Вторник, Ноември 29, 2022
Follow Us

1. Пандемия, масови пътно-транспортни злополуки, природни бедствия с човешки жертви, военни действия, заплахи с атомни бомби – това са някои от случаите, които поставят спешната медицинска помощ и интензивната медицина пред голямото предизвикателство – коя от жертвите има предимството и трябва да бъде спасена преди друга жертва, която умира поради това че не получава на мига нужната й медицинска помощ.

Този въпрос възниква, когато нуждаещите се от животоспасяващо лечение са повече отколкото времето, материалните и персонални ресурси на медицинското заведение позволяват. Този въпрос може да се появи не само при катастрофични събития с множество пострадали, но и в често срещащите се случаи на болнично обслужване в малки населени места, които имат ограничени материални ресурси и персонал за да обслужват едновремено повече от един нуждаещ се от спешна помощ. Затова проблемът за триажа в здравеопазването е винаги актуален – както при извънредна обстановка, така и в нормалното ежедневие.

Терминът „триаж“ започна често да се употребява след избухването на пандемията от Ковид – 19. Той има френски произход и означава „избор“. Чрез него се описва разпределението на пациенти според тежестта на уврежданията им. Използва се в спешната медицина. Триажирането улеснява действията на медицинските специалисти при лечението на нуждаещите се от спешна медицинска помощ. То е дейност, която се извършва в медицинското ежедневие, но произхожда от военната медицина. Думата се свързва с войните на Наполеон, когато е настъпвал недостиг на средства, необходими за лечението на ранените. Налагало се е измежду многото пострадали войници да се взема решение, кои от тях да бъдат лекувани с приоритет. Изборът е падал върху тези, чиито изгледи за лечение са били най-добри, за да могат бързо да се върнат във войската, а не върху тези, които в най-голяма степен са се нуждаели от лечение.
Въпросът за избора в условията на недостиг е медицински и по-точно - медикоетичен – как лекарят ще реши при наличието на една линейка или на един животоспасяващ апарат, но при повече увредени лица чий живот да бъде спасен. Има ли пациентът право на предимство пред останалите пациенти, които се намират на границата между живота и смъртта и без оказването на незабавна помощ умират.
2.Медиците сигурно ще кажат, защо юристите се намесват в тази толкова деликатна за всеки лекар област.
Оказва се, че изборът, който лекарят прави между живота и смъртта на пациентите си, не е само медицински, но и юридически.
Първо, той е свързан с конституционното и основно право на всеки човек на живот, както и със забраната на дискриминацията при лечението на пациентите.
Второ, след като премине медицинската фаза на неговото решаване, този въпрос може да се пренесе в съда. Близките на починалото лице могат да искат обезщетение за претърпяните страдания, позовавайки се на обстоятелството, че лекарят не е сложил животоспасителния апарат на техния роднина, защото е бил единствен и е предпочетено да се ползва от друг пациент.
Трето, правното решаване на проблема има голямо значение за самите лекари, изправени пред тази трудна дилема. За съжаление няма правна регулация на триажа в подобни гранични случаи. Неговото решаване е оставено на съвестта и на дискрецията на лекаря. Липсата на правна регламентация затруднява лекаря и се отразява неблагоприятно на неговото психическо състояние. Затова в държавите с развито здравеопазване, с активна защита на правата на пациентите и с грижа за медицинското съсловие сравнително спокойната през 2022 г. обстановка се използва, за да се реши юридически въпроса с триажа и да се установят критериите, въз основа на които лекарят ще вземе своето решение.



3.В Германия този проблем е бил поставен пред Конституционния им съд. В решение от 16.12.2021 г. съдът приема, че въпросът, дали и въз основа на какви критерии болните от Ковид – 19 трябва да бъдат предпочитани или да бъдат оставени на втори план, когато в заведенията за интензивна медицина липсва достатъчен брой животоспасяващи апарати, е юридически въпрос. Триажът не трябва да остане област, освободена от правна рамка и да бъде предоставена само на етичния дискурс на ангажираните лекари. Правото не трябва да отсъства тогава, когато се вземат решения за живота и смъртта. Необходимо е да се изхожда от основните конституционни постулати: Всеки човек има право на живот и право на неприкосновеност. Стойността на живота на хората не може да се измерва. Ничий живот не е по-ценен от живота на другите. Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии.
Решението на Германския конституционен съд се основава на общопризнатите постижения на цивилизацията – неприкосновеност на личността, на човешкото достойнство, недопустимост да се претеглят животите на хората, необходимост от правни критерии, въз основа на които се решава как трябва да се действа в случаите, когато оскъдните или по-точно ограничените материални ресурси трябва да се разпределят между увредените и нуждаещите се от спасение хора.
За да не получа упреци за „морализиране“ и „всезнание“ аз ще посоча само основните линии на решението на Германския конституционен съд, а лекарското съсловие у нас има възможност да обсъжда и решава поставения проблем.
Най-напред се тръгва от основния принцип, че не трябва да се прави разграничение между стойността на живота на отделните хора и че всеки човешки живот се нуждае в еднаква степен от защита и спасение. Недопустимо е, критерият „възраст на пациента“ и прогнозите за продължителността на живота на отделните групи от населението в дадена страна да водят до диференцирано разпределение на ограничените ресурси. Критериите за разпределението на недостигащите средства и време за спасяване на човешкия живот трябва да съответстват на основите на конституцията, трябва да бъдат предвидени в закон и трябва да изхождат от клиничната прогноза за преживяемост на актуалното заболяване, от актуалната и краткосрочна вероятност за преживяемост на болестта. Критерият не следва да е съобразен с ценността на спасявания човешки живот, а с прогнозата за позитивно развитие на актуалното заболяване след приложената интензивна терапия (klinische Erfolgsausicht). Необходимо е да се има предвид, че някои пациенти нямат никакви или никакви реалистични шансове животът им ще бъде спасен ако се приложи интензивна терапия и че те според индивидуалната прогноза не биха преживели и след лечението в отделение за интензивна медицина. Става дума за пациенти, които биха починали с голяма вероятност и след прилагане на максимални усилия за тяхното лечение, т.е. за конкретни пациенти, които нямат прогноза да преживеят акутното си заболяване. Те също следва да бъдат обслужени, но няма да бъдат подложени на интензивно, а на друго възможно, вкл. и палиативно лечение.
4. Както посочих в началото, целта на изложението е да поставя въпроса, да обоснова необходимостта той да бъде нормативно разрешен и да го осветля само от правна гледна точка. Отговорът му остава открит и подлежи на дискусия. Налага се обаче, за да бъдат защитени интересите на пациентите и да бъде освободен лекаря от стрес, дали е взел правилното решение и дали след триажа няма да му се търси отговорност, да се създаде в разглежданата област изрична правна регламентация в най-скоро време.

goleva 2Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up