Вторник, Ноември 12, 2019
Могат ли да бъдат предотвратени лекарските грешки

 Изследването "Медицинският деликт" на адвокат Мария Шаркова, разглежда много от въпроси касаещи съдебните дела между пациенти, лекари и болници.
На първо място е поставен въпросът, може ли размерът на обезщетението да доведе болницата до фалит ?
От началото на 2007 г. до края на септември т.г. в България са водени 458 граждански дела за обезщетения заради лекарски грешки. Тези дела продължават приблизително по близо 4 години. Причината най-често е, че като доказателства по тях се ползват медицински експертизи, а малко лекари са съгласни да участват в процеси срещу колеги. Най-голямото обезщетение към момента е 490 хил. лв. Делото по този казус срещу болница "Токуда" е все още висящо и не се знае дали решението на първата инстанция ще бъде потвърдено. Става дума за проблемно раждане, което е довело до увреждане на детето.

По друго дело с рекордно обезщетение искът е за 900 000 лв., а окончателно присъденото обезщетение е 400 000 лв. Заедно с разноските по делото, които болницата е осъдена да плати, сумата набъбва до 580 хил. лв. Става дума за болницата в Кърджали. А случаят е от 2010 г., когато при урологична операция пенисът на дете на 2 години и 9 месеца е изгорен от лекаря и това е довело до некроза. На практика момченцето остава без пенис.
Данните на НЗОК сочат, че средният размер на заплатените средства за оказване на болнична медицинска помощ на това лечебно заведение е 80 000 лв. месечно. Годишните приходи от касата са около 1 млн. лв. Това означава, че общата сума, която лечебното заведение е следвало да заплати, надвишава размера на основния приход на болницата за половин година.
Когато болница е осъдена на такова голямо обезщетение, тя буквално може да фалира от едно дело. "Подобни последствия от съдебните дела могат осезаемо да повлияят върху качеството на медицинската помощ в дадени населени места, в които това лечебно заведение е единственото или едно от малкото", обяснява Шаркова.
Средният размер на търсеното обезщетение е 71 320 лв В около 40 на сто от тези случаи съдът е признал претенциите на ищците и им е определил обезщетение.

Вторият важен проблем, който е разгледан в изследването, цитирано от в. Сега е може ли да име превенция на лекарските грешки.
Броят на делата, завеждани всяка година срещу лечебни заведения, се увеличава постепенно. Не може обаче да се твърди, че случаите на настъпване на вреди при оказване на медицинска помощ са се увеличили. Няма данни в тази посока. Може обаче да се предполага, че увеличаването на съдебните спорове се дължи на по-голямата информираност на пациентите и нарастването на обществената чувствителност към този проблем", смята адвокат Шаркова, която е специалист по медицинско право и за втори път работи по подобно изследване. Преглеждайки делата, тя стига до извода, че 1/3 от тях нямаше да бъдат заведени, ако комуникацията между лекари и пациенти беше на ниво. Често обаче медиците не спазват етичните норми, държат се грубо, крият информация и оставят у хората усещане, че не се интересуват от страданията им .

Липсата на система за докладване и анализ на тези събития е немалка спънка, но Законодателна инициатива за това обаче няма. Това прави уязвими както пациентите, така и работещите в здравната система. Според нея нарастващият брой на делата и присъжданите обезщетения трябва да са стимул за по-честото използване на методи за алтернативно решаване на споровете. Каквато е медиацията. Или да бъде създадена административна процедура за обезщетяване на пациенти по примерите на скандинавските държави.
Друг проблем в тази насока се очертава размерът на обезщетенията.
Съдилищата би трябвало да следват едни и същи критерии, когато определят обезщетенията. Доброто правосъдие освен всичко е и предвидимо. Съдебната практика по делата за лекарски грешки обаче познава случаи, при които за идентични вреди се присъждат различни обезщетения. Така например смъртта на дете в един случай е оценена на 300 хил. лв., а в друг - на 160 хил. лв. И двете съдебни решения са от 2017 г., защото едното дело е заведено като частен съдебен иск.
Най-рисковите специалности са хирургия, акушерство и гинекология, ортопедия и травматология, дентална медицина и спешна медицина. Това сочи анализът на съдебните дела. Според адвокат Шаркова тази информация е важна във връзка със сключването на задължителните застраховки на лекарите.
В повечето случаи ответници по делата са болниците, а не лекарите. А при сключването на застраховките по Закона за здравето в общия случай болницата се явява "застраховащ", а лекарите - "застраховани". Самата болница е застрахована само ако изрично е договорила това със застрахователя или е сключила отделен договор.
Магдалена Василева
Източник: в. Сега

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up