Вторник, Ноември 29, 2022
Follow Us

Имунокомпроментираните пациенти, са хора, чиято имунна система е подтисната. Това често се случва с прием на медикаменти цел изкуствено да се отслаби имунната система за да се спре или забави хода на автоимунно заболяване. Поради тази причина, те са много по-податливи на заразяване с вируси, в това число и с Ковид-19.
Много страни, степенуваха тези групи пациенти като приоритетни за ваксинация.

Макар че не при всички се наблюдава тенденция от тежко протичане на Ковид, заразяването с вируса налага спиране на имунотерапията, а това, в повечето случаи активира или обостря основното им заболяване. Много от тези пациенти, са с повече от едно заболяване. Как трябва да се процедира и имат ли право на предимство за ваксиниране пред служителите на Лукойл например е въпрос на експертно мнение.
Препоръките на експертните съвети по различни медицински специалности у нас дойдоха почти 2 месеца след началото на ваксиниране срещу Ковид и за съжаление мненията им будят въпроси както у пациентите, така вероятно и у общопрактикуващите лекари, които би трябвало да извършат ваксинацията.
Тук няма да засягаме въпроса, защо здравните власти изобщо не ги определиха като приоритетни, но се очакваше поне специалистите, които познават терапиите и последствията от тях да имат сходно мнение.
Пациентите с хронични гастроентерологични заболявания като болест на Крон и Улцезорен колит са на биологично лечение и приемат медикаменти като Adalimumab, Amdgevita, Hulio, Golimumab, Infliximab, в повечето случаи приемат и кортикостероиди и джакинхибитори.
Същите медикаменти приемат и някои пациенти с автоимунни ревматични заболявания, като например Ревматоиден артрит, Болест на Бехтерев, Псориатичен артрит.


В препоръките на Експертните съвети по двете специалности обаче има разминавания. Така например Експертният съвет по медицинска специалност Гастроентерология препоръчва
„1) Приоритетно подлежат на ваксиниране лицата, подложени на имуносупресивно лечение, а именно болни с автоимунни гастроинтестинални заболявания (Улцерозен колит, Болест на Крон), автоимунни чернодробни заболявания (Автоимунен хепатит), както и пациентите с чернодробна трансплантация, поради повишен риск от инфектиране със SARS-CoV-2. Наличието на коморбидност като диабет, хронични белодробни нарушения, затлъстяване, както и възраст над 75 години повишава нивото на приоритизиране. Рискът за субоптимален отговор към ваксините е пренебрежимо нисък..“

В препоръките на експертния съвет по медицинска специалност  "Ревматология" изобщо не се споменава за приотизиране на пациентите, които са на имуносупресивно лечение, макар че то е същото като при горните пациенти. Не малка част от тях са с повече едно заболяване, като например диабет, но това също не е отчетено в препоръките.
Така освен че пациенти имуносупресивна терапия, приемащи едни и същи медикаменти не са равнопоставени изникват и други въпроси.
Общопрактикуващите лекари би следвало да вземат под внимание точно тези препоръки, ако трябва при недостиг на ваксини да определят кой да се ваксинира пръв. Ако в практиката си имат пациенти с две заболявания, кое ще е водещото, което ще определя приоритетни ли са или не.
По същия начин стои въпросът, при пациентите с ревматично заболяване и диабет. Експертния съвет по ендокринология препоръчва:


„Хората с хронични заболявания като захарен диабет, метаболитен синдром, изразено затлъстяване или отслабена имунна система спадат към приоритетните групи за ваксиниране, тъй като при тях без ваксинация рискът от по-тежко и с по-голяма смъртност протичане на инфекция с COVID-19 е много висок.“
Кой трябва да „разследва“ различните комбинации от заболявания , да взема решение и кой ще носи отговорност за пациенти на имуносупресия, които не са определени като приоритетни?
Последният въпрос, който ще търси отговор през следващите месеци е защо въпросните експертни мнения и препоръки идват два месеца след старта на ваксинация и променят ли нещо в действителност. Планът си остава същия, а и вече не е актуален.
Преди пациентите на имуносупресия са "Лукойл", после тези, които можеха да се редят и нощем на опашки, както и тези от навигацията на джипа. Имаме много експертни мнения, нямащи общо по между си и без особена тежест – с две думи абсолютно нормална ситуация за българското здравеопазване.

 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Можете да коментирате статиите, но трябва да се регистрирате на сайта!

Най-новите статии

Log in or Sign up