Четвъртък, Юли 07, 2022
Follow Us

„Искам някой да ми каже това нормално ли е, бебетата да са вързани с двата крака и двете ръце за кошарите (да не могат да мърдат през целия си престой в болницата, който е от 5 до 10 дни) да ги оставят да реват с часове... Влизат някои през 3 часа да ги хранят, единия ден даже забелязах, че и през три часа не влизат.“
Това написа майка на дете, станала свидетел на случая в областната болница „Ив. Селимински“ в град Сливен. Покъртителният разказ на майката е цитиран от множество медии.

В позиция, от ръководството на болницата изразиха „огорчение за тиражирани в публичното пространство твърдения и внушения по отношение на Детското отделение, които уронват престижа на болницата”. От болницата признават, че „има практика да се прилага имобилизиране на пациенти в детска възраст, когато са на инфузионно лечение.“
„Децата не знаят как да пазят своя абокат, но има други решения“, според председателят на Българската педиатрична асоциация проф. Иван Литвиненко
Районната прокуратура в Сливен се е самосезирала след медийните публикации.
Главна дирекция "Контрол по правата на детето" към Държавната агенция за закрила на детето ще инспектират лечебното заведение.
Пред БТВ Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев посочи, че ако това се потвърди, съответните хора трябва да си получат заслуженото и наблегна и на факта, че медицинските сестри в България са кът.



Какво казва закона?
"Физическо ограничаване" по смисъла на закона за здравето е прилагане на механични средства за обездвижване, принудителна изолация в специално затворено помещение и употреба на лекарствени продукти за намаляване физическата активност на пациента в случаи, при които е опасен за себе си или за околните.
В чл. 150 на Закона за здравето се сочи на кои пациенти може да се прилагат мерки за физическо ограничаване:
Това са пациенти с установени психични разстройства, изпаднали в състояния, които представляват пряка и непосредствена опасност за собственото им здраве или живот или за здравето и живота на други лица. Мерките за физическо ограничаване са временни, разпореждат се от лекар, като срок не може да бъде по-дълъг от 6 часа и се осъществяват от предварително обучен за това персонал. Видът на взетите мерки за физическо ограничаване, причините, наложили това, срокът за прилагането им, името на лекаря, който ги е разпоредил, и приложеното медикаментозно лечение се вписват в специална книга на лечебното заведение и в историята на заболяването. Лицето, спрямо което са взети мерки за физическо ограничаване, трябва да бъде под постоянно наблюдение от лекар или медицинска сестра.
В Медицинския стандарт по педиатрия също не е предвидена възможност за физическо ограничаване на деца.
Всяко действие за физическо обездвижване, извън посоченото в чл. 150 на Закона за здравето е в нарушение на правата на пациентите. Такова е и действието на медицинския персонал в Сливенската болница.
Наказателна отговорност на длъжностни лица от болницата едва ли може да се ангажира. Законът е предвидил административна отговорност, в своя чл. 224, според който „Длъжностно лице, което налага мерки за физическо ограничаване на пациент с установено психично разстройство в нарушение на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение - с лишаване от право да упражнява професията си за срок от три месеца до една година.“
Любопитно е че законът предвижда санкция за физическо ограничаване на пациент с установено психично разстройство, но не и за физическо ограничаване на пациент без установено психично разстройство, какъвто е случаят в Сливен.
Санкциите се налагат от Изпълнителна агенция "Медицински надзор".


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Имате ли доброволна здравна застраховка?

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
Стария доктор
4 months ago
Наказателен кодекс
Чл. 142а. Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
(2) Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от представител на обществеността в нарушение на службата или функцията му, или от лице по чл. 142, ал. 2, точки 6 и 8, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
(3) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено по отношение на:
1. бременна жена, малолетно или непълнолетно лице;
2. лице, ползващо се с международна защита,
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up