1. През последните 20 години българското общество стана твърде чувствително към медицинското обслужване и към грешките на диагностиката и лечението, допускани от медицинските специалисти.
Повишиха се знанията и уменията на адвокати и съдии, които пристъпиха към използването на двете основни правни средства за търсене на отговорност от виновните лица – наказателната и гражданската (деликтната ) отговорност в интерес и полза на жертвите на медицински грешки.
Както винаги, и тук ние не откриваме топлата вода. В развитите държави от векове се прилагат посочените правни средства. Но напредъкът на демокрацията, защитата на основните права на гражданите и най-вече на правото на живот и телесна цялост доведоха до увеличаване на делата, касаещи медицинската грешка (medical malpractice).
Наказателните и гражданските процеси, които имат за предмет медицинската грешка, съчетават медицински и правни знания и поставят специфични въпроси, които не са присъщи на другите отрасли на правото и на другите дела. Нямам претенцията и целта на обхвана цялата проблематика на медицинските казуси, но бих направила опит да посоча няколко нови моменти в процеса на промените в здравеопазването, който започва да тече в българската държава.
2. На първо място медицинската грешка (понятието все още няма общопризната легална или теоретична дефиниция), се свързва с деянието на конкретен изпълнител на медицински услуги. Основно обаче отговорност се търси не от всички видове медицински специалисти, а от лекарите. Но когато става въпрос за претенции за компенсиране на пострадал пациент или негови близки, засегнатите лица предпочитат да предявят исковете си не срещу лекаря като физическо лице, а срещу лечебното заведение, в което той работи на трудов договор. Искът се предявява на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 45 ЗЗД. Затова ответникът – лечебното заведние привлича в гражданския процес виновния лекар и предявява за исковата сума обратен иск срещу него на основание чл. 54 ЗЗД или на основание Кодекса на труда. В наказателния процес лекарят е обвиняем и подсъдим и затова той е основен участник в процеса. Поначало обвинението се повдига срещу един лекар, но не са изключени случаите, подсъдими да са повече от един – напр. двама – присъда №. 14 от 29.06.2015 на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. №. 1081/2013; трима – решение №. 150/2014 на Пловдивския апелативен съд (ПАС).
3. На второ място, основните лекарски професии, в които най-често се поставя въпросът за лекарската грешка, са акушерство, хирургия и анестезиология. Смъртта на родилка и на новороденото почти винаги водят до образуване на наказателно производство. Един от последните случаи, изнесен в средствата за масово осведомяване, е осъждането на двама лекари от Г. болница – бившия шеф на АГ отделението и на лекарката, водила раждането. Първият е осъден на 5 години лишаване от свобода и 5 години лишаване от лекарски права, а втората – на 3 години условно лишаване от свобода и 3 години лишаване от лекарски права ( по информация от 6.6.2016 г. на dir.bg).
{module title="Подобни статии"}
Срещат се и общопрактикуващи лекари и лекари – ординатори без голям практически опит като например в дело №. 486/2012 г. на Апелативен съд – Пловдив, чието решение е потвърдено от ВКС – №. 578 от 10.03.2014 по н.д. №. 2003/2013 г. – Второ н.о., НК, както и лекари от «спешна медицина» - присъда №. 39 от 7.092015 на ОС – Г. по н.о.х.д. №. 10021/2015 г.
По време на пандемията от КОВИД – 19 лекарската грешка като основание за правна отговорност отстъпи място на лошата организация в спешните отделения, свръхнатоварването на болниците, липсата на свободни легла и медицинско оборудване, неадекватна бърза реакция на медицинския персонал, станали известни на обществеността чрез съобщението в медиите за смъртта на мъж на 62 години, за който не се е намерило свободно място в нито една болница (съобщение на в-к „Сега“ от 30.11.2021); починалата във врачанската болница 43-годишна жена, забавена от неадекватно действаща служителка на регистратурата (репортаж на Елена Геловска от 11.3.2022 г.) и др.
4. Нещастните събития, дали основание за водене на процеси, са смърт на родилка или на бебе по време или непосредствено след раждане, причиняване на смърт на дете или млад човек, забавяне на спешната медицинска помощ, довело непосредствено до летален изход. Разбира се, срещат се и други възрастови групи, но най-вече в наказателния процес става дума за внезапна, неочаквана смърт на лице, което поради младата си възраст или добро здравословно състояние не се е очаквало да умре по време на медицинската манипулация. Обикновено тези случаи намират и широк обществен отзвук, разгласяват се чрез средствата за масово осведомяване и пораждат силна отрицателна реакция от страна на обществото. Един такъв случай е смъртта от задушаване на 18-годишен младеж по време на повръщане в отделение по неврохирургия, предизвикано от дадено му от персонала силно преспивателно. (съобщение на bTV).
5. Във всички случаи основната форма на вината е небрежност (в гражданското право) или непредпазливост (в наказателното право). Умисълът засега е изключен като форма на вината в българската съдебна практика (наказателна или гражданска) в областта на медицинското обслужване.
6. Общото във всички разгледани случаи на съдебната практика е предявяването на иск за обезщетение на неимуществени вреди, което се присъжда от съда по справедливост в размер от 50 000 лв. на наследник или общо – 100 000 лв. – 150 000 лв. (най-често при двама живи родители). В наказателния процес се предявява граждански иск.
7. Съдът изследва два основни въпроса – дали деянието на конкретния лекар е виновно и противоправно и дали се намира в причинна връзка с неблагоприятния резултат – смъртта на пациента – Решение № 237 от 29.04.2014 на ВКС по н.д. №. 333/2014 г., Първо н.о., НК.
Липсата на причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и вредата (смъртта на пациента) е основание за освобождаването му от наказателна и от гражданска отговорност – Решение №. 411 от 29.11.2011 г. – ВКС по н.д. № 2238/2011 г., Първо н.о., НК.
Съдът синтезира основната формула на отговорността – действията на подсъдимия отговарят ли на изискванията на Закона за здравето и други закони, на подзаконови нормативни актове, както и на добрите медицински практики и налице ли е причинна връзка между тези действия и смъртта на пациента.
Причинната връзка е налице, ако би могло да се приеме, че ако беше извършено необходимото действие или ако беше извършено правилно, не би се стигнало до увреждане на пациента (теорията condicio sine qua non).
Вината е проявената небрежност – лекарят е бил длъжен и е могъл да предвиди и предотврати отрицателния резултат, но не го е направил. На вината при медицинската грешка противостои медицинската случайност – нещастен случай, която според дефиницията на съда е създадена обективна невъзможност да се предвидят последствията от действията на лекарите и те не са свързани с каквито и да са пропуски и грешки от тяхна страна – Решение № 362 от 15.10.2009 г. – ВКС по н.д. № 352/2009, Първо н.о., НК.
Бездействието на лекаря също може да бъде причина за смъртта. Според съда – Решение № 24 от 12.03.2005 г. на ВтАС по в.н.о.х.д. № 3/2005, НО, ако извършването на незабавна операция евентуално би могло да предотврати смъртта, ако при своевременно направена операция би имало реален шанс за спасяване на пострадалата, то е налице виновно и противоправно деяние, съставомерна дейност по чл. 122 от Наказателния кодекс.
Вината на двама лекари, която се намира в причинна връзка със смъртта на пациента, е основание за възникване на солидарна гражданска отговорност по чл. 53 ЗЗД – Решение № 388 от 10.11.2011 г. на ВКС по н.д. № 1903/2011, Трето н.о., НК. Деянията и на двамата лекари са противоправни. Първият лекар – ординатор е осъден за това, че е нарушил чл. 82, ал. 1 т.1. във вр.с чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, тъй като не е предоставил медицинска помощ при спешно състояние, нарушил е задължението да осигури своевременност, достатъчност и качество на тази помощ. Вторият лекар - началникът на отделението е нарушил задължението си да организира и контролира този процес. Тези изисквания се извеждат и от правилата на добрата медицинска практика, които са заложени в длъжностните характеристики на двамата подсъдими. Именно неспазването на посочените изисквания са в причинна връзка с настъпилата смърт на пациента. Съдът определя приноса на всеки от лекарите като еднакъв.
8. Съдът обаче не е последователен при решаването на въпроса – дали непредприемането навреме на необходимите адекватни и съвременни мерки за диагностика и лечение, особено при неспешни състояния, могат да се определят като лекарска грешка. Така в определение за прекратяване на наказателното производство № 2 от 07.01.2010 на ОС – Вр. по ч.н.д. № 637/2009 г., НО, потвърдено от САС, е прието, че, макар лекарят да не е извършил биопсия, наложителна за навременното откриване на раковото заболяване, в резултат на което се е забавило адекватното лечение на пациентката, съдът допуска вероятността за летален изход и без това бездействие. Съдът оневинява бездействалия лекар, който е демонстрирал незнание на елементарни методи за изследване при наличие на съответните симптоми с два неверни аргумента. Първо, към момента на диагностицирането не е бил още разработен медицинският стандарт по акушерство и гинекология, т.е. не била нарушена конкретна правна норма и второ, не са спазени изискванията на съвременната медицинска практика, «която в никакъв случай не била задължителна». Подобно решение всъщност принизява критерия за дължима грижа, отслабва стимулите на лекарите да повишават своето образователно ниво, да не остават на нивото на придобитото преди години по време на следването си знание, а да се развиват и прилагат модерните и съвършени методи на диагностициране и лечение.
Проф. д-р Поля Голева
Следва продължение
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
