Вторник, Август 09, 2022
Follow Us

Вътреболничните инфекции, наричани още инфекции свързани с медицинското обслужване или нозокомиални инфекции са глобален проблем, пряко свързан с безопасността на пациента. Тежестта му трудно може да бъде проследена, от една страна поради липсата на коректни данни и от друга, поради липса на универсални системи за контрол.

В европейските болници разпространението им варира в зависимост от условията и различните отделения между 4,4% и 19,2%, като най-висок процент се наблюдава в интензивните отделния.
Макар, че върху България пада същата тежест, каквато и в глобален мащаб, ситуацията всъщност е доста по-различна. Към липсата на коректни данни и контрол, можем да добавим и абсолютната липса на самоконтрол, както и крайната незаинтересованост на здравните власти към това какво всъщност се случва в лечебните заведения.
Нормативно този въпрос е уреден в две наредби - Наредба № 2 от 2005 г. за организацията на профилактиката и контрола на вътреболничните инфекции и Наредба № 3 от 2013 г. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции, едната е актуализирана за последно преди 12 години, а другата преди 9.
Според информацията, която получихме от Регионалните здравни инспекции, стана ясно, че България вероятно е една от най-добре представящите се държави в света по отношение на контрола и превенция на този вид инфекции, защото си имаме не само отделни болници, а дори цяла област, в която през 2021 г. не е отчетена нито една вътреболнична инфекция.
Всъщност картината в страна е доста пъстра и много повече търсеща, отколкото намираща отговори. Така например отчетените ВБИ в обл. Русе са близо 6 пъти повече, отколкото отчетените във Велико Търново. В Кюстендил ВБИ е имало само в една болница, а в гр. София почти половината от всички регистрирани, са в едно лечебно заведение. В същата тази болница, броят на ВБИ е почти половината от всички инфекции.
Разнородни са данните и по отношение вида на инфекцията – доста често срещана е инфекция на долните дихателни пътища или инфекция свързана с интубация, както и инфекция свързана с катетаризация, но в отделните области и болници не се наблюдава еднакво проявление на различните групи.
Такива са показателите в България, същите с които и разполагат и здравните власти. Последните единствено ги събират – не ги анализират, не търсят причини и още по-малко решения. В противен случай, нямаше да наблюдаваме една и съща ситуация всяка година. Вътреболничните инфекции са толкова, колкото лечебното заведение е благоволило да отчете – в немалко случаи – 0, в това число и от Covid – 19 .


Едно от сериозните последствия свързани с нозокомиалните инфекции е
Антимикробната резистентност или способността на бактериите да се преборят с действието на един или повече антибиотици. По данни на Европейския център по контрол и превенция на заболяванията 75 % от заболеваемостта в Европа причинена от резистентни на антибиотици бактерии се дължи на вътреболнични инфекции. Добре известно е, че в България тази резистентност е силно изразена. Според последни данни на СЗО например, резистентността на E. coli към цефалоспорини от трето поколение в страните от ЕС/ЕИП през 2019 г., е средно 15,1% но над 50% в Италия и България.
И вътреболничните инфекции и свързаната с тях антимикробна резитетнтност имат пряко отношение към безопасността на пациентите. В ЕС всяка година се регистрират над 8 млн. случаи на ВБИ, смята се, че поне половината от тях са предотвратими. Но за да бъдат избегнати, е необходимо да съществува ангажираност на всяко ниво в системата на здравеопазването. В Българския случай, отговорното ведомство – здравното министерство дори не успя да ни предостави информация за броя на този вид инфекции.
За да бъдат избегнати е необходимо да бъдат създадени работещи програми за информираност както на пациентите, така и на медицинския персонал, а санитарния контрол да бъде на ниво поне надхвърлящо изискванията към кухните в ресторантите. Защото един от най-съществените моменти, независимо от информираността, след възникване на ВБИ, е да бъде ограничено разпространението ѝ, както и да бъде конкретизирана причината – и едното и другото няма да се случат с криене и отчитане на нула случая годишно от страна на лечебните заведения, нито с приемането на тази нула за нещо не особено съществено от страна на здравните власти.
Докато различни международни проучвания отчитат процентът смъртност в различните отделения в зависимост от това дали е установена или не ВБИ, у нас такава причина за смърт не съществува официално, нито пък има реално действащи програми и дейности за намаляване на риска от придобиване и предаване на инфекция в рамките на лечебните заведения. Истината е, че дори и най-модерната болница, в най-добре развитата здравна система няма да избегне срещата с вътреболничните инфекции, а те от своя страна ще засегнат пациентите и тяхната безопастност. Познаването на проблема би дало предвидимост и възможност той да бъде избегнат. Отчитането, контрола и превенцията на ВБИ е преди всичко проява на отговорност и към пациентите и към медицинския персонал, а липсата им – точно обратното.

 

АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

Одобрявате ли избора на доц. Меджедиев за служебен здравен министър?
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up