Д-р Борислава Железарова се дипломира през 2002 г. в Медицински университет гр. София, специалност Медицина. Придобита специалност „Ревматология” от 2015 г. От 2008 г. е лекар в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”в Клиника по Вътрешни болести и е асистент към МУ гр. Плевен Катедра „Пропедевтика на Вътрешните болести”, а от 2015 г. е лекар ревматолог в Клиника по ревматология и е асистент в МУ гр. Плевен Катедра „Кардиология, пулмология, ендокринология и ревматология”, участва в българо-езично и англоезично преподаване на студенти IV курс във факултет „Медицина” МУ Плевен. С нея рразговаряме по повод Световния ден за борба с артрита
Д-р Железарова, отбелязваме Световния ден за борба с артрита. Какво представляват артритните заболявания, социално значими ли са и защо е важно да се говори за тях?
Световният ден за борба с артрита се отбелязва всяка година на 12 октомври, инициран и подкрепян от EULAR /Европейската лига по Ревматология/ както и пациентските организации в различните европейски страни. Кампанията има за цел да помогне за повишаване на осведомеността на обществото за естеството на ревматичните мускулно-скелетни заболявания и протичането им във времето. Насочва се вниманието към ежедневните трудности в заобикалящата ни среда, които пациентите с тежък ход на болестта трябва да преодоляват, както и създаване на улеснения и достъпност, подобряване качеството на живот. Акцентира се и за възможните затруднения при диагностиката им поради неспецифични първоначални симптоми . Групата на артритите като медицински термин включва всички възпалителни ставни заболявания, ангажиращи както периферните стави, така и аксиалния скелет /ставите по протежение на гръбначния стълб и сакроилиачните стави/, но при част от случаите са възможни патологични прояви и от страна на вътрешните органи и системи. Причисляват се към социално значимите заболявания поради прогресиращият хроничен ход, ранната изява в млада и зряла активна възраст. В тежките си форми, въпреки съвременната терапия водят до инвалидизация.
{module title="Подобни статии"}
Какви са рисковите фактори за отключване на заболяването и има ли предпоставки в ежедневието ни, които могат да допринесат за развитие на артритно заболяване, какво можем да направим за да го избегнем или отложим?
Конкретната причина за отключването и изявата на ревматоидния артрит като автоимунно възпалително ставно заболяване не е напълно изяснена. Налице е нетипичен отговор на имунната ни система към провокиращи фактори от околната среда /вируси, бактерии, физически или емоционален стрес, травма, излагането на различни химични вещества и замърсители и др./ които имат пусков механизъм във възпалителната каскада. Като резултат настъпва ставната увреда с разрушаване на хрущяла и костта, околоставните структури. Налице е и генетична предразположеност към болестта.
Как се диагностицират тази група заболявания и какви са най-често срещаните трудности пред пациентите и медицинските специалисти в периода от проява на симптоми до окончателно поставяне на диагноза?
Нерядко възпалителните ставни заболявания имат в началото си неспецифични прояви като обща отпадналост и лесна умора при ежедневните активности, повишение на телесната температура, генерализирана скованост до характерната проява на ставно-болкови и възпалителен синдром. По-лесна е диагнозата при изявата на артрит на периферни стави, докато при изолираното засягане на ставите на гръбначния стълб /аксиален спондилоартрит/ минава понякога няколкогодишен период на проследяване на пациента до изясняване на диагнозата. Добрите познания на личните лекари, както и последващото съвместно лечение и проследяване на пациентите е оптималният вариант за добър контрол над болестта. Обществените кампании, достъпът до информация от глобалната мрежа и активността в търсенето от страна на хората, групите за взаимопомощ и пациентските организации също допринасят за навременната диагноза. В България достъпът до специалист ревматолог е лесен, в сравнение с други европейски страни.
Какво лечение се прилага, имат ли българските пациенти достъп до най-съвременните лечения и доколко те са успешни?
Целта на лечението при този тип патология е достигането на ремисия - състояние без болестна активност. Терапията на пациентите с възпалителни ставни заболявания в България е съгласно алгоритмите на EULAR, следвайки последователните стъпки на първоначално прилагане на симптоматична и болест-модифицираща терапия. При изчерпване на ефекта от нея или при непостигане на ниска болестна активност се включва съвременната биологична терапия. Медикаментите от тази група са насочени към елементите на възпалителната каскада, причиняващи увреда на ставите и системните прояви на болестта. В голямата си част пациентите на тази терапия се подобряват бързо и добрият отговор към лечението се задържа продължително във времето. Биологичната терапия предотвратява структурната ставна увреда, протектира настъпването на деформитети, повлиява и някои извънставни прояви. Успехът от лечението зависи от много фактори, най-вече ранно начало, последователност в проследяването, адекватна връзка лекар-пациент и добра колаборация с колеги от други медицински специалности .
Наблюдава ли се повишен риск от тежко протичане на COVID-19 пациенти с артритни заболявания и какви са препоръките в това отношение за тях?
Данните до момента сочат, че пациентите с ревматични автоимунни заболявания не боледуват от COVID-19 по-тежко от останалите хора, но е възможно в хода на инфекцията да настъпи влошаване и обостряне на възпалителната ставна болест. Според препоръките на Българското дружество по Ревматология тези болни могат да бъдат ваксинирани при ниска активност на болестта и с корекция в приложението само на определени медикаменти, съгласувано с наблюдаващия ревматолог. Интересен факт са проявите на COVID-19 асоцирани реактивни артрити, миозити и васкулити, като наблюденията върху тези клинични феномени тепърва ще бъдат описвани и проследявани.
{module title="Subscribe"}{module title="Анкета"}
