Неделя, Ноември 27, 2022
Follow Us

Повечето хора не желаят на починали техни близки да се прави аутопсия по най-различни причини. Някои болници се възползват от това, като в замяна на освобождаването от аутопсия, искат от наследниците на починалия да подпишат декларация, с която се отказват от всички бъдещи претенции за търсене на наказателна или гражданска отговорност от болницата за смъртта на близките им. Такъв документ можете да видите на снимката, издаден от една Варненска болница. Умишлено сме заличили името на болницата и всички лични данни, защото целта на тази статия е да разгледаме въпроса по принцип. Дали това действие на болницата е правомерно попитахме професор Поля Голева:

1.Дали близък на починало в лечебно заведение лице може да направи предварителен отказ от права и какво е правното действие на отказа? Може ли наследник на починалото лице да се откаже да търси наказателна или гражданска отговорност и от претенции за обезщетение на вреди, ако евентуално в бъдеще се установи, че смъртта на майката е причинена от виновно и противоправно действие или бездействие на изпълнител на медицинска помощ, от неправилна диагностика или лечение. Може ли с едностранно волеизявление да освободи от правна отговорност виновните лица, ако се констатира, че смъртта е резултат от неспазване на правилата за своевременна, качествена и достатъчна медицинска грижа, допуснато в болничното заведение, където е настъпила смъртта?

2.В специалното ни медицинско законодателство и по-точно в Закона за здравето не е даден изричен отговор на поставения въпрос. Уреден е само въпросът с аутопсията на починалото лице и правата на неговите близки. В чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето е признато правото на близките да подадат изрична молба до ръководителя на лечебното заведение, същият да издаде заповед за освобождаване на трупа от патологоанатомична аутопсия. В тази връзка т. 1 от молбата – декларация е правилно и законосъобразно формулирана. Молителката е упражнила правото си, закрепено изрично в чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето и в тази част молбата й е правно валидна.



3.Не така стои положението с т. 2 и с т. 3 от молбата – декларация.
В т. 2 наследникът на починалия пациент е направил отказ от правото си да търси в бъдеще наказателна или гражданска отговорност от евентуално отговорните лица в случай, че се установи, че майка й е починала от небрежно поведение на изпълнител на медицински услуги в лечебното заведение. Направила е едностранно волеизявление, което представлява отказ от бъдещо право.
Следва да се подчертае, че наследникът няма право да инициира наказателна отговорност, защото последната е в прерогативите на прокуратурата. Дори да се откаже, нейният отказ е без правно значение за търсене на наказателната отговорност.
Би могло да се предяви само претенции за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, които лично са претърпени във връзка със смъртта на роднината. Но наследникът в случая прави предварителен отказ от едно деликтно право – право, което произтича от непозволено увреждане, осъществено по време на престоя, диагностиката и лечението на майка й в съответното лечебно заведение.
Отказът, който както посочих, е едностранна сделка на молителя, е нищожен на няколко основания:
Първо, такъв отказ, независимо дали е предварителен или последващ (след откриване и доказване на деликта) противоречи на повелителни норми на закона, който урежда непозволеното увреждане – чл. 45-54 от Закона за задълженията и договорите. Поради липса на специална уредба на така наречения „медицински деликт“ в нашето законодателство се прилагат правните норми на общото гражданско право, а това са разпоредбите на Закона за задълженията и договорите. Те са императивни и не могат да се дерогират от страните по деликтното отношение (делинквента и пострадалия). Като противоречащ на нормите на ЗЗД, които никъде не допускат отказ от деликтно право, това волеизявление е нищожно на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 44 от същия закон.
Второ, направен е отказ от право, което не е възникнало. Не е сигурно, дали то ще възникне в бъдеще. Следователно волеизявлението е без предмет и като такова е нищожно на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 44 от Закона за задълженията и договорите.

Като нищожно, волеизявлението по т. 2 не е породило правни последици и по-точно не е освободило лечебното заведение от правна отговорност и по-специално от претенции за обезщетение на вреди, ако в бъдеще се установи наличието на непозволено увреждане.

4. По отношение на т. 3 ситуацията изглежда абсурдна. Волеизявлението, че ако други близки предявят претенции спрямо диагностицирането и лечението на починалата, молителят ще положи всички усилия те да бъдат оттеглени, а ако това не стане, поема задължението да възстанови на болницата всички вреди, които са произтекли от тези претенции, е нищожно.
Първо, такова волеизявление противоречи на императивните норми на закона и на морала – основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Понеже тук става въпрос за претенции и следователно за гражданска отговорност, следва да се отбележи, че молителят е поел чуждо задължение да отговаря за противоправното поведение на други лица. Това е недопустимо, защото отговорността е лична.
Второ, волеизявлението е нищожно и по силата на чл. 26, ал. 2 от същия закон, защото няма предмет. С него се декларира, че се поема задължение на друг правен субект, което не е възникнало и за което не се знае, дали ще възникне, кога и в какъв размер. Дали трети лица ще предявят претенции е бъдещо несигурно и неиндивидуализирано по отношение на предмета и неговия размер събитие и в този смисъл неговото поемане представлява едно правно нищо.
Трето, в гражданското право са известни два института на поемане на чуждо задължение (в случая задължението на болницата спрямо близките на починалата) – първо, когато трето лице (молителя) встъпи като съдлъжник в определено съглашение с кредитора или длъжника – чл. 101 от Закона за задълженията и договорите и второ, когато третото лице замести длъжника, но това става само с изрично съгласие на кредитора (близките на починалата) – чл. 102 от същия закон. Видно е, че и двата члена не оправдават волеизявлението по т. 3, най-малкото защото липсват тези договори, а и задължението не само не е възникнало, но не се знае, дали ще възникне в бъдеще.

5. В заключение бих искала да кажа, че волеизявленеята за отказ от дадени със закона права са нищожни, невъзможни и крещящо незаконосъобразни. Не бива да се допускат и да се включват в молбата по чл. 98, ал. 4 от Закона за здравето. Написаното от нея не поражда никакви правни последици за нея и не я обвързва с нищо.

 Проф. д-р Поля Голева



Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
DR. UROLOGIST
1 month ago
Благодарение на националната болница Pradhan, аз съм Yesuigen Yesu от Монголия, базиран в Китай, след като д-р Pradhan купи бъбрека ми ($780 000). АКО ИСКАТЕ ДА ПРОДАДЕТЕ БЪБРЕКА СИ, СЕ СВЪРЖЕТЕ С ТЯХ ДИРЕКТНО 91424323800802. КАНДИДАТСТВАЙТЕ СЕГА. Бихме искали да информираме обществеността; Искате ли да продадете бъбрек? Търсите ли възможност да продадете бъбреците си поради финансова криза и не знаете какво да правите? След това се свържете с нас на и ние ще ви предложим размера на бъбрека. Тъй като бъбречна недостатъчност в нашата болница, 91424323800802. Имейл: Цена: $780 000 (седемстотин осемдесет хиляди долара)
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up