Вторник, Септември 17, 2019

Съд и прокуратура

След агресията над двама лекари и четири медицински сестри от Специализираната белодробна болница „Д-р Трейман" във Велико Търново, Българският лекарски съюз поиска работещ мехавизъм за защита на медиците. За това ще разговарят именно с главния прокурор на Република България - Сотир Цацаров.
Публикуваме становището им без редакторска намеса:

Състав на Софийски градски съд под председателството на съдия Албена Ботева, осъди столична болница да заплати на обезщетение за непозволена увреда в размер на 450 000 лева за увреда на плода и 40 хиляди лева за увреда на майката по време на раждането.
Бебето се е родило с тежки увреждания на здравето в тежко депресивно състояние, без спонтанно дишане, с единични глухи сърдечни тонове, генерализирана хипотония, арефлексия. Още в първите дни след раждането, детето получило гърчов синдром, отклонения в мускулния тонус и рефлексната дейност. Било е в кувиоз 15 дни, а в неонаталогичното отделение, където й била поставена диагноза „тежка асфикция при раждане, неонатален респираторен дистрес синдром, майчино - фетална инфекция, хипоксично- исхемична енцефалопатия“.След това животът на детето продължил с постоянно ходене на лекари свързано с тежкото здравословно състояние, характеризиращо се с тежки отклонения в неврологичния статус с ЕЕГ абнормалности и лош толеранс към хранене.

НЗОК ще изплати надлимитната дейност на онези лечебни заведения, които са спечелили делата срещу Касата на последна инстанция и имат изпълнителен лист. Това решение взе Надзорния съвет на НЗОК на последното си заседание, преди лятната ваканция. Това обхваща 5 лечебни заведения, а останалите ще чакат отново съдът да се произнесе.

Това означава, че реално НЗОК признава така наречената надлимитна дейност за незаконна и от тук нататък се отваря вратата на всяка една болница да претендира за плащанията. След като съдът постанови това за някои лечебни заведения, очакването е и всички други, които заведат дела, да ги спечелят , след като прецедентът вече е налице.

Лимитите, които бяха въведени от бившия здравен министър д-р Петър Москов продължават да бъдат предмет на разгорещени дебати и така и не срещнаха одобрение. И няма и как да е иначе, след като лечебните заведения са оказали помощ на здравноосигурени пациенти, тя е била призната, но в крайна сметка се оказа, че това е било про боно, защото била извън плануваното.

Върховната административна прокуратура е извършила проверка за законност за изпълнение на договори за оказване на медицинска и/или дентална помощ, сключени от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ във връзка със спазване на законовите изисквания.
Проверката е реализирана на територията на цялата страна от длъжностни лица - контрольори от всички двадесет и осем РЗОК и длъжностни лица служители на НЗОК. Инспектирани са лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП), лечебни заведения за извънболнична дентална помощ (ИДП) и  лечебни заведения за болнична медицинска помощ (БМП). Общият брой на извършените проверки е 1 745 бр.

Финансиран от Европейския Съюз , Европейския социален фонд  и Оперативна програма Добро управление, проектът "Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването" е изготвен от ЦЗПЗ с цел облекчаване не само на пациентите и лечебните заведения, но и на съдебната система.
Тъй като действаща нормативна нардба за момента изключва тази материя, нашата амбициозна цел е да предложим модел на Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение в сферата.

Христина Николова отваря пресконференцията:

Това което ни накара да се замислим за такъв проект, на първо място е, че това са едни особенни обществени отношения, които възникват между граждани, юридически лица и публични институции, които касаят най-чувствителните данни, а именно тези, които касаят нашето здраве, нашият живот и лично достойнство, когато сме най-уязвими, именно когато сме болни.

Две жалби са постъпили в КЗК (Комисия за защита на конкуренцията) срещу обществена поръчка за изграждане на Детска болница. Това става ясно от справка на електронната страница на КЗК. От МЗ заявяват, че обществената поръчка към момента не е прекратена и се чака решението на Комисията.

Жалбите са подадени на 6 август. Първата е от страна на Камарата на архитектите в България, откъдето искат КЗК да спре обществената поръчка с временна мярка. От „ВДХ“ АД (новото име на „Водстрой 98“ АД) пък е втората жалба. От компанията е иницииран процес, но няма искане за временни мерки.

С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването, вече има проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове.

„Здравеопазването е сфера, която третира чувствителни обществени отношения. Именно там е най-удачно да се намери модел, по който да се решава възникнал спор по възможно най-щадящ начин и за двете страни – пациенти и лекари. Съдебната ни система е тромава и скъпа и в нея не се обръща внимание на психично-емоционалните страни по спора“. Това коментира адвокат Христина Николова от Центъра за защита на правата в здравеопазването по повод проект на нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отмени отказ на Министерство на здравеопазването да възстанови сума за спешно лечение в страна извън Европейския съюз - Кралство Мароко, на физическо лице от град Пловдив от бюджета на министерството. Става дума за лечение на масивен инфаркт по време на пътуване в Кралство Мароко, за лечението на който българският гражданин е заплатил 11 000 евро извън медицинската си застраховка.

С цел установяване на прозрачна и ефективна съдебна система в сферата на здравеопазването , ЦЗПЗ изготви проект „Нов модел за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването“.

На 23.07.2019 от 11 часа ще се състои прес конференция в БТА, където Христина Николова, Анели Чобанова , д-р Стойчо Кацаров и Боряна Ботева ще представят проекта. Главната цел на проекта е да подпомогне Министерство на правосъдието за намиране на работещо решение за извънсъдебно решаване на спорове в сферата на здравеопазването. Действащата нормативна уредба е изключила от приложеното си поле тази материя. Пациентите не се разглеждат нито като потребители нито като търговци. С развитието на медицината, която става все по-инвазивна и от друга страна изграждането на нови разбирания за правата на пациента и нормативното им уреждане и развитието на пазара на здравното осигуряване, неименуемо ще водят в бъдеще до нарастване на броя на споровете между лекари, лечебни заведения, пациенти и осигурители, които могат да бъдат както от имуществен, така и от неимуществен характер. 

Log in or Sign up