Няколко са най-често срещаните проблеми, с които пациентите се сблъскват при избора или посещението при общопрактикуващия лекар, които сега в условия на пандемия дават все по-силно отражение върху правата им.
От една страна ограничението изборът по смяна на общопрактикуващ лекар да може да се случва само през юни и декември, ограничава правото на пациентите свободно да избират къде да получат здравна помощ по линия на здравното осигуряване. За промяна на това са нужни нормативни изменения, които основно засягат отношенията между личните лекари и здравната каса.
Какви биха били ползите за пациентите, ако ограничението отпадне ясно се вижда във възможността, която се предоставя на гражданите при посещението на зъболекар. Пациентът по всяко време е свободен да отиде при стоматолога, който в дадения момент може да го приеме или е на удобно за него място и в последствие да го смени или продължи да го посещава, ако е доволен е лечението.
При общо практикуващите лекари съществува и допълнителен плюс - много от тях освен специалност „Обща медицина“ имат друга специалност, а това би дало възможност на пациента да избере лекаря, според проблема който има в момента, така че той да му е максимално полезен. Ще се редуцират и до голяма степен ситуациите – „свършиха ми направленията“, защото пациентът ще може да потърси лекар, който може да му издаде направление веднага, ако няма възможност да изчака до следващия месец.
Всъщност НЗОК дава възможност за смяна на Личния лекар и извън определените месеци, но при строго определени причини – при смяна на настоящ адрес, когато лекарят не може да оказва медицинска помощ повече от 20 дни (например е болен ) или ако той или леченото заведение, към което е практиката му нямат сключен договор с НЗОК.
Впечатляващо е, че не е включена възможност, пациентът да смени личният си лекар, ако отказва да му окаже медицинска помощ или ако е неудовлетворен от качеството ѝ, дори в случаите на доказано нарушение. Така пациентът хипотетично може да се окаже в ситуация, в която няма достъп до медицинска помощ половин година, без да може да направи каквото и да било по този въпрос.
{module title="Подобни статии"}
Друг, често срещан проблем при избор или смяна на общопрактикуващ лекар, е той да откаже да запише в практиката си новият пациент. Това обикновено произтича от два факта – пациентът е с хронично заболяване или лекарят вече има твърде много пациенти записани в листата му.
Важно е да се знае, че според договорните отношения между НЗОК и ОПЛ, личните лекари нямат право да откажат да запишат пациент, ако той изяви желание. Проблемът с пълните пациентски листи също е уреден там, но не достатъчно конкретно. Лекарят, ръководител на практиката, е длъжен да обезпечи необходимостта от медицински специалисти, като назначи допълнителен персонал. В НРД обаче не е записано на какъв брой пациенти, какъв брой специалисти са необходими, което дава възможност за свободна интерпретация в някои случаи и респективно довежда често срещаното: „няма място“. Тъй като обикновено този отказ става устно, той е на практика недоказуем, все пак има възможност – пациентът може да влезе в личното си пациентско досие на сайта на НЗОК и с електронен подпис да подаде заявление за избор на ОПЛ. В този случай служители на НЗОК или районните ѝ структури ще се свържат с лекаря, който трябва да го запише. Макар че в крайна сметка отново се налага да бъде посетен лично за подпис, възможностите за отказ значително намаляват.
В условия на пандемия
Има ли право личният лекар да откаже преглед на пациент със симптоми на Ковид ? – Ами някак не е уместно, освен, че противоречи на всички нормативни разпоредби, най-малкото защото му е лекар. Същото важи и за изискването да представи отрицателен тест за Ковид, преди да го допусне до преглед. Но напоследък някак се оказва, че е по-лесно да влезеш в болнница, отколкото да те прегледа личния лекар. Не трябва все пак да се пренебрегва и фактът, а че създаването на организация в практиката на ОПЛ, в тесен коридор на ДКЦ, пълен с какви ли не други кабинети, която да гарантира, че няма да се смесват потоците е трудно възможна дори само на теория. Пациентът на практика се оказва по средата между Ковид зоната и Личния лекар, които си го прехвърлят като горещ картоф. Ситуацията става още по-неприятна през почивните дни, когато не работят нито едните, нито другите. И с всяка следваща вълна на Covid става все по ясно, че правото на пациентите да получат достъп до навременна и качествена медицинска помощ се превръща в „право“ да получи някаква медицинска помощ, там където се смилят над него. И вместо да се „движи“ към центъра на здравната система, доста скоротечно е изтласкан от периферията почти вън от нея.
Причините
Пандемията, обаче не бива да се сочи за виновник, в тази ситуация тя просто ускори процеса, който рано или късно щеше сам да стигне до там. Причините са няколко. От една страна, изискването общопрактикуващите лекари, задължително да имат специалност „обща медицина“, ограничава възможността за разкриване на практики, вместо предвид ситуацията, че броят на лекарите е под критичния минимум за населението, да се прави всичко възможно лекарите да бъдат улеснени, става точно обратното. Изискването е заложено в Закона за лечебните заведения, а рискът населението да загуби допълнителен брой общопрактикуващи лекари, принуди здравните власти многократно да удължават срока за придобиване на специалност.
От друга страна административната тежест, която е стоварена върху Личните лекари, натовареността на практиките и ограниченията правят попрището не особено желано от бъдещите им колеги.
Според изготвен от Институтът по обща медицина анализ, средната възраст на общопрактикуващите лекари в град София е 60,5 години и картината едва ли е по-розова в останалата част от страната. Заради естествените процеси се очаква с увеличаване на възрастта им, броят им да намалява, а непривлекателността на професията ще попречи това да бъде компенсирано от идните поколения медици. Това е видно и данни на НСИ, според които в края на 2020г. общопрактикуващите лекари са били 4015, а през последните 10 години, броят им е намалял с почти 700.
Овен това съществува и неравномерно разпределение в различните области. Например в обл. Видин и Кюстендил на един общопрактикуващ лекар са разпределени малко над 1400 пациента, докато в Кърджали броят е над 3000, в Бургас, Силистра и Русе на един личен лекар се падат над 2000 пациента. Най- нисък този показател е в Плевен, малко над 1200 души на общопрактикуващ лекар.
С други думи всички сме в една лодка и пандемията ясно ни показа, че тя потъва. Вече е почти без значение коя пробойна ще запушим първо, но е изключително важно да започнем да запушваме. Въвеждането на електронно здравеопазване, би намалило административната тежест, премахване на ненужните изисквания и пречки може би ще даде живот на тази иначе умираща специалност. Увеличаването на броя лекари ще намали броя на пациентите в практиките, а това ще подобри качество на медицинската помощ и така може би един ден пациентът ще може да избира свободно и спокойно своя лекар и ще се върне обратно в здравната система.
{module title="Subscribe"}
{module title="Анкета"}
