Неделя, Ноември 27, 2022
Follow Us

Д-р Веселина Яначкова е специалист ендокринолог. Завършва "Медицина" през 2006 г. в Медицински университет-София, а през 2013 г. придобива и специалност по "Ендокринология". Преминала е обучение за ехография, еластография и тънкоиглена аспирационна биопсия на щитовидна жлеза, курсове по сексуална медицина и остеодензитометрия, както и за работа с инсулинови помпи.

От 2013 г. д-р Яначкова е част от екипа на Медицински комплекс „Д-р Щерев“. Занимава се активно и с научна работа и ежегодно участва като гост-лектор в редица национални и международни конгреси. Всекидневно тя помага на много жени, които имат хормонални проблеми да сбъднат мечтата си за бебе. С нея разговаряме по повод Световния ден за борба със заболявания на щитовидната жлеза.

Д-р Яначкова, какъв процент от хората имат заболяване щитовидната жлеза ( ако ви е известно). Кой пол е по-предразположен и на какво се дължи това?
За съжаление заболяванията на щитовидната жлеза са със сравнително висока честота сред населението. Различни проучвания проведени в последните години, показват, че 10-12% от българите имат дисфункция на щитовидната жлеза. Казвам българи, защото това не е заболяване само при жените, въпреки че дамите са засегнати доста по-често, заради своите генетични характеристики, които обуславят повишената заболеваемост, като значение за това се отдава и на женските полови хормони.


Кой са най-честите заболявания на щитовидната жлеза и какви са предпоставките за появата им? И какви фактори им въздействат?
Най-честите щитовидни заболявания са възлите на щитовидната жлеза, които всъщност представляват структурни промени в паренхима на жлезата и най-често не са свързани с нарушение във функцията и. Те засягат над 30 % от хората. В по-големият процент от случаите, това са доброкачествени образувания, които благодарение на въвеждането на т.нар. Тънкоиглена аспирационна биопсия имат възможност да бъдат определени като такива и да останат просто за проследяване в годините. По този начин се избягват редица ненужни оперативни интервенции. Ракът на щитовидната жлеза е сравнително рядък и в повечето случаи напълно лечим.
От случаите на функционални нарушения, най-голяма е честотата на състоянията на намалена функция на щитовидната жлеза, особено в рамките на т. нар. Автоимунен тиреоидит или Тиреоидит на Хашимото. Естествено не пренебрегваме състоянието Базедова болест, но честостата на тиреотоксикозата като цяло е по-ниска, 2-3%, в сравнение с гореописаните.
Наследствеността, фактори на средата, йоден дефицит, храни, инфекции, стрес, тютюношпушене са ключови за изявата на щитовидни нарушения.
Голямо значение в годините, за значително намаляване на случаите на тиреоидни заболявания има йодната профилактика в нашата страна. България е една от малкото йод-достатъчни страни. Преди въвеждане на профилактиката с йодирана сол, тези заболявания са били с много по-висока честота.
Какви са най-честите симптоми, на които трябва да се обърне внимание и които биха могли да са сигнал за заболяване на щитовидната жлеза?
Симптомите са различни, в зависимост от това, в каква посока е нарушението- намалена или повишена функция. Важно за хората е да не свързват оплаквания като умора, отпадналост, тревожност, безсъние или сънливост, сърцебиене и т.н. само с начина си на живот. Зад тези оплаквания може да стои щитовидно заболяване, което да бъде неглижирано дълго време и съответно нелекувано.
В случаите на големи възлести гуши, може да има явления на притискане, усещане за затруднено преглъщане, шиен дискомфорт.
Така че няма еднозначни симптоми и не е задължително да има всички изброени.
Често ли се случва да се отключи заболяване на щитовидната жлеза при бременност (след раждане) какви са причините за това и може ли да бъде предотвратено?
Да, като за това в повечето случаи има предхождащ проблем със щитовидната жлеза. Но и самата бременност може да бъде отключващ фактор за тиреоидно нарушение. Много важен е следродовият период, когато по правило се обострят автоимунните заболявания. Необходимо е проследяване поне в пърите 6 месеца след раждането.
Каква е вероятността за поява на същото заболяване след това при децата, кога трябва да започне профилактиката и за какво трябва да следят родителите?
Наследствеността е съществен фактор, особено когато говорим за автоимунни тиреоидни заболявания, както и за злокачествени тиреоидни заболявания. Но за изявата на тиреоидни заболявания, успоредно с наследствеността, въздействие имат и фактори на средата, йоден дефицит, инфекции, стрес, тютюношпушене. Не е задължително децата на родители с тиреоидна патология да се разболеят. Този риск е по-висок ако и двамата родители или няколко членове от фамилията имат тиреоидно автоимунно заболяване или гуша. Има случаи, при които, рискът може да се предава и през поколение.
Каква е важността на ранното диагностициране, лечими ли са тези заболявания и до какви усложнения може да доведе късното им откриване?
От голямо значение е ранната диагностика, защото по-такъв начин биват избегнати различни усложнения. Последствията от нарушена тиреоидна функция са различни, в зависимост от това какво е нарушението (намалена или повишена функция). Усложненията на повишената функция са свързани със сърдечно-съдовата система, костите, нарушаване на обмяната на захарите, засягане на очите и т.н. Намалената функция също засяга сърдечно-съдовата система, води до изява на нарушения в мастната и въглехидратна обмяна.
Голяма част от тиреоидните заболявания имат хронично-рецидивиращ ход на протичане, което на практика означава, че не могат да бъдат излекувани напълно. Необходимо е системно наблюдение и лечение за цял живот. Друга част обаче са напълно лечими.

 

Ще се подобри ли болничното лечение след увеличението на цените на пътеките?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Най-новите статии

Log in or Sign up