Неделя, Септември 27, 2020
Засилен държавен контрол, не значи по-добро здравеопазване

Една от най-разпространените тези е, че лошото състояние на здравната система се дължи на липсата на контрол над лечебните заведения от страна на държавата.
Законът възлага на Изпълнителна агенция Медицински надзор да извършва проверки за дейността на лечебните заведения в страната. Проверките са два вида – планови и по сигнал. ИАМН има възможност и да се самосезира, когато е изнесена публично информация, дори и да не е подаден конкретен сигнал до нея.

Поискахме по закона за достъп до обществена информация и получихме от ИАМН справка за извършените през последната година проверки на лечебните заведения в страната.
Общо за последната година ИАМН е извършила 70 планови проверки. Нарушения са установени само при една от проверките – на Тъканна банка криоцентър, на която са съставени 10 акта. При всички останали 69 планови проверки не са констатирани нарушения и не са съставени актове.
За същия период ИАМН е извършила 960 проверки по сигнали. Съставени са общо 170 акта за установяване на административно нарушение и са издадени 141 Наказателни постановления.
Броят на актовете и наказателните постановления изглежда голям, но всъщност броят на нарушенията и нарушителите е пренебрежимо малък. Това е така, защото при една и съща проверка и за едно и също нарушение ИАМН съставя повече от един акт. От общо 141 Наказателни постановения, 115 са издадени на 4 болници и споменатата Тъканна банка. От извършените 1030 проверки, едва 33 са завършили с издаване на Наказателни постановления, тоест на всеки 100 проверени лечебни заведения 97 са били напълно изрядни. При това не е като да не са били правени проверки – те са над 1000 за година, което прави средно по 3 нови проверки всеки календарен ден.
Горните данни показват, че тезата за липсата на контрол над лечебните заведения е несъстоятелна. Още повече, че тук говорим само за контрола на ИАМН, а освен от агенцията, лечебните заведения се проверяват от НЗОК, ИАЛ, РЗИ, НАП, АДФИ, Пожарна, Инспекция по труда и много други агенции и ведомства. Може да се каже, че контролът е постоянен и се вижда, че правилата се спазват от всички. Нарушения от порядъка на 2-3 процента винаги ще има, а и не е сигурно, колко от издадените Наказателни постановления ще бъдат потвърдени при последващ съдебен контрол.

В същото време не е като да не е имало и сигнали за нарушения – 960 сигнала за една година никак не са малко. Това означава, че има проблеми. Липсата на санкции от контролните органи не означава, че достъпът и качеството на медицинската помощ са добри. Означава, че тези проблеми не се дължат на липсата на контрол или на неспазването на безбройните правила и ограничения. Данните на ИАМН го доказват по безспорен начин.
От тук следва и извода, че засилването на контрола, няма да промени нищо съществено, освен да доведе до спиране на работа на лечебните заведения, които вместо да лекуват пациенти, трябва да обслужват проверяващите ги от сутрин до вечер. Създаването на нови контролни органи и нови правила и ограничения не води до подобрение на медицинското обслужване, като цяло. Медицинското обслужване ще се подобри, когато се замени административния контрол с такъв от потребителя. Това се постига, чрез дерегулация и засилване на конкуренцията, не чрез създаване на контролни органи и завишаване на броя и размера на санкциите.

Можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си
captcha 
Трябва ли учениците да носят маска в учлище?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up