Неделя, Август 25, 2019

Състав на Върховния административен съд, под председателството на съдия Милка Панчева и членове съдия Георги georgi.kolevГеоргиев и съдия Росен Василев, показа нагледно какво представлява правораздаването у нас понякога. Става дума за делото по оспорване на Методиката за издаване на областна здравна карта.  
На 21.12.2015 година,  Милка Панчева, Георги Георгиев и Николахй Гунчев постановиха Определение, с което

на три страници обосноваха и приеха, че Методиката за изготвяне на областни здравни карти е подзаконов нормативен акт и същия подлежи на съдебен контрол.

В същото определение, ВАС задължи жалбоподателите да внесат такса за обнародване в Държавен вестник, защото това е изискване при обжалване на нормативен акт. Таксата е платена и съобщението е обнародвано в ДВ.
На 17.02.2016 година се провежда заседание на ВАС. Неизвестно по какви причини, единият от членовете на състава - Николай Гунчев е заменен с Росен Василев.На заседанието Прокуратурата изразява становище, че Методиката е нормативен акт, който е нищожен, защото има непоправими дефекти при приемането ѝ.  Милка Панчева, Георги Георгиев и Росен Василев обявяват, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът ще се произнесе с Решение в едномесечен срок.
Месец и половина по-късно, на 29.03.2016 година, вместо Решение, Милка Панчева, Георги Георгиев и Росен Василев издадоха ново Определение, в което на три страници, обосноваха и приеха, че Методиката не е подзаконов нормативен акт и така опровергаха сами себе си .....
Методиката била вътрешно ведомствен акт, защото веднъж „адресати на Методиката съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЛЗ са членовете на специална комисия за всяка област“, а после „Следователно адресати на властническите волеизявления, съдържащи се в Методиката, респ. в заповедта за утвърждаването й, са председателите на комисиите..“  Макар в едното изречение да се сочи, че адресати са всички членове на комисиите, а в другото, че адресати са само председателите им, съдът се обосновава с това, че „ Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта...“
Излиза, че според  Милка Панчева, Георги Георгиев и Росен Василев, Областните управители, които са председатели на областните комисии, представителите на общините, на БЛС, БАС, на пациентските организации, които са членове на същите комисии са подчинени на МЗ?!? Откога?
Този текст не е предназначен за Милка Панчева, Георги Георгиев и Росен Василев. Те знаят много добре какво са направили. Жалко!
Този текст е предназначен за онези, които смятат, че ЕС трябва да отмени мониторинга на съдебната ни система.
Ако не ви се вярва, че написаното е вярно, вижте сами и сравнете двете Определения и Протокола от заседанието на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

по хода на делото, София, 21.12.2015
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА, ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
изслуша докладваното от председателя МИЛКА ПАНЧЕВА по адм. дело № 13954 / 2015.

Производството е образувано по жалба на Национално сдружение на частните болници, гр. София, Сдружение на общинските болници в България, гр. Плевен, Българска болнична асоциация, гр. София, Федерация Български пациентски форум, гр. София и Център за защита правата на здравеопазването, гр. София против Заповед № РД – 01- 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за изработване на областна здравна карта. Жалбоподателите претендират да бъде отменена като незаконосъобразна посочената заповед, ведно с утвърдената с нея Методика за изработване на здравна карта, като излагат съображения, че Методиката представлява подзаконов нормативен акт, а в условията на евентуалност има характер на общ административен акт. В жалбата им се съдържа и основано на чл. 180 във вр. с чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК и на основание чл. 190 от АПК искане да бъде спряно изпълнението на Заповед № РД – 01- 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за изработване на областна здравна карта, до окончателното разрешаване на спора.
Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез пълномощника Полина Денчева изразява становище за недопустимост, а в условията на алтернативност за неоснователност на искането за спиране.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че посочената Методика и заповедта на министъра на здравеопазването , с което е утвърдена, са в неразривно единство, поради което и с оглед на доводите в жалбата предметът, който следва да бъде разгледан по същество на спора е утвърдената от министъра на здравеопазването Методика.
Съществен е въпросът в случая дали оспорената Методика за изработване на областна здравна карта (Методиката) е административен акт, и ако се приеме, че е административен акт, то какъв е по вид от регламентираните в АПК – индивидуален (чл. 21 от АПК), общ (чл. 65 от АПК) или нормативен административен акт (чл. 75 от АПК).
Като основание за издаване на оспорената заповед е посочен чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 29, ал. 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗА министрите могат да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗЛЗ (изм. и доп. бр. 72 от ДВ, в сила от 18.09.2015 г.) потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Национална здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна политика, като националната здравна карта се изработва въз основа на областни здравни карти. Съгласно чл. 29, ал. 6 от ЗЛЗ областната здравна карта се изработва по образец и по ред, определени с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването. В изпълнение на това овластяване, с оспорената от жалбоподателя заповед № РД – 01- 247/22.10.2015 г., министърът на здравеопазването е утвърдил Методика за изработване на областна здравна карта. В чл. 1 на тази Методика е посочено, че с нея се определят: редът за изработване на областна здравна карта; образец на областната здравна карта; редът за изчисляване на общия брой легла за болнично лечение, в т. ч. по видове, които осигуряват достъп на населението до болнична помощ в съответната област; редът за изготвяне на предложение за резпределението на броя на леглата и медицинските дейности по видове, както и броя на лекарите и специалистите от професионално направление „Здравни грижи”, определени съобразно потребностите на населението в съответната област; високотехнологичните методи на диагностика и лечение; случаите, в които се извършва частична актуализация на Националната здравна карта. Прочитът на Методиката води до извода, че с нея се определя процедура, по която да се разпредели легловата база в болничните заведения, медицинските дейности, броя на лекарите и специалистите по здравни грижи във всяка административна област, респ. нормативен административен акт по чл. 75, ал. 1 от АПК.
Предвид горното Методика има властнически, регулативен по своята същност характер, съдържа правила, които в своята съвкупност са процесуални правни норми и поради това е нормативен административен акт по определението на чл. 75, ал. 1 от АПК. Както бе посочено Методиката е утвърдена по делегация на чл. 29, ал. 6 от ЗЛЗ със заповед на овластения за това министър на здравеопазването, разпоредбите й пораждат действие в правната сфера на неопределен и неограничен кръг адресати –лечебни заведения, пациенти, професионални и пациентски организации. Методиката има многократно правно действие, тя регулира посочените в нея обществени отношения за периода от приемането й и съгласно чл. 34, ал. 2, изр. второ чрез нея се прави частична актуализация на Националната здравна карта само при необходимост, при съобразяване с посочените в част VIII от Методиката случаи. Това обстоятелство, че би могло да има определена актуализация, не е равнозначно на еднократно правно действие и то касае актуализирането на Националната здравна карта. Предвид изложеното са налице всички белези по чл. 75 от АПК за наличието на нормативен административен акт, поради което в настоящото производство следва да бъде разгледано искане за спиране на основание чл. 190, ал. 1 от АПК.
Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени данните по делото, намира, че искането за спиране на действието на оспорения нормативен акт е процесуално допустимо, като подадено в срок и от лица с правен интерес.
Разгледано по същество, искането за спиране е неоснователно.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Това правомощие на съда е обвързано с преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 196 от АПК, т. е. следва да се установи евентуално настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. В случая проверката за наличието на основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК се ограничава до установяване дали от действието на оспорения акт би могло да настъпят значителни или трудно поправими вреди до постановяване на решението по съществото на спора. Такъв извод не може да се изведе от данните по делото и изложените от жалбоподателите съображения.
Настъпването на такива вреди трябва да е достатъчно вероятно. За това настъпване, както и за възможният им размер, трябва да бъдат представени доказателства. Дали е значителна или трудно поправима вредата се преценява във всеки конкретен случай. Тежестта за доказване на вредите и техният размер в настоящото производство е върху жалбоподателите. Доказването е насрещно и доказателствената тежест лежи именно върху жалбоподателите, защото след като законодателят с оглед на обществения интерес и правната сигурност в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от АПК е презюмирал наличието на предпоставки за незабавно действие на акта, в тежест на оспорващия е да установи липсата на такива предпоставки или възможността от действието му за тях да настъпи значителна или трудно поправима вреда.
В случая липсват обосновани твърдения за настъпването на значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК за жалбоподателите, нито са приложени доказателства в този смисъл. Нормативните изисквания по чл. 166, ал. 2 от АПК са в съотношение на алтернативност, а не в кумулативност, и при наличието на всяко едно от основанията съдът следва да преценява дали защитата на частния интерес на жалбоподателите може да бъде противопоставена на обществения интерес и да го преодолява. За да се приеме, че съществува основание за спиране незабавното действие на подзаконовия нормативен акт, жалбоподателите трябва да докажат вида, размера и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от действието му, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането.
Жалбоподателите не са представили доказателства за значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, претърпими от предварителното изпълнение на оспорения акт, нито за накърняването на особено важен интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Наведените доводи, без представянето на каквито и да било доказателства, които да ги подкрепят, не обосновават извод за оборване на законовата презумпция, респ. за наличие на предвидените от закона обстоятелства, даващи основание за спиране на действието на нормативния административен акт.
Аргументите в подкрепа на противното, развити от жалбоподателите, не могат да бъдат споделени. Хипотетичното твърдение за предстоящ фалит на лечебни заведения, както посочват и жалбоподателите – неопределен брой, не води до извод, че реално ще настъпи такава вреда, а и още повече не може да се предвиди размерът на една такава вреда, като същите изводи се отнасят и за намаляването на болничната леглова база и намаляването на нивото на компетентност. Няма данни, а и реално не се посочва с колко ще намалее броят на разкритите легла, още повече, че с оглед необходимостта по определени области е възможно и увеличение на тази леглова база в определени области, за сметка на други. Жалбоподателите не са посочили в случая, кое налага да се приеме, че нивото на компетентност би намаляло в резултат на предварителното изпълнение на оспорената Методика. Излагането на доводи за претърпяване на вреди поради инвестиране в лечебните заведения и претърпяването на значителна или трудно поправима вреда за пациентите, също са неоснователни, тъй като при евентуална отмяна на административния акт биха могли да бъдат репарирани с обезщетение. В същото време липсват каквито и да било данни за евентуално настъпване на имуществени вреди за лечебните заведения, т. к. не са представени икономически анализи, икономически обосновки и обосновани прогнози за реалното настъпване на такъв резултат, още повече той да бъде значителен по своите размери, и да настъпи поради неправомерното прилагане на нормативния акт, както и да е в пряка връзка с него. В случая и тези твърдения остават недоказани.Провеждането на процедура по изготвянето на областни здравни карти при разписаните в Методиката условия само по себе си не обуславя сериозни вреди от неимуществен характер, както за жалбоподателите, така и за пациентите. Хипотетичните доводи на жалбоподателите, че пациентите не могат да упражнят правото си на свободен избор за лечение на територията на цялата страна, тъй като Методиката районира здравеопазването, е твърде спорно на този етап и би могло да бъде проверено при обсъждане по съществото на законосъобразността на акта, което обаче е предмет на основното производство по делото. Твърденията за незаконосъобразност на процесния подзаконов нормативен акт, поради нарушение на чл. 106 от Договора за Европейския съюз не са основание за спиране на действието му. За да спре действието на оспорения подзаконов нормативен акт, съдът следва да направи обоснован извод за това, че неговото прилагане ще накърни конституционното право на гражданите за достъп до здравеопазване. Изложеното в искането от страна на оспорващите не може да доведе до такъв извод.
Поради тези съображения искането на жалбоподателите за спиране на действието на оспорената от тях заповед и утвърдената с нея Методика следва да се отхвърли като неоснователно.
Предвид изложените по-горе съображения за подзаконовия характер на оспорения административен акт и съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от АПК, според която ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в „Държавен вестник”, в което се посочва оспорения нормативен акт и номера на образуваното дело, следва да се укаже на жалбоподателя, че на основание чл. 76 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, жалбоподателите дължат предварително внасяне на такса за обнародване на съобщението. Поради това, следва да се укаже на жалбоподателите в 7-дневен срок от получаване съобщението за настоящото определение да внесат такса за обнародване в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ за 2015 г. в размер на 20 лева, като в същия срок се представи квитанцията с молба по номера на делото.
Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ исканията на Национално сдружение на частните болници, гр. София, Сдружение на общинските болници в България, гр. Плевен, Българска болнична асоциация, гр. София, Федерация Български пациентски форум, гр. София и Център за защита правата на здравеопазването, гр. София, за спиране действието на Заповед № РД – 01- 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за изработване на областна здравна карта, до окончателното разрешаване на спора.
УКАЗВА на Национално сдружение на частните болници, гр. София, Сдружение на общинските болници в България, гр. Плевен, Българска болнична асоциация, гр. София, Федерация Български пациентски форум, гр. София и Център за защита правата на здравеопазването, гр. София, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, следва да внесат такса за обнародване на съобщението за насрочване на делото в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ в размер на 20 лв., като в същия срок представят квитанцията с молба по номера на делото.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането за спиране подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Милка Панчева, ЧЛЕНОВЕ:/п/ Георги Георгиев, /п/ Николай Гунчев

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3663, София, 31.03.2016

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛКА ПАНЧЕВА, ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ, РОСЕН ВАСИЛЕВ


по адм. дело № 13954/2015.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Национално сдружение на частните болници, гр. София, Сдружение на общинските болници в България, гр. Плевен, Българска болнична асоциация, гр. София, Федерация Български пациентски форум, гр. София и Център за защита правата на здравеопазването, гр. София против Заповед № РД – 01 - 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за изработване на областна здравна карта. Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на Методиката по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби.
Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез надлежно упълномощената юрк. Денчева изразява становище за недопустимост, а в условията на алтернативност – за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд в настоящият състав намира следното:
Събраните в цялост доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, както и представените от страните становища, подведени към релевантните правни норми, обуславят крайния извод на съда, че процесната Методика за изработване на областна здравна карта, утвърдена със Заповед № РД – 01 – 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването, е вътрешнослужебен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. 
При тези данни жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено поради следните съображения:
С посочената заповед министърът на здравеопазването е наредил: 1. да се утвърди Методика за изработване на областна здравна карта (Методиката), съгласно образеца; 2. Методиката по т. 1 да се публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването и да се изпрати на комисиите за изработване на областни здравни карти. След преценка на правния характер на оспорения акт, настоящият състав намира, че обжалваната Методика съдържа процесуални и материалноправни разпоредби, съставляващи отправни точки за създаването на акт, който ще има външна насоченост с въздействие върху правната сфера на адресатите. 
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, разпоредбите на кодекса не се прилагат за актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. 
Съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ се определят и планират на териториален принцип чрез Национална здравна карта, посредством която се осъществява националната здравна политика, като според ал. 2 на цитираната норма Националната здравна карта се изработва въз основа на областни здравни карти. Видно от изложеното, прекият и непосредствен интерес от целения резултат за правните субекти ще настъпи от съдържащото се в Националната здравна карта, а не от оспорената Методика за изготвяне на областни здравни карти.Видно от съдържанието на т. 2 от Заповед № РД – 01 – 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването, е наредено Методиката да се публикува на интернет страницата на Министерство на здравеопазването и да се изпрати на нейните адресати – председателите на комисиите за изработване на областни здравни карти, които според чл. 29, ал. 3, изр. последно от ЗЛЗ са областните управители.
Съгласно чл. 29, ал. 6 от ЗЛЗ, като част от процедурата по създаване на Националната здравна карта е областната здравна карта, изработена по образец и по ред, определени с методика, утвърдена от министъра на здравеопазването. Изложеното налага извода, че с нея се урежда процедурата по изготвянето на областна здравна карта, като адресати на Методиката съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЛЗ са членовете на специална комисия за всяка област, назначена от министъра на здравеопазването, която следва да изработи областна здравна карта по образец и по ред, определен с Методиката. Съгласно чл. 29, ал. 8 от ЗЛЗ след изработването на областната здравна карта всяка областна комисия представя на министъра на здравеопазването изготвената областна здравна карта и цялата първична информация, използвана за създаването й. С тази процедура приключват задълженията на назначените от министъра на здравеопазването областни комисии по изготвянето на областните здравни карти, както и прилагането на Методиката за изработването на областните здравни карти. 
Следващият етап в административното производство е изработването на Националната здравна карта от национална комисия, назначена и председателствана от министъра на здравеопазването в състав, конкретно посочен в чл. 32, ал. 1 от ЗЛЗ. Според чл.34, ал.1 от закона, тя се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
Методиката за изработване на областна здравна карта е утвърдена от министъра на здравеопазването в изпълнение на функциите му по изработване на Национална здравна карта, т. е. в изпълнение на контролните и ръководни му функции в сферата на извънболничната и болнична медицинска помощ. Следователно адресати на властническите волеизявления, съдържащи се в Методиката, респ. в заповедта за утвърждаването й, са председателите на комисиите, които да организират изработването на областните здравни карти, а не лечебните заведения или пациентите и поради това по своята правна същност Методиката е вътрешнослужебен акт, който не подлежи на съдебно оспорване, тъй като с него не се засягат пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица – чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. 
Обемът на процесуални гаранции за защита интересите на жалбоподателите не е нарушен в административното производство с издаване на процесната Методика за изготвяне на областната здравна карта. Този акт регламентира протичането на подготвителен етап, който е част от процедурата по издаване на Национална здравна карта, която касае пряко и непосредствено правата и законни интереси на пациентите и лечебните заведения.
Оплакването на жалбоподателите, че с оспорената от тях Методика се нарушава правото на лечебните заведения да сключват индивидуални договори с директорите на Регионалните здравоноосигурителни каси, в случай, че броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравноосигурителна карта, е неотносимо към процесния спор. Засягането на права и интереси на лечебни заведения и пациенти би могло да възникне от Националната здравноосигурителна карта, която, както се сочи и от самите жалбоподатели, според чл.34, ал.2 от ЗЛЗ подлежи на актуализация на всеки три години и на частична актуализация в промеждутъка от този период. 
Предвид изложеното, заповедта на министъра на здравеопазването, с която се утвърждава Методиката за изработване на областна здравна карта, освен че е вътрешнослужебен акт, е и подготвителен акт. Тя представлява изрично волеизявление на овластен със закон за това орган, но с нея не се засягат пряко, непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Като се насложи и фактът, че е част от процедурата по изработване на Национална здравна карта, се налага изводът, че заповедта за утвърждаване на Методиката за изработване на областни здравни карти не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 5 от АПК, според която не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Съдът счита, че в случая не е приложима и разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, поради изложените съображения за липсата на пряко и непосредствено засягане на правни субекти.
По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде отменено определението от съдебно заседание на 17.02.2016 г. за даване ход на делото по същество, жалбата ка то процесуално недопустима да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 17.02.2016 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Национално сдружение на частните болници, гр. София, Сдружение на общинските болници в България, гр. Плевен, Българска болнична асоциация, гр. София, Федерация Български пациентски форум, гр. София и Център за защита правата на здравеопазването, гр. София против Заповед № РД – 01 - 247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за изработване на областна здравна карта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 13954/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Вярно с оригинала, 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милка Панчева
секретар: 
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Георги Георгиев
/п/ Росен Василев

 

П Р О Т О К О Л

София, 17.02.2016 година

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Мариана Салджиева
и с участието на прокурора Генади Георгиев
сложи на разглеждане дело № 13954 по описа за 2015 година ,
докладвано от председателя МИЛКА ПАНЧЕВА

На поименното повикване на страните и след спазване разпоредбата на чл. 142 от ГПК на второ четене:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Национално сдружение на частните болници, редовно призован, се представлява от адв. Николова и д-р Н. Болтаджиев, надлежно упълномощени.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Сдружение на Общинските болници в България, редовно призован, се представлява от адв. Николова, надлежно упълномощена.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Българска болнична асоциация, редовно призован, не се представлява.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Федерация български пациентски форум, редовно призован, не се представлява.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Център за защита правата в здравеопазването, редовно призован, се представлява от адв. Николова и д-р С. Кацаров, надлежно упълномощени.
ОТВЕТНИКЪТ: Министърът на здравеопазването, редовно призован, се представлява от юрк. Денчева, с пълномощно по делото.

АДВ. НИКОЛОВА: Да се даде ход на делото.
Н. БОЛТАДЖИЕВ: Да се даде ход на делото.
С. КАЦАРОВ: Да се даде ход на делото.
ЮРК. ДЕНЧЕВА: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА жалба от Национално сдружение на частните болници, Сдружение на общинските болници в България, Българска болнична асоциация, Федерация "Български пациентски форум" и Център за защита правата в здравеопазването срещу заповед № РД-01-247/22.10.2015 г. на Министъра на здравеопазването, с която е утвърдена Методика за изработване на областна здравна карта:
ДОКЛАДВА постъпилата с писмо вх. № 17985/08.12.2015 г. административна преписка във връзка с издаване на оспорения акт, с приложени писмени доказателства под опис:

Адв. Николова: Поддържам жалбата. Нямам нови доказателства. Нямам доказателствени искания. Запозната съм с преписката. Моля да се приеме преписката. Не възразявам.
Юрк. Денчева: Оспорвам жалбата. Няма да представям други доказателства.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети писмените доказателства към административната преписка, които са от значение за изхода на спора. Поради липса на искания от страна на присъстващите и отсъстващите, в писмен вид, страни по спора,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените с жалбата и административната преписка писмени доказателства под опис.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

С. Кацаров: Както сте посочили в определението от месец декември става дума за нормативен административен акт, който страда от изключително тежки пороци. Той не е придружен с мотиви, не е извършена финансова обосновка, не е направена оценка на въздействието върху стопанската дейност, не е направена оценка на съответствие с правилата на Европейския съюз, не са посочени нито цели, нито причини за издаването на този акт. Най-тежкият му порок е, че той изобщо не е бил обнародван в Държавен вестник, но е породил последици. На базата на него са създавани областни комисии, създавани са областни здравни карти. По наше мнение този акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като пороците са толкова тежки, че не могат да бъдат санирани по никакъв начин и цялото това производство трябва да започне от самото си начало по начин, по който се издават такива нормативни административни актове. Представям писмено становище.
Н. Болтаджиев: Поддържам казаното.
Адв. Николова: От името на трите сдружения поддържам така изложеното становище от д-р Кацаров, като моля да уважите жалбата изцяло, моля да прогласите нищожност на оспорения административен акт и присъдите направените разноски по делото, така, както са направени от сдруженията.
Юрк. Денчева: Считам, че заповед № РД-01-247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването няма характер на административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Поради това считам подената жалба срещу заповедта за недопустима и неоснователна. Подробни съображения в тази насока излагам в писмена защита, която представям.
Прокурорът: Жалбата е допустима и основателна.
Издадената Заповед № 01-247/22.10.2015 г. на министъра на здравеопазването и утвърдената с нея Методика за разработване на областна здравна карта са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени, поради следните съображения:
1. Считам, че заповедта представлява общ административен акт, тъй като същата е с еднократно правно действие и засяга правната сфера на неопределен кръг адресати. При нейното издаване не са били спазени изискванията на разпоредбите на чл.66-чл.71 /касаещи оповестяване на заинтересованите лица, посочване на формите на тяхното участие, не са обсъдени техните становища и възражения/ от АПК. Освен това със същата е утвърден един нормативен акт, при издаването на който също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По тези съображения същата следва да бъде отменена.
2.Считам, че издадената методика представлява нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, защото съдържа правила, които в своята цялост представляват правни норми, които регулират начина на разпределение на легловата база в болничните заведения, броя на лекарите и специалистите по здравни грижи във всяка административна дейност. При нейното издаване обаче също са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с обсъждане на нейния проект и даване на възможност на заинтересованите лица за нейното обществено обсъждане. В случая е налице и един много тежък порок, свързан с липсата на форма, тъй като методиката не е била обнародвана в Държавен вестник, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от АПК. Наличието на този порок е съществено нарушение на законосъобразността. Необнародването на акта води до неговата нищожност, тъй като, за да произведе действие, нормативният акт трябва да бъде обнародван.
По тези съображения считам, че жалбата следва да бъде уважена.

ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД дава възможност на страните в 5-дневен срок от днес да представят писмени становища и обяви, че ще се произнесе със съдебен акт след съвещание.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up