Неделя, Ноември 27, 2022
Follow Us

1.В брой 48 от 28.06.2022 г. на „Държавен вестник“ (ДВ) бяха публикувани две решения на Върховния административен съд. Първото е решение номер 5003 от 20.04.2021 г. по административно дело 9163 от 2020 г. на тричленен състав, а второто – решение номер 5827 от 14.06.2022 г. по административно дело 2838 от 2022 г. Целта на настоящата статия е не само да запознае читателите със съдържанието на решенията, но и да се спре на един важен проблем, отнасящ се до правилното определяне на правната същност на актовете на Националната здравноосигурителна каса, който обуславя тяхната валидност и правна сила.

С първото решение на ВАС са обявени за нищожни Изискванията на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболнична помощ, утвърдени от нейния управител.
Изискванията уреждат издаването и заверяването на протоколите за започване и продължаване на лечение на HCV, индикации за лечение, критерии за започване на лечение, лечебно – диагностичен алгоритъм, терапевтични схеми и др. Изискванията са разработени на основание чл. 58 от Националния рамков договор от 2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. и влизат в сила от 15.08.2020 г. Утвърдени са с решение на надзорния съвет на НЗОК и от управителя на НЗОК.
2.Проблемът, който се поставя на обсъждан%MCEPASTEBIN%е в двете решения, е един и същ, доколкото второто решение на 5-членния състав потвърждава първото решение и се изразява в следното: Дали Изискванията са влезли в сила и са задължителни за своите адресати.
В хода на делото се установи, че Изискванията са публикувани на интернет страницата на НЗОК, но не и в „Държавен вестник“.
Именно поради непубликуването процесните Изисквания нямат правна сила, нищожни са и не отменят предходните Изисквания. Главното съображения на съда е, по своята правна същност те са подзаконов нормативен акт и като такъв подлежат на обнародване в ДВ. Едва от момента на обнародването им те влизат в сила и стават задължителни за субектите, към които са адресирани. Съдът констатира, че не е спазен чл. 58, ал. 4 от Нацоналния рамков договор за публикуване на Изискванията в определен срок, нито са били уведомени изпълнителите на медицинска помощ в срок, не по-малък от 7 дни преди влизането им в сила. Съдебните състави споделят становището, че Изискванията на НЗОК, макар да носят това наименование, съдържат административноправни норми, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати, които страдат от това заболяване и до изпълнители на медицинска помощ, които не са индвидуализирани и конкретизирани; имат многократно действие както спрямо лицата, така и във времето. Наименованието на акта не променя правната му природа, която се определя от съдържанието му. Независимо че чл. 7 от Закона за нормативните актове не познава нормативен акт с такова наименов​_ание.



3.ВАС приема, че необнародването на Изискванията в ДВ е съществен порок на акта и го прави нищожен. Конституцията в чл. 5, ал. 5 изисква всички нормативни актове да се публикуват и да влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен ако в тях е предвиден друг срок.Такива изисквания има и в чл. 78, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Оповестяването в интернетстраницата на НЗОК не е равнозначно на обнародването в ДВ. Изключение правят само актовете на общинския съвет. По този начин ВАС чрез двата си съдебни състава стига до извода, че ако подзаконовият нормативен акт не бъде обнародван в ДВ, той не поражда правни последици. Той е нищожен. Така съдът приема, че Изискванията не са влезли в сила от 15.08.2020 г. Оказва се, че почти 2 години те са били невалидни и не са обвързвали пациенти и изпълнители на медицинска помощ. Правна сила са имали предходните, отменени Изисквания.
4.От анализа на съдебните решения може да се установи, че едно техническо действие – обнародването на акта е коствало неприложимостта на новите и по-съвършени методи на диагностика и лечение за период от близо 2 години. Ако въпреки нищожността на акта, той е бил спазван от адресатите си, техните действия до отстраняване на правния порок – обнародването в ДВ, са били незаконосъобразни, освен ако не са влезли в противоречие с отменените Изисквания.
Два извода могат да бъдат направени от цитираните решения:
Първо, наименованието на акта на един държавен орган не определя неговата правна същност и правно действие.
Второ, нормативен акт с медицинско съдържание не следва да се прилага, преди да е обнародван в ДВ. Обнародването му е condition sine qua non за неговата задължителна, обвързваща сила.
Отново се проявява необходимостта от съобразяването на актовете в сферата на здравеопазването с императивните законови изисквания.

Проф. д-р Поля Голева



Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up