Чрез организационни мерки лечебното заведение трябва да се грижи за осигуряване на високо качество при диагностицирането и лечението на пациентите.
Организационните задължения са насочени към спазването на хигиенния стандарт, състоянието на медицинската апаратура, сигурността на сградата и интериора, квалификацията на персоналния състав.
Медицинската апаратура не трябва да е увредена и е необходимо да се използва коректно. Това е саморазбиращо се. В противен случай би се стигнало до грешки, особено ако не се контролира постоянно функционалната им способност или те се ползват от необучен персонал.
Oрганизационната грешка може да бъде причина за фаталния край на един човек. Така например, по време на раждане в залата трябва да се осигури присъствие на неонатолог, който се намесва веднага при евентуални проблеми на новороденото. Ако раждането се води от недостатъчно опитен лекар, така че новороденото остане без нужната му реанимация, би могла да се приеме тежка организационна грешка, допусната от лечебното заведение.
Болница, която е поела грижата за раждащи пациентки, намиращи се в спешно състояние, е длъжна да има готовност да проведе спешно секцио в рамките на 20 до 25 минути. Налице е груба организационна грешка , ако не е сигурно, че отговорният лекар научава за находките от лабораторните изследвания, анализира ги и ги споделя и обсъжда с пациента.
Болницата се обвинява за организационна грешка, ако при спешни случаи в спешно отделение не е оказана навреме медицинска помощ от достатъчно квалифицирани лекари. В случай че болният не получи кислород за повече от 6 минути, той може да изпадне в будна кома, която ще доведе до продължителна неспособност да се обслужва сам и други тежки последици.
Примери от практиката за организационна грешка:
Пример първи:
Пациент се намира в болница за следоперативно наблюдение след операция на носа. През нощта внезапно получава силни болки и сърцебиене и извиква дежурната сестра. Тъй като тя не реагира на звуковия сигнал, той тръгва сам да я търси и вижда сестрата да чете вестник в дежурната стая. Сестрата го настанява в коридора, измерва му кръвното , чиято горна граница е 60 мм живачен стълб, а долната изобщо не се усеща. Тъй като не е имало лекар през нощта, тя изпраща болния обратно в леглото. Когато той й казва, че не може сам да ходи, сестрата го остава на стола и тръгва да търси лекар. Скоро след това пациентът губи съзнание, пада от стола и претърпява тежко увреждане на главата си. Въпросът е има ли пациентът претенция за обезщетение на неимуществени вреди на основание неправомерното поведение на медицинската сестра и носи ли тя правна отговорност.
На пръв поглед изглежда, че сестрата не е нарушила правна норма и поведението й е било правомерно. Поради изключително ниското кръвно налягане тя е решила да търси помощ от лекар. Следвало е обаче да постави болния да легне, за да не падне, както и е станало. Тъй като не е имало на разположение дежурен лекар, не би трябвало да се отправя упрек към сестрата за проявена вина. Тя е могла обаче преди да встъпи в дежурство да откаже да остане сама без присъствието на лекар. Нейната вина се изразява в това, че тя е поела риск да остане сама с болните през нощта. Налице е освен това и нарушение на задължението от страна на лечебното заведение, произтичащо от договора му за лечение, който то е сключило с пострадалия болен, да осигури надлежна медицинска помощ. Следователно, може да се ангажира гражданската отговорност на болницата за вредите, причинени на пациента от неизпълнение на нейното договорно задължение.
Лекар не би отговарял, защото няма такъв, на когото да е било възложено задължение за нощно дежурство, но отговорност би следвало да носи директорът на болницата, защото той не е изпълнил стандартното си задължение да обезпечи лекарско присъствие 24 часа в болницата и постоянно лекарско наблюдение на болните. Ръководителят на лечебното заведение носи гражданска отговорност на основание допусната груба организационна грешка, дължаща се на неизпълнение на договора за лечение, който пациентът е сключил с лечебното заведение. Като шеф на болницата той носи главната отговорност за сигурността на пациентите. Би била налице гражданска отговорност на сестрата за лично виновно деяние, на ръководителя на болницата за организационна небрежност, за неизпълнение на задължението му да организира работата в отделенията и да обезпечи денонощното наблюдение на болните. Разбира се тези отговорности са предмет на застраховка „гражданска отговорност“ и в крайна сметка увреденият пациент има право да насочи своя пряк иск и срещу застрахователя, както и срещу лечебното заведение в качеството му на юридическо лице.
{module title="Подобни статии"}
Пример втори:
Пациентка е трябвало да се подложи на лапарооскопска коремна байпас операция. Сутринта е въведена в операционната зала и е била поставена под упойка. Оказало се е обаче, че операцията е била прекъсната, защото не е й била взета предоперативно медицински необходимата кръвна проба. Наложило се е тя да бъде изведена от упойката и операрана на следващия ден. Пациентката е отправила обвинение към лекарите, че са я поставили под пълна упойка, без преди това да са извършили жизнено важно действие, предписано от правилата на медицинския стандарт. Поради пропуска тя е била принудена да преживее за много кратко време две анестезии.
След събуждането й от първата наркоза тя се е чувствала психически много зле, защото интензивно се е подготвяла за предстоящата й операция. Нарушено било и нейното доверие в лекарите и обслужващия персонал. Следва да бъде обезщетена за претърпяните неимуществени вреди поради допуснатата от болничния екип организационна грешка.
Пример трети:
Пациентка след приемане в болница е била артроскопирана на дясното коляно. Постоперативно десният крак е бил анестезиран с проводна анестезия. На следващия ден е събудена, а обслужващият персонал е искал тя да стане от леглото с цел то да бъде оправено. Болната е заявила, че все още не чувства десния си крак и не може да стане. Но тъй като сестрата е била твърде настоятелна, пациентката се почувствала принудена да напусне леглото. След ставането тя не е могла да се задържи на десния крак, паднала е върху железата на леглото и е увредила гърба си.
Пациентката е отправила обвинение срещу сестрата за нейното грубо и неадекватно третиране на болен човек. Според протокола за медицинско обслужване на такъв пациент е трябвало да се постави катетър. Поради анестезията тя не е била в положение да контролира десния си крак и да предотврати падането. Сестрата е трябвало да прояви по-голямо внимание и загриженост към нейното състояние. В резултат на падането върху рамката на леглото е получила продължителни болки в гърба, не е могла да стои, лежи и седи, страдала е от безсъние, умора и изтощение. Заради силните болки са били ограничени възможностите й да изпълнява ежедневните си задължения и да живее нормално.
Други примери за организатионна грешка:
• Не е назначен квалифициран и добре подготвен персонал в болницата;
• Персоналът на болницата няма задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с достатъчно висок лимит на застрахователно покритие;
• Използаните медицински уреди не притежават дозатори;
• Пропуски в проверката на неясни източници на инфекция, в контрола на инкубатори;
• Недостатъчен брой на обслужващ персонал;
• Неосигуряване на пълен график на дежурства.
На практика обаче организационните грешки получават най-благодтна почва по време на медицински кризи. Епидемичната обстановка, причинена от разпространението на вируса SARS-CoV–2 го доказа безпрекословно. Ежедневно медиите съобщаваха за умиращи в линейките и по стълбите на болниците неприети и нелекувани заразени или незаразени пациенти. От една страна не се въведе концепция за спазване на хигиената в лечебните заведения, а от друга страна прясно опериран пациент се настаняваше поради липса на легла до заразен с корона – вирус пациент. От трета страна пациент с тежък инсулт се връщаше в къщи, защото за нямаше свободно незаразено помещение в болницата. Обобщението, което може да се направи, е, че във всички случаи се наблюдаваха нарушения на организационни задължения и вина при приема на болните. Лечебните заведения не си изпълниха организационните задължения – задълженията, които предхождаха същинските задължения – по диагностицирането на болестите и тяхното лечение.
Примерите, които тук посочих, нямат за цел решаване на казуси и определяне или неопределяне на обезщетения. Те са само повод да се начертае широкия обхват на организационните задължения на едно болнично задължение и неговото важно значение за полагането на медицински грижи за пациентите.
Въпреки че извънредните тежки пандемични или военни положения изострят организационните грешки, последните съществуват и в една нормална обстановка.
Винаги могат да се посочат най-разнообразни случаи. Пропуски, липси на плоскостта на инфраструктурата като недостатъци в управлението на хигиената, неосигуряване на важни медицински апарати, нарушение на задължението за достатъчно наличие на медикаменти често се оценяват като организационни грешки. Смята се, че са налице такива грешки и когато лекар приема за лечение болен, като знае, че не разполага с нужните и достатъчни медицински познания по болестта.
Примерите са неизброими. Ръководството на болниците и лекарите, както и останалите медицински специалисти обаче трябва да са информирани, че организационната грешка има важно значение в отношенията с пациентите и може да доведе до граждански искове, а понякога и до наказателна отгорност, ако се намират в причинна връзка с вредите, претърпяни от пациентите. Менажирането на риска в организацията на медицинската дейност е важна профилактична дейност, която се стимулира и от застрахователите.
Проф. д-р Поля Голева
{module title="Абонамент"}
{module title="Анкета"}
