Данните за изпълнението на бюджета на НЗОК към края 30 септември показват, че планираните средства за лекарства, вероятно няма да стигнат. Така например разходи за лекарства, медицински изделия и диетични храни общо са достигнали 83,6% от годишния план.
От тях с най-висок дял са разходите за лекарства за лечение на онкологични заболявания, прилагани в болничната помощ, които са на нива 91% от планираните за годината.
В същото време разходите за първична извънболнична помощ към 30 септември са 57% от планираните за годината, за специализирана извънболнична медицинска помощ 65%, а за медико - диагностични дейности едва 50%.
Разходите за болнична медицинска помощ са 78% от планираните.
Справката за изпълнението на бюджета като цяло показва намаление на приходите, спрямо планираните и лек дефицит в края на септември. Ако не настъпи някакъв неочакван спад в приходите до края на годината, средствата ще стигнат за покриване на разходите, предвид и наличието на резерв от 205 милиона лева, както и очакваното неизпълнение на разходите в извънболничната помощ и за лечение в чужбина. По-голямата част от парите от резерва вероятно ще бъдат насочени за покриване на преразхода за лекарства.
Значимите разлики в изпълнението на бюджета за извънболнична помощ и за лекарства показват неправилно планиране и това се повтаря всяка следваща година, защото процедурата за приемане на бюджета е такава. Поради това и декларираните намерения за ограничаване на разходите за лекарства и прехвърляне на тежестта от болничната в извънболничната помощ си остава само намерения.
Генерално погледнато планирането на бюджета на НЗОК от министерството на финансите по подобие на държавния бюджет и без актюерски разчети, повтаря всяка година една и съща грешка - дейностите следват бюджета, вместо да е обратното. Бюджетарският подход пречи на иновациите, поражда дефицити на едни места и излишъци на други, което пък затруднява достъпа на пациентите до един или друг вид медицинска помощ.
