Вторник, Август 09, 2022
Follow Us

1.В брой 48 от 28.06.2022 г. на „Държавен вестник“ (ДВ) бяха публикувани две решения на Върховния административен съд. Първото е решение номер 5003 от 20.04.2021 г. по административно дело 9163 от 2020 г. на тричленен състав, а второто – решение номер 5827 от 14.06.2022 г. по административно дело 2838 от 2022 г. Целта на настоящата статия е не само да запознае читателите със съдържанието на решенията, но и да се спре на един важен проблем, отнасящ се до правилното определяне на правната същност на актовете на Националната здравноосигурителна каса, който обуславя тяхната валидност и правна сила.

С първото решение на ВАС са обявени за нищожни Изискванията на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболнична помощ, утвърдени от нейния управител.
Изискванията уреждат издаването и заверяването на протоколите за започване и продължаване на лечение на HCV, индикации за лечение, критерии за започване на лечение, лечебно – диагностичен алгоритъм, терапевтични схеми и др. Изискванията са разработени на основание чл. 58 от Националния рамков договор от 2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. и влизат в сила от 15.08.2020 г. Утвърдени са с решение на надзорния съвет на НЗОК и от управителя на НЗОК.
2.Проблемът, който се поставя на обсъждан%MCEPASTEBIN%е в двете решения, е един и същ, доколкото второто решение на 5-членния състав потвърждава първото решение и се изразява в следното: Дали Изискванията са влезли в сила и са задължителни за своите адресати.
В хода на делото се установи, че Изискванията са публикувани на интернет страницата на НЗОК, но не и в „Държавен вестник“.
Именно поради непубликуването процесните Изисквания нямат правна сила, нищожни са и не отменят предходните Изисквания. Главното съображения на съда е, по своята правна същност те са подзаконов нормативен акт и като такъв подлежат на обнародване в ДВ. Едва от момента на обнародването им те влизат в сила и стават задължителни за субектите, към които са адресирани. Съдът констатира, че не е спазен чл. 58, ал. 4 от Нацоналния рамков договор за публикуване на Изискванията в определен срок, нито са били уведомени изпълнителите на медицинска помощ в срок, не по-малък от 7 дни преди влизането им в сила. Съдебните състави споделят становището, че Изискванията на НЗОК, макар да носят това наименование, съдържат административноправни норми, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати, които страдат от това заболяване и до изпълнители на медицинска помощ, които не са индвидуализирани и конкретизирани; имат многократно действие както спрямо лицата, така и във времето. Наименованието на акта не променя правната му природа, която се определя от съдържанието му. Независимо че чл. 7 от Закона за нормативните актове не познава нормативен акт с такова наименов​_ание.



3.ВАС приема, че необнародването на Изискванията в ДВ е съществен порок на акта и го прави нищожен. Конституцията в чл. 5, ал. 5 изисква всички нормативни актове да се публикуват и да влизат в сила 3 дни след обнародването им, освен ако в тях е предвиден друг срок.Такива изисквания има и в чл. 78, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Оповестяването в интернетстраницата на НЗОК не е равнозначно на обнародването в ДВ. Изключение правят само актовете на общинския съвет. По този начин ВАС чрез двата си съдебни състава стига до извода, че ако подзаконовият нормативен акт не бъде обнародван в ДВ, той не поражда правни последици. Той е нищожен. Така съдът приема, че Изискванията не са влезли в сила от 15.08.2020 г. Оказва се, че почти 2 години те са били невалидни и не са обвързвали пациенти и изпълнители на медицинска помощ. Правна сила са имали предходните, отменени Изисквания.
4.От анализа на съдебните решения може да се установи, че едно техническо действие – обнародването на акта е коствало неприложимостта на новите и по-съвършени методи на диагностика и лечение за период от близо 2 години. Ако въпреки нищожността на акта, той е бил спазван от адресатите си, техните действия до отстраняване на правния порок – обнародването в ДВ, са били незаконосъобразни, освен ако не са влезли в противоречие с отменените Изисквания.
Два извода могат да бъдат направени от цитираните решения:
Първо, наименованието на акта на един държавен орган не определя неговата правна същност и правно действие.
Второ, нормативен акт с медицинско съдържание не следва да се прилага, преди да е обнародван в ДВ. Обнародването му е condition sine qua non за неговата задължителна, обвързваща сила.
Отново се проявява необходимостта от съобразяването на актовете в сферата на здравеопазването с императивните законови изисквания.

Проф. д-р Поля Голева


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


Одобрявате ли избора на доц. Меджедиев за служебен здравен министър?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up