ПОЛИТИКА

Безопасност на пациента. Oт д-р С. Кацаров

Безопасност на пациента. Oт д-р С. Кацаров

Както вече стана дума в предишната ми статия, у нас няма абсолютно никакви данни за медицински грешки - такива данни не се съобщават, не се събират нито анализират.
Наличието на повече или по-малко медицински грешки не е единственият критерий за безопасност на пациентите.

Осигуряването на безопасност за пациентите изисква наличие на система, процеси и механизми за подобряване, избягване и предотвратяване на неблагоприятни увреждания или резултати, които възникват в системата на здравеопазването.

Измерването на безопасността на пациентите в болниците включва оценка на различни аспекти на здравните процеси, резултати и системи за идентифициране на области за подобрение и наблюдение на напредъка. Ето някои често използвани методи и показатели за измерване на безопасността на пациентите:

1. Докладване на нежелани събития: Насърчаването на медицинските специалисти да докладват нежелани събития, случаи на неуспешно лечение и медицински грешки е съществена част от оценяването на безопасността на пациентите. Създаването на система за докладване и анализиране на докладваните инциденти, може да помогне за идентифициране на първопричините и областите, нуждаещи се от подобрение.

2. Въвеждане на индикатори за безопасност на пациентите - това са специфични индикатори, разработени за идентифициране на потенциални проблеми с безопасността на пациентите, чрез анализ на на административни данни. Тези индикатори оценяват събития като:
Хирургични усложнения,
Вътреболнични инфекции,
Падания и травми в болницата,
Безопасност на майката и плода,
Непланирани повторни хоспитализации,
Диагностични грешки,
Безопасност на здравните информационни технологии и др.
Индикаторите са стандартизиран начин за сравняване на безопасността в различните болници.

3. Проучвания на културата на безопасност - могат да се провеждат проучвания за оценка на културата на безопасност в болница. Тези проучвания измерват възприятията и отношението на медицинския персонал към безопасността на пациентите, работата в екип, комуникацията и организационната подкрепа. Получените данни могат да помогнат за идентифициране на силните и слабите страни в културата на безопасност и да помогнат за насочване на интервенциите за подобряването им.

4. Измерване на резултатите: Мониторингът на резултатите от лечението, като леталитет, процент на непредвидена повторна хоспитализация, процент на вътреболничните инфекции и др., може да даде информация за степента на безопасност, както и за ефективността на предприетите интервенции в тази насока. Сравняването на резултатите във времето и сравняването с национални или международни стандарти може да помогне за идентифициране на области, които се нуждаят от подобрение.

5. Оценки на безопасността при употреба на лекарствата: Включва оценяването на процедурите за безопасност на лекарствата предписване, отпускане, употреба, съгласуване на терапия, грешки при предписване и съобщаване на нежелани лекарствени реакции. Оценките могат да включват преглед на прескрипции, извършване на одити и анализиране на доклади за инциденти, свързани с лекарства.

6. Въвеждане на контролен списък за хирургична безопасност – преди всяка операция, хирургът попълва Контролен списък (чек лист), за да не пропусне по невнимание важен елемент от подготовката на болния. Такъв например е Контролния списък за хирургична безопасност на СЗО. Мониторингът върху използването на контролния списък и оценката на хирургичните усложнения може да покаже въздействието на този метод върху безопасността на пациента.

7. Анализиране на данните от електронни здравни досиета може да даде представа за безопасността на пациентите. Анализът може да включва преглед на сигнали за потенциални грешки при лечението, проследяване на спазването на клиничните насоки и анализ на данни за диагностични грешки или пропуснати резултати от тестове.

8. Анкети на пациенти. Мнението на пациенти, относно обслужването и техните възприятия за безопасност, може да даде важна информация. Проучванията, фокус групите или интервютата могат да помогнат за идентифициране на области, където безопасността на пациентите може да бъде компрометирана, и да подскажат посоката на необходимите подобрения на мерките за безопасност на пациента.

9. Анализ на първопричината. Провеждането разследвания след неблагоприятни събития или инциденти може да помогне за идентифициране на основните недостатъци на организацията на лечебния процес. Анализът може да включва не само анализиране на събития и идентифициране на проблеми, но и разработване на коригиращи действия за предотвратяване на бъдещи събития.

10. Инициативи за подобряване на качеството. Създаване на програма за непрекъснати дейности за подобряване на качеството може да помогне, както за идентификация на проблеми с безопасността на пациентите, така и измерване на въздействието на интервенциите.



Измерването на безопасността на пациентите е непрекъснат процес, който изисква комбинация от количествени и качествени методи. Болниците могат да изберат да използват комбинация от тези подходи за измерване, за да получат цялостно разбиране на своите показатели за безопасност на пациентите и да постигнат подобрения.

Може ли Правителството(Министерството на здравеопазването) да помогне с нещо по тези въпроси?
Може и то не малко.
На първо място Правителството би могло да организира информационна или по-скоро просветителска кампания за това какво е безопасност на пациента и как може да се подобри.
На второ място Правителството би могло да организира или стимулира обучението на медици в изграждането на системи за управление на грешките.
На трето място Правителството би могло да разгледа внимателно нормативната уредба, в това число и касаещата застраховането на медиците и лечебните заведения, така, че да намери подходящият баланс за това и медиците и пациентите да се чувстват защитени.
На следващо място, вместо да се извършва формален административен контрол, агенцията за медицински надзор би могла да прерасне в агенция за безопасност на пациентите и да осъществява контрола си през тази призма, което би било много по-смислено.
Агенцията може да разработи Методология за оценка на безопасността, процедури за мониторинг на мерките за безопасност, да извършва оценка на безопасността на лечебните заведения ида дава предписания за подобряването ѝ.
За да може да се случи, което и да е от тези неща, трябва първо да започне да се говори за тях.
Д-р Стойчо Кацаров


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии