МЕДИЦИНА

Човешкият живот не е клинична пътека

Човешкият живот не е клинична пътека

Това е още една човешка история по действителен случай, която можеше да завърши и по друг начин. Баба ми получи изгаряне при битов инцидент. Извикахме 112 и те констатираха, че е за болница.

Закараха ни в приемния кабинет на болница, която е специализирана за спешни състояния. Там срещнахме лошо отношение, като цяло от един млад лекар и медицинската сестра. Чудеха се за приемане ли е, не е ли за приемане. В крайна сметка я приеха в късната вечер.

Настаниха я в стандартното отделение, а по документи я водеха в интензивен сектор. Физически тя беше на етажа със свободен достъп в отделение по изгаряне.

Не позволяваха да има придружител, но ни пускаха да я храним. Поискаха ми 2 банки кръв, които осигурих веднага на другия ден. Преляха й само една банка кръв. На четвъртия ден ми казаха, че са я планирали за изписване на следващия ден. Обясних на доктора и на завеждащия клиниката, че не ми се струва добре и че не е за изписване, а те ми отговориха, че са СПЕШНА болница, а не болница за долекуване и ми казаха да си правя сметката на другия ден да си я прибера.  Помолих ги да я преместят във вътрешно отделение, но те отново ми отказаха и ми казаха, че нямат такава практика.

Говорих с личния й лекар и обясних ситуацията. Той ме посъветва да пробвам да я приемат в друга болница. Не можеше да ми даде направление за болница в деня на изписването, тъй като такива били наредбите и трябва да минат 24 часа от изписването, за да може тя да ми даде талон/направление за постъпване в болница.

В определения ми ден отидох в болницата още сутринта в 7:15, за да чакам за изписването й. Пуснаха ме да я видя някъде по обяд. Никой не я беше прегледал, не й беше давана вода, устата й беше изсъхнала, дишаше тежко и тромаво. Каза, че цялото й тяло я боли. Помолих да я види лекар, но никой не реагира. Дадоха ми вече написаната от вчера епикриза и ми казаха да седя и да чакам доктора, за да ми даде рецепта. Цялото това нещо приключи към 14:30. За престоя си там, никой от служителите не беше помагал на баба ми да седне или да се изправи.

Викнах частна линейка и ги помолих да ни транспортират до друга болница. шофьорът дойде, а на нея не ѝ беше свален нито абоката, нито беше сменен памперса. Пристигнахме в другата болница и лекарят от спешният кабинет след като видя, че баба ми е в тежко състояние и беше потресен как е възможно да я изпишат в това положение и състояние. Веднага назначиха ЕКГ, рентген на бели дробове, кръвни изследвания, кръвно-газови изследвания, консултация с пулмолог, консултация с кардиолог. Обадиха се на началници на клиники и я приеха в сектор Интензивна терапия. Започнаха венозно антибиотично лечение, от което тя не можа да се повлияе и се наложи интубация след около седмица. Професорът, който завежда тази клиника също беше потресен от това как е била изписана и ме попита какво се е случило с нея.

Върнах се при директора на спешната болница, който реши да откликне на молбата ми за среща. На срещата присъстваше и зам. директора. Обясних им случая, а те ми казаха, че понякога пневмониите се развиват бързо и ме попитаха на колко години е баба ми.

Казах им, че е на 93 и те се хванаха за възрастта й. Но в същото време нейната сестра, която е 2 години по-голяма от нея беше с пневмония в Белодробната болница и я излекуваха, защото е получила адекватни и навременни грижи. Казах ми, че ще си направят вътрешна проверка и ще ме информират. До ден днешен отговор и обратна връзка от тях няма.

За съжаление баба ми почина преди две седмици. А аз искам да си търся правата, защото системата не работи, защото лекарите са търговци, болниците са тържища и защото смятам, че човешкият живот не е клинична пътека.


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии