Преди няколко дни бяха оповестени и коментирани данни от социологическо проучване, според което 2/3 от българите ходят редовно на профилактични прегледи, а 1/3 не. Според същото изследване един на всеки десет българи никога през живота си не е ходил на профилактичен преглед.
Тези резултати не позволяват да се направят кой знае какви изводи. Анкетата би била много полезна за оценка на нагласите, но не и за измерване на конкретните показатели, за които разполагаме с точни данни.
Според Наредба №8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията, всяко здравноосигурено лице има право на един профилактичен преглед всяка календарна година, а децата в зависимост от възрастта им по няколко. Следователно броят на профилактичните прегледи за една година би трябвало да бъде по-голям от броя на населението, което според последното преброяване е 6,5 милиона души.
С Националния рамков договор се определя за всяка година цената и броя на профилактичните прегледи, които ще бъдат заплатени през всяка следваща година.
Според последният Национален рамков договор през 2024 година ще бъдат заплатени профилактичните прегледи на приблизително 590 000 деца до 18 годишна възраст, което е по-малко от половината от всички.
За лицата над 18 годишна възраст НЗОК ще заплати профилактичните прегледи на 830 хиляди души.
Или, общият брой на лицата, за които НЗОК планира да заплати профилактични прегледи през следващата година е 1 милион и 420 хиляди души при 6,5 милиона души население.
За прецизност на изчисленията, трябва да вземем предвид, че не цялото население е здравно осигурено и има право на профилактичен преглед, платен от НЗОК. Пак според данните от НРД, средно годишният брой на здравноосигурените лица е 5 милиона и 730 хиляди души.
Следователно, според разчетите на здравната каса и лекарския съюз, профлактични прегледи през следващата година ще бъда направени на 24,7% от осигурените лица. Можем да приемем с голяма степен на вероятност, че почти никой от неосигурените няма да отиде на платен профилактичен преглед. Стъпвайки на това предположение, изчисляваме процента на населението, което ще премине профиклактичен преглед през 2024 година и той е 21%.
Вярно е, че тези данни са прогноза, но тази прогноза стъпва на заплатените от НЗОК профилактични прегледи през всяка една от предишните години, тоест съмнение в достоверността не може да има.
Това, че едва 1/5 от населението минава на профилактични прегледи е огромен проблем за здравната система и има негативно отражение върху резултатите от диагностиката и лечението, а в такъв мащаб и върху основните медико-статистически показатели на страната. Липсата на профилактика е не само личен, но и обществен проблем.
Причините могат да са търсят в условията и качеството на прегледите, културата на населението и др. Причините могат да се търсят в липсата на време – в някои страни времето за профилактичен преглед е законно основание за отсъствие от работа, в други дават и платен отпуск.
Ако бяхме в система на частно здравно осигуряване, липсата на профилактичен преглед щеше да води до отказ на осигурителя да застрахова лицето. Както например става с колите – ако нямаш годишен технически преглед, няма застраховка.
При държавно здравно осигуряване с един осигурител, като нашето, нещата явно не стоят така. Нашият Закон за здравето предвижда санкция за лицата, които не са се явили на профилактичен преглед. Съгласно чл. 110, „За неявяване на профилактични прегледи, регламентирани в НРД, осигуреният губи осигурителни права за срок един месец.“
Попитахме НЗОК по Закона за достъп до обществен информация на колко души е наложена санкцията по чл. 110 от ЗЗО, през последните 5 години. Отговорът не беше неочакван – на нито едно лице не е налагана такава санкция. Не би и могло да бъде другояче, защото в този си вид санкцията е неприложима.
Здравните власти трябва да погледната много сериозно на този проблем, да го анализират и предприемат необходимите мерки за решаването му. Усилието си заслужава, защото както стана дума по-горе, добрата профилактика води до по-добро здравеопазване.
Д-р Стойчо Кацаров
