Публикуваните от НСИ данни за здравната система, потвърдиха това, което знаем от години.
Имаме твърде много болници, за които не достига персонал, а дори този който го има е неравномерно разпределен. В годината белязана от Ковид 19, здравната система изглежда така, сякаш пандемия не е имало. В сравнение с миналата година заетостта дори се е понижила.
Болниците, които изнесоха голяма част от Ковид болните на гърба си са многопрофилните. Според публикуваната от НСИ информация броят на леглата в лечебните заведения се е увеличил през 2020, спрямо 2019 с 0,4% или 219броя. Общо цялата болнична помощ е разполагала с 54 216 легла през миналата година, от тях в болници леглата са 51991 .
По данни на НЦОЗА за заетост на стационара, през заведенията за болнична помощ, през 2020г., са преминали общо 1 798 107, а средната заетост на тези легла е едва 54%, с близо 10% по-ниска в сравнение с 2019г.
Многопрофилните болници са разполагали общо с 38 256 легла, като средно половина от тях са били незаети. ( използваемостта е 52%) . Общият брой на преминали пациенти през МБАЛ през 2020 е година е 959 716.
Аномалията е в това, че в сравнение с миналата година броят намалял, използваемостта на леглата е по-ниска, а средният брой дни болничен престой се почти се запазва.
По отношение на медицинския персонал, логично най-голям процент е съсредоточен в многопрофилните болници и така обощено може да се каже, че в годината на Ковид, болниците с най-много персонал и най-много легла са били най-малко натоварени, а пациентите са прекарвали там почти толкова време, колкото и предходната година.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 4) - Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).
Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).
Сравнение с коефициента за смъртност показва, че не се наблюдава тенденция смъртността да се влияе от това до колко брой лекари има достъп населението в областта.
Така на пример коефициента са смъртност в областите с най-ниска обезпеченост е: Разград ( 21.5) , Търговище ( 19.7) , Ямбол ( 20.9), Добрич ( 19.1) и Кърджали ( 14.4). е почти същия като този в областите с най-голяма обезпеченост Варна ( 14.7), Плевен ( 21.7), София обл. ( 21.2) и Пловдив ( 17,4) .
Запазва се и дългогодишната тенденция за критично малък брой медицински сестри. Броят им е по-малък от броя на лекарите, а по световните критерии, за да бъде качествена медицинската услуга, на всеки работещ лекар трябва да се падат по две медицински сестри.
{module title="Подобни статии"}
Подобна е картината при сравнение на обезпеченост от болнични легла и коефициент на смъртност. По данни на НСИ някои от областите с най-висок коефициент на смъртност са обезпечени с болнични легла над средното ниво за страната и обратното.
Организацията на работата на лечебните заведения през миналата година, която здравните власти създадоха, с отмяна на плановия прием и задължителното откриване на Ковид отделения, всъщност е задържала системата полу-празна. Дори по-празна от предходната година, Дали това е причината за извънредната ни смъртност предстои да се разбере. Факт е, че сводни легла е имало за още толкова болни, а за тези легла щом изобщо съществуват, се предполага, че би трябвало да има и предвиден персонал .
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
