Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш
Способността да съпреживееш ближния, да облекчиш неговите душевни и
телесни болки е качество, което не може да се преподава, ако няма желание за ДОБРОТВОРСТВО! Да си добротворец е човечност, всеотдайност, чувство за отговорност, мисия, привилегия.
Ангелите в бели престилки, притежават способността да изпитат емпатия към пациентите си и от телесен, и от психологичен аспект. Те надникват в целия затворен кръг на болестта, независимо дали е психична или соматична, водени от идеята да творят добро за другите. Спасителите на живота го носят в сърцето си! Обвързано ли е с нещо това в 21 век? Свободни ли са лекарите и пациентите и спазват ли се техните права? Преходността между научното познание и демотивиращата действителност…
Свободата е здраве или… здравето е свобода! Правото да се лекуваш като огледало на обществото, морала и държавата. Свободно ли е здравето ни днес?! Има ли разделителни линии в отношенията лекар-пациент и защо е толкова трудна колаборацията по оста лекар-пациент-система?
Правата на пациента са израз на права на човешката личност! Правото да получиш лечение е физиологична потребност, прокламирана като цел на народите от всички международни харти, споразумения и декларации от Просвещението до днес. Маслоу в йерархичното подреждане на човешките потребности в основата слага здравето.
Пирамидата показва важността на всяко стъпало и невъзможността да се премине на следващото, ако не е задоволено предходното. Можем ли да говорим за всеобща себеактуализация, ако основата не е задоволена?
Лекарят като един месия, съчетавайки наука, изкуство и техника, е борецът за това здраве, посветил дните си на каузата ЖИВОТ! Перипетиите в процеса на борба с болестта, не се отнасят само до наука. Пътят на лечение е осеян с проблеми в системата на здравеопазването. Лекарската свобода е лимитирана от редица фактори – юридически, социални. Времето за преглед е ограничено от административните задължения.
Основният критерий за типа здравна система е източника на финансиране. Различни са идеите в търсенето на баланс. Тенденцията в много страни е да се създаде плурализъм, за да има конкуренция. Някои определят клиничните пътеки като крайно неефективни, поради ограниченията, които налагат в брой и вид изследвания, болничен престой…
Става конфликт, нарушава се личностната свобода на пациента, както и на лекаря, който не може да проведе желаната терапия! Медикът често е с вързани ръце, заставен пред дилемата как без да нарушава правилата, да окаже адекватно лечение на своя пациент.
Свидетели сме на все по-честото превръщане на здравето от най-святото и желано състояние, в един финансов инструмент, който като нож забит в епигастриума на пациента, убива и последната надежда. Много от нас са били на границата между живота и смъртта, и плъзгайки се по този тънък, пропукващ се под петите лед, са принудени да 1„просят здраве“. Лечението понякога е толкова скъпо, че голяма част от обществото не може да спести тези средства за един честен живот. И така, животът на едно невръстно дете, самотна майка на 3 деца… изглежда като неясно бъдеще, зависимо от материалното. Кой живот трябва да е зависим от средства при обещаваща прогноза на иновативната медицина? Тъга и сълзи в очите на близките и безпомощност на спасителите… Защо парите днес правят триаж на пациентите? И гледайки тази безизходица в огледалото, хората се виждат сами, огорчени и обезнадеждени, а държавата… Страшното е, че когато обществото не вижда пътя към решението, започва да работи закона на джунглата. Чрез него всеки индивидуално намира изход от ситуацията и като пациент, и като лекар. Но нали здравето е всеобщо благо и право?
И свободата да лекуваш, и правото да се лекуваш имат още толкова много проблемни измерения. Всяко от тях трябва да бъде обект на внимание, да се подхожда с грижа и заинтересованост, защото всяка пробойна рефлектира върху останалите сфери на социалния живот. От грижата за терминално болните, социално слаби и уязвими групи от населението до профилактиката на заболяванията. Обществото все по-често си дава сметка за някои от тях и може би това е белег за жадуваното израстване като европейско общество. Повечето лекари и пациенти проявяват толерантност и човещина, която е признак за зрялост и перспектива. И всяка възраст, пол, етнос, раса и религия са ЕДНО пред Хипократовите последователи. Мисията ни като медици е не само да лекуваме. Нужно е да възпитаваме и крепим здравния дух на пациентите си и заедно да се борим за нашето право на свободно здраве. Независимо колко различни сме, всички сме хора. И точно разликите между нас крепят надеждата и вярата в науката, и добрите примери, които я превръщат в светиня за всички! Като основен аргумент в подкрепа на идеята за равенството между хората е една глобална стратегия, която е пример за усилията на народите от цял свят! Health for All (Здраве за всички) е уникален пример за крайната цел на общественото здравеопазване, който се фокусира върху ценности през 21 век: справедливост при осигуряване на грижи, солидарност, качество на живот, права на пациента и лекаря. Тя е в унисон с 2 други стратегии – Първични здравни грижи и Промоция на здравето, имащи историческа роля. Поставят началото на една нова социално-политическа и управленска ера в областта на общественото здравеопазване.
Главен критерий за работеща система е дали здравната политика в дадена страна създава гаранция за ефективни, достъпни и социално приемливи здравни грижи за цялото население. Класическият принцип на СЗО, че правителствата носят отговорност за своите граждани си остава в сила днес и в бъдеще. Общественото здраве е и трябва да бъде първостепенен компонент на националното богатство и просперитета на всяка нация. Той е белег за национална сигурност, еталон за цивилизационен напредък, всеобщо национално и международно право!
Николай Шукеров – студент по медицина, 2-ри курс, СУ „Кл. Охридски“
