Петък, Януари 27, 2023
Follow Us

Въпросът с ниските заплати на лекарите и другите изпълнители на здравни грижи е изключително важен и трябва в най-скоро време да бъде разрешен. Не бива обаче да се забравя и горещата проблематика от близкото минало на медиците, а и на целия народ. Паметта ни не бива да бъде толкова къса за ситуацията през 2020 и 2021 г.

Тогава лекарите нямаха нужда от пари, защото уплашената от неизвестния и страшен вирус държава разчиташе само на тях и даваше мило и драго за да се спаси животът на хората. Тогава лекарите изнемогваха не за пари, а за почивки и свободно време, за глътка въздух. Заразените и техните близки искаха от тях само едно – да им обърнат внимание и спасяват живота им. Лекарите рискуваха своето собствено здраве, за да изпълнят професионален си и граждански дълг.
Инфлацията, която сега е обхванала цялото общество, не трябва да се подценява. Но рано или късно тя ще отмине. Проблемът с времевата ангажираност на специалистите на здравни грижи обаче винаги ще бъде актуален. Досега не се чу никъде в медиите, че медицинското съсловие страда от един от най-големите бичове на модерното общество – полагането на труд извън регламентираното работно време. А медицинските специалисти са изложени на този проблем поради две главни причини:
Първо, поради особеностите на тяхната работа не може да се предопределя и предвижда продължителността на реално положения труд. Особено ако той се полага в болнично заведение. Когато е предвидено лекарят да остане на работното си място до 14 или 15 часа след обяд, но внезапно се влоши състоянието на пациента му и се налага да вземе незабавни мерки; или когато се появи пациент, изискващ извършването на спешна медицинска помощ; или когато операцията продължи извън нормалното работно време, трудът на лекаря надхвърля нормалната продължителност на работното време. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда тя е 5-дневна работна седмица с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа и нормална продължителност на работното време през деня до 8 часа. И за да бъдат защитени всички работници и служители в Република България чл. 136, ал. 4 от Кодекса на труда закрепва следния императив: Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в ТОЗИ КОДЕКС.
Второ, медицинският специалист е длъжен непрекъснато да повишава своята професионална квалификация. Това важи особено за лекарите и лекарите по дентална медицина. Те трябва да са запознати с най-новите постижения на медицинската наука в своята област. При проверка на качеството на диагностиката и лечението на пациентите се проверява нивото на знанията на лекуващия лекар. Затова при определяне на работното време на лекарите следва да се има предвид, че една част от него се резервира за посещение на курсове, на лекции, за участие в симпозиуми, в колоквиуми важни за разширяване и задълбочаване на медицинските познания.



С оглед на това и поради липса на специална правна регламентация на работното време на лицата, които оказват професионално медицинска помощ, ще следва да се приложи Кодексът на труда – глава 7 – „работно време и почивки“, т. е. общата правна уредба за всички работници и служители. Кодексът на труда е монополизирал регламентацията на работното време на територията на цялата страна. Той е единственият нормативен акт, който може да определя работното време на всички работници и служители.
Какви възможности предлага Кодексът на труда?
Първо, намалено работно време – чл. 137 от Кодекса на труда. То може да се установява с наредба на Министерския съвет. Това е наредбата за определяне на видовете работа, за които се установява намалено работно време, приета с ПМС 267 от 2005 г. (ДВ 103/2005 г.). Oт нея е видно, че право на 6-часов работен ден имат пряко заетите работници и служители в звената по анатомия, патоанатомия и съдебна медицина, секционни зали и морги, лабораториите по хистология, хистохимия и цитохимия, когато работят с човешки трупен материал – чл. 2 от наредбата. Право на 7-часов работен ден имат пряко заетите с биологични агенти в клинични лаборатории, лаборатории по микробиология, вирусология и други изчерпателно изброени в чл. 3, т. 4 лечебни и здравни заведения. Такова право имат и хирурзи, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри, санитарите в операционните зали, но само в дните, през които извършват операции – т. 5; работещите в центровете за спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ – т. 6; други медицински специалисти, като такива по физикална и рехабилитационна медицина, работещи с парафин, в среда на йонизиращи лъчения, както и други изрично и изчерпателно изброени специалисти.
Следователно, голямата част от изпълнителите на медицински услуги не попадат в категорията на работници и служители с намалено работно време. Но и тези, които са с намалено работно време могат поради спецификата на извършваната дейност да надхвърлят работното време. Не може хирургът да напусне операционната, ако 7-часовият му работен ден е изтекъл, а пациентът е още на операционната маса.
Второ, удължено работно време – чл. 136а от Кодекса на труда. Всъщност кодексът много точно използва отглаголното съществително „удължаване“ на работното време, а не определението „удължено“. Удължаването може да стане само ad hoc, а не поначало. Работното време може да се удължава само за определени работни дни, когато производствени причини го налагат и то се извършва със заповед на работодателя. Очевидно и тази уредена в кодекса възможност не ползва работещите в сферата на здравеопазването.
Трето, ненормиран работен ден – чл. 139а от Кодекса на труда. Той е изключен в болничните заведения, защото изисква предварително издадена заповед на работодателя, в която се посочват длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден. Особеното при медицинската професия, упражнявана в болнично заведение, е че предварително не може да се предвиди в кой ден кой лекар ще се наложи да работи извън рамките на нормалната продължителност на работното време.
Възможността, която би могла да удовлетвори нуждата от полагане на труд извън нормалното работно време е извънредния труд, който по начало е забранен с някои изключения, предвидени в чл. 144 от Кодекса на труда. Такъв е случаят, когато трябва да се окаже медицинска помощ – т. 4 или да се довърши започнатата работа, която не може да извърши в рамките на работното време – т.6. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер – чл. 150, който препраща към чл. 262 от Кодекса на труда.
И тук следва да отбележим една празнота в Кодекса на труда. Не е предвидено правното задължение на работодателя да документира в специална книга работните дни или часове, през които лекарят, медицинската сестра, санитарят са полагали извънреден труд. Затова би следвало analogia legis да приложим чл. 136а, ал. 2, предл. in fine от Кодекса на труда, според който работодателят трябва да води специална книга, в която да отчита удължаването, респ. компенсирането на труда, положен извън нормалното работно време. Същото задължение за документиране на дните и часовете в лечебните заведение и специално в болниците е предвидено и в решение на Съда на Европейския съюз от 14.05. 2019 г. В него новото е акцентът върху разширяване на задължението на работодателя да документира труда, положен в здравеопазването извън нормалната продължителност на работното време. (Вж. повече - Ruetz, Eva Maria. Arbeitszeiterfassung im Gesundheitssektor. Was folgt aus dem EuGH – Urtel? In: Luther Lawfirm GmbH (luther-lawfirm.lu).
Проф. д-р Поля Голева


Хареса ли ви тази статия? Ако искате да не пропуснете някой от нашите анализи и коментари, можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си тук.


Каква е причината за липса на лекарства?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up