Неделя, Август 18, 2019

С Решение № 8 от 28 юни 2016 г. по конституционно дело № 9/2015 г КС отхвърли жалбата на 57 народни представители срещу b.velchevтекстовете на чл. 34а и 37а от Закона за лечебните заведения.
С чл. 34а на закона се дава власт на МЗ да изключва съществуващи болници от задължителното здравно осигуряване, като ги лишава от договори с НЗОК, по критерии и правила, определени от самото министерство и незнайно как прилагани.


С чл. 37а на закона се постановява, че частни инвестиции в болниците, могат да се правят само след предварително одобрение от МЗ.  
В искането на народните представители се твърди, че чл. 34а ЗЛЗ противоречи на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България, а също на задължението на българската държава по чл. 12, т. 2 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, и на правото на всеки по чл. 11 от Европейската социална харта (ревизирана), да се ползва от мерки, съдействащи му да постигне възможно най-добро здравословно състояние.
Твърди се и че чл. 37а ЗЗЛ противоречи на установените съответно в чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията свобода на стопанската инициатива, еднакви правни условия за стопанска дейност и закрила на инвестициите.
От конституираните заинтересувани страни Министерският съвет и министърът на здравеопазването считат оспорването за неоснователно; "Национално сдружение на частните болници", Националната организация на частните болници, Центърът за защита на правата в здравеопазването и "Българска асоциация за закрила на пациентите" намират, че искането е основателно; Българският лекарски съюз не е изразил конкретно мнение по основателността на оспорването, останалите страни не са представили становища.
В мотивите към решението на дълго и на широко съдиите разсъждават върху естеството на нормативната уредба и разделението на властите. Направени са редица полуфилософски умозаключения, съждения и изводи. В целият текст старателно се избягва да се спомене, че лечебните заведения са търговски дружества, че извършват стопанска дейност и че дейността им следва да съответства на Закона за защита на конкуренцията. По съществото на спора има кратко обсъждане, свеждащо се до следното:
Лечебните заведения не са действащи на свободния пазар изпълнители на медицински дейности, субекти разходващи публичен ресурс.
С чл. 34а ЗЛЗ не урежда въпроси на здравното осигуряване и по отношение на нея не се разпростира изискването на чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Не се казва какви въпроси урежда текста, ако не са такива на здравното осигуряване.
Съдът приема, че с чл. 34а ЗЛЗ не се „делегира” власт на МС да урежда с подзаконов акт материя, резервирана за законодателна уредба, поради което разпоредбата на чл.34 а ЗЛЗ не противоречи на чл. 4, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Конституцията.
Според съда, лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства в провеждането на здравната политика.
Съдиите са достигнали и до извода, че между държавата и болниците има противоречия, които свободният пазар не е в състояние сам да разреши, а държавата е длъжна да провежда национална здравна политика с ограничен публичен финансов ресурс. Пазарът не може да отговори на социалната потребност от справедливост при осъществяване закрилата на здравето като публично благо. Това предполага интервенция на държавата.
Възможност за РЗОК да избират с кои лечебни заведения да сключват договори в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, не ограничава свободата на избор на пациентите относно изпълнителите на здравни услуги и не води до неравно третиране на стопанските субекти, до нарушаване на конкурентното начало и до отпадане на достатъчен мотив за инвестиции. Обратното твърдение се основава на идеализирането на свободния пазар, на пренебрегването на социалните детерминанти на този избор и не отчита качеството на здравето като публично благо. То пренебрегва и спецификата на пазара на медицински дейности.
Генералният извод на съдиите е, че сумарният ефект от тази държавна намеса е насърчаване на конкуренцията между изпълнителите на медицински дейности на територията на цялата страна и осигуряване на еднакви възможности за достъпна медицинска помощ на населението, при справедливо разпределение на разполагаемия публичен ресурс.
И още, лечебните заведения, с които РЗОК няма да сключи договор, не са лишени от участие на специфичния пазар на медицински дейности, а участието им е само временно ограничено.
Край на цитатите. Съдиите Георги Ангелов, Румен Ненков, Кети Маркова и Таня Райковска са подписали решението с особено мнение.
Становището на ЦЗПЗ по КД № 9 можете да видите тук.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up