Сряда, Юни 23, 2021
Последвайте ни

Интервю

  • "С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност. " - каза пред " Право и здраве" д-р Неделчо Тотев, Управител на МБАЛ Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България. С него разговаряме по актуални теми в здравеопазването, отмяната на част от изискванията в медицинските стандарти и отражението им в здравната система досега. 

  • За готвените промени в медицинските стандарти и нуждата от реформи в системата, за лобистките практики и административния натиск, които доведоха много до тежко финансово състояние, разговаряме с д-р Николай Болтаджиев – Председател на Център за защита на правата в здравеопазването и бивш председател на Националното сдружение на частните болници в България.

  • "Либералните противоепидемични мерки и слабата дисциплина на хората у нас доведоха до това, че повечето се срещнаха с вируса... Понесохме риска на по-свободното поведение, имахме висока смъртност и висок брой заболели, но голяма част от населението се срещна с вируса. Следва тези хора да бъдат запазени занапред". Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент "Имунология" в Института по микробиология на БАН.

  • Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи.

  • Д-р Чалъков завършва медицина през 1989 г. в София. През 1995 г. придобива специалност “Клинична токсикология”, през 1997 г. специалност по Вътрешни болести, а през 2005 г. специалност “Ендокринология и болести на обмяната”. Д-р Чалъков е работил като авиолекар към подразделение на българските Военновъздушни сили. Бил е началник на Метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия - София. По настоящем е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Пред "Право и здраве" той коментира някои от важните въпроси, касаещи затлъстяването и наднорменото тегло. 

    Д-р Чалъков, наричат затлъстяването една от пандемиите на този век. У нас у нас с наднормено тегло са близо 62% от населението - доста повече от средното равнище в световен мащаб. Наднорменото тегло, предшества затлъстяването и това вероятно е тревожен фактор.

    На какво, според вас се дължи този факт, касаещ възрастните българите? На ниска здравна култура, финансови възможности или нещо друго?
    И на ниска здравна здравна култура, която води до вредни хранителни навици, и на финансови възможности, които възпрепятстват оптимизиране на дневното меню и въобще проблемът е комплексен и се определя от генетични, епигенетични, поведенчески, социално-икономически и други причини, съчетани с понижена двигателна активност.


    По отношение на децата, данните също са притеснителни. По официални данни, около 30% от децата до 19 годишна възраст у нас имат наднормено тегло. Струва ми се, че можем да разделим този въпрос на две части
    Каква е ролята на родителите? Кога трябва да се започне с профилактика на затлъстяването и какво представлява тя? Изобщо отчитали ли се наднорменото тегло като проблем?

    Ролята на родителите е първична. С профилактиката и приучването на детето към здравословно хранене се започва от ранно детство с ограничаване консумацията на храни-боклуци /junk foods/, храни с висок гликемичен индекс, храни с Е-та, генномодифицирани храни, напитки, особено газирани, с подсладители /стевията не се включва/. При порасналите и възрастните вниманието трябва да е насочено към алкохола. Неговият ефект главно е в увеличеното отглагане калории под формата на мазнини от консумираната паралелно храна. Изисква се балансирано, по отношение на основните хранителни съставки, хранене, поне три пъти дневно за да се избегне адаптивната липогенеза, ежедневно плодове и зеленчуци – по-добре сурови /вместо шоколад и кексчета примерно/, като се избягва хранене след 19 часа. Много важно е да не се допусне наднормено тегло/затлъстяване по време на пубертета. Затлъстяването по време на израстването е свързано с увеличен брой клетки на мастната тъкан, за разлика от това, когато се реализира при възрастните, когато мастните клетки са с нормален брой, но са по-големи. Първият тип се поддава трудно на лечение и резултатите в насока отслабване са скромни, меко казано. По отношение какъв процент от родителите отчитат наднорменото тегло като проблем, нямам наблюдения.

     Каква е ролята на медицинските специалисти – педиатрите, които проследяват децата, акушер-гинеколозите, които проследяват бременността на майката, има ли достатъчно ангажираност от тяхна страна?

    Естествено, че е важна, но повече  за това могат да кажат те. Аз ще се огранича само със следното, че от това как се храни майката и колко наддава по време на бременност, зависи здравето на прякото потомство или пък на по-следващото – т. нар. епигенетични причини за затлъстяване.

    Какви са последствията затлъстяването за общото здравословно състояние на човек? Какви са произтичащите заболявания от него ?
    Последствията са „букет“ от заболявания, които едва ли има някой, който би искал да им е притежател – високо кръвно налягане, лош мастен профил, захарен диабет - често съчетан със секрецията на свръхколичества инсулин, което е вредно!, атеросклероза, различни комбинации между тях наречени метаболитен синдром, който е свързан с увеличен сърдечно-съдов риск /инфаркти, инсулти, запушвания на артерии по долните крайници/, омазняване на черния дроб с евентуално възпаление и цироза, хронично белодробно заболяване /ХОББ/, дихателни паузи по време на сън, което също е рисков сърдечен фактор, намален фертилитет у жените и намалена оплодителна способност у мъжете, а в дългосрочен аспект различни злокачествени заболявания.

    Известно е, че България има да наваксва много по отношение на профилактиките, в това число и на затлъстяването, но можем ли да кажем на какво е най-важно да бъде обърнато внимание спешно? Кога един възрастен човек или родител трябва да потърси специалисти и към какъв специалист трябва да се обърне?
     За родителите има таблици с нормално тегло за съответната възраст изготвени от колегите педиатри. За възрастните – да си изчислят индекс телесна маса – телесното тегло в кг върху квадрата на ръста в см. Резултатът трябва да е от 20 до 25. Не по-трудно е меренето на талията – за мъжете трябва да е 94 см, а за жените до 80 см. И спорт, повече спорт, повече движение!!!

    АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

    Ваксинирахте ли се?
  • Миглена Иванова e на 36 г., журналист, с нея разговаряме за пътят на пациентите с Лупус и трудностите по него. Скъпите лекарства, бавното диагностициране, борбата и надеждата за по-добри дни. За себе си тя разказва:
    „Диагностицирана бях през 2015 г. след около 5-годишно обикаляне по кабинетите на нефролози заради неуточнени бъбречни проблеми.

  • Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания (EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа. Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

  • Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония (БОППХ) отбелязва Световният ден на пулмоналната хипертония за шеста поредна година. Тази вечер отново сградата на НДК ще бъде осветена в синьо в подкрепа на хората страдащи от това рядко заболяване. За проблемите и труднотите пред пациентите с пулмонална хипертония в България, разговаряме с Наталия Маева, председател н БОППХ, член на Борда на директорите на Европейската асоциация по пулмонална хипертония (PHAE) и председател на Национална пациентска организация.

  • "Ние сме на първо място в света по показателя обща смъртна опасност, който може би е единственият достоверен медико-статистически показател. Бяхме на първо място и през 2019 г., миналата година поставихме световен рекорд с над 18 на 1000 обща смъртност. От началото на година е над 21 на 1000, като близо 20 хил. души са загинали в резултат на пандемията". Това заяви д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова. 

  • Д-р Виктория Чобанова е Общопрактикуващ лекар повече с 20 години опит. Председател е на УС на Сдружение на общопрактикуващите лекари в София – област и член на Национален съвет на НСОПЛБ.
    С нея разговаряме за участието на общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация срещу Ковид- 19. За пропуските в организацията и трудностите, които произтичат от това. 

    Д-р Чобанова, Как ще коментирате организацията за ваксинация, в която участват и общопрактикуващите лекари. Това ли е най-добрият вариант?

  • Проф. Радка Кънева, е ръководител на Центъра по молекулна медицина (ЦММ) в Медицинския университет в София - водещ научен център в областта на генетични и геномни изследвания на чести и редки наследствени заболявания, онкогенетика и персонализирана медицина.

  • Жана Попова (България) е докторант в областта на медиите и цифровите комуникации в Софийския университет и журналист на свободна практика. Тя е член на Българската асоциация за невромускулни заболявания и член на Изпълнителния комитет на Европейския съюз за асоциации на нерво-мускулните разстройства (EAMDA).

  • Всяка година в последния ден на февруари, светът отбелязва Денят на хората с редки заболявания. За това какви са предизвикателствата пред хората с редки болести у нас и къде е България в сравнение с други европейски държави, разговаряме с д-р Петя Стратиева.
    Петя Стратиева е доктор по медицина със специалност по имунология и доктор на науките по молекулярна биология. Тя е един от основателите на „Ретина България“, а от август 2018 е ангажирана с изграждане на капацитет и развитие на Централна и Източна Европа за „Ретина Интернешънъл“. Участва в Съвета на Федерациите на Европейската Асоциация по Редки Болести (EURORDIS). От март 2019 г. е член на Консултативния Съвет към Европейската Референтна Мрежа по Очни Болести (ERN-EYE) от страна на европейската пациентска застъпническа група (EPAG).

    Д-р Стратиева, Каква е ролята на европейските пациентски застъпници?
    В Европа около 30млн. души са засегнати от редки заболявания, средно около 6% от населението или ако говорим за България става въпрос за около 450 хил. души.

  • Д-р Николай Болтаджиев е завършил МА – София със специалност хирургия, има квалификация по съдова хирургия при МА София, артроскопска хирургия от Карл Щорц. Автор е на 49 научни публикации в специализирани наши и международни списания, конгреси, конференции и симпозиуми. Бивш председател на Национално сдружение на частните болници в България.

  • УМБАЛ “Еврохоспитал Пловдив Пловдив“ приема първите си пациенти през м. Март 2012 г. Разполага с най – съвременна апаратура на водещи световни фирми, а част от екипа и са изявени и доказали се в своята област специалисти. През 2016г. с решение на Министерски съвет е определена за Университетска болница.
    УМБАЛ “Еврохоспитал Пловдив” ООД обслужва пациенти не само от Пловдив и Пловдивска област, а и от цялата страна. Факт е, че в лечебното заведение през годината се лекуват пациенти от всичките 28 области на Република България. Болницата има сключен договор с НЗОК за работа по 81 клинични пътеки.

  • Проф. д-р Поля Голева  е професор в Института за държавата и правото - БАН, преподавател в ПУ "П. Хилендарски и в Нов български университет, арбитър в АС при БТПП и адвокат, с богат практически опит.

    Автор е на стотици публикации и десетки монографии и издания касаещи различни аспекти на правото, сред които и такива посветени на лекарските грешки, непозволената увреда , правата на пациента и отговорността на лекаря.

    Пред „ Право и здраве“ тя коментира планът за ваксинация срещи Ковид-19 в България, пропуските в него и последствията от това.

  •  Д-р Димитър Петров е бивш управител и подуправител на НЗОК, народен представител в 38-то Народно събрание. Завършил е Висшия медицински институт във Варна и има специалност по вътрешни болести. С него коментираме някои от основните теми в българското здравеопазване, действия, бездействия и последствията от тях

  • Боряна Боева е член на борда на PARE към Европейската лига за борба с ревматичните заболявания ( EULAR) , член на Европейската мрежа на асоциациите по фибромиалгия и също част от Аgora – европейската платформа,, която обединява организациите на пациентите с ревматични заболявания в Южна Европа.

    Председател на организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, която днес навършва 10 години. С нея разговаряме за проблемите на пациентите сега и преди, за успехите и смисълът да се бориш.

  • Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи. От 2013 г. д-р Яначкова е част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Занимава се активно и с научна работа и ежегодно участва като гост-лектор в редица национални и международни конгреси. Всекидневно тя помага на много жени, които имат хормонални проблеми да сбъднат мечтата си за бебе. С нея разговаряме по повод Световния ден за борба с диабета.

  • Мозъчно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемаст и смъртност по целия свят. България е на едно от първите места в това отношение. Очаква се годишният брой на инсултите в страните от Европейския съюз да се увеличи от 613 148 през 2015 г. на 819 771 през 2035 г. От друга страна, подобрената преживяемост след инсулт ще доведе до значително увеличение на броя на хората, живеещи с инсулт като хронично състояние. Голяма роля за това изиграва тромболизата, като метод за лечение на исхемичен инсулт. По повод световния ден за борба с инсулта разговаряме с доц. д-р Росен Калпачки, дм невролог Началник на Клиника по нервни болести УМБАЛ "Света Анна" - София.

Log in or Sign up