Неделя, Ноември 27, 2022
Follow Us

Служебното правителство обсъди на заседание на 7.9.2022 г. Националната здравна стратегия 2030, изготвена от Министерството на здравеопазването. От този документ, чийто обем надхвърля 100 страници, ще се спра на „Политика т. 2.6. Култура за безопасност в здравеопазването“. Разбира се, в статията само ще набележа важните моменти в този сегмент на здравната стратегия,

който е от значение за всички практикуващи изпълнители на медицински услуги и за всички граждани.

1.Безспорно е, че оказването на здравни услуги представлява дейност, източник на повишена опасност, която засяга най-висшето човешко благо – живота и здравето на всеки индивид. В стратегията съставителите се позовават на данни на Световната здравна организация, според които годишно в страните с нисък и среден доход 2,6 млн. души са станали жертви на опасни здравни услуги. Не се посочват обаче данни за България, макар че се обсъжда национална, а не световна стратегия. Вероятната причина за този пропуск е липсата на статистически данни за смърт и телесна повреда, резултат от незнание или немарливо изпълнение на задълженията към пациентите. Възможно е обаче да има и други причини. Бих добавила още, че случаите на доказани лекарски грешки годишно по данни на медиите в България са много малко. Освен това у нас не се придава гласност на извършените разследвания, затова може да се каже, че всякакви цифри в тази насока биха били спекулативни и неточни. В същото време в Националната стратегия се изтъква, че е необходимо да се огласяват данни за подобни инциденти. В противен случай ще се намали общественото доверие в здравната система. Изводът, който може да се направи, е че е нужна по-голяма публичност за грешките при лечението, довели до фатални инциденти.
2. В същото време стратегията отчита и обратната страна на медала. Обектът на оповестяването е резултат от дейността на високоспециализирани специалисти, каквито са лекарите, което ще даде трайно негативно отражение на тяхната психика и ще ги подтикне към дефанзивната медицина в бъдещата им дейност. Насрещната страна на фаталните инциденти е лекар, неосъждан, действал небрежно поради незнание или неположена достатъчно грижа, който е подложен на голям стрес, съдебното разследване му създава неприятни емоции, вреди на доброто му име, поради което и в стратегията е признато, че „здравните работници, замесени в сериозни инциденти, включващи смърт или сериозно увреждане на пациент, също могат да претърпят трайно психологическо увреждане и дълбоко вкоренени чувства на вина и самокритика“.
Не без значение са и милионите левове, които следва да се изплащат на пострадалите от медицински инциденти под формата на обезщетения за претърпените от тях или техните близки имуществени и неимуществени вреди. Но и тук разсъжденията в стратегията се правят не на базата на данни, извлечени от българската действителност, а на базата на данни, предоставени от Световната здравна организация, в които се говори за загуби от трилиони щатски долари. Мястото на България в световния контекст не е уточнено. Така се стига до извода за необходимостта от спешни мерки от всички държави за намаляване на вредата за пациента.
3. Една от предлаганите мерки в разглежданата материя е насърчаването и засилването на партньорството между пациенти и лекари, както и взаимната защита, обединяването на усилията на лекари и пациенти в борбата на обезпечаване на безопасност в здравеопазването. В стратегията се обръща внимание на осигуряване на безопасни условия не само на пациентите, но и на медицинския персонал, особено в периоди, обхванати от епидемиологични кризи. Изтъквайки безопасността на средата, в която се лекуват пациентите и работят лекарите, стратегията се осмелява да дефинира безопасността в здравеопазването като създаване на условия пациентите да бъдат лекувани, а здравните работници да работят в безопасна среда и защитени от вреда, която може да се избегне.
В тази част от политика 2.6. са отразени изводите от преминалата остра фаза на кризата, довела до заболяването от COVID – 19, в която взаимодействието между участниците в процеса по овладяване на кризата беше изключително важно и необходимо и целта беше безопасност и за пациента, и за лекаря.



4. Едно от основните средства за постигане на тази безопасност е споделянето и разгласяването на информация. Лечебните заведения са задължени да оповестяват публичните рискови ситуации, които са им станали известни и които те са длъжни да откриват навреме с помощта на подходяща техника и консумативи. В стратегията се въвежда задължение за лечебните заведения да поддържат системи за откриване на рисковете на опасност за живота и здравето на хората. Да ги откриват, когато те се намират в потенциално състояние, за да предотвратят тяхното реализиране. Затова е важно да има необходимата техника и да не се прикрива информация. Следва да се насърчи докладването на рисковете от всички, които са били забелязани от здравни работници, пациенти или техните близки.
5. Рисковете могат да бъдат свързани и с конкретния пациент. Затова се налага и пациентът, и неговите роднини да съобщават на лекаря всички данни, които са им известни и имат значение за диагностицирането на пациента. Откритостта и споделеността на информацията не следва да се проявяват само на ниво състояние на лечебното заведение, но и на ниво конкретен пациент. В тази връзка стратегията възлага големи надежди на електронното здравеопазване. То позволява да се въведе и съхранява цялата история на заболяването и да се предостави възможност и други лекари да се запознаят с нея, ако се налага да се намесят в лечението или да го продължат. Електронното здравеопазване осигурява точна, пълна и продължителна във времето информация за всички заболявания на пациента и неговото лечение. По този начин лекарят се информира и се създават условия той да изпълни надлежно задължението си да информира пациента за неговото здравословно състояние и за предстоящите медицински действия.
Електронното здравеопазване подобрява и улеснява работата на Националната здравна информационна система, която на базата на получените от лечебните заведения данни ще има възможност да направи системен анализ на рисковете за безопасността и за предоставяне на точна и навременна информация на контролните органи.
6. Интересен момент в Националната стратегия е отношението към нежеланите събития в лечебното заведение. Целта е настъпилите инциденти да не се прикриват, а да се оповестяват и разследват. Страхът от наказание не следва да пречи на процесите за усъвършенстване на безопасността на пациентите. Трябва да се прилага системният подход при анализа на причините, довели до смърт или телесна повреда на пациента. Не винаги последните се дължат на лекарска грешка, на незнание или немарливо отношение на лекаря, на неговото действие или бездействие. По начало причините са комплексни и затова е важно във всеки конкретен случай те да се разследват, за да могат в бъдеще да се предотвратят. Още по време на обучението си бъдещите лекари трябва да знаят, че ще се сблъскват с много рискове при упражняване на професията, но те са длъжни смело и открито да ги заявяват и обсъждат, а не да ги замитат и омаловажават.
За първи път в Националната стратегия се апелира към медицинските специалисти да преодолеят страха от наказание и да се промени културата на обвинение, да не се търси винаги и само вината на лекаря, а да се анализират комплексно причините, довели до леталния изход на пациента. Атмосферата на професионалната среда трябва да се промени, при обсъждането на медицински инцидент би следвало да се даде достъп не само на прокуратурата, но и на съсловните организации в здравеопазването, на пациентските организации, на лекарите, които са имали контакт с починалия пациент и за които има съмнение за допусната медицинска грешка. В тази насока стратегията акцентира върху факта, че всеки инцидент трябва да бъде повод за подобряване на средата, в която се оказват здравни грижи. Грешката трябва да учи, а не само да санкционира. Важен момент е отделеното в стратегията внимание на системната грешка, на обстоятелството, че един лекар действа в определена среда, извършва манипулации с помощта на инструменти и специалисти и се намира в зависимост не само от своите знания и умения, но и от редица фактори на заобикалящата го среда. Затова страхът от наказание трябва да се изтласка и замени със стремеж да се открият всички причини, довели до неблагоприятния изход. В сферата на отговорността следователно стратегията набляга на системния подход към търсене на вината, както и към задълбочено и научно предсъдебно изследване на причините за инцидента. Разбира се, това не бива да означава, че ще се даде възможност да се заличат следите от деянието, ако наистина е извършено убийство по непредпазливост или непозволено увреждане. Важното е да се създаде прозрачност и достъп на пациентите и техните близки до информация, с цел споделено вземане на решения за оказваната здравна услуга и за процедурите по подаване на сигнали и оплаквания. И тук стратегията обръща внимание на усъвършенстване правната уредба на информираното съгласие на пациента. Преди да го даде, той трябва да получи информация за всички рискове, на които ще бъде изложен при предстоящото лечение.

goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Коментари

0
Илиян Славчев
1 month ago
Стратегия без качествен Медицински състав НЕ СЕ ПРАВИ!
За каква стратегия може да се говори когато имаш 1000 некомпетентни в областта си Очни лекара?
Когато този не познава човешкия зрителен орган в основните му аспекти! Когато този си въобразява, че Зрителната острота е критерия за оценка на функционалния дефицит на едно око! Защото не знае, че има случаи когато цялото изображение е толкова объркано, че не можеш да разбереш какво трябва да видиш! и проблема не е Остротата на зрението! А обърканото изображение което не можеш да разбереш, за да кажеш , че си го видял!
Това е нещо което може да се види само с помощта на Point Spread функцията на Wavefront Аерометъра! Една апаратура за която тези 1000 Очни лекара дори не са чували! Какво остава да знаят какво предлага тя и колко е необходима в съвременната Офталмология!
Но какво да очакваш от един такъв калъф!

След като и Експертния съвет по медицинска специалност "Очни болести" е съставен от такива!
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up