиване на плода вследствие хематом на пъпната връв причинил вътреутробна асфиксия.В заключение отбелязва,че извършването на амниоскопия е несъвместимо с отсъствието на апаратен инструментариум и необходимите условия за неговото прилагане като изразява резерви досежно неговата актуалност и информативност,а предписаното от комплексните експертизи доплерово изследване на кръвотока,намира за относимо единствено към ретардиращи плодове.Моли за оправдателен съдебен акт.

Защитникът на подсъдимата С.Б. - адв.А.К. от ПлАК приема,че от обективна и субективна страна доказателствата не обосновават вмененото престъпление по чл. 123 ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.Анализира в стегнат вид основните положения на съдебната практика и възприетата по делото фактическа обстановка.Намира,че нормативно няма заложен алгоритъм за преносена бременност,който да определи еднозначно модела на поведение като медицинската практика се е ориентирала към комплексната и динамична преценка от лекуващия персонал на декларираните признаци за родова дейност и състоянието на фетуса. Разчита като актуални и високоинформативни представените на подзащитната `и медицински изследвания в хода на проведената на 6.02.2009г. визитация,които на фона на липсата на симптоми за започнала родова дейност,дефинираното състояние на плацентата – ІІ/ІІІ степен зрялост,отсъствието на : фетално страдание,редукция на околоплодната течност,субективни оплаквания от бременната и при нормално протекла бременност са определили съответствието на поведението `и с добрата медицинска практика.Намира,че след процесната дата Началникът на Клиниката по рискова бременност не е имал контакт с бременната М.П. като условия за индуциране на раждането са липсвали както на 6.02,така и на 8.02.2009г.,когато проведената индукция се е оказала безуспешна с оглед липсата на зрялост на маточната шийка.Защитникът твърди,че причините за гибелта на плода не са установени по категоричен начин като сочи установения макроскопски от св.Д.И. и обективиран в изготвения аутопсионен протокол хематом на пъпната връв,който комплексните експертизи не са приели визуално в цялост и не са оценили като причина за смъртта,но при посочване на изводите на същите за липса на гаранции,че в изпратените фрагменти от плацентата се съдържа количествено цялата възможна патология. Адвокат К. навежда доводи,че изтъкната от вещите лица причина за смъртта не е загубила хипотетичния си характер,а препоръчаните от тях амниоскопски и доплерови изследвания нямат необходимата информативна стойност и са неприложими с оглед отсъствието на клиничен инструментариум /амниоскоп/ и предпоставки за назначение като илюстрира съжденията си със заключението на вещите лица проф.К. и доц.С.. Подчертава несъответствието на реално установеното фактическо поведение с вменения като нарушен нормативен каталог като отчита: бланкетността и неотносимостта на част от разпоредбите,съблюдаването и изпълването с дължимо съдържание на останалата част, отсъствие на причинна връзка между поведението на подзащитната `и и настъпилия неблагоприятен резултат при установена родова дейност на 9.02.2009г.Пледира за оправдаване.

Подсъдимата А.Л.С., редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с адв.Г.С. от ПлАК. Не се признава за виновна, дава подробни обяснения,в които сочи прецизно извършеното на 5.02.2009г. - в условията на чуждо дежурство - ултразвуково изследване на бременната М.П. и плода `и с разчетени добри показатели с тези на NST от същия ден,елиминиращи наличието на акушерска спешност,присъствието `и на 6.02.2009г. - отново в същите условия - на проведената от доц.Б. визитация когато бил изграден клиничен модел на изчаквателно поведение,а данните от същия отразени от дежурния лекар (макар и при погрешно отнасяне към предходната дата).По същество моли за оправдаване с оглед липсата на извършени от нея нарушения при упражняването на дейността `и.

Защитникът на подсъдимата А.С. – адв.Георги С. от ПлАК споделя фактологичния и правен анализ извършен от адв.К..Намира,че фактическото участие на подзащитната му се изчерпва с проведените на 5.02.2009г. диагностични процедури – ултразвуково изследване /УЗИ/ и разчетен NST на бременната М.П. и плода `и,като провеждането на същите и присъствието `и по време на извършената на 6.02.2009г. визитация от подсъдимата Б. отнася извън рамките на служебен ангажимент като дежурен лекар. Навежда доводи за липса на акушерска спешност,коректност на проведените изследвания и отсъствие на задължение за динамично проследяване на пациентката от С. вместо дежурния екип.Акцентира върху липса на декларирана родова дейност на 6.02.2009г. и наличие на жив човек,което обуславя самостоятелните му съображения за несъставомерно деяние.Претендира оправдателен съдебен акт.

Подсъдимата Д.П.Д., редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с адв.Г.А. от ПлАК.Не се признава за виновна,дава обяснения в които сочи извършения на 7.02.2009г. преглед на свидетелката М.П.,при който съобразила данните от първоначално изградения модел на поведение от ръководителя на клиниката,за който не намерила медицински индикации за корекция в хода на проведения личен преглед и NST.Тълкува записа от последния като добър и без данни за фетално страдание,а участъка с намалена реактивност определя като състояние на физиологичен сън предоляно след изкуствено провокиране на маточната активност.Моли за оправдаване.

Защитникът на Д.Д. – адв.Г.А. от ПлАК намира,че държавното обвинение не е прецизирало формата на вината като неправилни са и възприетите различни обозначения в обстоятелствената част на внесеното постановление на загиналия плод.Обосновава липсата на започнала родова дейност и жив субект,годен да бъде подложен на предложеното от държавното обвинение въздействие.Намира,че подзащитната му е изпълнила назначеното от Началник Клиника по рискова бременност изследване като добрите му показатели са били потвърдени от разпитаните свидетели притежаващи необходимата медицинска компетентност.Маркира липсата на конкретно предписание към лекуващите лекари при анализа на разпоредбите на чл.80 и чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ като се присъединява към анализа на защитника на съподсъдимата Б. и възприетото отсъствие на пропуски в диагностичната и лечебна дейност.Моли за оправдателен съдебен акт.

Окръжна прокуратура – гр.Плевен, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по предмета на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съобрази становището на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимата С.И.Б. е родена на *** година в гр.Червен бряг, живуща ***, българка, български гражданин, с висше образование, по време на инкриминираното деяние и към настоящия момент заема длъжността Началник Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, не е осъждана, вдовица, ЕГН **********.

Подсъдимата А.Л.С. е родена на *** ***, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, по време на инкриминираното деяние и към настоящия момент работи като лекар-ординатор при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, не е осъждана, ЕГН **********.

Подсъдимата Д.П.Д. е родена на *** ***, живуща ***, българка, български гражданин, разведена, с висше образование, не е осъждана, по време на инкриминираното деяние и към настоящия момент работи като лекар - ординатор при УМБАЛ д-р „Г.Странски” ЕАД гр.Плевен, ЕГН **********.

Свидетелката М.В.П. живеела на съпружески начала със свидетеля Г.Ц.И..В началото на месец май,2008г. П. установила,че е бременна.Посетила личния си лекар – св.А.А.,който издал направление за акушер-гинеколог.След положителното установяване на бременността - първа за М.П. - същата била регистрирана на 2.07.2008г. във водената от свидетелката А.В. ***/ с вероятен термин на раждане /ВТР/ ***г.Бременността протекла нормално без субективни оплаквания от страна на бременната и при ежемесечно наблюдение на състоянието `и.

На 26.01.2009г. М.П. *** оглед липсата на признаци за начеваща родова дейност.Свидетелката А. прегледала бременната и плода и след като установила доброто им състояние издала направление за хоспитализация в Клиника по рискова бременност /КРБ/ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” ЕАД – Плевен като указала на П. да постъпи след една седмица в болничното заведение.

На 3.02.2009г. М.П. посетила КРБ като била прегледана от дежурния лекар – свидетелката С.А.. Последната установила хронологично пренасяне,липса на контракции и маточна активност,отсъствие на субективни оплаквания.Назначила кардиотоко-графско изследване на плода /нон-стрес тест,NST/ без да провежда ехографско изследване /ултразвуково,УЗИ/ и вагинален преглед.NST - л.54,т.І /л.300,т.ІІ - регистрирал детски сърдечни тонове /ДСТ/ в норма при добра вариабилност на записа.С оглед липсата на признаци за започваща родова дейност св.А. върнала бременната и указала да постъпи в клиниката след два дни.

На 5.02.2009г. в 10,40 ч. М.П. постъпила в КРБ като била приета от дежурния лекар - св.И.Р. Х. – Б.. Последната назначила пълна кръвна картина,уринен и NST тестове,ултразвуково наблюдение като извършила вагинален преглед, който установил 1/3 скъсена маточна шийка,мека, сакрализирана, пропускаща един пръст,без признаци за родова дейност, подвижна глава във входа на таза и поставила диагноза : Graviditas post terminum. Инициираният в 11,15 ч. NST - л.55,т.І /л.301,т.ІІ – регистрирал фетален сърдечен ритъм от 140 удара в минута при добра вариабилност и реактивност,без децелерации.Подсъдимата А.С. не била дежурна към този момент,но провела ехографско изследване, в хода на което обективирала жив плод в главично предлежание,42 г.с. и тегло около ,плацента с ІІ – ІІІ степен на зрялост, разположена по задната маточна стена и нормално количество на околоплодната течност,които данни отразила в съставената История на бремеността и раждането № 4329/115 – т.ІІ,л.396 – 302.Разчела и добрите показатели на проведения NST.

На 6.02.2009г. дежурни лекари в КРБ били д-р Г.,д-р К. П. и д-р Н.,съгласно рапортната лекарска тетрадка и таблицата за отчитане на отработените месечни дни – л.174 и сл.,л.184 от НАХД № 573/2012г. по описа на ПлОС.Сутрешната визитация била водена от Началник КРБ - подсъдимата С.Б. като присъствала и подсъдимата А.С. наред с дежурния лекарски състав.След представяне на бременната М.П. подсъдимата Б. установила ДСТ в диапазона 140 – 160 удара в минута при добра вариабилност и реактивност,отсъствие на маточна активност и субективни оплаквания и след като оценила данните за състоянието на околоплодната течност и зрелостта на плацентата изградила модел на клинично поведение свързан с назначение на NST на 7 и 8.02.2009г.,прилагане на простаглан-дини и индукция на родова дейност на 9.02.2009г.,който погрешно бил записан в графата за 5.02.2009г. на ИЗ от дежурния лекар – т.ІІ,л.302 от ДП.В същият ден излезли данните от ПКК – т.І,л.59 от ДП,които не отбелязали отклонение от стандартните показатели като в рамките на дневното и нощно дежурство не били извършени от дежурните лекари допълнителни изследвания и манипулации.

На 7.02.2009г. дежурни лекари били доц.С.,д-р М. и подсъдимата Д.П.Д..По време на визитация последната прегледала М.П. и установила добро общо състояние,отсъствие на маточни контракции и изтичане на околоплодна течност.Вагинален преглед не бил извършен с оглед отсъствието на маточна активност. Проведен бил NST с начало 9,30 ч.,който в първите две и половина минути регистрирал добра сърдечна честота, след което се забелязала намалена вариабилност и реактивност в рамките на около двадесет минути като след приложено дразнене на матката било регистрирано едновременно повишаване на маточната активност и ДСТ,които се възвърнали в нормален ритъм и при продължителност на записа в това състояние около петнадесет минути.Подсъдимата Д.Д. с оглед липсата на признаци за фетално страдание и родова дейност не намерила основание да коригира изградения клиничен модел на поведение,както и да назначава допълнителни изследвания.

На 8.02.2009г. около 8,00 ч. след доклад на дежурната акушерка Д.В. за недолавяне при аускултация на М.П. на ДСТ дежурния лекар – св.С.М.И. назначила незабавно NST,който потвърдил отсъствието на сърдечни тонове на плода.При последващ вагинален преглед на бременната дежурния лекар установил плод в главично предлежание при нормален тонус на матката като шийката била нескъсена,мека и съкрализирана при съхранен околоплоден мехур и разкритие от сантиметър и половина,което обусловило извода `и за отсъствие на родова дейност.Проведеното от И. УЗИ потвърдило данните за главично предлежание на плода,липса на сърдечна дейност и спиране на сърцето в диастола като била определена зрялост на плацентата от ІІ – ІІІ степен и разположението `и по десен кант на матката. Проведените комплексни изследвания обективирали поставянето на диагноза „foetus mortus“ и превеждането на М.П. в родилна зала за индуциране на раждане.Назначени били инфузия на Oxytocin /Окситоцин/ 5 Е,глюкозен серум и клизма.В 10,30 часа системата окситоцин била включена с 12 к/минута като в 12,00 и 13,00 часа родова дейност не била отключена.В 15,30 часа не били регистрирани маточни контракции и вагинални изменения като постъпили субективни оплаквания за болки в кръста на 10-15`.Липсата на напредък на индукцията обосновал решението на свидетелката С.М.И. да прекрати същата и върне бременната в КРБ като назначила вагинално в 22,00 часа Prostin Е2 таблетка,допълнително приложение на същия медикамент в 6,00 часа на следващия ден и индукция на родова дейност на 9.02.2009г. в 8,00 часа с Окситоцин 5Е.В 22,00 часа назначения Prostin Е2 бил приложен в задния влагалищен свод като при прегледа било установено разкритие от сантиметър и половина,глава прилегнала към входа на таза и маточна шийка в същото състояние.

На 9.02.2009г. дежурни лекари били д-р Д.И.,д-р К. П. и д-р Н. като със свидетелката М.П. се ангажирал свидетеля Д. И..След прилагането на втора таблетка Prostin Е2 в 6,00 ч. били констатирани слаби маточни контракции, разкритие от , центрирана и скъсена с ½ маточна шийка. М.П. била приведена в родилна зала като в 8,00 часа се включила инфузия на Oxytocin /Окситоцин/ 5Е и глюкозен серум.Половин час по-късно родова дейност и ДСТ не били отчетени,разкритието достигнало два сантиметра при запазен околоплоден мехур и при установено 1/3 скъсяване на маточната шийка като било назначено включване на нова система Окситоцин. В 9,40 ч. била регистрирана нерегулярна родова дейност и назначени кръвни изследвания. В 10,40 часа се появили маточни контракции : 5-7 от по 20 секунди като в 12,40 се учестили през 4 минути с 30-35 секунди продължителност и разкритие от 3-.Свидетелят Д.И. спукал околоплодния мехур като изтекло оскъдно количество околоплодни води с кално - зелен цвят.След регистрирането на първоначалните напъни в 14,15 часа била включено втора система Окситоцин 5Е като в 14,35 ч. се родил мъртъв плод от женски плод с мацерация ІІ-ІІІ степен,тегло - и ръст - . като свидетеля И. констатирал и описал макроскопски в ИЗ хематом с дължина 8-,дебелина 2- разположен на пъпната връв близо до кожния израстък и плацента с калцификати и зелено оцветени ципи. Свидетелят Д.И. поставил диагноза :”Partus anormalis, Foetus Mortus” като изпратил 2/3 от плацентата и плода за пато-хистологично изследване в КСМД при МУ-Плевен.

На 10.02.2009г. била извършена аутопсия от свидетеля С.К. *** и д-р В.К., които констатирали мъртвороден плод от женски пол,доносен и без малформации с ІІ-ІІІ степен на мацерация,хематом на пъпната връв,аспирация на околоплодно съдържимо и фетална ателектаза.В аутопсионният протокол №28/2009г. като причина за смъртта била посочена вътреутробна /антенатална/ асфиксия възприета от съдебните медици като резултат от настъпилия масивен кръвоизлив (хематом) на пъпната връв.

На 12.02.2009г. свидетелката М.В.П. била изписана от лекуващия лекар д-р Д.И. и Началник Акушерска клиника доц.д-р Ст.Т., във връзка с което и била издадена епикриза от същата дата. По повод горното било образувано досъдебно производство № Д-94/2009г. по описа на ОП-Плевен.

От показанията на свидетелите А.А. и А.В. се установява констатирането на факта на бременността и завеждането на М.П. ***,която същата редовно посещавала.Свидетелката В. посочва при разпита си нормално протекла и редовно проследена бременност, и издаването на направление за хоспитализация на 3.02.2009г. по време на последната консултация с оглед навършването на 41 гестационна седмица и необходимост от клинично проследяване на състоянието. Показанията на А. и В. са обективни, а ангажираните при разпита им гласни доказателства намират опора в приобщеното по делото и ценено от съда направление на бременна до родилно отделение – т.І,л.62 от ДП и показанията на свидетелите В.П. и Г.И. относно хода на бременността. Последните сочат определянето на ВТР на 26.01.2009г. и нормалното протичане на бременността под наблюдението на св.А., издаването на направление за хоспитализация, съобразно което на 3.02.2009г. бременната посетила КРБ,където след преглед от дежурния лекар (С.А.,бел.с.д.) била върната с указание да постъпи в болничното заведение на 5.02.2009г.,което било съобразено като на 8.02.2009г. след визитация узнали от М.П. и дежурния лекар С.М.И.,че плода е загинал.Свидетелите сочат още изпитания емоционален шок от случилото се,провокирал размяна на реплики с клиничния персонал и отправянето на заплахи от св.Г.И.,което предизвикало сезирането на полицейските органи,както и предприетата индукция на 9.02.2009г. от св.Д.И.,който ги информирал за хода на раждането и споделил изтичането на зелено-кафяви околоплодни води,които определил като симптом на преносен плод. Свидетелите са обективни и последователни в показанията си,въпреки претърпяната тежка загуба и показанията им се ценят от съда като сочат липсата на : субективни оплаквания от страна на бременната,изтичане на околоплодни води и маточни контракции в периода заключен между ВТР и датата на успешно индуцираното раждане.Възпроизведените от тях обяснения от страна на подсъдимата Б. за аномалия в плода („тумор” – т.І,л.110 от приобщените показания на Г.И. от досъдебното производство, ”малформация”-В.П.) следва да бъдат третирани именно като интерпретация на откритата от св.Д.И. находка в пъпната връв – хематом (кръвоизлив),който самия той определил и в хода на проведените разпити като туморно образование.Медицинските версии за причината за смъртта на фетуса обаче нямат решаващ характер за обективното установяване на фактите,защото същите следва да бъдат проверени по надлежния ред и независимо от самостоятелното им възприемане /на хематома в пъпната връв като причина за смъртта/ от съдебните медици в изготвения аутопсионен протокол съда не ги приема при съобразяване на цялостния анализ на доказателствената съвкупност като адекватно изследване и обоснован отговор на въпроса за причината за загиване на плода.

От показанията на свидетелката М.П. се установява регистрирането `и в женска консултация при св.А.В. по повод констатирана бременност и нормалното `и протичане без субективни оплаквания,определянето на ВТР на 26.01.2009г. на която дата посетила наблюдаващия я гинеколог,който издал направление за прием в КРБ и извършения преглед от дежурен лекар,който отказал хоспитализиране на този етап като я насочил да се върне след два дни. Показанията на М.П. кореспондират с ангажираните при разпита на св.С.А. и ценени от съда като обективни гласни доказателства и изготвения на 3.02.2009г. в 12,10 ч. NST – том І,л.54/т.ІІ,л.300 от ДП.А. сочи извършеното кардиотокографско изследване, в хода на което не установила маточна активност и контракции при въздържане от ултразвуково наблюдение и вагинален преглед (погрешно П. посочва провеждането на такъв) с оглед очакванията за провеждане на рутинния комплекс изследвания при приемането в клиниката,както и регистрираната добра сърдечна честота и вариабилност на записа,коректността на чието разчитане намира експертна опора във възприетата част от заключението на вещите лица доц.Д.Р.,проф.И.К.,доц.Е.С.,д-р Е.Д. и д-р Д.Г. по изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза №18а/2011г. на МУ „Проф.д-р П.Стоянов” – Варна – т.ІІ,л.248-249 от ДП.

Свидетелката М.П. допълнително сочи постъпването си в КРБ на 5.02.2009г. (без да може да си спомни дежурния лекар – св.И. Х. – Б. – бел.с.д.) и провеждането на ехографско изследване от подсъдимата А.С.,NST и физикални изследвания,както и извършената визитация на 6.02.2009г. от подсъдимата Б.,която след преглед разпоредила ежедневен запис на ДСТ като обявила изчаквателен модел при междувременното назначаване на вагинален стимулант и предизвикване на родова дейност на 9.02.2009г.Твърдението на П. в хода на съдебното следствие за кардиотокографско изследване плода на 6.02 не кореспондира с приобщените записи от мониторирането на състоянието на плода,отразяването в ИЗ и приобщените показания от досъдебното производство,които съда оценява като по-актуални и точни и затова не го възприе.Отсъствието на : субективни оплаквания,контракции – разпознати като явление на база последващо протекла бременност,изтичането на околоплодни води или друга индицираща усложнения или родова дейност симптоматика, което посочва свидетелката намира опора в изготвената ИЗ,показанията на свидетелите Г.И.,В.П. и обясненията на подсъдимите и се цени напълно от тази съдебна инстанция.Заявената липса на спомен в хода на съдебното следствие от П. за проведен NST на 7.02.2009г. е отстранена с допълването на показанията `и чрез инкорпориране на разпита от досъдебното производство и разпечатката на проведения запис - т.І,л.56-57/т.ІІ,л.299 от ДП като провеждането и разчитането на същия намира допълнителна опора в обясненията на подсъдимата Д.Д..Хронологическата последователност в показанията на М.П. досежно липса на субективни оплаквания и установената чрез аускултация липса на ДСТ при визитацията на 8.02.2009г., потвърдено от последващото мониторно изследване, неуспешния опит за индуциране на родова дейност на същата дата, подновен на следващия ден след вагинална медикаментозна подготовка от св.Д.И.,който споделил за зелено-кафяви околоплодни води намира потвърждение при разпита на свидетелите С.М.И.,П.П. и Д.И. и приобщената медицинска документация и се цени от съда.

Свидетелката С.М. сочи при разпита си възприетия доклад от дежурната акушерка (Д.В.,бел.с.д.) на 8.02.2009г. за липса на ДСТ при аускултация на хоспитализираната М.П.,които потвърдила чрез последователното извършване на личен преглед,кардио-токографско и ултразвуково мониториране,превеждането на бременната в родилна зала и провокирането на родова дейност чрез включване на система с Окситоцин,която се оказала неуспешна на фона на липсата на зрялост на маточната шийка с установено разкритие от /1,5 см. според ИЗ/ и подготвителни контракции.Тези показания намират опора в ангажираните при разпита на съдежурната в екипа П.П.,която сочи липсата на ДСТ,персоналното ангажиране със случая от страна на М. и медикаментозното третиране с Простин Е2 с оглед постигане на успешна индукция.Отбелязаната въз основа на ехографско изследване от страна на св.И. зрялост на плацентата – ІІ/ІІІ степен кореспондира с оценката манифестирана от подсъдимата А.С. в хода на извършеното на 5.02.2009г. изследване като я потвърждава без да обективизира калцификати по същата.Визуалното възприемане на такива от св.Д.И. не изключва възможността такива да е имало и на по-ранна дата,но да не са могли апаратно да бъдат установени и в тази насока следва да се уточни,че възприемането на принципа на обратното разсъждение т.е. анализирането на инкриминираното деяние от находките установени по аутопсионния протокол през визуалното възприятие на особеностите на плацентата и плода при индуцираното на 9.02.2009г. раждане и назначените изследвания и прегледи до постъпването на 5.02.2009г. на бременната П. не дава изискуемата обективност на изводите.Съдебната практика несъмнено отчита високата информационна стойност на аутопсионния протокол,но възприема преценката на правилността на действията на лекуващите лекари единствено на тази основа за неправилен.

Съдът цени като обективни показанията на свидетеля Д.И.,който сочи предприетата от него индукция на раждането на ***г. свързана със засилена инфузия на Окситоцин, обусловена от състоянието на плода и отсъствието на маточни контракции,липсата на родова дейност от момента на осъществения клиничен прием на бременната М.П. до 12,40 ч. на същата дата,когато установил маточни контракции и разкритие от 3 - .,които обусловили решението му да ускори раждането посредством спукването на околоплодния мехур и визуалното възприемане на оскъдно количество предни зелено-кафяви води и мъртъв плод от женски пол с ІІ-ІІІ степен на мацерация и особен участък от пъпната връв с размер около .,който дефинирал като „хематом”/”туморно образование”/.Изпращането на плода и част от плацента за пато-хистологично изследване според показанията на св.Д.И. намира опора в изготвения аутопсионен протокол № 28/2009г. на МУ-Плевен и показанията на св.С.К.,който не е в състояние да обогати доказателствената съвкупност извън направените с В.К. /ординатор към Отделение „Патологична анатомия“ към УМБАЛ-Плевен/ изводи базирани на проведените огледи и лабораторни изследвания и който определя за утвърдена /но, не и правилна според вещите лица по трите експертизи и съда/ практика изпращането на фрагменти от плацентата.Възпроизведената от св.Д.И. практика на КРБ за проследяване на бременността след ВТР, изграждането на модел за поведение и определящите го критерии,както и ползвания инструментален апарат и механизма на финиширане на родовата дейност са предмет и на проведените разпити на свидетелите П.П., С.А.,С.М.,А.В.,И.Б.,С.Т. и подсъдимите Б.,С. и Д. и същите имат отношение /и ще бъдат коментирани по-долу в мотивите/ извън тясно относимата конкретика по случая към утвърдената клинична практика и съответствието `и със правилата на добра медицинска практика доколкото нормативен алгоритъм за преносена бременност,утвърден от съсловните организации,Министерство на здравеопазването или администрацията на лечебното заведение посредством правилника за устройството,дейността и вътрешния ред не е установен,а клиничните стандарти в национален мащаб не са унифицирани съобразно заключенията на вещите лица от МУ-Варна и МУ-Пловдив.

Приобщените със съгласието на страните показания на св.И. Б. при съобразяване на тяхната лаконичност маркират приемането на бременната М.П. на 5.02.2009г. и диагностицираната бременност след термин при хронологичен пренос,назначените ПКК, уринен тест,кардиотокографско изследване на плода и ултразвуково изследване и провеждането на последното от подсъдимата А.С. като достоверността на показанията, възприети от съда, се определя и от надлежното отразяване на възпроизведените факти в хоспитализиращото направление,ИЗ и фишовете от изследванията – т.ІІ,л.295-323 от ДП.

Свидетелят С.Т. посочва при разпита си подписаната от него епикриза от 12.02.2009г. /т.II,л.303 от ДП/,съвместното обсъждане на механизма на раждането с израждащия лекар – Д.И. и възприемането като неоперативна индукция,както и утвърдения клиничен модел на поведение по отношение на преносените бременности.

Свидетелката Е. Г. посочва при разпита си извършения от нея прием на нощното дежурство – около 19,00 часа на 7.02.2009г. и преслушаните и възприети от нея вечерта ДСТ на фетуса на М.П.,липсата на субективни оплаквания и съобщения за маточни контракции вечерта на същата дата и преди предаването на дежурството на 8.02.2009г.,което намира опора и в показанията на самата бременна,когато не предприела обективизиране на ДСТ с оглед очаквания ангажимент на следващата дежурна команда.Свидетелката Д.К. сочи предаването на дежурството и диагностичното уточняване на трагичното състоянието на плода на М.П.,както и планираната индукция за 9.02.,но същата не е извършвала личен акушерски преглед и наблюдение,а и показанията и не се отличават с конкретен доказателствен принос.Показанията на свидетелите С.Т.,Е.Г. и Д.К. са обективни и се подкрепят от възприетия доказателствен материал от съда,който отчита като пропуск липсата на последващо проследяване на ДСТ на плода на М.П. от св.Е.Г. в рамките на дежурството и.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно –медицинска експертиза по писмени данни №703/2009г. (т.І,л.117 и сл. от ДП) като според вещите лица доц.д-р К.П.,доц.д-р Р.Т. и доц.д-р Б. *** причината за смъртта на нероденото дете на М.В.П. е вътрематочна асфиксия (задушаване),преждевременно продишване и аспирация на околоплодна течност в белия дроб.Асфиксията е определена като резултат от дегенеративни промени (презряване) на плацентата и дискриминиране на биологичните `и функции,включително и субхориалния кръвоизлив в плацентата, а находката в пъпната връв - оценена по аутопсионният протокол като кръвонасядане с вид на туморовидна маса (хематом) на база изследването на хистологичните препарати - е интерпретирана като послесмъртно просмукване на кръв. Според вещите лица функциите на плацентата са нарушени поради истинското преносване на бремеността и презряването на плацентата.

Съгласно разпоредбата на чл.154Чл. 154. (1) Експертното заключение не е задължително за съда и за органите на досъдебното производство. (2) Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, съответният орган е длъжен да се мотивира. Раздел IV. Оглед Цел на огледа от НПК експертното заключение не е задължително за ръководно-решаващия за съответната фаза на процеса орган като отсъствието на консенсус с определени части или в цялост следва да бъде надлежно мотивирана.Експертното заключение няма характер и на доказателствено средство.На фона на тези ремарки съдът кредитира изводите на вещите лица в частта относно възприетата причина за смъртта на плода – вътрематочна асфиксия, провокирана от преждевременно продишване и аспириране на околоплодна течност в белия дроб.Това заключение намира опора в данните от аутопсионния протокол,разглеждан като писмено доказателствено средство и обективиращ състоянието на плода след раждането и в конкретност наличието на масивна аспирация на околоплодно съдържимо,която в предвид момента на установяване на липсата на ДСТ – 8.02.2009г. следва да бъде определена като антенатална,цианози и фетални белодробни ателектези.Допълнителна подкрепа този извод открива и в заключението на вещите лица по изготвената петорна комплексна съдебно-медицинска експертиза № 18а/2011г. на МУ-гр.Варна,които също приемат като причина за смъртта на мъртовородения плод вътрематочна асфиксия като последица от преждевременно продишване и белодробна аспирация на околоплодна течност.Макроскопското изследване на хистологичните препарати е дало основание на вещите лице П.,Т. и А. да заключат,че са налице свободни еритроцити в рехавата съединителна тъкан и начална тромбоза в артериален и венозен съд без кръвоизлив при частично запушване на съдовете на пъпната връв – протокол от разпит от съдебно производство /СП/,л.103 – гръб.Този извод опровергава съждението на съдебните медици С.К. и В.К. за причината за вътреутробната асфиксия,а именно масивния кръвоизлив в пъпната връв,а и самото то според съда не намира опора в установеното при сециране състояние на съдовете на пъпния остатък във възможно проследимата част,което се отличава със свободна проходимост на вената и двете артерии – т.І,л.35 от ДП.Вещите лица по петорната експертиза №18а/2011г. допълнително усилват този извод и съда възприема като обективен и стъпил на обстойно изследване на материалите по делото извода им,че пъпната връв е с правилно устроени кръвоносни съдове,без анатомични дефекти като установения субамниален /между хориона и амниона/ хематом в пъпната връв с размери 8-. и . дебелина няма решаващо значение за танатогенезата,т.к. не се касае за кръвоизлив в пъпната връв,а за просмукване на еритроцити в меките и тъкани без разкъсване и разяждане на съдовете в резултат от разкъсан венозен съд на плацентата – т.ІІ,л.248-250 от ДП.Съждението за причиняване на смъртта от вътреутробна асфиксия всъщност не е оспорено от страните и се приема от съда като допълнително основание за това дават посочените от вещото лице доц.С. кръвоизливи под епикарда,по плеврите и по мозъка –СП,л.109.Разкъсването на венозен съд може да е настъпило и след смъртта на плода по време на силна контракция или дъното на матката /т.н. Кристелер/ съгласно заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза.

Същественият въпрос на който експертизите не могат да дадат според съда убедителен и категоричен отговор е каква е причината за вътреутробната асфиксия.Установяването на първопричиността е необходимо условие за изследване на действията и бездействията на дееца на фона на утвърдените медицински стандарти за поведение и при безпротиворечиво извеждане на правно-релевантната причинна връзка.Заключението на вещите лица по тройната съдебно-медицинска експертиза е за презряване на плацентата и нарушение на функциите в следствие на възприето биологично преносване.Изготвената първоначална петорна експертиза на база установените при аутопсията фибринови отлагания и псевдоинфаркти по плацентата се е консолидирала към виждането,че същата е с данни за стареене като настъпилата фетоплацентарна недостатъчност е довела до затварянето на порочен кръг между кислородна хипоксия в тежка форма,преждевременно включване на дихателния акт и аспириране в белодробния паренхим на околоплодна течност.Така направеният извод от вещите лица по двете експертизи за фетоплацентарна недостатъчност не е единствено възможният и основанията за това са комплексни.Видно от аутопсионният протокол и констатациите на всички вещи лица обект на изследване е 2/3 от плацентата с оглед селективното изпращане на част от нея на база макроскопски анализ и преценка от индуциралия родовата дейност на 9.02.2009г. свидетел Д.И..Това обстоятелство не е надлежно отразено от него във водената ИЗ,но при разпита му в съдебно заседание същия го е потвърдил и по делото в тази насока няма съмнение. Свидетелите С.А. и С.К. сочат наличието на клинична практика по частично изпращане за изследване на плацентата като нейната неправилност е изрично маркирана от двете групи вещи лица и се споделя от съда,който намира че липсата на нормативен акт или вътрешна заповед е обосновало порочността на взетото от свидетеля Д.И. решение и няма данни за упражнено давление в тази насока от страна на подсъдимите.Изразените резерви от страна на С.Б. и Д.Д. в обясненията им допълнително подкрепят това съждение на съда. В този ракурс на разсъждения няма как да бъде дадено убедително заключение от вещите лица дали не се крие патология в неизследваната част от плацентата с оглед невъзможността за цялостен количествен,а не само качествен анализ – така доц.д-р Б.А. – л.103 от СП,доц.д-р Е.С.,л.107 от СП.Изготвената петорна експертиза е посочила,че други фактори с възможен решаващ характер за асфиксията могат да бъдат продължително притискане на пъпната връв от плода или увиване около тялото му,преждевременно отлепване на плацентата и те са разглеждани в научната медицинска литература – като тези възможности не могат да бъдат изследвани поради частична липса на плацентата.Извеждането от медицинските експертизи на причината за смъртта на база частичен анализ на обектите им привнася същата частична достоверност на експертното заключение,която обаче не може да бъде поставена в основата на некомпрометиран съдебен акт.Нещо повече, дори в рамките на обследвания материал от плацентата не могат да бъдат установени несъмнени данни за фетоплацентарна недостатъчност.В рамките на клиничния престой на бременната М.П. са проведени, и това се установява както от обясненията на подсъдимата А.С.,така и от показанията на свидетелката С.М. и извършеното отразяване в ИЗ, две самостоятелни ултразвукови изследвания – първото на 5.02.2009г.,второто на 8.02.2009г.,които са дефинирали еднозначно зрелостта на плацентата като ІІ – ІІІ степен при нормално количество околоплодна течност отбелязана при изследването на 5.02. (за 8.02. няма посочване).Вещото лице доц.д-р Р.Т. е посочило при разпита си в съдебно заседание,че тези данни не установяват патологични изменения,а същите са от съществено значение за обосноваване на извода за фетоплацентарна недостатъчност.При разпита на вещото лице доц.д-р С. в хода на съдебното следствие същата е посочила,че от данните от ултразвуковото изследване не може да направи извод за плацентарна недостатъчност,но обосновава същата от данните за констатираните инфаркти по плацентата и фибринови отлагания,а вещото лице К. - от теглото на плода и наличието на калцификати по плацентата. Патологичният поглед дава вярна картина на състоянието на обекта,но той не може по разбираеми причини да измести апаратните методи,с които се изследва състоянието на бременната преди самото раждане и които следва да определят обективните граници,в които следва да се изследва въпроса за отговорността,защото изследване което не може да бъде проведено,не може да бъде вменено от гледна точка на информативност на резултатите на субекта по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК упражняващ медицинската професия.В тази връзка наличието на калциеви соли по плацентата е възможно да не бъде забелязано ехографски – в тази насока са показанията на св.Д.И. възприети от съда,както и научната медицинска литература, а от друга страна тези калцификати не винаги водят до извода за тежко компрометиране на функциите на плацентата. Биофизикалните размери на плода не са основоопределящи и еднозначни за възможностите на плацентата.

Според вещите лица по изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) №703/2009г. на МУ-Пловдив бременността на М.П. е рискова с оглед нейното преносване и преодоляването на риска налага обстойното и проследяване с оглед преценка на степента на застрашеност на плода и необходимостта от намеса при установяване на фетално страдание.Информативните методи,които следва да намерят приложение според вещите лица са : ехографско изследване на състоянието на плацентата и плода и определяне на обема на околоплодната течност,NST,амниоскопия – за установяване на характера на околоплодната течност,вагинален преглед за установяване на цервикалния статус.Експертното заключение на вещите лица е за пропуск в изграденото поведение и несвоевременното индуциране на раждането още в деня на постъпването – 5.02.2009г.,което обосновават със състоянието на маточната шийка към момента на хоспитализация – „…в процес на скъсяване,мека и цервикалния канал на матката пропуска един пръст” и факта на преносеност на бременността.

Съобразно депозираното от вещите лица заключение по СМЕ № 18а/11г. по описа на МУ-гр.Варна и допълнителната такава под същата номерация преносената бременност се отнася към усложненията на бременността,при които нерядко се наблюдава вътреутробна асфиксия и интранатална /по време на раждане/ смърт на плода като в известна част от случаите причините за смъртността остават неизвестни.В отклонение от общото правило при неголям срок на пренасяне се наблюдава тежко травмиран или загинал плод и обратно при висока преносеност – жизнеспособен такъв.Според вещите лица бременността на М.П. до ВТР е протекла нормално,свидетелката е своевременно изпратена за хоспитализация на 3.02.2009г. като с оглед възприетото календарно и билогично преносване бремеността е станала рискова като е следвало активно да се наблюдават чрез всички възможни информативни методи измененията в плацентата,количеството околоплодна течност и нейното оцветяване,да се индуцира раждане на 5 или 6.02.2009г.,да се проведе ехографско изследване на 7.02.2009г.,амниоскопия,изследва резистентния индекс на пъпната артерия,провокира родова дейност и изследват резервите на плода чрез функционален окситоцинов тест,а при неуспех или вътрематочно страдание на плода на провокираната индукция се пристъпи към цезарово сечение.

Обсъждането на горецитираните части от заключенията на вещите лица предпоставя изследване на границите поставени от нормативните стандарти и изискванията на добрата медицинска практика.Нормативният регламент в областта на акушерството и гинекологията е Наредба № 32/ за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология“, но той не установява алгоритъм за преносена бременност. Такъв липсва както в специална подзаконова уредба с автор Министерство на здравеопазването,така и в Правилникът за устройството,дейността и вътрешният ред в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен и този утвърден в КРБ – т.I,л.149 и сл. от ДП.Българският лекарски съюз също не е приел в тази насока Правила за добра медицинска практика, които да са санкционирани от Министъра на здравеопазването.Рисковата бременност, и в частност преносената такава, не е предмет на разглеждане дори от финансов инструмент,какъвто представлява клиничната пътека и която посочва поведението на медицинските специалисти при лечение на пациенти с определено заболяване при последователно фиксиране на диагностичните и лечебни процедури.Следователно поведението на подсъдимите в конкретния случай следва да бъде разглеждано на основата на добрите медицински грижи установени от практиката /при съобразяване на различния клиничен подход – бел.,с.д./ и при съобразяване на възведените от държавното обвинение правила за поведение,включая и при отчитане на възприетата от настоящия съд бланкетност на нормите на чл.80 и чл.81Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от Закона за здравето ,които въпреки това ще бъдат надлежно обсъдени.В светлината на този подход следва да се намери отговор на въпроса от кой момент следва да се постави край на бременността като се пристъпи към израждане.Медицинската наука,а и практиката, се е ориентирала към естественото раждане като общ клиничен модел на поведение миниминизиращ риска за здравето на майката и плода,а предприемането на оперативно родоразрешение е ограничено от рисковете,което същото крие и е обусловено от очакванията за по-добър резултат. Между тези два полюса застава индуцираното /предизвиканото/ раждане.Решението кога да се пристъпи към него е обусловено от комплексната преценка на обективираните признаци за подготвеност на естествените родови пътища и индикациите за фетално страдание.Първите се свързват със структурни промени в маточната шийка изразяваща се в нейното скъсяване и изглаждане,появата на регулярни родови контракции и разкритие,което се интерпретира в различен обем от практикуващите гинеколози като най-ниското начева от два-три сантиметра.Вторите намират израз в усилени движения на плода и децелерации /забавяне/ на ДСТ.Допълнително се преценяват количеството на околоплодната течност и нейния цвят /в случай на такава възможност/,евентуалното и изтичане,зрелостта на плацентата и цялостното и състояние наред с това на бременната и плода.Тези общи постановки се споделят както от вещите лица от двете експертизи,така и от подсъдимите съобразно,като се възпроизвеждат и от свидетелите А.В.,С.М.И.,П.П.,С.А.,С.Т. и Д.И.. Различията в преценката за адекватния момент за индукция между вещите лица по двете експертизи и подсъдимите се определят от вида и честота на прилагане на инструменталните и лични изследвания и в тази насока при съобразяване на обективната възможност за предотвратяване на отрицателния резултат следва същите да бъдат обсъдени. Проведените на 5.02.2009г. NST,ултразвуково изследване,ПКК и уринни тестове не установяват патологични изменения в състоянието на М.П. и плода.Състоянието на плацентата е II-III степен зрялост и тя не индикира невъзможност да изпълнява функционалното си предназначение,обема на околоплодната течност е в нормални граници,а записа на детските сърдечни тонове не разкрива фетално страдание.Тези констатации отразени във водената ИЗ се споделят и от двете експертизи като вещото лице проф. К. посочва в съдебно заседание отсъствието на отклонение в ехографското и токографско изследване и недостатъчна зрялост на маточната шийка,която не обуславя предпоставки за индукция на родова дейност.Същевременно на база смъртта на плода,калцификатите по плацентата,количеството и цвета на околоплодната течност описана в ИЗ след спукването на околоплодния мехур от св.И. обсъжда по следния начин необходимостта от индукция:“Не се налага по тези показания /на 5.02.2009г.,бел.с.д./ ,но аз много сериозно се съмнявам в тяхната точност.Освен това крайния резултат обосновава това ми съждение.“ – л.106,гръб от СП.Възприетото неправилно тълкуване на резултатите от ехографското изследване не контактува с разчитането на записи от същото /такива по делото няма и не са ангажирани доказателства за тяхната направа/.Същевременно калцификати по плацентата не са видени в хода на двете независими ехографски изследвания на 5 и 8.02.2009г. /възможно е апаратно и да не се забележат/ и те не дават еднозначен отговор за причината за асфиксията,а промяната в цвета на околоплодната течност търпи различни обяснения и едно от тях е отпускане при внезапно загиване на плода /или последващо/ на сфинктерите на дебелото черво, при което чревното съдържание се смесва с околоплодната течност – доц.Е.С. – л.109 от СП.Промените след гибелта на плода в организма на бременната допълнително затрудняват изясняването на причиността,но тя в никакъв случай не може да се извежда единствено от този факт.Настъпването на смъртта на фетуса е ограничено от вещите лица по петорната експертиза между 10,07 ч. на 7.02.2009г. когато е проведен последния кардиотокографски запис и около 8,30 сутринта на 8.02.2009г.,когато първоначално при аускултация от дежурната акушерка,а в последствие след ехо и NST-изследване е установена липсата на ДСТ като допълнителен ориентир е установената при аутопсията II-III степен на мацерация.От тук и двете експертизи не дават обоснован отговор защо е следвало да се индуцира раждането на 5 или 6.02.2009г.,вместо да се съблюдава първоначално назначената дата със съответна подготовка на 9.02. Според вещото лице проф.К. по-старата научна литература е изисквала индуциране на раждане след 14 дни от ВТР /26.01.2009г./ при 28-дневен цикъл /в ИЗ е отбелязана продължителност 28-30,а съгласно водената от св.А.В. документация - 28 дни/,така че и тук данните не са еднозначни,което обуславя хипотетично добавяне на дни към ВТР/.Според вещото лице доц.д-р Т. :“…По настоящем не е възможно с някой от методите да се постави диагноза преносена бременност.Това се установява след раждането…В медицинския стандарт няма нито една дума за преносената бременност,това е проблем който не е решен за сега.Различните школи различно препоръчват,ние се придържаме към немската школа.Щом установим известна,макар и лека степен на застрашеност,правим опит за предизвикване на раждането.“.Теоретично при липсата на данни за застрашеност на плода индукция е могла да бъде предизвикана във всеки един момент след ВТР,но нормативно срок не е заложен.По делото няма установени несъмнени данни за фетално страдание /още по-малко хроничност/ или влошаване в състоянието на бременната,които са другия възможен и естествен коректив за преценка необходимостта от индукция.Напротив – налице е една нормална и проследена в ЖК бременност като лекия железен дефицит и влагалищна гъбична инфекция /включително и по време на индуцираното раждане,съгласно ИЗ/ са своевременно овладени,а проведеното 3D-изследване на лекарски кабинет „Хера“ съгласно удостоверение от 16.10.2008г. и изготвените от него записи,л.17-26,т.I от ДП не е установило към този момент малформации на плода.Такива липсват и при последващото му развитие, включая и на база информативността на аутопсионният протокол.Отсъстват данни за заболявания и предходни оперативни интервенции спрямо М.П.,оплаквания както в хода на бременността,така и по време на хоспитализацията и до 8.02.2009г., плодът е бил с нормално разположение и биофизикални стойности, отсъствали са контракции,а проведеното ултразвуково изследване е посочило нормално количество на околоплодната течност и II-III степен зрелост на плацентата,което е изключвало обективни очаквания за нейното компрометиране.Действително на 6 и 7.02.2009г. не е провеждан вагинален преглед на М.П.,но при липса на маточна активност и при съобразяване на данните от прегледа на 8.02.2009г. не е имало /и обективно не може да има/ по-голямо разкритие,което да обуслови друг извод.Действително на 6 и 7.02. не са провеждани ехографски изследвания,но проведения на 8.02. такъв не е установил данни,изключая смъртта на плода,които да наложат извод за спешна акушерска намеса,а оттам и извода за пряка причинност между бездействието и резултата.На 6.02. не е провеждан NST,макар подсъдимата Б. да е разпоредила ежедневни такива според показанията на св.М.П.,но предходния такъв е извършен с давност по-малко от 24 часа и данните му не са будели тревожност.При предяваване на NST на вещото лице Т. същия е коригирал изводите си за „лошо качество“ на NST,като е посочил че липсват такива данни.Вещото лице проф.К. е посочило в с.з.,че записа на 7.02.2009г. е следвало да бъде продължен с оглед установения сън на плода,а по-късно го определя като патологичен без да може да обоснове извода си,което колизира със заключението на вещото лице доц.Д.Р.,че кардиотокографският запис на 7.02. е прекъснат неправилно скоро след разсънването на плода и е следвало да бъде продължен.Продължителността на записа, която търпи различни тълкувания,обаче не формира извод, при това обоснован, за страдание на плода,а за невъзможност убедително да се проследи неговото състояние до момента на загиването му.Впрочем комплексното заключение, обективирано в т.7 от заключението на петорната експертиза е, че липсват категорични данни за вътрематочно страдание на плода на 7.02.,въпреки ранното му прекъсване след т.нар „сън“, а вещите лица Т.,П. и А. са посочили,че недооценката на състоянието на плода се дължи на отчитането на добра сърдечна дейност при последния преглед – т.6.Правилността на предприетите след това действия на медицинските екипи е вън от съмнение и няма разминаване в тази насока между експертните заключения.Предписаната амниоскопия от двете експертизи е дискусионна като метод,а и вещите лица признават,че не е най-популярния клиничен и информативен способ за установяване на състоянието на околоплодната течност,но по делото няма данни за промяна /изтичане/ на консистенцията,която да индицира опасност приживе за плода,а и такъв инструментален апарат няма в КРБ,за което свидетелстват разпитаните свидетели работещи в КРБ.В тази насока са и обясненията на подсъдимите.Отсъствието на техника не може да се вмени във вина на последните,а и отговорността следва да се търси в рамките на възможностите на наличната апаратура и общоизвестните научни достижения.Доплеровото изследване предписано от петорната експертиза може да изследва състоянието на кръвотока,но то не е безспорно като информативност – в тази насока са изразените резерви от св.доц.С.Т.,който сочи приложението му към изоставащи плодове,а от друга страна проф.К. е очертал по следния начин възможностите му:“С висока степен на специфичност може да покаже страдание на плода.Дали при преносена бременност ще има патологични данни зависи от плацентарното кръвообращение.Може да покаже,но може и да не покаже.Ако има компенсаторни възможности може още дълго да не покаже“ – л.107 от СП.Съдът намира,че липсва тази безусловна информативност и от FOT доколкото същия представлява симулация на раждането целяща да установи влиянието на контракциите върху плода и възможностите да остане в матката и понесе последиците от родовата дейност.Тези изследвания обаче се разглеждат не като самостоятелни и надеждни източници на данни обосноваващи правилността на решението на лекарите,а като част от комплекса,който следва да даде необходимия информативен резултат.Когато от комплекса се извадят част от изследванията /амниоскопоията/,а за останалите обективно няма данни за необходимо приложение,защото изследванията са в норма,а поголовно и немотивирано не се назначават всякакви диагностични процедури изводите за възможния каталог от действия търпят преосмисляне. Действително е възможен постоянен мониторен контрол – макар самите вещи лица да не го предписват – но такава клинична практика няма , макар същата да е в състояние да даде индикация за влошаване състоянието на плода.В случая обаче диагностично се търсят данни за по-раздвижени процеси,продължителност /поне краткотрайна/ на феталното страдание,а те обективно липсват.Впрочем вещото лице К. сочи,че алтернативно ехографията от опитен специалист би установила промяна в цвета на околоплодната течност,особено ако са налице данни за редукция, но такива не са записани при проведеното на 5.02. изследване.Изображение на изследването няма данни да е снемано,като отсъстват обективно базирани съмнения в способностите на подсъдимата А.С. да работи с такава апаратура.Оттам нататък изводите на експретизата,че „персоналът не е направил всичко необходимо в конкретния случай“ – т.11 и „Има нарушения на добрата медицинска практика,вкл. и поради липсата на алгоритми за поведение.Пропуските са изложени по-горе и имат връзка със смъртта на бебето“ – т.13 се явяват неубедителни и недостатъчни да обосноват пряка причинна връзка между действията на всеки един от подсъдимите особено във възприетия вариант на независимо съпричинителство и настъпилия трагичен край на бременността. От медицинска,а дори и от философско-религиозна гледна точка и двете експертизи са се произнесли по началния момента на родовата дейност като в тази насока е налице и специално разискване в допълнителната съдебно-медицинска експертиза №18а/2011г.Последното е от значение за преценка на съставомерността на деянието от гледна точка на наличието на субект годен да бъде подложен на въздействието на изпълнителното деяние по чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК,а той съгласно константната съдебна практика и правна доктрина следва да е жив.Животът започва с раждането,т.е. с наличието на родова дейност,а такава при М.П. е отключена на 9.02.2009г. след комплексното въздействие на приложените простагландини и системи с окситоцин.Вещите лица А.,П. и Т. по изготвената тройна съдебно-медицинска експертиза също са уточнили в хода на съдебното следствие,че родовата дейност започва с наличието на структурни промени в маточната шийка преминаващи през нейното скъсяване и изглаждане,изтичане на околоплодна течност и отделянето на кръвенисто течение,при което започват регулярни контракции и разширение от сантиметър на час.В конкретния случай като начало на родовата дейност се поставя 9.02.2009г. Обстоятелството от кой момент е завършена органогенезата /цялостното формиране на плода – X-XII гестационна седмица/,според която плода се разглежда като човек /от медицинска гледна точка/ и какви са религиозните схващания по този въпрос е напълно ирелевантно за предмета на делото и преценката на правната му квалификация. Достатъчно е да се посочи,че съгласно Наредба № 32/30.12.2008г. и §1 т.16 от ДР : „Плод /foetus“ е човешкият концептус от единадесетата седмица до раждането,с което обсъждането на различните научни схващания следва да бъде изведено извън полето на настоящето дело.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата С.Б. в частта, в която същите установяват заеманата от нея длъжност – Началник КРБ към датата на инкриминираното деяние и проведената на 6.02.2009г. главна визитация, при която след представяне на свидетелката М.П. от дежурния лекар /И.Х.,бел.с.д./ и разчитане на данните от NST и останалите проведени диагностични изследвания определила клиничния модел на поведение свързан с кардиотокографско наблюдение на 7 и 8,приложение на простагландини с оглед стимулиране зрелостта на маточната шийка и индукция на 9.02.2009г.Обясненията на подсъдимата са годно доказателствено средство и в тази им част същите намират опора в NST на 5.02,направените отметки в ИЗ със съответната корекция към относимата дата /6.02./ и показанията на св.М.П.,която възпроизвежда при разпита си назначените от Б. диагностични процедури.Разчетените данни от записа /на 6.02/ демонстрират добра вариабилност и реактивност на ДСТ и добро състояние на плода като същите са потвърдени и от вещите лица по трите изготвени по делото експертизи.Приобщените по делото копия от рапортни акушерска и лекарска тетрадки и таблица за отчитане на работните дни в КРБ през месец февруари,2009г.,ценени от съда като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни доказателства, потвърждават изявленията на подсъдимата Б.,че същата след дата 6.02. не е била на работа и разположение /като такъв е посочен доц.С.С./,не е била търсена като професионален консулт като към момента на прегледа не е имало и субективни оплаквания или индикации за родова дейност поради липса на необходимото разкритие,нормална зрелост на плацентата – II-III,отсъствие на маточни контракции и неподготвеност на маточната шийка, установена на база ниската оценка при пелвис скора /3-4 точки/.Принципната позиция установена в КРБ за активно изчаквателно поведение,наблюдение върху подготвеността на бременната за родова дейност,изследване на възможните признаци за фетално страдание и провокиране на родоразрешение при липса на естествено узряване на бременната за този процес се установява и при разпита на свидетелите С.М.,С.А.,П.П.,Д.И. и С.Т.,обясненията на останалите подсъдими и становището на вещите лица по двете експертизи. Тя съответства и на правилата за добра медицинска практика. Съдът възприема като логични и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа обясненията на подсъдимата Б. за отсъствие на инструментариум за провеждане на амниоскопия, липсата на необходимата информативност,която дава доплеровото изследване – в тази насока са и изявленията на св.доц.С.Т. и вещото лице проф.К. с цялата им условност,възприетите сведения за настъпилата смъртта на плода,неуспешно проведената индукция на 8.02.2009г. и открития хематом на пъпната връв при установено изпращане на част от плацентата за изследване.Обясненията на подсъдимата Б. в частта относно заявената причина за асфиксията на плода на база обясненията на Ръководителя на КСМД при МУ-Плевен – доц.Л.,а именно хематом на пъпната връв представляват медицинска хипотеза,а не несъмнен факт и не се ценят от съда.Медицинските хипотези не представляват факти,а предположения,които не могат да бъдат лишени от субективната им натовареност като в конкретния случай съдът намира,че същата макар да е възпроизведена в аутопсионния протокол и доклада на РЦЗ-Плевен /л.31-33,т.I от ДП/ не отразява вярната причина за асфиксията.Впрочем тази хипотеза е оборена и от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи.

От обясненията на подсъдимата А.С. съдът установява работата и като ординатор в КРБ и извършеното ултразвуково изследване на М.П.,в рамките на което установила II-III степен зрялост на плацентата,потвърдено при самостоятелното изследване проведено от св.С.М.И.,при нормални : биофизикални показатели на плода и количество околоплодна течност,присъствието и по време на визитацията проведена от подсъдимата Б. на 6.02.2009г. и изградения модел за поведение без данни за акушерска спешност и такива за фетален дистрес.Допълнително от обясненията на А.С. се установява липсата на служебен ангажимент към момента на приема на свидетелката М.П. с оглед изтичането на дежурството и липса на такова при извършената визитация на 6.02.2009г. когато присъствала наред с дежурния лекар,както и установената практика в КРБ по прием и диагностициране на бременните след ВТР и необходимостта от ежедневно лично и инструментално наблюдение от дежурните команди при довеждане на бременността до успешен за потомството и майката край включително и чрез индуциране на родовата дейност.Обясненията на подсъдимата кореспондират с направеното отбелязване /не от нея,а от дежурния лекар И.Б./ в ИЗ,приобщените NST включая този от 5.02.2009г.,възприетите от съда обяснения на останалите подсъдими, приобщените по делото извлечения от рапортни акушерска и лекарски тетрадки и таблица за отчитане на работните дни в КРБ за м.II,2009г. Съобразно последните,чиято обективност не е оспорена от страните и се подкрепя от показанията на свидетелите С.И. и Е.Г. на 5.02.2009г. при съобразяване извършения прием на М.П. дежурни лекари са били свидетелите Б. и М. /последната и на 8.02.2009г./,на 6.02.2009г. дежурството е било водено от д-р Г.И. и д-р К.П. /които няма данни, дори писмени да са предприели някакви допълнителни диагностични процедури/,а на 7.02. дневната и нощната смяна е била поета от подсъдимата Д.Д. при разположение в почивните дни на консултанта доц.С.С..Обстоятелството,че подсъдимата А.С. не е имала задължения като дежурен лекар не я освобождава според съда от задължението да извърши възложеното/поето диагностично ултразвуково изследване на 5.02.2009г. с необходимата прецизност и вещина,като в тази посока по делото няма никакви доказателства които да определят немарливо изпълнение на задълженията и в рамките на посочената процедура,но без да се очаква същата въпреки присъствието си извън утвърдения график и без данни за размяна или заместване да изпълнява целия обем от задължения възложени на дежурните лекари.Ето защо съдът намери обясненията на подсъдимата за логични,обективни и кореспондиращи както с ценения от него писмен доказателствен материал,така и с възприетите гласни доказателства.

От обясненията на подсъдимата Д.Д. се установява извършената на 7.02.2009г. визитация в качеството и на дежурен лекар, в рамките на която се запознала със състоянието на М.П. и съобразила изградения от подсъдимата Б. клиничен модел на поведение,който намерила,че няма основание да ревизира,липсата на афиширани субективни оплаквания и индикации за начеваща родова дейност,както и проведеният на 7.02.2009г. NST в рамките на които установила участък с намалена вариабилност и реактивност,който бил преходен и след продължаването на записа ДСТ се възвърнали в нормалните си граници.Подсъдимата Д. сочи въздържането от вагинален преглед с оглед отсъствието на контракции,които определя като различима симптоматика от бременните първескини и липсата на признаци за фетално страдание,които на фона на начертания план за поведение да обусловят промени в диагностично-терапевтичния алгоритъм установен при постъпването на М.П. и обусловят предизвикването на консулт.Допълнително от разпита на Д. се установява предаването на дежурството на св.С.М.И. без да е узнала,както впрочем и бременната, за настъпилата смърт на плода.Обясненията на подсъдимата са логични и намират надлежна опора във възприетата от съда доказателствена основа като данните от разчетения от подсъдимата NST не обосновават съждение за патологичност на същия и в този смисъл е и заключението на двете експертизи.Изразеното от вещите лица разбиране за необходимост от по-продължително наблюдение на състоянието на плода посредством удължено във времето кардиотокографско изследване обаче не обосновава извода за нарушение на правилата на добрата медицинска практика в пряка причинност с настъпилия резултат.

При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на извършения анализ на доказателствената съвкупност настоящата съдебна инстнация намира за установено следното от правна страна. Подсъдимите С.Б.,А.С. и Д.Д. през месец февруари,2009г. са работели на длъжност : първата като Началник Клиника по „*** – град ***,а последните две като лекар – ординатори при посоченото лечебно заведение.Това обстоятелство не е спорно по делото,а и се установява от приложените длъжностни характеристики и таблицата за отчитане на работните дни в КРБ, приобщени по делото и ценени от съда.Работата им като лекари и в частност акушер-гинеколози е правно регламентирана защото същата макар да се е наложила като средство за постигане на обществено полезни резултати,крие рискове за живота и здравето на пациентите,което налага упражняването и да става само след проверка на придобитите специални знания, която се удостоверява със съответно разрешение.Рисковият характер на дейността е определил нормативното и обхващане като в конкретния случай това е Наредба №32 от 30 декември . за утвърждаване на медицински стандарт „акушерство и гинекология” и Правилник за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по ***. Държавното обвинение не е вменило нарушения на задължения от длъжностните характеристики на подсъдимите и те не следва да бъдат обсъждани,а възприетите като нарушени правила за поведение от Закона за здравето – чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. и чл.81 настоящия съд намира за бланкетни и не определящи конкретен стандарт за поведение,който следва да бъде изпълнен със съответно съдържание,макар и да ги обсъди по – долу в мотивите си.Обичайно с оглед усложненията наблюдавани в практиката и невъзможността същите да бъдат обхванати нормативно в лекарската професия се използват и правилата на добрата медицинска практика.Следователно при отчитане на горните ремарки трите подсъдими принципно могат да бъдат субект на убийство при професионална непредпазливост по основния състав на чл.123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Правилата които регламентират дейността на акушер-гинеколозите и в частност тези ангажирани с рисковите бременности имат за своя основна цел да осигурят безопасно осъществяване на професионалната им дейност и да ограничат риска за бременната и плода до приемливо ниво от гледна точка на обществения интерес.Ето защо изпълнителното деяние според внесеното от държавното обвинение предложение е за бездействие и свързано с нарушения на ЗЗ, Наредба №32 от 30 декември . за утвърждаване на медицински стандарт „ акушерство и гинекология” и Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в Клиника по ***.Тези нарушения са еднотипно приписани за всички подсъдими и обсъждането със съответните специфики се отличава със същия мащаб. Разпоредбата на чл.80Чл. 80. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. от ЗЗ регламентира нивото на оказваната медицинска помощ на базата на медицински стандарти утвърдени по реда на чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика,възприети и санкционирани съгласно чл.5 т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.В първия случай нормативния регламент е процесната Наредба № 32/2008г.,а във втория случай Българския лекарски съюз не е упражнил правомощията си да приеме унифицирани правила за добро медицинско поведение,които да бъдат утвърдени от Министъра на здравеопазването. Принципния регламент посочен в чл.81 ал.2Чл. 81. ⚖️ Практика (62) (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента. (3) Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. от ЗЗ за критериите,при които следва да се оказва медицинската помощ – своевременност,качество и достатъчност обаче не е развит чрез конкретика посредством техниката на препращане от тази норма,а оттам не може да се проследи в какви рамки следва обективно да се е разпростряла дейността на подсъдимите.Тези принципи обаче намират проявление в правилата установени от практиката и процесната наредба и в тази посока следва да се концентрират правните изводи. Окръжна прокуратура – Плевен е приела,че подсъдимите Б.,С. и Д. са нарушили т.6 от процесната наредба,съобразно която : „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика. Посочването е непрецизно /съда го оценява обаче като техническа грешка/ понеже това е съдържанието на § 1 т.6 от допълнителната разпоредба,а по същество същата не установява стандарт на поведение,а дава дефиниция в какво се изразява воденето на раждането.Определенията дават съдържанието на понятитийния апарат,който се ползва и те не могат да бъдат нарушени,защото не установяват правила.От друга страна основателни са и възраженията на защитниците на подсъдимите,че раждане на дата 6 и 7.02.2009г. не е имало като такова е извършено на 9.02.2009г. и в този смисъл са и заключенията на вещите лица по трите изготвени по делото експертизи. Вмененото нарушение на Глава ХI има в предвид едноименната глава от приложението към чл.1 ал.1 от наредбата и в този технически смисъл следва да бъдат разглеждани позоваванията от страна на обвинението като съдът приема,че отново се касае за технически пропуск,който не засяга правото на защита на подсъдимите.Визираните дейности по: 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване и 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане,касаят долекарско ниво съгласно т.1 и нямат отношение към дейността на подсъдимите като специалисти АГ.Фактът на бремеността е установен,същата е проследена и обстоятелството,че част от тези диагностични процедури намират приложение и по време на хоспитализирането на бременните след ВТР не налага различен извод. Впрочем видно от ИЗ и показанията на М.П.,а и от възприетите от съда обяснения на подсъдимите антропометрия е извършена като на майката,така и на плода,аускултация е извършена от сестринския персонал,към който не принадлежат подсъдимите,а последните са работели с високоинформативни методи като NST и ултразвуково изследване като в рамките на извършените визитации, съгласно отбелязванията в ИЗ и ангажираните гласни доказателства, е оценявано общото състояние на М.П. и са съобразени данните от назначените ПКК и уринен тестове. Досежно вменените нарушения по Глава ХI : 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия и Глава ХІІ : 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест съда приема,че същите се отнасят към специализирани медицински дейности извършвани от акушер-гинеколози и следва да бъдат анализирани на фона на предприетите от подсъдимите диагностично-лечебни действия.Възраженията на защитника на подсъдимата С.Б.,че Глава XII касае алгоритъм за действие на общопрактикуващи лекари /ОПЛ/ и АГ – специалисти в системата на ДКЦ-тата не се приемат за основателни от съда т.к. адресат на тези норми са и специалисти акушер-гинеколози,а подсъдимите са именно такива като липсва сегментиране на специалистите съобразно класа лечебните заведения където се извършват тези действия. Интрапартална оценка на рисковете за майката и плода обективно не е могла да бъде извършена,както и индукция на раждането и амниоскопия на инкриминираните за подсъдимите дати – 6 и 7.02.2009г. понеже в тези дни няма родова дейност,персоналния модел на поведение спрямо М.П. е следвал друга /при това обоснована/ хронология на действията,а апаратно амниоскопия не е могла да бъда осъществена с оглед липсата на технически средства в КРБ. Вагинален преглед на бременната е извършен при постъпването и в КРБ на 5.02.2009г. от И.Б. и в противоречие с правилата на добрата медицинска практика е ежедневното му повторение особено при липса на показания с оглед опасността от привнасяне на инфекции.Отсъствието на контракции не налага хронифицирането на диагностика,която няма да внесе адекватен обем информация,а може да причини потенциално вреда надвишаваща ползата от извършването и.Диагноза на бременността и нейното проследяване след хоспитализацията е поставена и в съответствие с нея е изграден и клиничен модел на поведение от подсъдимата Б.,който не е бил променен – с оглед отсъствие на основания – от дежурните лекари на 6.02 /тяхното присъствие по делото впрочем е незабележимо/,подсъдимата Д.,и от подсъдимата А.С., макар последната да е била ангажирана единствено с ултразвуково изследване на 5.02 и е присъствала на визитация на 6.02.2009г.,без да е имала ангажимент за следи състоянието на пациентката. М.П. е проследена след родово съгласно ИЗ и показанията на св.Д.И. и св.С.Т. като е назначена терапия и съобразно епикризата,с която е изписана,но следродовия период съгласно § 1 т.27 от ДР на Наредбата е този от раждането /9.02/ до четиридесетия ден,а той е извън времевите граници на обвинението. Съдът намира,че с поведението си подсъдимите не са нарушили изискванията поставени в 2.2.1,2.2.5.8.15 и 3.3.1.1. от Глава ХII.Индикации за акушерска спешност до датата на установяване на смъртта на плода не е имало и извеждането на такива само въз основа на данните от аутопсията не почива на доказателствата събрани по делото и обективното проследяване на състоянието на бременната и плода.Действително бременността на М.П. е с повишен риск с оглед покриването на критериите по §1 т.4 от ДР,но това не налага само по себе си извода, че е налице акушерска спешност.Не са установени контракции,изтичане / редукция на околоплодна течност или други течности с биологичен произход,както и оплаквания от страна на М.П..Проведените на 5 и 7.02. NST демонстрират добра вариабилност и акселерация като последния не се отрича и от двете комплексни експертизи, дори и при съобразяване преценката на петорната за необходимост от допълнително мониториране.Симптоматика за фетално страдание и започваща родова дейност не може да бъде изведена,като провеждане на FOT следва да отговаря на необходимост обусловена от конкретно състояние на плода и бременната,а такава по делото не е установена.Впрочем визираното изследване,както и доплеровото такова и амниоскопията се разглеждат от вещите лица като част от комплекса нужен за установяване на допълнителни данни относно необходимостта от преждевременна индукция в отклонение на набелядания план за действие като нито един от тях не е отчетен като решаващ от гледна точка на информативност метод.

Допълнително съгласно внесеното обвинение подсъдимите са допуснали нарушение на Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред в КРБ в част III,“Дейност“ /т.I,л.149 и сл. от ДП/ досежно следните възприети правила за поведение: 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собствени стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват /извадката е част от 6.3,л.157 – т.I от ДП,технически грешна препратка от ОП-Плевен/: - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява. Анализът на тези правила налага впрочем един по – мащабен поглед към действията на подсъдимите и реалния обем действия,които те са извършили като част от диагностичния и лечебен процес. Подсъдимата С.Б. на 6.02.2009г. е провела главна визитация като се е запознала с резултатите от назначените изследвания, представени и от приелия М.П. на 5.02. лекар /д-р И.Х./,разчела е данните от NST ,извършен с давност по-малко от 24 часа като на база липсата на оплаквания от страна на пациентката и сведения за нейно и на плода заболяване, и при отсъствие на признаци за родова дейност е определила клиничен модел на поведение свързан с провеждане на NST на 7 и 8,приложение на простагландини и индуциране на родова дейност на 9.02.Този клиничен модел представлява обща рамка на поведение,който не е статичен и търпи промени съобразно измененията в състоянието на плода и бременната,които следва да бъдат проследени от дежурните лекари.След 13,30 часа на 6.02.2009г. съгласно възприетите обяснения на подсъдимата Б. и кореспондиращата таблица за отработени дни в КРБ до 9.02.2009г. същата не е била на работа,не е била на разположение при наличие на определен дежурен хабилитиран консултант /доц.С.С./ и не е била търсена за консулт като последващите изменения в състоянието на плода и бременната обективно не са могли да станат нейно достояние.Действително на 6.02.2009г. NST не е бил провеждан /св.М.П. сочи указания на Б. на тази дата към лекуващия персонал за ежедневно мониториране,но съдът намира на база отбелязването в ИЗ и твърденията на самата подсъдима,че същите не са касаели 6.02./,но не е имало и медицинска необходимост на база актуалността на проведеното изследване извършване на ново.Пречка - при наличие на индикации - за назначаване на NST от дежурните лекари на 6.02. не е имало като няма данни – поне на база рапортните тетрадки и ИЗ същите да са се ангажирали със самостоятелен обем диагностична дейност/.Подсъдимата Б. е извършила още нещо – съобразила е отразените в ИЗ данни от проведеното от подсъдимата А.С. ултразвуково изследване на 5.02.,което не регистрира обезпокоителни стойности. Подсъдимата С. има две допирни точки с хоспитализирането на бременната М.П. – извършила е ултразвуково изследване на 5.02.2009г. без да е имала служебен ангажимент, понеже същата не е била дежурен лекар на посочената дата като е разчела и NST от 5.02 и е присъствала на 6.02.2009г. по време на проведената от С.Б. визитация отново без да следва възложено от графика задължение.Липсата на пряка служебна ангажираност не освобождава лекаря от акуратно изпълнение на служебните му задължения в хипотезата на инцидентно възлагане/поемане изпълнението на същите според настоящия съд и именно като такова е оценено поведението на А.С.. Подсъдимата е извършила едно-единствено диагностично изследване без да бъде ангажирана с изграждането и проследяването на модела на поведение спрямо преносената бременост на пациентката.А.С. е извършила ултразвуковото изследване и е присъствала на сутрешната визитация на 6.02.2009г., не защото е била дежурна и понеже е имала задължение да наблюдава състоянието на пациентките в КРБ,а водена от чувство за колегиалност.И точно поради тези причини не може да бъде ангажирана нейната отговорност както за цялостното проследяване на бременността,така и за събитията след 5.02.2009г.,когато не е била на работа и не е имала задължение да следи и се информира за състоянието на М.П. вместо дежурните лекарски команди. Съдът не споделя съмненията изразени от вещото лице К. относно достоверността на проведеното ултразвуково изследване на 5.02.Действително записи от същото не са били направени,но зрелостта на плацентата /II – III ст./ е потвърдена диагностично в хода на самостоятелното изследване извършено от св.С.М.И.,няма основание за оспорване опитността и обективността в действията на А.С. особено на фона на данните от този етап от хоспитализацията като и оборване на диагностични изводи на база предположения изведени единствено от данните от аутопсионния протокол без цялостна оценка на всички медицински доказателства. На фона на горното действията на подсъдимата Д.Д. следва да бъдат оценени при съобразяване на достиженията на диагностичния процес,определения клиничен модел и новонастъпилите /установени/ на 7.02.2009г. по време на дежурството и обстоятелства. Изключая данните от проведения NST такива впрочем няма. Кардиотокографското изследване не е установило данни за фетално страдание като нетипичния участък последователно се разчита от всички свидетели с АГ – специалност и вещите лица по двете експертизи като състояние на физиологичен сън на плода.Липсата на допълнително мониториране не се явява безусловен и решаващ пропуск на фона на продължаващата липса на оплаквания от влошаване на състоянието на бременната и отсъствие на индикации за родова дейност и фетално страдание.Свидетелката М.П. сочи в показанията си продължителност на записа като след регистрирането на активност на матката – вероятно след дразнене – се наблюдава и възвръщане към обичайните за плода стойности на ДСТ.На фона на така обективираната фактология не е имало основание за формиране на извод за акушерска спешност,индикации за предприемане на спешно родоразрешение включително и чрез спешно секцио съгласно §1 т.28 от ДР на цитираната наредба, наложителен консулт и ревизия на изградения модел на поведение.Не е имало основание за поставяне и на оперативна диагноза и тези изводи се отнасят както за поведението на подсъдимата Д.Д.,така и в още по-голяма степен за подсъдимите С. и Б.. Извършената диагоностично-лечебна дейност е в съответствие с правилата на добрата медицинска практика,състоянието на хоспитализираната бременна е наблюдавано и регистрирано в ИЗ доколкото това касае конкретно действията на Д.Д. на 7.02. и отбелязаните резултати от ултразвука на 5.02. от А.С. и визитацията на 6.02 от Б.,с което отсъстват нарушения на Правилника за вътрешния ред в КРБ съобразно възприетите от прокурора текстове. Разпоредбата на чл.123 ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК изисква нарушението на нормативните правила за поведение и добрите медицински практики във възприетата от прокурора хипотеза на немарливост да бъде в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилата смърт на плод,който е начевал своя жизнен път,т.е. да са започнали родилните мъки на бременната. Подсъдимите съобразно установената по делото им квалификация, професионален опит и практика са познавали професионалните правила за упражняване на дейността им.Те обаче, според съда, не са допуснали нарушение на вменените изисквания за акуратно изпълнение на медицинската им дейност като по делото отсъства и необходимата пряка причинна връзка между поведението им и настъпилата смърт на плода,която допълнително е усложнена съобразно възприетата конструкция на независимо съпречинителство.Каузалният принос на всеки от подсъдимите следва да е част от комплекса довел до съставомерния резултат като деянието на всяко лице причинява общия резултат и същевременно при изкуственото му изолиране резултата не би се променил.Действията на подсъдимата Б. и изготвения от нея прогностичен модел за бременността на М.П. на 6.02.2009г. са в съответствие с проведените диагностични изследвания.Липсва бездействие,което да постави началото на причинно-следствения процес довел до крайния резултат.Във всеки един момент при наличие на обективна симптоматика клиничния модел е могъл да бъде прекъснат,но основание за това не е имало нито на 6,нито на 7.02.2009г.,когато е застъпила като дежурна подсъдимата Д.Д..Всяко информативно изследване даващо индикации за промяна в състоянието на бременната и плода е в състояние да провокира решение,което да прекъсне причинността,но няма доказателства,които по убедителен начин да датират започването на 6.02.2009г. на процесите довели до смъртта на плода.Впрочем съдът намира,че по делото не е установено и кога е настъпило загиването на плода.Посочването на датата 8.02.2009г. от държавното обвинение кореспондира единствено с момента на установяване на липсата на ДСТ чрез аускултация и провеждането на инструментална /утвърдителна/ проверка със съответните диагностични средства,малко след 8,00 часа.Според становището на вещите лица по петорната експертиза смъртта е настъпила след NST на 7.02.2009г. /10,07 ч./ и при липса на други данни и сведения от страна на М.П. този факт може да е настъпил както на 7.02, така и в ранните часове на 8.02.2009г. Причините за асфиксията на плода са неустановени по безспорен начин,и с оглед отсъствието на част от плацентата,която не изключва възможността в неизследваната част да се крият находки,обосноваващи друг извод за смъртта на плода,и с оглед невъзможността да бъдат изключени и други възможни причини за смъртта на плода както съдът е посочил по-горе в мотивите си.Няма установен алгоритъм за преносена бременност и срокове установяващи и обвързващи действията на медицинските специалисти след ВТР,отсъства симптоматика обуславяща акушерска спешност и фетално страдание,както и признаци за започваща родова дейност,а обективното проследяване на клиничната картина и проведените изследвания обосновават съблюдаването на правилата на добрата медицинска практика и отсъствието на неправомерност в поведението на подсъдимите и свързаната с нея активирана причинност довела до неблагоприятния резултат. От субективна страна вмененото деяние е възможно при форма на вина непредпазливост като възможните макар и неконкретизирани форми от ОП-Плевен са самонадеяност и небрежност.Подсъдимите не са имали предвиждане досежно възможното настъпване на общественоопасните последици – съобразно възприетата от съда доказателствена съвкупност и в резултат на това не са набелязали план за тяхното предотвратяване.В тази насока е и съдържателната част на обясненията им възприети с горепосочените съображения от съда. Обективно клиничния модел установен в КРБ е насочен към избягване на резултата посредством прогнозиране развитието на бременността и израждането на плода от същата.Съдът намира,че отсъства и проява на груба небрежност като другата възможна форма на непредпазливата вина,защото отсъства обективна възможност за предвиждане на общественоопасни последици от действията на подсъдимите.Последните не разкриват и вменените от прокурора пропуски или грешки.

При така изложените съображения съдът призна:

I.Подсъдимата С.И.Б. за невинна в това, че: На 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със А.Л.С. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – Началник Клиника ***и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 2. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение , с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

II.Подсъдимата А.Л.С. за невинна в това, че: На 06.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и Д.П.Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - лекар-ординатор в Клиника по „Рискова бременност” при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – град Плевен и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 3. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

III.Подсъдимата Д.П.Д. за невинна в това, че: На 07.02.2009 г. в град Плевен, в независимо съпричинителство със С.И.Б. и А.Л.С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - дежурен лекар в Клиника *** и в нарушение на : ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО /Обн., ДВ, бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 01.01.2005 г./ Чл. 80. Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения , и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Чл.81 (2) Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи 4. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. НАРЕДБА №32 ОТ 30 Декември . ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ „ АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ” т.6 „Водене на раждането е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане б) динамично прогнозиране в) своевременно възприемане и прилагане на акушерска тактика Глава ХІ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ ПРЕЗ ЕСТЕСТВЕНИТЕ РОДОВИ ПЪТИЩА И ПО ВРЕМЕ НА ПУЕРПЕРИУМА 1.2. установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност; това включва: 1.2.1. антропометрия; 1.2.2. аускултация на детски сърдечни тонове с акушерска слушалка или ултразвуков апарат; 1.2.5. кардиотокографски запис: извършване 1.4.5. проследяване на общото състояние на раждащата, включително регистриране на пулс, дишане и артериално кръвно налягане; 3.2. интрапартална оценка на рисковете за майката и плода, включително назначаване и разчитане на кардиотокографски запис; 3.3. индукция на раждането; 3.6. амниоскопия; Глава ХІІ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА АКУШЕРСТВОТО И ГИНЕКОЛОГИЯТА ИЗВЪН ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧНИ ДЕЙНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА РАЖДАНЕ 2.1.2. проследяване на нормална бременност, включително антенатална прогноза на раждането; 2.1.3. проследяване на нормален следродов период; 2.2.1. разпознаване на спешните случаи в АГ (включително раждане) и слагане началото на медицински мерки при тях; 2.2.2. клиничен гинекологичен преглед; 2.2.3. диагноза на бременността; 2.2.5.8.15. страдание на плода ante partum 3.3.1.1. бременност с повишен и с реализиран риск: антепартална оценка на рисковете за майката и плода, вкл. назначаване и разчитане на кардиотокографски запис, функционален окситоцинов тест и нон-стрес тест; ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВО, ДЕЙНОСТТА И ВЪТРЕШНИЯ РЕД В КЛИНИКА ПО „РИСКОВА БРЕМЕННОСТ” ПРИ УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ” ЕАД – ГРАД ПЛЕВЕН ІІІ. ДЕЙНОСТ 2.Диагностичните, лечебните и рехабилитационните дейности в Клиниката по РБ се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване и лечение, като в дейността си се ръководи от правилата за добра медицинска практика и собсевни стандарти за лечение на акушеро-гинекологичните заболявания, установени в национален мащаб. Лекарите в клиниката осигуряват : - диагностично – лечебна дейност, наблюдение на раждащите, родилите и бременните и регистрират състоянието им, както и неговата динамика в „История на бременността и раждането” през целия им престой в клиниката. - Незабавно провеждане на спешни оперативни интервенции и животоспасяващи процедури при влошаване състоянието на болните. 12.5 Права и отговорности на дежурен екип работещите в Клиника по „РБ” - при необходимост дежурния лекар назначава спешни изследвания, извършва манипулации и променя лечението, ако състоянието на болния налага нова консултация с други лекари ги осъществява не наблюдавала достатъчно интензивно състоянието на М.В.П. *** и плода й, чрез използване на различни методи за изследване / нон-срес тест, окситоцинов тест, УЗИ, амниоскопия, определяне на резистентен индекс на пъпната артерия и не е предприела своевременни мерки за спешно родоразрешение, с което на 08.02.2009 г. да е причинила смъртта на плода на пациентката, поради което и на основание чл.378, ал.4 т.2Чл. 378. ⚖️ Практика (2) (1) Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. (2) При разглеждане на делото могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови доказателства. (3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. (4) Съдът постановява решение, с което: 1. освобождава обвиняемия от наказателна отговорност и му налага административно наказание; 2. оправдава обвиняемия; 3. прекратява наказателното производство в предвидените от закона случаи. (5) Решението на съда подлежи на обжалване и протест по реда на глава двадесет и първа. Прилагане разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания от НПК Я ОПРАВДА по повдигнатото и предявено обвинение по чл.123, ал.1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК.

При този изход на делото съдът възложи на основание чл.190 ал.1Чл. 190. ⚖️ Практика (3) (1) Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. (2) За присъдените разноски се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд. Част трета. ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО Глава шестнадесета. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Дела, по които се провежда досъдебно производство от НПК направените деловодни разноски в размер на 3078 лева за сметка на държавата,а веществените доказателства - 16 бр. парафинени блокчета и 16 бр. стъкълца с натривки постанови след влизане в сила на решението да се унищожат.

По така изложените съображения съдът постанови решението си.

05.02.2013г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: