Сряда, Октомври 21, 2020
Обръщане на палачинката или как Правителството руши правовата държава

Миналата седмица Министерският съвет одобри закон за изменение на Закона за обществените поръчки, в който централно място заемаше включването на частните лечебни заведения, като възложители на обществени поръчки.
Както много пъти сме писали по темата, поводът за промяна в закона беше изказване на бившия Управител на НЗОК д-р Дечев през януари, който обясни различните цени, на които НЗОК купува един и същи медикамент от различни болници с това, че частните не правят обществени поръчки.

Мнението му беше светкавично подкрепено от тогавашния здравен, а сега финансов министър Кирил Ананиев. Той се аргументира със започнала наказателна процедура срещу България от ЕК, за това, че частните болници не правят търгове.

Малко по-късни министерството на финансите изготвя законопроект, който предвижда, частните лечебни заведения да станат отново възложители на обществени поръчки. В мотивите на законопроекта се чете:
С редакцията на чл. 5, ал. 2, т. 16 от ЗОП се променя статутът на лечебните заведения, като отпада изискването за вида на собствеността. Независимо дали са частни или държавни, те попадат сред възложителите, ако повече от 50 на сто от приходите им са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Промяната е във връзка с предложение на Министерството на здравеопазването, като с нея се отстранява констатирано несъответствие с разпоредбите на Директива 2014/24/ЕС.

Законът задължава Министерският съвет преди внасянето на нов закон да изготви оценка на въздействието. Такава оценка е изготвена и в нея пише:

Цел на промяната:
Постигане на пълно съответствие с разпоредбите на приложимото европейско законодателство в областта на обществените поръчки - Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС.

Очаквани резултати:
По отношение на лечебните заведения ще се установи единен подход при определяне качеството им възложител по ЗОП. Създават се предпоставки за свободна и лоялна конкуренция в областта на доставките на лекарствени продукти, както и постигане на по-голяма публичност и прозрачност при тези доставки, с оглед естествения интерес на обществото към тях.

Негативни последици, ако не се приеме закона:
Не се установяват ясни правила и единен подход при определяне качеството възложител на лечебните заведения;
Не се осигурява пълно съответствие на ЗОП с изискванията на Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС и съществува риск от санкции за неточно транспониране в националното законодателство;

Икономически негативни въздействия
Несъответствието с европейските норми и установените празноти в националното законодателство създават условия за установяване на практика, която е в отклонение от тези норми.
Създават се предпоставки за предприемане на действия от страна на службите на ЕК по завеждане на дело срещу страната със санкционни последици.
Налице е риск от финансови санкции за възложителите при некоректно прилагане на разпоредбите за изменение на договорите.
Неприлагането на закона при възлагане на лекарствени продукти, не позволява да се спазват принципите на публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и принципа за ефективно разходване на публични средства. Отсъствието на конкурентен подбор при възлаганията, с цел получаване на „икономически най-изгодната оферта”, влияе върху цената на услугите, предоставяни на ползвателите на болнична или извънболнична помощ.

Социални негативни въздействия
Неясните нормативни разпоредби, създават предпоставки за провеждане на процедури, които крият риск от опорочаване. Това демотивира в някои случаи стопанските субекти да участват в обществени поръчки.
Завишените цени на лекарствените продукти, влияят върху качеството на живот и добро здраве на населението.
Не се гарантира публичност и прозрачност пред обществото по чувствителни теми като прозрачност при разходване на публичните средства.

По време на общественото обсъждане, направените възражения от Националното сдружение на частните болници и Българската болнична асоциация са отхвърлени със следните аргументи:
Изложените мотиви са основани на превратно тълкуване на дефиницията и елементи от нея. В разбирането на Европейската комисия е безспорно заложено, че принципно здравеопазването е дейност в обществен интерес, респ. всички лечебни заведения са в обществен интерес.
Обявяване на цел печалба е несъвместима със здравеопазванено като конституционно закрепена ценност, независимо дали делата се водят по търговски начин. По отношение изследването дали обществения интерес има промишлен или търговски характер – не може да се приеме изложеното разбиране, че частните болници действат в нормална пазарна среда и сами понасят загубите от дейността си, когато става дума за лечебни заведения, на които повече от 50 на сто от приходите са от държавния и/или общинския бюджет, и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Законопроектът е одобрен от Министерския съвет на 7 октомври. В стенограмата се чете:
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме на вносител.
Същият ден Правителствената информационна служба, цитирана от агенция Фокус съобщава:
Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. С предложените промени се прецизират изисквания, произтичащи от европейското законодателство в областта на обществените поръчки.
Уеднаквява се подходът при определяне качеството възложител на публичните и частните лечебни заведения чрез отпадане на изискването за вида на собствеността. Така лечебни заведения, които са изцяло частна собственост, но се финансират с повече от 50 на сто от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на Националната здравноосигурителна каса попадат в кръга на възложителите.

В деловодната система на Министреският съвет обаче решението е записано с дата 14 октомври. Същият ден законът е публикуван на сайта на Народното събрание. Частичната оценка на въздействието си е същата, както и резултатите от общественото обсъждане. Приложена е таблица за съответствие с Европейското право, според която с промяната на закона, относно лечебните заведения, ще се постигне пълно съответствие с Директива 2014/24/ЕС.
Във внесения в Парламента закон обаче, няма нито дума за лечебните заведения. Нито защо са били в първоначалния вариант, нито защо са отпаднали, нито кога са отпаднали.
Как така Министерският съвет приема един закон, а в Народното събрание постъпва друг? Защо, според стенограмата датата на решението е 7 октомври, а според деловодната системата на МС 14 октомври?

Какво излиза? Предложеното изменение в закона и всички аргументи изложение в мотивите, в оценката на въздействието и в резултатите от общественото обсъждане, са били една голяма лъжа? Имат ли право министерството на финансите и Министерския съвет да лъжат най-безогледно и не е ли това нарушение на чл. 4 от Конституцията? Излъгала ли е Правителствената информациона служба? Правова ли е тази държава, в която законите се нарушават от Министерския съвет? 
Не ме разбирайте погрешно. Личното ми мнение е, че първоначалното предложение на Ананиев, с което частни дружества се задължат да правят процедури по ЗОП е формена глупост и няма нищо общо с Директива 2014/24/ЕС.
Тук обаче не става дума за обществените поръчки, а за нещо мого по-важно, което не може и не трябва да се отмине просто така. Иначе за какво изобщо ни е държава?
Д-р Стойчо Кацаров

Документи МС , Стенограма

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Трябва ли да се променят мерките срещу коронавируса?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Ст.Кацаров · преди 1 дни
    Ще се наложи проф. Бончева, ще ни се наложи на всички да отворим очи и да видим, че сме по-скоро евразйска, отколкото европейска държава. Покварата е обхванала почти всички нива на управлението - централно, местно и присъдружните организации.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Маргаритка Бончева · преди 2 дни
    Не мога да повярвам, д-р Кацаров! Но съм сигурна във Вашата проверка и констатация! В какви безотговорни за Правителството времена живеем! Каква разруха по отношение на държавност, политически професионализъм и отговорност! Как се окупираха "Калинки" във всеобщата административна власт! А ние ги наблюдаваме... и ги носим на гръб!
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up