Петък, Май 27, 2022
Follow Us

Европейската комисия публикува докладите за здравния профил на отделните държави през 2021 година. Основните констатации в доклада за България са следните:
Очакваната продължителност на живота при раждане в България се увеличава с 3,5 години между 2000 г. и 2019 г., но след това намалява с 1,5 години през 2020 г. поради пандемията от COVID-19. Със стойността от 73,6 години тя продължава да бъде най-ниската в ЕС.

Инсултът и исхемичната болест на сърцето остават водещите причини за смърт, а ракът на белите дробове и колоректалният рак са основните причини за смъртност от рак.
Данните за свръхсмъртността в България показват, че броят на жертвите на COVID-19 е значително по-голям от официално регистрирания.
Почти половината от смъртните случаи в България са свързани с поведенчески рискови фактори — нездравословно хранене, високи равнища на тютюнопушене и употреба на алкохол.
Нееднозначните резултати от някои политики за профилактика и промоция на здравето в съчетание с относително ниското финансиране за общественото здраве са сред причините за високите равнища на смъртността, предотвратима с добра профилактика. По подобен начин броят на смъртните случаи, предотвратими чрез добро лечение, е на трето място от най-високите стойности в ЕС, което отразява трудностите при осигуряването на ефикасно и навременно лечение в най-подходящите условия.
Разходите за здравеопазване на глава от населението нарастват постоянно, но са най-ниски сред съответните разходи в държавите от ЕС. Дялът на държавата във финансирането на здравеопазването се увеличава значително и достига най-високото си равнище от близо две десетилетия. Въпреки това директните плащания от пациентите все още са много големи. При стойност от 38 % от общите разходи за здравеопазване те са най-високите в ЕС и се дължат главно на разходите за лекарствени продукти. Силната зависимост от разходите за директни плащания от пациентите оказва непропорционално въздействие върху населението с ниски доходи, което се доказва от равнищата на катастрофалните здравни разходи на българските домакинства, повечето от които са концентрирани в квинтила на най-ниските доходи.
Освен негативното въздействие на директните плащания върху достъпа до здравни услуги, други основни предизвикателства във връзка с достъпността са пропуските в здравноосигурителното покритие (около 15 % от населението няма здравна осигуровка), лимитите за направления за извършване на диагностични изследвания и за специализирана медицинска помощ, както и регионалните различия в осигуреността със здравен персонал и с лечебни заведения. Въпреки това цялото лечение и услуги, свързани с COVID-19, включително лекарствата, се предоставят безплатно, независимо от осигурителния статус. Освен това телеконсултациите спомагат за осигуряване на достъпа до медицинска помощ, особено за пациентите с хронични заболявания.



Пандемията от COVID-19 насочи вниманието към дългогодишните предизвикателства, пред които е изправена работната сила в сферата на здравеопазването в България. Съществуващият недостиг на работна сила се изостря поради заболелите от вируса медицински специалисти. Освен това по време на пандемията изпъква значението на безопасните условия на труд, както и на адекватното възнаграждение, които спомагат за удовлетвореността от работата и задържането на специалистите. Като част от действията в отговор на пандемията, особено по отношение на болничната помощ, правителството набира доброволци с медицинска подготовка и предлага материална и друга подкрепа на здравните специалисти, работещи в засегнатите райони.
През първите месеци на пандемията България реагира бързо и успява да увеличи и преразпредели финансиранетo за болнична помощ, тестове и консултации от разстояние. Въпреки това специфичните предизвикателства включват забавеното прилагане на мерки за смекчаване на последиците от нарастването на броя на случаите по време на втората вълна, ниските равнища на тестване въпреки увеличения капацитет на лабораториите и натиска върху здравните услуги, — както в болниците, така и в първичната медицинска помощ — при предоставянето на които не се обръща достатъчно внимание на лечението на пациентите с COVID-19 в домашни условия. Бавният темп на ваксиниране в България представлява допълнително предизвикателство в опитите за ефективен отговор на въздействието на пандемията върху здравето на хората и върху обществото.
Целият доклад можете да изтеглите от тук


АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН


 

Одобрявате ли закриването на дирекцията за правата на пациентите?
 

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Коментари

0
dr
4 months ago
Кунчев и Кантарджиев криеха данни, за да манипулират хората. Резултат - цялата статистика с Ковид е сбъркана.
Like Like Отговор | Цитиране | Цитиране

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up