ПОЛИТИКА

НЗОК има нужда не само от Управител, но от нов тип управление

НЗОК има нужда не само от Управител, но от нов тип управление

Народното събрание проведе процедура, но не избра Управител на НЗОК. Това няма да е проблем за администрацията на касата – тя така или иначе през повечето време работи с временно назначени или довършващи чужди мандати ръководители.

Избраните пък, по правило, са предсрочно освобождавани.
Неуспешната процедура за избор на Управител, макар да беше в известна степен комична, не е драматична. Отлагането на избора дава време да се помисли за смяна на формата на управление на фонда, защото сегашната не е най-удачната, меко казано.

В избора на ръководните органи (Управител и Надзорен съвет) има твърде много политика. През година-две се подновява битката за това кой да разпределя парите на осигурените лица. Битка за влияние и ресурси, в която правата на осигурените, са често мотив, но рядко цел.
Разбира се от политиката трудно може да се избяга, защото партиите дават обещания на избирателите и искат да имат инструмент, с който да могат да ги изпълнят. В това няма нищо лошо, ако този инструмент се използва по предназначение. Един от начините да се избегнат злоупотреби с властта е политиката да се съчетае с изисквания за компетентност на избираните лица.

Така постъпват умните хора в развитите страни. Там оперативното управление на здравното осигуряване може да бъде осъществявано само от актюери. Актюерите са висококвалифицирани специалисти, обучени в теорията и приложението на математиката, статистиката, икономическите науки, теорията на вероятностите и финансите. Наричат ги още финансови архитекти, заради уникална комбинация от аналитични и бизнес умения за разрешаване на най-различни финансови и социални проблеми. Те отговарят за изграждането на основите на здравноосигурителните модели.
Актюерите изчисляват бюджета за здравно осигуряване, според медикостатистическите данни, прогнозите за следващите 3-5-10 години, оценка на риска, размер на необходимите резерви, пазарната цена на медицинските услуги, инфлацията, доходите на осигурените и възможностите им за доплащане и др.

За сравнение, у нас, бюджетът на НЗОК се определя на остатъчен принцип (каквото остане от общите държавни разходи). Не се правят никакви актюерски разчети. Разходите следват миналогодишните, а цените на услугите са определени предимно емперично и/или след явен или не толкова явен лобизъм.



Погрешният подход си има цена. Един пример:
Бюджетът на НЗОК за 2017 година е бил 3,5 млрд. лева. За 2023 година е над 7 млрд. лева – два пъти повече. За същия период медикостатистическите ни показатели са останали непроменени – едни от най-лошите в ЕС.
Както се вижда, липсата на професионализъм и компетентност струва скъпо.

Народното събрание има възможност да промени модела на управление на НЗОК и да го направи професионален, а не политически. Ако не го направи, няма особено значение кой точно ще избере за Управител.
Народното събрание може да направи и нещо още по-добро. Може да премахне монопола в здравното осигуряване и да даде възможност на осигурените лица да избират не само лекар и лечебно заведение, но и здравноосигурителен фонд. Това ще направи разходването на парите за здраве много по-ефективно, а интересите на осигурените много по-добре защитени. Тогава въпроси, като този какво да е управлението на фонда, изобщо няма да се обсъждат, просто, защото при частната собственост ефективността става от първостепенно значение, а ако управляваш лошо вноските на хората ще фалираш и ще понесеш лично последиците от това.
Д-р Стойчо Кацаров


Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии