Четвъртък, Септември 19, 2019

hristina.nikolovaДнес разговаряме с адв. Николова за съдебните дела, които води ЦЗПЗ, за често срещаните казуси на съдебни спорове между пациенти, лекари и лечебни заведения,както и за правните последици, които биха настъпили, ако Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Както е известно, съдът бе сезиран от група депутати от „БСП за България“ и се очаква насрочване на делото.

Адв. Николова, моля да ни кажете колко и какви дела води ЦЗПЗ през последната година?

През 2018 г. водихме над 70 дела, като тази бройка включва административнонаказателни, заведени от лечебни заведения и лекари срещу държавни институции - основно НЗОК с нейните териториални поделения и ИАМО; срещу Министерски съвет - заведени от сдружения на лечебни заведения и от самите лечебни заведения, дела за надлимит; дела за медицинска грешка; дела за отказ от разрешение за лечение в чужбина срещу НЗОК, МЗ и ЦФЛД.

Увеличават ли се те в сравнение с предходни години?

Не мисля, че има увеличение на общия им брой, по-скоро се променя процентно вътрешното им разпределение,а от 2017 г. започнаха и новите дела за неизплатената надлимитната дейност, които преди това не се водеха.

Кои са най-често срещаните казуси при делата, водени от лечебни заведения?

Това от години са делата за сторнирани клинични пътеки и наложени санкции при нарушения на Националния рамков договор НРД и Закона за здравното осигуряване. Този вид дела, макар и с най-ниска материална стойност, представляват основния вид дела, водени от изпълнителите на медицинска помощ, тъй като и най-малкият пропуск във воденето на медицинската документация води до отказ на НЗОК да плати съответната клинична пътека или до издаване на заповед за възстановяване на нейната вече заплатена стойност, като едновременно с това налага и санкция на същото лечебно заведение и/или на неговия управител.

Много често се случва дори за една пропусната отметка в документацията, клиничната пътека да не бъде заплатена. Продължават и делата срещу наказателни постановления на ИАМО, поради жалби на пациенти за нарушени техни права по време на лечението им или по сигнал на застрахователни дружества, които отказват да заплатят издадена на пациент и техен застрахован клиент фактура от лечебно заведение за допълнителни услуги, които или са включени в цената на клиничната пътека или не са предоставени.

Сериозно зачестиха и делата за изплащане на т.нар. надлимитна дейност от НЗОК за 2015 г. и 2016 г., поради отказ на Здравната каса да изплаща реално, качествено и по медицински показания медицинска дейност, включена в основния пакет на НЗОК на здравноосигурените лица.

Каква тенденция се оформя при делата, водени от пациенти срещу лекари и лечебни заведения, какви изводи могат да се направят в тази посока?

Българинът става все по-информиран, изискващ и претенциозен в хубавия смисъл на тези думи. Вече не се задоволяваме само с това, каквото ни дадат, а искаме това, което ни се полага. Много хора започват да надскачат ежедневните си битови нужди и започват да изискват и да търсят подобряване качеството им на живот във всяка една сфера, включително и в здравеопазването.

 Това поражда конкуренция между доставчиците на услугите и принуждава държавните органи да вършат своите задължения по-стриктно. Дело за медицинска грешка вече не е екзотика и не се възприема като допустимо само при най-фрапиращите случаи, като например смърт. Все повече пациенти започват да търсят правата си при значително по-малки увреди, което според мен неминуемо ще доведе до промяна модела на мислене и поведение, както на медицинските специалисти, така и на застрахователите.

Надявам се и съм убедена,че в близко бъдеще тези дела основно ще се решават извънсъдебно чрез медиация или със споразумение, тъй като при тях няма печеливша страна, независимо от съдебно решение. Тези дела се водят с години, лишават както пациента и неговите роднини, така и медицинските специалисти от ценно време, причиняват им психическо напрежение и излишен стрес на всяко съдебно заседание година след година, което би могло да бъде предотвратено чрез бързо, извънсъдебно решаване на спора. Пациентите вече са убедени в това. Остава и медицинските специалисти и техните работодатели да осъзнаят факта, че всяко извънсъдебно решаване на спора е по-добро от което и да е съдебно решение и че няма сума, която да компенсира загубеното време и психическо напрежение. В контекста на всичко това считам, че тенденцията при тези дела върви именно към осъзнаване на важните, съществените неща на всяка една от двете страни и тяхното реално, обективно остойностяване.

Очаква се Конституционният съд да насрочи дело по повод жалбата на група депутати от „БСП за България“ срещу някои текстове от Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Какви биха били правните последици, ако съдът ги отмени?

Със Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. се въведоха промени в редица съществени нормативни актове и то не само в сферата на здравеопазването, но най-вече институционални такива. Повечето от тези актове не са ограничени времево, както ex lege е ограничен всеки закон за бюджета. Това е и основен правен аргумент, на който стъпват БСП в своята жалба към Конституционния съд. Изхождайки от основополагащия принцип, че всеки нормативен акт, в това число и закона за бюджета, следва да съответства на Конституцията – аргумент чл.15, ал.1 от Закон за нормативните актове, то безспорно той следва да бъде обявен за противоконституционен.

Следва да се има предвид, че Конституционният съд не принадлежи към системата на нито една от трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, а представлява независим орган, призван да осигурява върховенството на Конституцията. Той действа пряко върху законодателната власт, тъй като предмет на жалбите са именно актове на Народното събрание. Тоест, контролът за конституционност, упражняван от Конституционния съд не се простира върху съдебни и административни актове, нито върху дейността на изпълнителните органи, чийто актове се разглеждат от административните съдилища. Последиците от решенията на Конституционния съд имат пряко действие и влияние върху законодателната власт, а от там опосредено върху всички останали. Освен това, актовете на Конституционния съд, без значение дали са по тълкуване на неясна разпоредба или по обжалване като противоконституционна такава, водят до повишаване на правната култура на обществото като цяло и най-вече на Народното събрание в неговата бъдеща нормотворческа дейност.

Решенията на Конституционния съд са окончателни и не подлежат на обжалване и са задължителни за всички – държавни органи, съдебна власт, юридически и физически лица.

 Съгласно императивната разпоредба на чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България: „Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.“

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се направи извод, че ако Конституционния съд постанови решение, с което обяви обжалваните от БСП разпоредби от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. за противоконституционни, то те спират да пораждат правни последици от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд – 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“ занапред. А всичко, което е извършено и се извърши до тази дата е законосъобразно и вече е породило своите правни последици – положителни и отрицателни.

Тъй като повечето от промените, въведени със Закона за бюджета за 2019 г. представляват институционни промени, и то колосални по своя размер и предмет на действие, то с тяхната отмяна, меко казано ще настъпи институционен хаос в сферата на здравеопазването. Към момента вече текат процедури по прекратяване на трудовите договори на служителите на засегнатите от промените държавни органи – Изпълнителната агенция по трансплантациите, Център Фонд за лечение на деца, Комисия за лечение в чужбина и Изпълнителна агенция „Медицински одит“, което означава, че до влизане в сила на решението на Конституционния съд този процес ще е приключил окончателно отдавана. Ето защо, не е ясно как точно държавата ще върне обратно целия този процес, персонала и най-вече експертите, които е твърде възможно да са започнали работа далече от държавния апарат.

 Още по-тежко ще е положението на всички онези преписки, зад които стоят реални лица, чакащи разрешение за лечение – в чужбина или в България за медицински изделия, които не влизат в стойността на съответната клинични пътеки, но се поемат към момента от Център Фонд за лечение на деца. Всяка от тях ще е стигнала до различен етап на разглеждане – кой ще продължи разглеждането, до кой да адресират новите документи лицата, а какъв ще е обхвата на разрешение след тази дата….тоест ще настъпи „пълно затъмнение“, което естествено ще рефлектира най-вече върху правата и интересите на обикновените нуждаещи се лица – неясната или липсата на каквато и да е нормативна уредба води до грубо, пряко и понякога без възможност за компенсиране погазване на изконни човешки права – правото на живот и здраве!

Категорично считам, че подобна „реформа“ на „ан гро“ никога не води до положителни последици, особено когато касае най-ценните човешки блага. Няма спор, че е необходима пълна или поне драстична промяна в действащото законодателство и система, касаеща здравеопазването, но категорично това следва да се извърши поетапно, обмислено и най-вече всяка стъпка да е подложена на обществено обсъждане. Само по този начин може да се постигне по-високо ниво на качество на услугата, предоставяна от държавните институции в сферата на здравеопазването.

Може би това е основното, което народните представители, приели измененията на 17-те закона с Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. са забравили – държавата чрез своите органи предоставя услуги на гражданите, за което те заплащат данъчни и осигурителни вноски. Тоест, държавата е подчинена на интересите и нуждите на обществото, а не обратното. В този смисъл тя е тази, която трябва да съобрази своите действия, в това число и нормотворчество, с оглед нуждите на гражданите, а не обратното.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че към днешна дата все още няма изработени и качени за обществено обсъждане проекти на наредби, които ще уредят в детайли прехвърлянето на дейността на КЛЧ и ЦФЛД към НЗОК, нито на ИАТ към ИАМО. Няма и такива, които да детайлизират другите промени, въведени с ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. Това безспорно води до нарастване на напрежението в сектора – както на пациенти, така и на изпълнители на медицинска помощ. Връщането на режима от КС, обаче няма да даде спокойствие в сектора, защото вреди вече ще са настъпили, хаосът ще се увеличи от невъзможността на държавния апарат да възстанови предишния режим в кратък срок, а колегите юристи в същите тези институции обективно фактически и психически няма да смогнат да разпишат новите правила и да създадат новия стар ред.

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се направи извод, че ако Конституционния съд постанови решение, с което обяви обжалваните от БСП разпоредби от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. за противоконституционни, то те спират да пораждат правни последици от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд – 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“ занапред. А всичко, което е извършено и се извърши до тази дата е законосъобразно и вече е породило своите правни последици – положителни и отрицателни.

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се направи извод, че ако Конституционния съд постанови решение, с което обяви обжалваните от БСП разпоредби от Преходните и заключителни разопоредби наЗакона за бюджета на НЗОК за 2019 г. за противоконституционни, то те спират да пораждат правни последици от деня на влизане в сила на решението на Конституционния съд – 3 дни след обнародването му в „Държавен вестник“ занапред. А всичко, което е извършено и се извърши до тази дата е законосъобразно и вече е породило своите правни последици – положителни и отрицателни.

Тъй като повечето от промените, въведени със Закона за бюджета за 2019 г. представляват институционни промени, и то колосални по своя размер и предмет на действие, то с тяхната отмяна, меко казано ще настъпи институционен хаос в сферата на здравеопазването.
Тъй като повечето от промените, въведени със Закона за бюджета за 2019 г. представляват институционни промени, и то колосални по своя размер и предмет на действие, то с тяхната отмяна, меко казано ще настъпи институционен хаос в сферата на здравеопазването.
Наистина ми е трудно да определя границите и обема на последствията, които ще настъпят до постановяване решението на КС, а за след това, дори и не смея да го правя. За съжаление ни настига китайската поговорка, която казва, че живеем наистина в интересни времена.

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up