Свободата да лекуваш и правото да се лекуваш
„Ако започнеш да дишаш…
Само ако започнеш да дишаш…
Ще те изпиша от болницата.
Твоите мама и татко те чакат отвън.
Ще завършиш училище, после университет…
Ще срещнеш твоето момче, ще се влюбиш…
Ще се ожените и ще бъдеш в бяла рокля…
Само започни да дишаш…
Само оздравей…
И кой знае, може да бъда свидетел на твоята сватба…”
Това е повтарял проф. Кескин на своя новороден пациент с езофагиална атрезия. През 1980г. д-р Кескин бил млад специализант и след операцията за свързване на хранопровода със стомаха на бебето, то трбявало да се постави под изкуствена вентилация, но понеже нямало подходяща респираторна машина, обдишванията трябвало да се направят механично.
40 пъти в минута!
В продължение на 10 часа!
Натиск след натиск!
Молитви, сълзи, отчаяние, надежда, умора, страх...
Един млад лекар и едно новородено бебе, борещи се за всяка глътка въздух.
И в един момент, на последни сили на лекаря, бебето вдишало сами. Оцеляло. Оздравяло. Порастнало. Влюбило се…
И след години д-р Кескин наистина бил свидетел на сватбата й.
Това е една от многото красиви истории, показващи отдадеността, която всеки лекар трябва да проявява при превенцията, лечението и опазването на човешкия живот.
Свободата като всяко друго чувство или състояние е субективно и изцяло зависи от разбиранията и вярванията на индивида. Въпреки пъстрата палитра от отговори, които ще получим на въпроса „Какво за теб е свободата?”, можем да обобщим, че без значение каква форма и израз й дават хората, тя е фондаментална част от пълноценния и здрав човешки живот и стремежът към нея е основна движеща сила. Свободата предопределя щастието. А щастието предопределя свободата. Едно и също нещо, на което ние хората сме дали две имена. Тъй както словото и Бога. За лекарите свободата идва когато, чрез нашите знания и опит, можем да освободим човек от ноговите страдания и болести. Като съумеем да го насочим към правилната посока и му покажем правилен път, по който да излекува тялото, ума и душата си, защото зравето се обуславя от благополучието на трите. Ние имаме свободата да избираме от многобройните подходи и методи на лечения, а пациентът има право да реши дали да ни се довери или сам да намери пътя към здравето си. Именно той е този, който може да се излекува с помощта на лекарите или въпреки тях. Защо въпреки тях ли? Защото знанията ни не са безгранични, не можем всичко и не всичко разбираме. А човешката мисъл е безкрайна и някъде отвъд познанията и разбиранията ни се крият решенията на всичките проблеми и болести.
Не знам как е в другите страни, затова не мога да сравня българското здравеопазване с тяхното. Не искам да изпадам в краен нихилизъм, като типичен таксиджия, обвинявайки системата, че за нищо не става. Вярно е, че нашето здравеопазване има доста трески за дялане. Има нужда от сериозни промени и реформи, от много качествени медицински специалисти и от много хора, на които им пука. Има доста неуредици, недомислици, груби законови нарушения от страна на болници и лекари, злоупотреба със здравната каса, неправомерна търговия с медикаменти, неравномерно разпределение на материалния, финансовия и човешкия ресурс в отделните области на България, монополизъм на фармацевтични компании, хегемония на частни болници, занемаряване на държавните лечебни заведения, лоша подготовка на студенти и некачествено преподане...
Има и още много неща, които компрометират здравеопазването в България…
Но докато има учители по биология и химия, които запалват иската на любознанието към природните науки у своите ученици, докато има асистенти в университетите, които да разкриват красотата на медицинските науки на своите студенти, докато има професори, които да предават знанията си със същите хъс и желание, с които са ги усвоявали, докато има лекари, за които здравето на пациентите е на първо място, докато има герои като д-р Стефан Черкезов, който спасява над 50 души от горящ автобус, с цената на живота си и завинаги остава на 26, като вдъхновение и пример що е лекарско призвание, докато има отдадени лекари като д-р Кескин, който в продължение на 10 часа се бори за живота на своя малък пациент, ще има и още, и още, и още…
Докато българското здравеопазване не започне да диша.
Докато не оздравее. А с него и хората, които ще бъдат здрави и свободни.
Но трябва време…
Но ще стане…
И кой знае, може и ние да бъдем свидетели на това…
Стоян Додников - студент трети курс, Медицински университет София
