Неделя, Ноември 27, 2022
Follow Us

1.През седмицата българската преса разпространи информация, че в Япония е започнало разследване на две бъбречни трансплантации на японци, направени в България с донори - млади хора от Молдова и Украйна. Българските власти още преди години са получили сигнали за незаконни трансплантации, но реални мерки бяха взети едва миналата година от служебния министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

Става дума за разследване на водещия японски вестник „Йомиури Шинбун", който пише за международна схема за незаконни трансплантации в редица държави, вкл. и България. В престъпната схема са участвали японска неправителствена организация, посредник – турски гражданин, донори от Източна Европа, които са заменили китайските донори през времето на пандемията от коронавирус и строгите ограничителни противоепидемични мерки в Китай. Разбира се, става въпрос за схема на трансплантации, извършени с користна цел и с изплащане на големи суми на донори, посредници и лекарите, провели операциите, които, слава богу са завършили успешно.

Броят на трансплантациите у нас не е голям и затова медиите не се занимават много с тях. Причината не е в неподготвеността на лечебните заведения и липсата на специалисти, а в малкия брой донори.

2. У нас има подробна правна регламентация на условията и реда, по които се извършват трансплантации от живи и трупни донори – Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки от 2003 г. Законът създава стриктна императивна правна уредба на донорството, определя изричните изисквания за неговото извършване. Строги са и санкциите за нарушаването на тези правила. Министър Стойчо Кацаров е предприел през 2021 г. адекватни мерки срещу нарушителите и е предоставил всички събрани материали на Изпълнителната агенция „Медицински одит“, която е компетентният орган за упражняване на надзор върху трансплантациите и установяване на нарушенията. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Закона за трансплатациите на органи, тъкани и клетки ИА „Мдицински одит“ е компетентният орган за управление, координация и контрол.
ИА „Медицински одит“ осъществява регулярно проверки на лечебните заведения, в които се извършват трансплантации. Тя може да започне проверка и въз основа на сериозен сигнал.

3.Законът поставя много условия, които ограничават възможностите на трансплантациите от жив донор. През 2007 г. с наредба номер 6 на Министерството на здравеопазването е утвърден и медицински стандарт за трансплантации на органи, тъкани и клетки. Но голямото количество нормативен материал не е гаранция за съвършената уредба и не винаги постига поставените цели. Донорството като висша медицинска дейност и като висша проява на човешкия алтруизъм не винаги може да реализира хуманните си цели, ако не е облечено в подходяща правна форма, предотвратяваща злоупотребите и заобикалянето на закона.

4.Едно от императивните изисквания на закона, установени при вземане на органи, тъкани и клетки от жив донор е нотариално завереното писмено съгласие от донора, което той дава след като предварително са му обяснени на достъпен език рисковете, които той поема. Нотариусът не може да бъде от произволен район, а само от района, в който се намира седалището на лечебното заведение, в което се извършва трансплантацията – чл. 24, ал. 1 от закона. Преди това следва да се направи проверка, за да се установи, дали вземането на органи не представлява опасност за живота на донора.
Следователно, преди да се завери подписа на донора, е необходимо да са направени двете стъпки – медицинската проверка и подробната информация на донора за рисковете, които поема. Съгласието му трябва да бъде информирано и да се основава на получената от донора гаранция, че няма да бъде увредено неговото здраве.
Другото изискване на закона е лекарят, който обяснява процедурата и рисковете на донора, да не участва в екипа, който ще извърши вземането и поставянето на органа – чл. 24, ал. 3 от закона.
Смятам, че ролята на нотариуса не е само да установи идентичността на положения подпис с лицето, което ще се подложи на рисковата операция, но и да се убеди, че преди това са извършени по надлежния ред предхождащите действия, които формират съгласието на донора. Последното трябва да бъде информирано, да е дадено свободно, да е оттегляемо и да е осъзнато от донора. Затова и законът изисква донорът да е дееспособен – да е навършил 18 години и да не е поставен под запрещение – чл. 24, ал. 5 и ал. 6 от закона.
Следователно, нотариусът е длъжен да провери дали са спазени всички тези императивни изисквания на закона, преди да завери подписа на донора. Тези изисквания и документите, които доказват тяхното спазване, следва да бъдат отбелязани в самото съгласие. Целта на проверката е да се избегне злоупотреба на лицата, които предоставят, най-често срещу пари, незаконно, своите органи. Участието и заверката на нотариуса в случая е една гаранция за спазване на закона на първия етап от процедурата по донорството.
Вторият ключов момент е медицинската проверка на здравословното състояние на донора от комисия от трима лекари, назначени от ръководителя на лечебното заведение, които не трябва да участват в медицинския екип по трансплантация.
Тук възможните нарушения са следните:
-не е извършена такава проверка;
-комисията не е назначена от определеното от закона лице;
-лекарите не са компетентни да установят истинското състояние на донора или техният брой е по-малко от 3 души.
Нарушение е и липсата на протокол, подписан от тримата лекари, които действително са прегледали донора и не са установили болести, опасни за предстоящата операция.
Комисията носи отговорността за спазването на изискването за биологична съвместимост на донора и реципиента, за доброто физическо и психическо здраве на донора, за липсата на опасности за неговия живот и здраве по време и след операцията.

5.Следващият ключов момент е отново от юридически характер и е предпоставка за законната трансплантация. Оказва се, че на практика той създава най-много условия за нарушаване на закона и доказателство за това е случаят с японските реципиенти, на които бяха присадени органи от млади хора, представени като техни племенници от Молдова, Украйна и други европейски държави. Несъответствията с нормите на закона са толкова очебийни, че и без да е специалист и да е извършил специални проучвания, човек може да констатира съответното нарушение.
Българският закон изисква донор на органи и тъкани да бъде само пълнолетно лице, което е съпруг или роднина на реципиента по права линия или по съребрена линия до четвърта степен, като тук влиза и родството, възникнало от осиновяване, случило се не по-рано от три години преди трансплантацията и при което реципитиентът е осиновител – чл. 26, ал. 1 от закона. Съображението на законодателя да установи това ограничение е предотвратяване на комерсиалния момент в донорството на органи, тъкани и клетки. Предполага се, че този противоправен елемент, който е обявен и за престъпление, няма почва в тесните роднински и семейни отношения. А и в отношения на близки кръвни роднини има по-голяма вероятност за биологична съвместимост.
Ако приемем, че в разглеждания казус донорите са се представяли за племенници, те не би следвало да бъдат допуснати, защото законът изисква родство до четвърта степен по съребрена линия, а това означава само братя и сестри, но не и техните деца. Така че нарушението е прекалено очевидно, за да се счита за неволна грешка или за небрежност, проявена от отговорните лица. Освен това родството по рождение или осиновяване следва да се доказва с надлежните официални документи.



6.В същото време законът установява изключения от правилото в чл. 26, ал. 2 и допуска с разрешение на Етичната комисия по трансплантация да се допуска донор, който се намира във фактическо съпружеско съжителство с реципиента, продължило повече от две години и доказано; биологичен родител на реципиента, който не е извършил припознаване; лице, включено в служебния регистър при условията на кръстосано донорство. При последното вземането на органи се извършва едновременно на първия и втория донор.
За съжаление законът отваря тук много врати и отстъпва от позициите, на които застава преди това, при формулиране на правилото. Съпружеското фактическо съжителство не е документирано и възниква въпросът, как ще се доказва – с декларация, със свидетели, с документи от ГРАО. Очевидно е, че тук вратата е най-широко отворена за злоупотреби и се пораждат най-много съмнения за комерсиално донорство. Възможно е да са съжителствали лица от различни националности и дори от различни раси. Двете години съвместно съжителство може да се докаже по лесен начин – лицата наемат жилище в София, регистрират се, без да е нужно да живеят заедно и съседите да ги виждат непрекъснато заедно. Поставя се въпросът за доказателствата. Ако се представи официален документ с невярно съдържание, носителят му може да носи наказателна отговорност, но ако се използват свидетели – те не дават показания пред съд, за да носят наказателна отговорност за неистински показания.С една дума, при доказването на съпружеско съжителство вероятността за безнаказана злоупотреба е най-голяма. Няма убедителни и непоклатими доказателства, а и самото понятие съжителство е много аморфно и няма твърдо установено правно съдържание. Още повече - при доказването му в такава важна сфера като донорството. Но същите опасения съществуват и по отношение на съпрузите. Там нещата, бих казала, дори са по-лесни за нарушителите. Законът не поставя изискване за минималната продължителност на брака. Донорът и реципиентът могат да се бракосъчетаят непосредствено след като посредникът ги е свързал и се е установ%MCEPASTEBIN%%MCEPASTEBIN%ила биологичната съвместимост. В някои европейски държави дори не се изисква те да са от различен пол.
Доказването се извършва пред Етичната комисия, която издава разрешение за извършване на трансплантация по изключение. Тя не е правораздавателен орган и пред нея производството, доколкото има такова, не гарантира истинността на фактите и на тяхното доказване.

7.Анализът ми показва, че има много пролуки и вратички в ограничаването на субектния състав на донорството. Законът създава възможности да се промъкне и търговският елемент, без формално да се нарушават правилата за допустимост на донорство от жив донор.
И тогава възниква въпросът за санкциите. Дали те са достатъчни за да се предотвратят нарушенията. А последните се изразяват не само в платеното донорство, което стриктно се забранява у нас, но и в пререждането на реципиентите в списъците на чакащите. Последното явление е още по-опасно и неморално. Защото тези, които участват в схеми и плащат големи суми, а по-малко са чакали за трансплантация, ще прередят другите, които отдавна чакат и затова се нуждаят в по-голяма степен от присаждане на орган.
Тъй като според нашето право надзорът върху законносттта на трансплантациите се упражнява от ИА „Медицински одит“, тя има право да изисква сведения от чужди държави относно самоличността на реципиентите и донорите. Ако се установят фалшификации, „МО“ трябва да предаде по-нататък документацията на Министерството на здравеопазването, а и на прокуратурата за наказателно разследване на извършени престъпления.

8.Така стигаме до санкциите, които се налагат на нарушителите на правилата за донорство.
8.1. Наказателна отговорност
Деяние, с което някой нарушава правилата, установени за вземане и предоставяне на човешки органи или тъкани за трансплантация, е престъпление по нашето право и се наказва с лишаване от свобода от една до три години – чл. 349 а, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Наказателният състав е квалифициран, ако деянието е извършено с користна цел – чл. 349а, ал. 2 НК, а наказанието е лишаване от свобода от три до пет години.
Престъпният състав е уреден в раздел трети „Престъпления против народното здраве и против околната среда в глава 11 – „Общоопасни престъпления“
8.2. Административно – наказателна отговорност
Ако деянието не е с висока степен на обществена опасност и не може да се определи като престъпление, но представлява нарушение на разпоредбите на закона, то е административно нарушение и за него е предвидена административна санкция глоба от 10 000 до 30 000 лева за физическо лице и имуществена санкция от 20 000 лева до 50 000 лева, ако е юридическо лице– чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от закона.
Дали деянието е престъпление или административно нарушение зависи не само от степента на обществена опасност, но и от вида на деянията. Престъпление е нарушението на правилата за вземане и предоставяне на човешки органи и тъкани за трансплантация и особено извършване на донорството с цел получаване на възнаграждение за него или за извършването на операция, доколкото финансирането не е извършено по надлежния законов ред. Но докато престъплението е концентрирано върху вземането и поставянето на органи и тъкани, то административните нарушения могат да излязат извън кръга на престъпните нарушения – те могат да съставляват действия по изготвяне на експертиза, по съхраняване на органи и тъкани, по подготовка, обработка и транспортиране, незаконно разпространяване на информация – чл. 40, ал. 1 закона.

9.В заключение може да се каже, че законът е строг, но несъвършен, инсуфициентен по отношение на мерките срещу нарушенията на правилата за трансплантация и се нуждае от усъвършенствуване, за да има по-силно превантивно и санкционно влияние върху нарушителите в тази изключително важна сфера на медицината.

Проф. Поля Голева


{

Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.

}


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
DR. UROLOGIST
1 month ago
Благодарение на националната болница Pradhan, аз съм Yesuigen Yesu от Монголия, базиран в Китай, след като д-р Pradhan купи бъбрека ми ($780 000). АКО ИСКАТЕ ДА ПРОДАДЕТЕ БЪБРЕКА СИ, СЕ СВЪРЖЕТЕ С ТЯХ ДИРЕКТНО 91424323800802. КАНДИДАТСТВАЙТЕ СЕГА. Бихме искали да информираме обществеността; Искате ли да продадете бъбрек? Търсите ли възможност да продадете бъбреците си поради финансова криза и не знаете какво да правите? След това се свържете с нас на и ние ще ви предложим размера на бъбрека. Тъй като бъбречна недостатъчност в нашата болница, 91424323800802. Имейл: Цена: $780 000 (седемстотин осемдесет хиляди долара)
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране
0
DR. UROLOGIST
1 month ago
Благодарение на националната болница Pradhan, аз съм Yesuigen Yesu от Монголия, базиран в Китай, след като д-р Pradhan купи бъбрека ми ($780 000). АКО ИСКАТЕ ДА ПРОДАДЕТЕ БЪБРЕКА СИ, СЕ СВЪРЖЕТЕ С ТЯХ ДИРЕКТНО 91424323800802. КАНДИДАТСТВАЙТЕ СЕГА. Бихме искали да информираме обществеността; Искате ли да продадете бъбрек? Търсите ли възможност да продадете бъбреците си поради финансова криза и не знаете какво да правите? След това се свържете с нас на и ние ще ви предложим размера на бъбрека. Тъй като бъбречна недостатъчност в нашата болница, 91424323800802. Имейл: Цена: $780 000 (седемстотин осемдесет хиляди долара)
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up