Глюкокортикоидите са вид лекарства, използвани за лечение на различни заболявания, които имат някои известни потенциални странични ефекти.
Изследователи от медицинския център на университета в Лайден са открили, че стероидите причиняват структурни промени и промени в размера на бялото и сивото вещество на мозъка. Учените вярват, че тези открития могат да помогнат да се обяснят някои от психиатричните странични ефекти на предписаните стероиди, въпреки че са необходими повече изследвания.
Глюкокортикоидите известни също като кортикостероиди или просто стероиди, са клас лекарства, предписвани за различни заболявания и състояния. Те са различни от анаболните стероиди, които могат да се използват за увеличаване на мускулна маса. Що се отнася до това, стероидите с рецепта понякога могат да имат тежки странични ефекти, включително неврологични проблеми, като разстройства на настроението и когнитивни проблеми. Сега екип от учени от медицинския център на университета в Лайден в Холандия откри доказателства, че употребата на кортикостероиди причинява структурни промени и промени в размера на бялото и сивото вещество на мозъка
Според Мерел ван дер Мейлен , докторант от катедрата по медицина в отделението по ендокринология в Медицинския център на университета в Лайден и водещ автор на това проучване, предишни изследвания на хора с болестта на Кушинг, които имат много високи нива на кортизол, показва, че продължителното излагане на глюкокортикоиди може да засегне както функцията, така и структурата на мозъка. Коригирането на нивата на кортизол може поне частично да обърне тези промени.
Но какво да кажем за хората, чиито нива на кортизол се повишават поради други медицински нужди?
„Няколко малки проучвания в избрани популации също показаха, че дългосрочната системна употреба на глюкокортикоиди е свързана с някои разлики в мозъка“, каза ван дер Мейлен пред Medical News Today. „Чудехме се дали тези ефекти на глюкокортикоидите върху структурата на мозъка могат да бъдат наблюдавани и в голямата кохорта от населението на UK Biobank, включително употребяващите инхалаторни глюкокортикоиди“, добави тя.
Изследователският екип изследва данни, включително въпросници и резултати от ЯМР на 222 пациенти, които са употребявали системни глюкокортикоиди. Те са ги приемали през устата или чрез инжекция. Проучени са и 557 пациенти, употребяващи инхалаторни кортикостероиди от популацията на Biobank в Обединеното кралство, набрана между 2006 и 2010 г.
Никой от участниците не е имал анамнеза за неврологични, психиатрични или хормонални проблеми. Изследователите сравняват данните от пациенти на терапия с глюкокортикоиди с тези на 24 106 души, които не са използвали стероиди.
Изследователите установяват, че участниците, използващи системни или инхалаторни кортикостероиди, имат по-малко непокътната структура на бялото вещество в мозъка в сравнение с тези, които не използват кортикостероиди.
Участниците в проучването, използващи инхалаторни глюкокортикоиди, имат по-малка амигдала в сравнение с тези, които не приемат стероиди. Амигдалата е част от сивото вещество на мозъка и е свързана с обработката и регулирането на емоциите.
Това проучване показва, че стероидите наистина имат ефект върху структурата на мозъка, Пациентите наистина губят бяло мозъчно вещество. Има и загуба и на сивото вещество.
При загубата на бяло вещество, всичко се забавя, което означава по-бавна реакция, потенциални проблеми с паметта или когнитивни проблеми. И тогава се появяват и психиатрични проблеми, така че те хората, които приемат кортикостероиди могат да бъдат превъзбудени, депресирани, могат да имат и разстройства на настроението.
Що се отнася до следващите стъпки в това изследване, д-р ван дер Мейлен казва, че много въпроси остават без отговор, които тя се надява да разгледа в бъдеще. „Например, тези ефекти обратими ли са?“ „Как те зависят от дозата и продължителността на употребата на глюкокортикоиди и вида на използваното глюкокортикоидно лекарство?
И биха ли могли селективните модулатори на глюкокортикоидните рецептори (вид глюкокортикоид-подобно лекарство), което има по-селективен ефект и следователно потенциално по-малко странични ефекти, да предотвратят появата на тези ефекти?“
Източник: MedicalNewsToday
