ПОЛИТИКА

Лисата на инсулини е само върха на айсберга от проблеми

Лисата на инсулини е само върха на айсберга от проблеми

В последните дни пациенти и фармацевти съобщават за липса на над десет вида инсулин – животоподдържащо лекарства за болни с диабет. Освен на инсулин, дефицит има и на други лекарства за лечение на захарната болест – общо 25 медикамента. Това е проблем за десетки, ако не и стотици хиляди болни.

Сама по себе си, липсата на лекарства, обаче не е нов проблем.
Само преди месец от пазара изчезнаха лекарства за пациенти с трансплантирани органи. През януари медиите съобщават за липса на над 300 вида лекарства, в това число антибиотици и нискомолекулни хепарини. През октомври миналата година, медиите съобщават за липса на лекарства за астма,епилепсия, лекарства за диабет, за онкологични заболявания, антикоагуланти, имуносупресори и миорелаксанти.

Каква е причината за този хроничен дефицит?
В нормална пазарна среда не би могло да се получи дефицит на стока или услуга, в това число и лекарство. Всеки производител с радост би инвестирал в увеличение на производството си и от там на печалбите си, за това дори да има дефицит на стока или услуга в пазарна среда, той е само временен и не е необходима никаква намеса от държавата за преодоляването му. Дефицит на стока или услуга може да има само там, където нормалните пазарни механизми са изкривени и държавата се намесва на пазара.
Европейският пазар е общ, а свободното движение на стоки е основен принцип, благодарение на който потребителите от всички страни имат достъп до най-новите и качествени стоки и услуги, независимо в коя страна са произведени. Правилата в ЕС не допускат намеса на държавата във формирането на цени на стоките и услугите, но лекарствата са от малкото стоки, за които се допуска изключение.
Стъпвайки на това изключение поредица от Правителства през последните петнадесетина години, носени на крилата на популизма, приеха закони и наредби, според които най-общо цената на лекарствата в България трябваше да станат по-евтини, от цената им, в която и да е страна членка на ЕС. Постепенно цените на много лекарства, регистрирани у нас, станаха с 10, 15 или повече процента по-ниски, отколкото са например в Германия, Франция или Холандия. Това принуди някои производители веднага да изтеглят лекарства си от пазара и/или да отложат регистрация на нови. Други производители приеха да регистрират лекарства си на по-ниската цена, като на практика се отказаха от част от печалбата си в полза на пациентите в България.
Само, че ползата не достигна до пациентите. Виждайки разликата в цената, Търговците на едро изкупуват лекарствата у нас и ги изнасят в страните с по-висока регистрирана цена, осигурявайки си допълнителна печалба от разликата в регистрираните цени. Производителят няма интерес да увеличи вноса, защото така само увеличава загубите си за сметка на търговците на едро. Крайният резултат е липса на лекарства в аптеките. Пациентите са принудени да сменят медикаментите си с други, да разменят опаковки в социалните мрежи или да пътуват до съседни страни за да се снабдят с тях.
Така, държавната намеса на пазара на лекарствата, под предлог да осигури по-лесен достъп на пациентите до лекарства, доведе до обратното – лишаване на пациентите от достъп до множество лекарства, в това число животоспасяващи и живото поддържащи без аналози. Има и друг резултат - някои търговци на едро реализират лесно свръхпечалби.
Години наред, политиците, причинили порока отказваха да признаят грешките си. Вината за дефицита се прехвърляше на реекспорта, който беше определен, като „морално укорим, но законен“. Израз, който сам по себе си е нон сенс, защото всеки, който търгува се стреми към печалба и когато всичко е в рамките на закона, търговецът не може да бъде укоряван за това, че се стреми да печели повече. Моралът е религиозна, а не търговска категория. Ако един търговец работи на загуба, дори да го прави по морални подбуди, много скоро ще фалира и от това ще загуби не само той, но и клиентите, чиито потребности е задоволявал.
Казано по друг начин не е луд, който яде баницата, а който му я дава.
А дали я дава от глупост или има корист?
Това, че години наред не се предприемат правилните мерки, говори по-скоро за второто.
Първопричината за дефицитите на лекарства не е в износа за ЕС, а в политиката на регистриране на цени и реимбурсиране. Самият реекспорт към ЕС в такива мащаби е следствие на тази погрешна политика. Вместо да се атакува първопричината, Правителствата прилагаха мними мерки за противодействие на последиците – въведоха се системи за проследяване на наличностите, вноса, потреблението и временна забрана на износа. Достатъчно доказателство, за това че мерките са мними е липата на резултат. Освен, ако не броим за такъв, отклоняването на общественото внимание и създаване на впечатление, че нещо се прави.



Ако държавата иска да се справи с дефицита на лекарства първо трябва да либерализира правилата за регистрация на цени. Пазарът ще се погрижи за останалото.
Що се отнася до разходите на пациентите и на бюджета на НЗОК за лекарства, то има много други механизми и подходи за ограничаването им, без да се стига до дефицити.
Например, независимо от регистрираната цена, касата би могла да договори търговски отстъпки за лекарства, за които плаща, особено за тези, за които е единствен купувач и които в крайна сметка са най-скъпи. Подобряването на модела на реимбурсиране и провеждане на прогенерични политики дават множество допълнителни пазарни инструменти за понижаване на разходите. Такива са и всички мерки стимулиращи конкуренцията на пазара на лекарствата на всички нива – производство, търговия на едро и търговия на дребно.
Либерализацията на пазара освен това, ще доведе и до нови инвестиции в сектора, включително и чуждестранни, каквито за съжаление отдавна не сме виждали.
Новите Интернет технологии, дават и множество нови онлайн възможности, които правят процесите по-бързи и по-евтини.
Може да се помисли и за инструментите на данъчната политика - ако, например се върне нулевата ставка за ДДС, само за лекарствата купувани от НЗОК, както беше до 2002-ра година, касата ще може да закупи допълнителни количества за още 360 милиона лева, при тазгодишния си бюджет. А защо да не може ДДС за всички лекарства да е по-ниско, след като може за ресторантите, хотелите и казината?

Недостатъците на водената от години погрешна лекарствена политика не са само в ценообразуването. Има множество други проблеми, произтичащи от правена на парче и без обща визия нормативна уредба, както по отношение на администрирането на процесите, така и по отношение на контрола на всички нива. Фрапиращ пример в това отношение е безумната законова процедура, според която болниците да договарят лекарства за онкоболните, а касата да ги плаща на цени с разлика от няколко пъти и въпреки скандалите, поправка в закона не е предприета и до сега.
В заключение, липсата на лекарства е само видимата част на купища проблеми, натрупани в резултат на водена погрешна лекарствена политика повече от едно десетилетие. За да ги реши, Правителството се нуждае от изцяло нова политика по лекарствата, необходими са промени в някои закони и множество подзаконови нормативни актове.

Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии