Производството е по реда на Раздел Х от Глава четвърта на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Тълкувателно дело № 3/2022 г. е образувано с разпореждане от 22 юли 2022 година на председателя на Върховния административен съд на основание чл. 128, ал. 1 във връзка с чл. 124 от Закона за съдебната власт по искане на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Дължат ли се агроекологични плащания, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за срок, който надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, параграф 2 и чл. 38, параграф 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство, етикирането и контрола, извън случаите по чл. 36, параграф 3 във вр. с параграф 1 от Регламент № 889/2008?“.
С решение от 26 април 2023 г. на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, производството по тълкувателно дело № 3/2022 г. е спряно до приключване на производството по дело С-329/2022 г. на Съда на Европейския съюз. С решение на съда (десети състав) от 7 декември 2023 г. по дело С-329/22 г., СЕС се е произнесъл по отправеното на основание чл. 267 ДФЕС от Върховния административен съд преюдициално запитване по адм. дело № 5706/2021 г. С решение на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, проведено на 19.06.2024 г., производството по тълкувателно дело № 3/2022 г. е възобновено.
Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, за да се произнесе по поставения за тълкуване въпрос, съобрази следното: Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване
– чл. 125 КРБ. Функция на това конституционно правомощие е предвиденото в чл. 124, ал. 1 ЗСВ право на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд да приема тълкувателни решения при наличие на противоречива или неправилна практика.
Отговор на поставения от главния прокурор въпрос: „Дължат ли се агроекологични плащания съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за срок, който надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, параграф 2 и чл. 38, параграф 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство, етикирането и контрола, извън случаите по чл. 36, пар. 3 във вр. с параграф 1 от Регламент № 889/2008?", не може да бъде даден чрез тълкувателно решение по реда на чл. 124 от ЗСВ, защото е извън компетентността на Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд (ОСК ВАС).
С предложението си вносителят е сезирал ОСК на ВАС да даде отговор на поставения въпрос в контекста на разпоредби на правото на ЕС, ползващо се с примат над националното, произтичащ от учредителните договори (ДЕС и ДФЕС) и от практиката на СЕС. При така поставения от вносителя въпрос ОСК на ВАС не би могло да направи обоснован извод за дължимост/недължимост на агроекологични плащания, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., без да тълкува относимите правни норми на чл. 36, чл. 37, параграф 2 и чл. 38, параграф 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, с каквато компетентност то не разполага.
Съгласно чл. 267, параграф 1 от ДФЕС изключително правомощие да тълкува договорите и актовете на институциите на Съюза има СЕС. По силата на чл. 344 от ДФЕС държавите членки се задължават да не уреждат споровете, отнасящи се до тълкуването и прилагането на договорите, по начини, различни от тези, предвидени в него. Тълкувателната дейност, опосредяваща приложението на нормите от правото на ЕС, ще постави под съмнение еднаквото им прилагане от всички страни членки.
Това ще компрометира и една от основните цели на създадения с учредителните договори правен ред
– точното и еднакво прилагане на разпоредбите от всички държави членки. Безспорно, в правомощията на ОСК на ВАС е да тълкува норми на Закона за подпомагане на земеделските производители, както и издадената въз основа на него Наредба № 11 от 06.04.2009 г., но следва да се държи сметка, че Република България е държава членка на ЕС.
При осъществяване на правораздавателен контрол съдилищата следва да се съобразяват с относимите норми от правото на ЕС и да ги прилагат с предимство пред разпоредбите на националните ни закони, ако те им противоречат. С Решение от 07 декември 2023 г. по дело С-329/22 Съдът на Европейския съюз е дал задължително тълкуване на чл. 29, параграф 3, второ изречение от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, относно подпомагане на развитието на селските райони на Европейския земеделски фонд за развитие на селските район (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, в смисъл че: допуска национална разпоредба, която ограничава възможността за получаване на финансово подпомагане за преход към биологично земеделие до минималния преходен период, предвиден в чл. 38, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти, по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола; така държавите членки могат да определят максимален срок за предоставяне на подпомагане за преход към биологично земеделие, като се съобразят с конкретния преходен период, който, както предвижда чл. 17, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 834 на Съвета от 28 юни 2007 година относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91, се определя от уредбата на Европейския съюз в зависимост само от вида земеделски или животински продукти; държавите членки могат следователно да решат, че преходът към биологично земеделие дава основание за подпомагане за по-кратък период от предвидения в чл. 29, параграф 3, първо изречение от Регламент № 1305/2013 период от пет до седем години.
Съгласно чл. 267, параграф 1 от ДФЕС Решението на СЕС по дело С-329/22 е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, включително и за Върховния административен съд, относно поставения за тълкуване въпрос за дължимост на агроекологични плащания, съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за срок, който надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 38, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 05.09.2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти, по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола.
Отговорът, даден с решение по дело С-329/2022 г., разрешава въпроси по тълкуването на конкретни разпоредби от посочените по-горе регламенти, които имат значение за правилното прилагане и на националните правни норми, предмет на настоящото тълкувателно дело. По изложените съображения Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд
РЕШИ:
ОТКЛОНЯВА искането на главния прокурор на Република България за приемане на тълкувателно решение по поставения за тълкуване въпрос по тълкувателно дело № 3/20022 г. на ОСК на Върховния административен съд, както следва: „Дължат ли се агроекологични плащания съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. за срок, който надвишава минималните периоди на преход към биологично производство, съгласно чл. 36, чл. 37, параграф 2 и чл. 38, параграф 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикирането и контрола, извън случаите по чл. 36, параграф 3 във вр. с параграф 1 от Регламент № 889/2008?“.
Източник: ВАС (Е-Портал)