Четвъртък, Октомври 22, 2020
Чии интереси защитава Правителството?

На последното си заседание, Министерският съвет е одобрил проект на закон, който въвежда задължение за частните болници да правят обществени поръчки. Промяна засяга само лечебните заведения за болнична помощ, но не и тези за извънболнична помощ.
Болници са единствените търговски дружества, които са посочени изрично в закона, като възложители на обществени поръчки.

Поводът за промяната
На 15 януари бившият управител на НЗОК д-р Дечо Дечев разкрива и обявява публично, че НЗОК плаща различни цени за едно и също онкологично лекарство на различните болници. Като причина за това той посочва, че частните болници не провеждат обществени поръчки и поради това фактурират на НЗОК по-високи цени от държавните и общински болници.
На 16 януари здравният министър Кирил Ананиев заявява: „Европейската комисия иска от България да задължи и частните болници да правят обществени поръчки, когато ползват обществен ресурс.“

История на промените
До 2012 година частните лечебни заведения не са възложители на обществени поръчки.
С промяна в закона през 2012 година частните болници са направени възложители на обществени поръчки.
С промяна в закона през през 2016 година частните болници престават да бъдат възложители на обществени поръчки.
Ако Народното събрание гласува внесения от Министерският съвет закон, частните болници отново ще станат възложители на обществени поръчки и статутът им ще се промени за трети пъти през последните 8 години.

Основните аргументи за промяната в закона са два:
1. Така ще се постигнат по-ниски цени на лекарствата за онкоболни, заплащани от НЗОК.
2. Ще се приложи правилно Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година.

По първият аргумент относно различните цени, контрааргумент даде самата НЗОК. От публикуваните тогава данни за цените, на които са закупувани онколекарства се видя, че голяма разлика в цените има не само между държавните и частните болници, но и между самите държавни и общински болници, които са провеждали процедури по ЗОП. Това означава, че провеждането на процедури по ЗОП и от частните болници няма да промени нищо съществено и НЗОК пак ще заплаща по различни цени.
Логично е. Само идиот може да си очаква, че след проведени 50-60 процедури от различни възложители по различно време за различни количества и условия, за различни съвкупности от доставки ще получиш една и съща цена на даден лекарствен продукт. Това може да стане единствено, ако или възложителите или доставчиците се договорят, но нали ЗОП е точно за да избегне договарянето, защото например може да се договорят на най-високата цена!

По - ниска цена, може и да бъде постигната за някои от възложителите, но не и за разходите на НЗОК като цяло. Ако НЗОК наистина искаше да постигне по-ниски разходи за лекарства на онкоболните, щеше да предложи промяна на закона, така, че не болниците да договарят цените, а самата НЗОК, както го прави с всички други лекарства. Кой ще получи по-добра цена - един, който поръчва 60 единици или 60, поръчващи по 1 единица?
Националното сдружение на частите болници предложи официално точно това в края на януари, но НЗОК не благоволи дори да отговори или да обсъжда въпроса. Защо ли?

По вторият аргумент за правилното прилагане на Директива 2014/24/ЕС, няма никакви доказателства, че статутът на частните болници в нашия ЗОП е в противоречие с нея.
Още през 2015 година по повод на конкретно дело на частна болница срещу Наказателно постановление на АДФИ, Административен съд София град прави преюдициално запитване към Съда на европейския съюз, дали правилно е транспонираната директивата, относно възложителите на обществени поръчки. Европейският съд обаче не отговаря конкретно на въпроса, като се обосновава с това, че сумата на конкретната сделка, по повод на която е сезиран е под минималния праг изискван на ниво ЕС и, че няма трансграничен интерес.

Самата Директива не разглежда лечебните заведения отделно, както е записано в нашия закон.
Според нея обществени поръчки трябва да правят всички публичноправни организации.
Дефиницията на публичноправни организации, според Директивата е следната:
Публичноправни организации“ означава организации, които имат всички изброени по-долу характеристики:
а) създадени са с конкретната цел да задоволяват нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер;
б) имат правосубектност; както и
в) финансират се в по-голямата си част от държавни, регионални или местни органи или от други публичноправни организации; или са обект на управленски контрол от страна на тези органи; или имат административен, управителен или надзорен орган, повечето от половината от членовете на който са назначени от държавните, регионалните или местните органи или от други публичноправни организации;“

Както се вижда частните болници отговарят единствено на изискването на т. б). За да няма никакво съмнение в тълкуването, Европейската комисия пояснява в преамбюла на самата Директива:
„За целта следва да се поясни, че организация, която действа в нормални пазарни условия, стреми се да реализира печалба и понася загубите в резултат от извършването на дейността си, не следва да се счита за „публичноправна организация“, тъй като нуждите от общ икономически интерес, за задоволяването на които е създадена или има задача да задоволява, имат промишлен или търговски характер.“ BGL 94/66 Официален вестник на Европейския съюз 28.3.2014 г.)“

Когато през месец януари министър Ананиев съобщава, че ЕК иска частните болници да правят обществени поръчки, Центърът за защита на правата в здравеопазването(ЦЗПЗ) отправя искане по ЗДОИ към МЗ да му бъде предоставена писмена информация доказваща това искане на Европейската комисия. МЗ отказва да даде информация с мотива, че не разполага с такава. В последствие искането е препратено към Министерския съвет, който също отказва да предостави информацията с мотива, че ЕК е открила наказателна процедура спрямо България за прилагането на ЗОП и всички действия по тази процедура са служебна тайна. В отговора не се споменава, че наказателната процедура касае частните лечебни заведения.  В допълнение, ако наистина имаше проблем с директивата, защо тогава е въвеждат обществени поръчки само за частните болници, но не и за частните лечебни заведения от извънболничната медицинска помощ? За тях отделно изменение в закона ли ще се прави?

Записаното в частичната оценка на въздействието на новия закон, че новата процедура не води до увеличаване на разходите на лечебните заведения просто не е вярна. Всеки може да разбере, че провеждането на процедури по обществени поръчки изисква време и подготвен персонал, чието осигуряване означава допълнителни разходи.
Кой ща плати тези допълнителни разходи?
Не е НЗОК, защото тя плаща по фиксирани цени и в рамките на определени лимити. Остава пациента, той плаща колкото му кажат.

Накрая да попитаме пак:
Защо вместо ЗОП, Министерският съвет не промени Закона за здравното осигуряване, така че НЗОК сама до договаря и заплаща лекарствата за онкоболни, както прави с всички други лекарства?
Или, ако предпочитате, защо заедно със ЗОП, Министерският съвет не промени и Закона за здравното осигуряване, така че да отнеме изцяло възможността на болниците да правят търгове за лекарства на онкоболни?
Ако това решение не е в интерес нито на НЗОК, нито на болниците, нито на пациентите, тогава чии интереси защитава това Правителство?
Първият път, когато поставихме въпроса НЗОК, а не болниците да договарят лекарствата за онкоболните, беше през 2010 година. До сега смислен отговор няма.
Д-р Стойчо Кацаров

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Трябва ли да се променят мерките срещу коронавируса?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up