Публикуваме без изменение текст на писмо, получено на пощата ни, свързано с медиицнско обслужване на деца. Писмото е адресирано и изпратено и на министъра на здравеопазването.
Имам двама сина ученици. Техен лекар – педиатър е д-р М. Цялото семейство включително и децата сме ваксинирани и имаме издадени зелени сертификати. Д-р М. беше уведомена, когато ваксинирахме децата.
Преди няколко дни единият от синовете вдигна висока температура, която с подръчни медикаменти свалихме до сутринта на следващия ден. Следобедът, въпреки че нямаше температура, поисках д-р М. да го прегледа за всеки случай, като първоначално се свързах с нея по телефона. Отговорът беше, че докато не си направи Ковид тест, тя няма да го приеме.

Предвид абсурдността на ситуацията, отидох на място със сина, надявайки се, че д-р М. не ме е разбрала (разговорът се водеше през сестрата), но там абсурдната ситуация продължи. В крайна сметка след почти истерично противопоставяне („и ваксинираните носят зараза“, „високата температура не е опасна – какво толкова нали вече няма“, „ако се заразя от вас мен няма кой да ме погледне“ и др.) беше направен един повърхностен преглед. На сина ми му издадоха бележка за отсъствие, и рецепта за хранителна добавка, с която да продължи „лечението“. Щеше да е смешно ако не беше страшно. В крайна сметка след изтичане на срока на болничните, синът ми е вече на училище.
Не бих ви занимавал с тази история, ако тя нямаше продължение. След два дни при вторият ни син историята се повтори – висока температура, която бързо се нормализира. Поискахме втора среща с д-р М., за да го прегледа и него, но този път отказът беше окончателен и с нищо не можахме да го променим. Истеричните аргументи този път бяха неприкрити и неумолими. Поискахме поне направление за теста, но ни беше отказано с думите: „кажете в лабораторията, че аз ви пращам“. Това означаваше (ако беше вярно), че тестът може да се направи единствено в Ковид център-а към 22-ра поликлиника, където в едно тясно пространство при събрани 10 – 15 човека, при липса на каквато и дистанция и други противоепидемични мерки, дори да си здрав ще се разболееш. Без направление не може да се отиде на друго място – е разбира се остава и тест срещу заплащане. Бяхме принудени да закупим и да им направим бързи антигенни тестове, които дадоха отрицателен резултат. Това беше само за наше спокойствие, защото бяха направени от нас неофициално.

За мен първият и особено вторият случай спокойно могат да се квалифицират като „отказ на медицинско обслужване“, което е немислимо в сегашната ситуация.
При това, на фона на всекидневните новини от болниците, и задъхващите се там лекари и друг персонал. Колкото и да е съпричастен човек към ситуацията там, просто няма избор, ако иска да бъде лекуван трябва да отиде там. В медиите се говори за смесване на сезонен грип и Ковид-19 и се съобщават признаци, по които се различават. Дали тези емисии не са насочени към нас да се обучим, за да се лекуваме сами и да не притесняваме „лекарите“?
Успоредно с това повдигат редица въпроси:
- има ли издаден нормативен акт, с който да е определен пътя за диагностициране и лекуване на хората (не задължително Ковид), в създадената обстановка, или това става по преценка на самите лекари респективно тяхната всеотдайност;
- след като непрекъснато се говори, че лекарите на първи ред са общопрактикуващите – има ли издадени разпореждания или указания към самите тях да приемат само с отрицателни тестове за Ковид - 19;
- ако отговорите са отрицателни –какви са алтернативните възможности на болните, тоест кои са институциите, които следва да се намесят и да ги защитят;
- вербалните указания за тестове – без направления - и то само към една лаборатория само за удобство на пациентите ли е, или има и финансов интерес на самото здравно заведение;
- лекарите винаги са се противопоставяли на самолечението – но какви са алтернативните възможности в подобни ситуации;
- и накрая един чисто административен въпрос –при липса на преглед на втория ми син, кой следва да му издаде болничен лист за направените отсъствия в училище, след като прегледа и документа са нормативно обвързани;

Описаният по-горе случай само обяснява констатациите на директора на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ дадени в едно интервю, че от всички постъпили в болницата само 15% са минали през общопрактикуващия си лекар, като  само при 3% - това е станало присъствено. Надявам се, че след като това е масова практика, най-после да се изготви процедура, методика или каквото там се казва, за случаи като този. Епидемиолозите все ни успокояват, че Ковид епидемията няма да е последната.

Нашият коментар
Няма специален акт, който да определя пътя на пациента с Ковид-19. Лечението на пациенти с Ковид се извършва поп правилата на действащото законодателство. Наличието на така наречените „Ковид зони“ е допълнителна възможност за диагностика и лечение, което не отменя задълженията за извършване на медицински дейности на лечебните заведения, в това число общопрактикуващите лекари. Диагностиката и лечението на пациенти не е въпрос на „всеотдайност“, а на задължения произтичащи от действащата нормативна уредба и сключените с НЗОК договори.

Няма разпореждания или указания към общопрактикуващите лекари да приемат само пациенти с отрицателен тест за Ковид-19. Лечебните заведения за първична извънболнична помощ получават ежемесечно заплащане за диагностика и лечение на записаните в листата им пациенти, независимо дали са извършили или не медицински дейности на конкретното лице. Допълнително получават ежемесечно заплащане за всеки лекар и сестра за работа на „първа линия“ в размер на 1000 лева за лекар и 360 лева за медицинска сестра. Изплащането на тези допълнителни средства е за да се покрият допълнителните разходи за защитни средства, дезинфектанти и други, свързани с обслужването на пациенти с Ковид-19. Тоест, освен, че е на лице нормативно и договорно задължение за обслужване на пациенти с Ковид-19, то е и финансово обезпечено.

Институциите, които следят за спазване на правата на пациентите са Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция Медицински надзор, Регионалната здравна инспекция и Националната здравноосигурителна каса.
Децата се ползват с особена здравна закрила, което е заложено като принцип в чл. 2 на Закона за здравето.
С чл. 52 от акона за здравното осигуряване е въведено задължение за медицинско обслужване: Чл. 52. (1) Изпълнителите на медицинска помощ, сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, включена в пакета, определен с наредбата по чл. 45, ал. 2, са длъжни да оказват на задължително здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, съответната медицинска помощ при спазване на утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, правилата за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и осигуряване защита правата на пациента.
В чл. 105и на същия закон е определна и санкция за нарушаване на правата на пациента, в това число и на задълженията по чл. 52:
Чл. 105и. (1) Който наруши право на пациента или не изпълни задължение по чл. 52, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв., съответно му се налага имуществена санкция в размер от 4000 до 8000 лв.
(2) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 глобата е в размер на 4000 лв., съответно имуществената санкция е в размер на 8000 лв.
(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове на длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

Пациентът (здравноосигурено лице) има право да получи направление за изследване по повод на остро заболяване, в това число направление за изследване с PCR тест за Ковид-19. Направлението е писмен документ, който е основание за заплащане на изследването от НЗОК. В нормативната уредба не съществува термин „вербално направление“. Ако изследването с епарви по желание на пациента, то той заплаща за него.

Алтернативната възможност е да се смените общопрактикуващия лекар. За съжаление нормативната уредба позволява това да се случи само два пъти в годината през месец декември и през месец юни. Липсата на алтернативи принуждава пациентите в случаи, като вашия да заплащат за оказаната им медицинска помощ, въпреки, че са здравноосигурени лица и имат право да получат медицинската помощ безплатно.

Болничен лист не може да се издаде без да е извършен преглед. Ето няколко текста от Наредбата за медицинската експертиза, свързани с този въпрос:

Чл. 7. (1) Болничните листове се издават от лекуващите лекари/лекарите по дентална медицина и ЛКК.
Чл. 9. (1) Болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му.
4) Болничен лист за минало време без предварителен преглед на болния не се издава.