Правителството обяви пълен локдаун на територията на цялата страна от понеделник 22 март за срок от 10 дни. Преустановяват се присъствените учебни занятия, посещенията в детски градини и детски ясли, конгресно-конферентни мероприятия, семинари, конкурси, обучения, културни и развлекателни мероприятия, събирания и тържества от частен характер, спортни мероприятия. Забранява се посещенията на фитнес центрове, спортни зали и клубове и плувни басейни и комплекси, СПА центрове, всички заведения за хранене и развлечения, игралните зали и казина, търговските центрове, магазините с нетна търговска площ над 300 кв. М, провеждането на групови туристически пътувания.
Можеше ли да се мине без локдаун?
Краткият отговор е не. При тези нива на заразяване, хоспитализации и смъртност, локдаунът е неизбежен. При липсата на ваксини, локдаунът е единственият инструмент, чрез който може да се забави разпространението на вируса и да се намали натиска върху здравната система.
Локдаунът закъсня. Ако беше наложен по-рано, ограниченията можеха да са по-меки. Ако беше наложен по-рано, вероятно нямаше да достигнем днешните рекордни нива на хоспитализирани пациенти и починали хора. Още през февруари се виждаше ясна тенденция на нарастване на заразените и здравният министър и хората от щаба бяха наясно с това. Вместо затягане на мерките обаче, по разпореждане на Бойко Борисов от 1-ви март бяха отворени ресторантите и заведенията. Днешният резултат на това предизборно решение можеше да се предвиди.
Маските не вършат работа
Още в началото на пандемията се проведе научен спор дали маските за лице предпазват от вируса. Спорът нямаше ясен победител и носенето на маски остана задължение. За всеки случай. За разлика от затварянето и отварянето на икономиката, което беше на периоди, маските бяха задължителни за носене през цялото това време. Нещо повече, дори имунизираните продължават да ги носят, за всеки случай. Е вижда се, че ефект от това няма и разпространението на вируса следва своя естествен ход. Ако на базата на аргументи за големината на вируса, на капките, на порите на маските, налягане и прочее беше трудно да се разбере кой крив, кой прав, то днес резултатите показват недвусмислено, че в спорът има победител – маските не предпазват. Иначе, защо ще се налага локдаун?
Граничният контрол няма смисъл
Въведеното изискване за отрицателен тест за коронавирус при влизане в дадена страна изглежда като предпазна мярка, но всъщност не е. Вирусът така или иначе се разпространява във всички страни в Европа. Той ще продължи да се разпространява, независимо от това дали в страната ще влязат или не, още хора с него. Такова ограничение би имало смисъл, за дадена страна, ако в нея няма заразени хора. След като във всички има, то граничният контрол само създава огромни пречки за икономиката и живота на хората при минимален или дори никакъв ефект върху пандемията.
Единственото ефективно средство за ограничаване на пандемията засега са ваксините. Каквито и спорове да има за ефективността и безопасността им, спадът в заболеваемостта и смъртността в страните, които ваксинираха бързо голяма част от населението си доказва това.
Спирането на ваксинацията с една за една седмица беше поредното политическо решение, взето без медицински основания и в разрез с действащите правила на лекарствената регулация. Резултатът не е само забавяне на процеса на ваксинация, но и разколебаване на големи групи хора в ползата от имунизацията. Предстои да видим колко дълбоко и трайно е това разколебаване, но при всички случаи не помага за бързото излизане от кризата.
Настоящият локдаун е обявен за 10 дни. След изтичането на този срок, най-вероятно ще бъде удължен, освен ако не видим рязък спад на заразените, което изглежда невероятно. Дори и да се стигне до такъв спад, то махането на ограниченията бързо ще ни върне към сегашните нива, просто защото все още има достатъчно много хора, които не са изградили по един или друг начин имунитет срещу този вирус.
Следователно мащабът и продължителността на ограниченията зависи най-вече от това кога, повече от 2/3 от хората в страната ще развият имунитет. Грубите сметки показват, че за една година с вируса вече са се срещали поне 3 милиона от нашите сънародници. Простата сметка показва, че ако естественото разпространение продължи, след още поне 6 месеца ще достигнем 4.5 милиона души, което би довело до естествено затихване на процеса. Ще ни струва десетки хиляди хоспитализации и още няколко хиляди смъртни случая. При средно 100 милиона евро загуби седмично, за 6 месеца икономиката в условия на ограничения ще натрупа загуби от 2.4 милиарда лева. Толкова са годишните разходи на НЗОК за болнична помощ.
Единственият начин да скъсим сроковете и намалим загубите е ваксинирането. За това продължителността и мащаба на локдауна зависи от скоростта на ваксинирането. Колкото по-бързо ваксинираме, толкова по-бързо можем да махнем ограниченията.
За да се махнат ограниченията не е нужно да се ваксинира цялото население, нито дори 2/3 от него. За махането на ограниченията би било достатъчно да се имунизират хората над 60-65 годишна възраст и тези с тежки хронични заболявания, защото 80% от смъртните случаи от Ковид-19 са в тази група. По груби сметки, това са около 2 милиона души. Вероятно поне 20% от тях вече са преболедували, така, че могат да бъдат извадени от сметката за ваксините. За останалите ще трябват най-много 3.5 милиона ваксини, които да бъдат поставени в рамките на два месеца. Това прави средно по 58 хиляди ваксини дневно. Сега прави по 5 хиляди. Ако само личните лекари ги поставят, трябва да правят по 17 ваксини на работен ден, което не е невъзможна за изпълнение задача, а в процеса могат да се включат всички останали лечебни заведения. Въпрос на добра организация е, а планът е прост:
Осигуряване на вноса на ваксини
Дистрибуция до лечебните заведения
Приоритетно ваксиниране на уязвимите групи
Отпадане на ограниченията. Възможно да стане до средата на месец май.
Ако Правителството не може да организира бърза ваксинация, броят на заразените през лятото ще спадне, а в ранната есен вероятно ще преживеем последната вълна на разпространение.
