Яни Марулев: Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?

Яни Марулев: Може ли изкуственият интелект да остави без работа лекарите?

Концепцията за използване на компютър, симулиращ човешки интелект и обективно проучване, се заражда още през 50-те години на миналия век. Идеята за заучаване на дадено поведение например при животните в хода на еволюцията се прилага и от изкуствения интелект (ИИ) за научаване на по-сложни алгоритми с производителност, доближаваща се максимално до тази на човешкия мозък. Интелигентните системи успяват да разсъждават, да се учат и да стигат до определени изводи.

Съответно възникват въпросите как това ще е полезно, защо е необходимо, какви биха били потенциалните рискове и най-вече колко време ще е нужно, за да стане реалност. В действителност този процес вече показва резултати. Изискват се допълнителни данни за внедряването на ИИ в медицинската практика, но крие ли това опасност за работата на лекарите?

Приложението на изкуствения интелект в сферата на здравеопазването има своите предимства, но среща и доста ограничения. Днес ИИ се използва за анализ на изображения от медицински изследвания, в разработването на лекарства и ваксини, в диагностиката на заболявания, за намаляване на бюрокрацията, а дори и под формата на роботизирани хирургически системи. Лекарите, от своя страна, притежават особено превъзходство пред ИИ, което не би могло да се заучи толкова лесно, а това е именно човешкият фактор. Красотата на хората да бъдат несъвършени, да проявяват емпатия и да изграждат емоционални връзки помежду си всъщност прави изключително сложна задачата на интелигентните системи да копират поведение, лишено от чиста логика, но подбудено от определени чувства – нещо неестествено за ИИ. Трудно е да си представим технологии, които култивират душа, т. е. да създадат живо от неживото.

Лекарите, а и не само те, стават все по-заинтригувани от потенциала на ИИ за ускоряване напредъка в биомедицинската наука. Същевременно обаче са притеснени и от рисковете за личната неприкосновеност, конфиденциалността на данните на пациентите и куп други правни и етични норми, за които ще се наложи провеждането на още проучвания, за да се установи преразглеждане на сегашните законови мерки. По информация на Американската медицинска асоциация (АМА) мнозинството от анкетирани лекари са оптимистични за включването на такава технология в клиничната практика, но най-вече в помагането за поставяне на диагнози, създаването на виртуален регистър с данни за профила на всеки пациент, както и изготвянето на планове за действие при конкретни оплаквания на човека. В България действат някои стартъпи по проекти, свързани с телемедицината. За онагледяване и бърза комуникация между лекар и пациент се използва платформата Healee. Тя осигурява лесен достъп до медицинска грижа за хората, онлайн резервации за консултация със съответния специалист и представлява крачка към бъдещето в системата на здравеопазването.

Международният симпозиум по биомедицински изображения (ISBI) провежда голямо събитие, за да оцени изчислителните системи за автоматизирано откриване на метастазирал рак на гърдата в слайдове на биопсии на сентинелни лимфни възли. Когато прогнозите на системата за „дълбоко обучение“ се комбинират с диагнозите на патологa, класификацията на изображението и резултатът за локализация на тумора се увеличават значително. Освен това вероятността за човешка грешка намалява с 85%. Констатациите показват, че ИИ и хората са най-силни, когато си сътрудничат.

Изкуственият интелект може да бъде от голяма помощ за оптимизиране на информация, откриване и класифициране на вероятността от бъдещи нежелани последствия при лечението на пациентите и да дава прогноза за необходимостта от допълнителна грижа за пациента. Все още това е трудно поради възможността за злоупотреба, непрозрачно и неправомерно използване на ресурсите на ИИ или установяване на грешка в изчисленията му. Някои проучвания показват, че показанията на пулсовия оксиметър, за които е известно, че са по-малко точни при пациенти с по-голяма пигментация на кожата, се използват за определяне на нивата на допълнителен кислород в интензивните отделения. Това довежда до погрешното заключение на ИИ за използване на по-малко допълнителен кислород за цветнокожите пациенти, което допълнително влошава вече съществуващи пристрастия.

Изкуственият интелект изминава дълъг път от първите си прототипи до сегашния си облик. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че сме в зората на една нова ера, в която изкуственият интелект се потапя в клиничната практика. Лекарите ще останат незаменими поради човешките си качества и специализирани умения, но ИИ ще подобри здравеопазването осезаемо. Въпреки усиления си растеж ИИ ще се нуждае от допълнителни проучвания, етична и правна валидация, за да се вгнезди трайно в ежедневието на медицинските специалисти, които, от своя страна, трябва да бъдат обучени да работят с него. Лекарите не бива да разглеждат това като потенциална заплаха за работата си, а като партньорство с цел нататъшно развитие за по-добри клинични резултати у пациентите.

Яни Марулев е студент, 1-ви курс в Медицинския университет София. Неоговото есе е едно от петте, получили най-високи оценки в конкурса за наградите Александър Дърводелски


 

Хареса ли ви тази статия? Ако не искате да пропуснете някоя, абонирайте се за нашия бюлетин.

Подобни статии